Решение по дело №300/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4624
Дата: 14 ноември 2013 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20131200600300
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юли 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 129

Номер

129

Година

31.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.31

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Христо Томов

дело

номер

20124100600417

по описа за

2012

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.243 ал.7 НК.

С определение № 452 от 14.06.2012 година, постановено по ЧНД № 1071/2012 година Великотърновският районен съд е отменил Постановлението на ВТРП от 14.05.2012г., с което е било прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ – 110/2011г. по описа на ОД на МВР гр.В. и върнал делото на прокуратурата за продължаване на разследването чрез извършване на допълнителни процесуално следствени действия.

Недоволен от определението останал обвиняемият С. Т. Г., който го обжалва чрез процесуалният си представител, адв.К. Г. М. от ВТАК. В жалбата той твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, съдържащо в себе си явни пороци понеже не е точна нито възприета от съда фактология нито пък са били обсъдени обективно събраните по делото доказателства. Излага съображения за това, че разследването е водено задълбочено, всестранно и правилно, а решилия делото прокурор правилно е възприел, че са налице противоречиви факти и доказателства.. Това опорочавало и направеният от първоинстанционния съд извод, че жалбоподателя е създал липсата и съответно присвоил паричната сума в размер на 3183, 37 лв.. По този начин Г. моли Въззивният съд да отмени съдеßният акт на ВТРС и потвърди Постановлението за прекратяване на ДП.

Великотърновският окръжен съд, в настоящият си състав след като провери определението по повод жалбата, взе предвид исканията и доводите, намери за установено следното:

ДП № ЗМ – 110/2011г. по описа на ОД на МВР гр.В. е започнало на основание чл.212 ал.1 от НПК със Постановление за образуване от 31.08.2011 г. на прокурора във ВТРП, И. И.. Тогава прокурорът се и разпоредил да се проведе разследване срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, извършено през 2009г. в гр. В. от длъжностно лице – „експерт по продажби” при „Е.” Е. гр.С. и касаещо сумата от 3183, 37 лв. По делото е било повдигнато и предявено обвинение. С постановление от 10.04.2012г. С. Т. Г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за продължавано престъпление и с оглед престъпление по чл.201 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Предявяването на това постановление станало на 23.04.2012г. когато Г. бил и разпитан като обвиняем. На 25.04.2012г. разследващия полицай Д. М. изпратила материалите по досъдебното производство в РП гр. В. с мнение за предавана не съд на обвиняемия. Вместо това, наблюдаващия прокурор И. с Постановлението си от 14.05.2012г. прекратил наказателното производство като се обосновал с недоказаност на обвинението. Възприел, че констатираните липси се дължали и постепенно натрупвали вследствие на неправилно изпращани артикули без да се реализира подмяна на стоките или извърши корекция на сумите.

За да уважи жалбата на С. Д. подадена в качеството и на юрисконсулт на ощетеното търговско дружество против прекратяването на наказателното производство по горното ДП районният съд е приел, че престъплението по чл. 201 ал.1 от НК, по повод на което се е водило то е осъществено именно от обвиняемия.

Настоящата инстанция споделя изводите не само на разследвалия ДП полицай, но и на районния съд, макар и последният да се е произнесъл доста пестеливо откъм мотиви. В мотивите си за прекратяване на делото наблюдаващия прокурор заключава с няколко думи само, че не било доказано противоправното разпореждане със стоките и сумите както и присвоителното намерение на обвиняемия. Това обаче не е така в случая, защото на представителя на обвинението е останал в страни факта и той е пропуснал да обсъди събраните доказателства чрез показанията на свидетеля Н. Т. Д. намиращи се на лист 22 от том първи на ДП. В тях последния определено сочи на факти, че обвиняемия не е отчитал и задържал паричните суми именно защото е очаквал получаване според него, от работодателя си заплати съответни по стойност на липсите. В този аспект не е работено по делото. Жалбата е процесуално допустима но разгледана по същество се явява неоснователна.

Формата на съдебен контрол по чл.243 ал.3 и следващите от НПК е специфична защото допуска намеса в правомощията на прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери че са налице предпоставките за това. Така е направил и ВТРС като е посочил и дал конкретни указания свързани извършване на процесуални действия по разследването. Непровеждането на разпити на основни свидетели като главния счетоводител на ощетеното дружество и регионалния супервайзор – изготвили доклада за липсите действително не води до пълнота на разследването. В този смисъл и следва да се потвърди определението на ВТРС в неговата цялост.

С оглед гореизложеното съдът намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Великотърновски окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция и на основание чл.243 ал.7 НПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 452 от 14.06.2012 година, постановено по ЧНД № 1071/2012 година на Великотърновският районен съд, като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

226B63581A5FAAB0C2257A4C003F5AC1