№ 214
гр. София , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000502821 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№60540/26.06.2020 г., подадена от Д. П. Д., чрез адв. П. К., против Решение
№3241/28.05.2020 г., по гр.д.№11201/2017 г. на СГС, I-17 състав, в частта му, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против ЗК“Лев Инс“АД обективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за обезщетение на
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на причинени телесни
увреждания при ПТП на 02.08.2016 г. - за разликата над присъдения размер от 500 000
лв., до претендирания размер от 1 200 000 лв., като частичен от 1 500 000 лв., както и
предявеният иск за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение. Релевирани са оплаквания за занижен размер
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който не съответства на
претърпените от ищеца морални вреди, противоречи на принципа на справедливост,
както и на съдебната практика по сходни случаи, както и за допуснати процесуални
нарушения от съда – не е допусната поисканата допълнителна СМЕ, която да бъде
изготвена след извършване на личен преглед на пострадалия, поради което делото е
останало частично неизяснено от фактическа страна, от което е последвало и
неправилно определяне на размера на дължимото на пострадалия обезщетение. Съдът е
ценил само част от доказателствата по делото, като друга част, установяваща част от
имуществените вреди, са напълно игнорирани. Неправилно е отхвърлен предявеният
иск за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди –
неправилно е прието, че сумата от 50 000 лв. не представлява действително извършени
до момента разходи. Не е съобразена изготвената СМЕ от в.л. Л., в която подробно са
индивидуализирани необходимите неинвазивни и хирургически процедури. Не е
съобразена съдебната практика, която приема, че увреденият може да избере да
1
предяви с иск цялото си вземане, в т.ч. и бъдещите вреди. Настъпилите в хода на
процеса факти с правно значение, които обуславят размера на обезщетението, биха
били преклудирани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Ако
претендираното обезщетение е и за бъдещи вреди, изменението на размера на иска е
допустимо и когато ищецът се позовава на новонастъпили факти. Когато пострадалият
е предявил иск за пълно обезщетение на всички вреди /в т.ч. бъдещите/ съдът следва да
вземе предвид и новонастъпилите факти в хода на производството по делото и може да
определи размера на обезщетението към по-късен момент до приключването на
устните състезания. Извода на първостепенния съд за неоснователност на тази
претенция, поради непредставяне на доказателства за заплащане на разходите е
неправилен, тъй като са иска да бъдат обезщетени бъдещи вреди, чието настъпване е
сигурно, и размерът им е установим. Настоява се за отмяна на решението в
отхвърлителната му част изцяло, и постановяване на ново решение, с което искът да
бъде уважен до пълния му предявен размер от 1 200 000 лв., с присъждане на
допълнително обезщетение на ищеца в размер на 700 000 лв. за претърпените
неимуществени вреди, както и с присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 50 000 лв., представляващи разходи за интервенции и лечение във връзка с
обезобразяване на ищеца в резултат от травмите от процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането до
окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв., заедно с начислен ДДС. С въззивната жалба са представени
писмени доказателства за продължаващо лечение и направени разходи, и е направено
искане за назначаване на повторна СМЕ, чиято допустимост се обосновава с чл.266,
ал.3 от ГПК.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в
съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна. В срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№81513/10.08.2020 г. от
„Застрахователна компания Лев Инс“АД, чрез юрк. К. А., в който се застъпва
становище за неоснователност на въззивната жалба. Размерът на обезщетението е
определен в съответствие с представените доказателства, които съдът е обсъдил в
цялост, и въз основа на тях е формирал законосъобразни и правилни изводи. Разходите
за лечение са присъдени в съответствие с представените доказателства. Възразява се
срещу приемането на представените доказателства за разходи, като се оспорва връзката
им с настъпилото ПТП. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение.
