№ 66
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000503125 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ТАЕМА“ ЕООД, подадена против съдебно
решение № 3774 от 26.06.2020 г., постановено по гр. д. № 2524/2019 г., с което СГС, I ГО, 10
–ти състав, е отхвърлил предявения от въззивника против К. К. К. иск за заплащане на
сумата от 64 872 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от недостатъци на
нает недвижим имот, а именно: офис сграда на два етажа, находяща се в гр. София, ул.
„***“№ 21А, в следствие на което е възникнал пожар в имота.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалваното Решение като постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. За неправилни ищецът намира изводите
на СГС, че по делото не е доказано наличие на недостатък на отдадения под наем имот,
който не е могъл да бъде установен при обикновено внимание и за съществуването, на който
не е могъл да узнае при сключване на Договора за наем.
Сочи се, че съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза, причина за
настъпването на пожара бил неизваден пирон в мостовия кабел и нараняване на изолацията
му.
Моли, да бъде постановено Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а
предявения иск да бъде уважен в пълния предявен размер.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на разноски.
1
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание), както и е допустимо (съдът е разгледал предявения иск като му
е дал правилна правна квалификация). Настоящият съдебен състав следва да обсъди
доводите на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на обжалваното
решение. Разгледана по същество въззивната жалба
на „ТАЕМА“ ЕООД е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За установено от фактическа страна настоящият въззивен състав приема следното:
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на Договор за наем от 01.04.2012 г. К. К. К., в качеството си на Наемодател, е
предоставил на „ТАЕМА“ ЕООД, в качеството му на Наемател, за временно възмездно
ползване собствения на въззиваемия недвижим имот, а имено: двуетажна офис сграда,
намираща се в гр. София, ул. „***“ 21А, ведно с прилежащия двор.
Съгласно представеното по делото пред СГС Разрешение за ползване № 804/06.06.2001 г.
отдадения под наем имот представлява ОФИС СГРАДА с магазин за промишлени стоки, а
съгласно чл.1.2. от договора страните са постигнали съгласие имотът да се ползва като
магазин за промишлени стоки и офис.
Между страните не се спори, че на 24.11.2016 г., в имота е възникнал пожар, за което
свидетелства неоспореното Удостоверение на МВР, съгласно което СДПБЗН е уведомена
на посочената дата за възникнал пожар в имота в 00:37 часа, след което същият е потушен
вследствие на пожарогасителни мероприятия. В същото е посочена като предполагаема
причина за възникване на пожара - възникнал авариен режим на работа в елементи от
електрическата инсталация в складовото помещение.
По делото е приложен и Протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на
електрическо съоръжение на офис -сградата и магазина и Разрешение за електрическа
мощност от 11.12.2000 г.
Съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение на изслушаната в
първоначално развилото се пред СРС производство техническа експертиза, изготвено от
вещото лице Б., в присъствието на представители на въззивника е извършен оглед на
2
процесния имот като е констатирано силно увреждане на посочените от експерта в нарочни
таблици стоки вследствие на възникналия пожар. Вещото лице заключава, че същите са
негодни за употреба и непродаваеми вследствие на увредата.
Съгласно заключението на изслушаното по делото пред СРС съдебна пожаротехническа
експертиза, зоната на огнището на пожара е била разчистена при извършения от вещото
лице С. оглед, поради което не може да бъде получена информация за характерни следи от
източника на запалване. Опирайки се на доказателствата по делото, експертът заключава, че
зоната, в която е възникнал пожара, се намира вляво от входа на помещението, в ъгъла, като
са посочени възможни източници на запалване, сред които луминисцентно осветително
тяло, разклонителна кутия на стената, електрически контакт на външната стена между първи
и втори прозорец и др. Вещото лице заключава, че вероятно източникът на пожара е
луминисцентното осветително тяло.
По делото пред СГС е изслушано заключението на допълнителна съдебна пожаротехническа
експертиза, съгласно което към момента на възникване на пожара процесното помещение е
използвано като склад. Вещото лице разяснява механизма на авариране на осветителното
тяло, като сочи, че най-често в практиката причина за запалването е пробив в маслените
кондензатори, както и че проводниците от вътрешната компановка на осветителното тяло са
видими и без следи от късо съединение. Заключава, че луминисцентното тяло отговаря на
изискванията за монтаж в помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5,
каквото е процесното.
По делото пред СГС е изслушана и съдебна техническа експертиза, съгласно чието прието
като неоспорено заключение находящият се в помещението мебелен обков е с очевидни
следи от пожар и негоден за употреба, а увредените вещи са с по – голям брой от
посочените от ищеца.
