О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 46
гр. Велико
Търново, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският
административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
изслуша
докладваното от съдията Банев по КНАХД № 10242/ 2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
тринадесета от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Хайп Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 43, чрез управителя В.С.С., срещу
Определение № 469/ 12.08.2021 г. по НАХД № 1120 от 2021 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като
просрочена, жалбата на „Хайп Велико Търново“ ЕООД, срещу Наказателно
постановление № 2021-1739-023-003 от 04.06.2021 г. на ВПД „Началник на Районно
управление – Велико Търново“ при ОД на МВР – Велико Търново и е прекратено
производството по посоченото дело. Подателят на частната жалба твърди
неправилност на определението, като развива доводи за нищожност на обжалваното
пред районния съд наказателно постановление, поради липсата на материалноправна компетентност на длъжностното лице, съставило АУАН. Излага
съображения, че нищожността на НП е неразривно свързана с произтичащата от КРБ
необходимост от установяване на ефективен механизъм за противодействие на
посегателствата върху правата и законните интереси на гражданите и юридическите
лица. Поради това намира, че по аналогия със защитата срещу нищожни
административни актове, тази срещу нищожни НП, респективно АУАН не следва да се
ограничава със срок, а е приложим общия принцип на АПК. С тези аргументи,
подробно развити в частната жалба, моли да се прекратителното определение на
ВТРС да бъде отменено и делото се върне на районния съд за служебно произнасяне
по отношение на нищожността на обжалваното пред него наказателно постановление.
Ответникът по частната жалба – Районно
управление – гр. Велико Търново при Областна дирекция на МВР – гр. Велико
Търново, редовно уведомен за подаването й на дата 27.08.2021 г., не ангажира
становище.
Съдът, като взе предвид становището на
жалбоподателя и представените по делото доказателства, за да се произнесе,
съобрази следното:
С Наказателно постановление № 2021-1739-023-003/
04.06.2021 г., издадено от ВПД „Началник на Районно управление – Велико
Търново“ при ОД на МВР – Велико Търново, на „Хайп Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, за извършено
нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда, е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното дружество, чрез управителя му, на
дата 27.07.2021 г., съгласно разписка на л. 9 от НАХД № 1120/ 2021 г. на ВТРС. Същото
е било обжалвано чрез издалия го орган пред Районен съд – Велико Търново, като
жалбата е датирана от 04.08.2021 г. и е подадена по пощата на същата дата
/клеймо на пощенски плик, л. 5 от делото на ВТРС/. След получаване на
преписката с Определение № 469/ 12.08.2021 г. по НАНД № 1120/ 2021 г. на ВТРС,
съставът на съда е оставил без разглеждане жалбата на „Хайп Велико Търново“ ЕООД и е прекратил производството по делото.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е подадена след
изтичането на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Определението за прекратяване на
производството е било съобщено на дружеството на дата 13.08.2021 г., частната
жалба пред АСВТ е подадена по пощата, на 21.08.2021 г. /клеймо на пощенски плик
на л. 9 от делото/, към същата няма приложени писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните изводи:
Обжалва се определение по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, като частната жалба е подадена след срока по чл. 230, предл. първо от АПК. Независимо от това, съобразно посочения от състава на ВТРС 15-дневен срок за обжалване на определението и разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, обжалването следва да се счита за своевременно. Частната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред ВТРС, пред компетентния да я разгледа съд, от външна страна отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213, вр. с чл. 231 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата неоснователна.
Съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, в действащата му редакция, нарушителят може да обжалва наказателното
постановление в седемдневен срок от връчването му. В случая, съобразно датата
на връчване на НП № 2021-1739-023-003/ 04.06.2021 г. на ВПД „Началник на
РУ – Велико Търново“ на неговия адресат /27.07.2021 г./,
посоченият срок за обжалване е изтекъл на 03.08.2021 г. – вторник, присъствен
ден. Както се посочи, между страните не се спори и от доказателствата по делото
е безспорно установено, че жалбата на „Хайп Велико Търново“ ЕООД е изготвена и
подадена пред ВТРС на дата 04.08.2021 г., т.е. след изтичането на срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. Срокът за обжалване на наказателните постановления е
преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване на санкционираното
лице, което е предпоставка за допустимостта на жалбата. В случая правото на
обжалване не е било належно упражнено в посочения срок, без пропускането му да
се дължи на уважителна причина, което има за последица влизане на
наказателното постановление в сила и неговата неотменимост по реда на чл. 59 от ЗАНН. Доколкото допустимостта на жалбата е необходимо
условие за реализирането на съдебния контрол, за спазването на преклузивните
срокове за обжалване съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на
делото. Съобразно това, при
извършената служебна проверка правилно решаващият състав на ВТРС е преценил, че
правото на жалба на „Хайп Велико Търново“ ЕООД е погасено и е
прекратил производството по образуваното пред него дело.
Не намират подкрепа в закона изложените от частния жалбоподател
съображения за приложимост в производството пред ВТРС на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК /а също и
на непосочения от оспорващия чл. 168, ал. 3 от АПК/. Поначало, както и самият
жалбоподател сочи, наказателните постановления не представляват индивидуални
административни актове, а особен вид юрисдикционни актове, чието съдебно
обжалване е регламентирано в специален закон – ЗАНН, при изрично въведена
субсидиарна приложимост на НПК и НК относно неуредени в този закон въпроси.
Поради това липсва основание при обжалването на наказателните постановления да
бъдат прилагани разпоредбите на АПК, вкл. по аналогия. Доколкото специалният
закон не предвижда различен срок за обжалване на актовете за реализиране на
административнонаказателна отговорност, в зависимост от вида и тежестта на
порока от който се твърди да са засегнати, на общо основание и при обжалването
на нищожни наказателни постановления, приложим е коментираният по-горе
преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Съобразно горното, неоснователни
са и наведените в частната жалба оплаквания за наличието на задължение у
въззивния съд служебно да следи за валидността на обжалваното пред него
наказателно постановление. Следва да се отбележи, че в случая пред районния съд
изобщо не е навеждано твърдение за нищожност на НП № 2021-1739-023-003/ 04.06.2021 г. на
ВПД „Началник на РУ – Велико Търново“, а по съображения аналогични на
изложените по-горе, в производствата по ЗАНН за районния съд не съществуват
задълженията, разписани в чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК. За пълнота следва да се
отбележи и че определените с нормата на чл.
63 от ЗАНН правомощия на въззивната инстанция са да отмени, потвърди или измени
обжалваното наказателно постановление, но няма предвидена възможност НП да бъде
обявено за нищожно. Поради това, дори да беше установена след надлежно
обжалване твърдяната липса на материалноправна компетентност на длъжностното
лице, съставило АУАН, това би представлявало основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно, а не за обявяването на неговата нищожност. Не съществува възможност
и да бъде обявена нищожност на АУАН, доколкото този вид актове нямат не подлежи
на самостоятелен контрол.
Крайният извод от
изложеното е за неоснователност на подадената пред настоящата инстанция частна
жалба с искане за отмяна на постановеното от районния съд прекратително
определение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 236 от АПК и чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
Оставя без уважение частната жалба на
„Хайп Велико Търново“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 43, чрез управителя В.С.С., срещу
Определение № 469/ 12.08.2021 г. по НАХД № 1120 от 2021 г. по описа на Районен
съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.