Заявява се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Пред въззивната инстанция на осн. чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК са допуснати и
събрани допълнителни писмени доказателства и е приета КСМЕ.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
2
в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустимо производство, предявен е от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Съдът намира постановеният съдебен акт за частично недопустим в частта му по
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. С исковата молба е
претендирана сумата от 30 000 лв. за обезщетение за имуществени вреди – разходи за
необходими хирургически интервенции за заличаване на груби белези, като в хода на
производството пред първостепенния съд искът е увеличен по размер на осн. чл.214 от
ГПК до размера от 50 000 лв. С мотивите на съдебното решение съдът е приел, че така
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, е частично основателен, като
следва да бъде уважен за сумата от общо 6 000 евро, представляваща направени
разноски за оперативно лечение, като съдът е приел, че обезщетението следва да бъде
присъдено във валутата, в която е била претърпяна вредата. В диспозитива на
съдебния акт съдът е отразил волята си да уважи иска за обезщетение за имуществени
вреди за сумата от 6000 евро, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от
6000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи
за лечение, като в тази част осъдителното решение на първостепенния съд не е било
обжалвано от страните, и е влязло в сила. Наред с това, обаче, съдът е постановил и
отхвърлителен диспозитив за пълната претендирана сума от 50 000 лева за
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като не е приспаднал от нея левовата
равностойност на сумата от 6000 евро, за която искът е бил уважен. Независимо, че
съдът е приел, че следва да уважи претенцията в различна валута от тази, в която искът
е бил предявен, с уважаването на претенцията, съдът се е произнесъл по част от
предмета на иска, до размера на левовата равностойност на присъдената сума от 6000
евро – т.е. до размера на сумата от 11 734,98 лв., и се е десезирал със спора до този
размер. Постановявайки отхвърлителен диспозитив за същата сума в лева,
първостепенния съд се е произнесъл при липса на предмет /свръх петитум/, поради
което в обжалваната отхвърлителна част, с която предявеният иск за обезщетение е
отхвърлен до размера на сумата от представляваща левовата равностойност на 6000
евро, решението на първостепенния съд е недопустимо, и ще следва да се обезсили.
По правилността на съдебния акт в останалата обжалвана част, във връзка с
направените от жалбоподателя оплаквания, съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, а и се установява по делото от Присъда
№91/27.05.2019 г. по НОХД № 639 / 2019 г. РС – Пазарджик, влязла в сила на
06.11.2019 г. /на л.530 от делото на СГС/, че на 02.08.2016 г., на АМ „Тракия“, км.96, в
посока гр. Пловдив, при управление на МПС - л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№***,
водачът Е. Я. С., е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП,
като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал, и по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на пътника в автомобила Д. П. Д.,
изразяваща се в тежка открита черепно-мозъчна травма, причинила коматозно
състояние, представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.1 от НК във вр.
чл.128, ал.2 във вр. ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.1 от ЗДвП. Не се спори, че
гражданската отговорност на водача Е. Я. С., е била застрахована с валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие
към датата на ПТП, и са налице основанията за ангажиране на отговорността на
застрахователя за претърпените в резултат от произшествието вреди от пострадалия Д.
3
П. Д.. Не се спори по вида и характера на получените от пострадалия травматични
увреди в пряка причинна връзка с процесното ПТП, както и че за претърпените във
връзка с тях неимуществени вреди - болки и страдания, ответникът – застраховател
дължи на пострадалия застрахователно обезщетение до размера от 500 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, за периода от датата на увреждането – 02.08.2016
г., до окончателното плащане, и в тази част решението на първостепенния съд е влязло
в сила, като необжалвано. Релевираното от ответника възражение за принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, чрез непоставяне на
обезопасителен колан, е било прието от първостепенния съд за неоснователно, и не се
поддържа пред въззивната инстанция. Спорни пред въззивната инстанция са въпросите
относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, за размера
над сумата от 500 000 лв., до претендирания размер от 1 200 000 лв., като частичен от
1 500 000 лв., както и дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, за сумата
над 11 734,98 лв., представляваща левовата равностойност на присъденото
обезщетение от 6 000 евро за направени разходи за лечение, до претендирания размер
от 50 000 лв.