По делото пред СГС са събрани и гласни доказателства: показанията на свидетеля Б., брат
на управителя на ищеца. Разпитан в открито съдебно заседание на 27.11.2019 г., същият
заявява, че е бил последният напуснал склада на 23.11.2016 г., в помещението не са
използвани допълнителни уреди за отопление, а при напускане на обекта, свидетелят е
изгасил всички осветителни тела.
Изслушано в производството пред първоинстанционния съд е и заключение на съдебна
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г.. Съгласно същото, при извършен оглед
на обекта, последният е бил отремонтиран, а изгорялата луминисцентна лампа не е била
запазена за оглед. Защитата на токовия кръг, в който е било включено осветителното тяло, е
била оразмерена.
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими за правилното решаване на
спора.
При така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията
си по чл. 269 от ГПК, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 230, ал. 3 от ЗЗД.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 от ЗЗД, Наемодателят отговаря за всички вреди от
отдадения под наем имот, освен ако същите са произлезли от недостатъци на вещта, за които
Наемателя е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на
договора. В този смисъл, правилно с проекта на доклада по делото, сторен с Определение от
22.04.2019 г., решаващият състав на СГС е указал на ищеца, че в последният носи
доказателствената тежест да докаже, че е налице недостатък на вещта – неизправност в
електрическата система, както и че този недостатък е бил скрит – ищецът не е знаел или при
обикновено внимание не е могъл да узнае за него при сключване на Договора, както и че
вследствие на този недостатък е възникнал пожар, довел до унищожаване на собствени на
Наемателя вещи с доказана стойност към този момент.
Настоящият състав намира за недоказани в условията на пълно и главно доказване съгласно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК твърденията за ищеца , въззивник в настоящото
производство за наличие на недостатък на наетия имот.
Както бе посочено по-горе, в издаденото на „ТАЕМА“ ЕООД Удостоверение на МВР,
за възникване на пожара е посочено като предполагаема причина авариен режим на работа в
елементи от електрическата инсталация в складовото помещение. В същия смисъл са и
заключенията на вещото лице С., който, след посещение на имота, констатира като вероятен
източник на пожара луминисцентното осветително тяло. Същият излага предположения, че
би било възможно да се касае за „залепване“ на стартера или пробив в масления
кондензатор на осветителното тяло, като по делото няма данни дали кондензаторът на
процесната лампа е бил демонтиран, каквато е наложилата се практика.
С оглед изложеното, налага се обоснованият извод, че изложените както от служители на
СДПБЗН, така и от вещите лица, предположения не могат да послужат като аргумент за
оборване на презумпцията за изправност на електрическата система и монтираните
осветителни тела, за което свидетелстват посочените по-горе Протокол на приемателна
комисия за въвеждане в експлоатация на електрическо съоръжение на офис - сградата и
магазина и Разрешение за електрическа мощност от 11.12.2000г. Още повече, че изложените
предположения за евентуално възможна причина за възникване на пожара както от
служители на СДПБЗН в т.ч. и в представеното Удостоверение, изд. от СДПБЗН, така и от
вещите лица в приетите СТЕ, не се отнасят категорично до възможни повреди в
електрическата инсталация или в елементи на същата, трайно прикрепени към имота, а се
свеждат до евентуална повреда в луминисцентно тяло за осветление, което има по
дефиниция характера на заменяема вещ, изправността и евентуалната поправка при
неизправност на която, е изцяло в отговорността на наемателя, по арг. от разп. на чл.231
ал.1 от ЗЗД.
Съгл. разп. на чл.231 ал.1 от ЗЗД, дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се
дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане
на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.
Пожарът е възникнал на 24.11.2016г., наемното правоотношение е възникнало със
сключването на договора за наем ( друго не се твърди да е уговорено) на 01.04.2012г., т.е
4
повече от четири години при експлоатация на имота от наемателя, чието задължение е било
да следи за изправността на възникналите дребни вреди, примерно, но не изчерпателно
изброени в разп. на чл.231 ал.1 от ЗЗД и да извършва съответните дребни поправки.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява неоснователен както и недоказан в
условията на пълно и главно доказване, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на насрещната страна сторените от същата разноски за настоящото
производство, а именно заплатен адвокатски хонорар в размер на 900 лв., за което
свидетелства приложеното по делото адвокатско пълномощно.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 3774 от 26.06.2020г., постановено по гр. д. №
2524/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 10 -и състав.
ОСЪЖДА „ТАЕМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район „Триадица“, ж. к. „Стрелбище“, ул. „Кестенова гора“ № 20, да заплати на К.
К. К., ЕГН: **********, сумата от 900 лв. (деветстотин лева) разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6