Във връзка със спорните въпроси пред въззивната инстанция, съдът намира
следното:
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
събрани писмени доказателства – Оперативен протокол №522/02.03.08.2016 г. от
Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /на л.7/,
Оперативен протокол №534/04.08.2016 г. от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /на л.8/, Етапна епикриза от 16.09.2016 г. от КАРИТ на
УМБАЛ“Св. Георги“ ЕАД – Пловдив /на л.7/, Епикриза от Клиника по лицево-
челюстна хирургия ИЗ№47101/1382 /16.09.2016 г. – 27.09.2016 г. /на л.9/, Епикриза от
КЛЧХ ИЗ №58982/28.09.2016 г. – 12.10.2016 г. /на л.10/, Епикриза от КЛЧХ на
УМБАЛ“Св. Георги“ ЕАД – Пловдив ИЗ №62565/1545/ 13.10.2016 г. – 20.10.2016 г. /на
л.159/, Експертно решение на ТЕЛК №2367/22.11.2016 г. /на л.160/, Медицинска
документация от Клиниката по неврохирургия, КАИЛ и КЛЧХ на УМБАЛ“Св.
Георги“ЕАД – Пловдив за периода 02.08.2016 г. – 27.09.2016 г. /на л.178-420 и л.495-
520/, Епикриза от ОЛЧХ на Болница Токуда ИЗ №17203/15.05.2018 г. – 21.05.2018 г.
/на л.134/, Епикриза от ОЛЧХ на Болница Токуда ИЗ №37961/05.11.2019 г. – 07.11.2019
г. /на л.484/, Епикриза от „ЦПЗ Проф.Д-р Ив. Темков – Бургас“ЕООД ИЗ
№2490/13.11.2019 г. – 12.12.2019 г. /на л.486-487/. За анализ и оценка на писмените
доказателства, както и за събиране на допълнителни доказателства за търпените от
ищеца болки и страдания, по делото са назначени и приети Съдебно-медицинска
експертиза вх.№59558/27.04.2018 г. /на л.115-116/, изготвена в производство по
обезпечаване на доказателства, Съдебно-психиатрична експертиза вх.
№38469/21.03.2019 г. /на л.440-443/, Съдебно-медицинска експертиза вх.
№20846/17.02.2020 г. /на л.541-546/, Комплексна медико-автотехническа експертиза
вх.№57600/30.04.2019 г. /на л.560-577/, Допълнителна комплексна медико-
автотехническа експертиза вх.№21501/18.02.2020 г. /на л.548-557/, както и Комплексна
съдебномедицинска експертиза вх.№15077/30.11.2020 г., приета от въззивния съд.
От КСМЕ вх.№15077/30.11.2020 г. се установява, че в пряка причинна връзка с
процесното ПТП на 02.08.2016 г. ищецът Д. П. Д., тогава на 18 години, е получил
тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна и гръдна. Черепно-
мозъчната травма е тежкостепенна, открита и проникваща, и включва: Тежка
4
контузия на мозъка с първична увреда на мозъчния ствол; Травматичен кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка в лявата челно-слепоочна област на черепа с обем 60
мл.; Травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочно-базална
част на черепа с обем 40 мл.; Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
Изразен мозъчен оток; Множество контузионно-кръвоизливни огнища в десните челен
и слепоочен дялове на мозъка с големина до 1 см.; Контузионно-кръвоизливни огнища
в базалните ядра в дясна голямомозъчна хемисфера и контузионно-кръвоизливно
огнище в левия челен мозъчен дял; Двустранно многолинейно и многофрагментарно
счупване на челна и слепоочна кости на черепа; Двустранно счупване на предна и
средна черепна ямки на черепа; Риноликворея – изтичане на ликвор от ноздрите, като
последица от счупването на предна черепна ямка на черепа; Пневмоцефалия – наличие
на въздух в черепната кухина, като последица от счупването на основата на черепа;
Разкъсно-контузни рани в лява челна област на главата и в дясна слепоочна област с
дължина 6-7 см.; Разкъсно-контузна рана на десен горен клепач; Кръвонасядане на
клепачите на ляво око. Лицево-челюстната травма включва: Фрактура на горната
челюст от вида Ле Фор III – тотално разединение на лицевия скелет от черепа;
Надробени фрактури на носни кости; Многофрагментарно счупване на предна стена на
максиларните синуси; Изпълнени с кръв синуси; Счупване на пода на орбитата вдясно
с промяна на позицията на дясната очна ябълка; Счупена долна челюст с разместване.
Гръдната травма включва: Контузия на гръдния кош; Тежки контузионни промени на
белите дробове двустранно.
Експертизата установява, че непосредствено след инцидента пострадалият е бил
в дълбока кома, в състояние на травматичен шок, с неефикасно дишане и клинична
изява на стволова увреда. Спешно е проведено високоспециализирано и
животоспасяващо оперативно лечение, последвано от продължително реанимационно
лечение. Претърпяната черепно-мозъчна травма има медико-биологична
характеристика „Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“.
Опасността за живота е продължила най-малко до излизане от състоянието на будна
кома, т.е. за период поне от 6-7 месеца. Лицево-челюстните травми също са опесни за
живота, крият риск от обилно кървене, невъзможно дишане, хранене, говорене и
виждане. Гръдната травма е предизвикала „Разстройство на здравето, временно опасно
за живота“. За лечение на получените травматични увреди пострадалият е бил
транспортиран от екип на ЦСМП до УМБАЛ – Пазарджик, но поради тежкото
коматозно състояние и необходимост от високоспециализирано оперативно лечение,
след направени образни изследвания е бил насочен за лечение към УМБАЛ „Св.
Георги“ – Пловдив. След допълнителни изследвания и консултации с множество
специалисти, е започнало веднага реанимационно лечение с мониториране на
виталните параметри. В деня на постъпването в спешен порядък е извършено
животоспасяващо оперативно лечение при повишен оперативен риск. На следващия
ден, поради клинични данни за назоликворея е проведена повторна оперативна
интервенция. На 12.08.2016 г. е направена перкутанна трахеостомия, поради
необходимостта от продължителна апаратна вентилация. За нуждите на ентералното
хранене е поставена перкутанна гастростома. Проведено е комплексно реанимационно
лечение при изкуствена белодробна вентилация, мониторинг на жизнените показатели
и КТ динамиката на мозъчните увреждания, редовно проследяване от съответните
специалисти. Коматозното състояние продължава, но ликвореята постепенно намалява,
описани са екстензионна поза на четирите крайника с изява на генерализирани
клонични гърчове. На 16.09.2016 г. пострадалият е бил приведен в Клиника по лицево-
5
челюстна хирургия, в състояние на кома, на спонтанно дишане през трахеостомна
канюла. Уточнена е окончателната диагноза на травмата на лицето. Установени са
силно подвижни, впоследствие екстрахирани зъби 41, 42 и 43, силно изразена лицева
асиметрия, оток около тялото на долната челюст. Счупването на горната челюст,
изразяващо се в тотално разединение на лицевия скелет от черепа, засяга орбитите,
носните кости, ябълчните кости, максиларните синуси, етмоидалния лабиринт,
твърдото небце. Тази фрактура сама по себе си е предизвикала пряка опасност за
живота на пострадалия, поради нарушено дишане и обилно кървене, а също така е
предизвикала трайни и необратими последици от деформация на орбитите и лицевите
кости. Едва на 19.09.2016 г. /на 48-мия ден от счупването/ състоянието на пострадалия
е позволявало да бъде извършена първата операция за репозиция на лицевите кости,
което е предопределило незадоволителните резултати и необходимостта от множество
последващи реконструктивни операции. Счупването на долната челюст е затруднило
възстановяването на правилните позиции на лицевите кости. Извършено е
максималното възможно фиксиране на челюстите с помощта на метални шини. На
28.09.2016 г. отново е проведено хирургично лечение, поради развил се възпалителен
процес с оток на тъканите около долната челюст. На 14.10.2016 г. отново е извършена
операция за сваляне на шините. Общото състояние на пострадалия не е позволявало
извършване на кръвна репозиция и поставяне на множество метални остеосинтези за
възстановяване на лицевия скелет. Общият болничен престой е продължил осемдесет
и шест дни. Състоянието на кома е продължило 7 месеца. Трайните остатъчни
последици се изразяват в: деформирано лице, хлътване на дясна лицева половина,
счупена дясна орбита, очният булб не е в равнинета на левия, в резултат на което е
налице двойно виждане, липсващи фронтални зъби на долната челюст и невъзможност
за поставяне на зъбите в оклузия, поради неправилно зараснала горна челюст,
изместена вляво долна челюст. Освен неестетични, уврежданията водят до постоянно
нарушение на функциите говор, хранене и дишане. След излизането от „будната кома“
след 7 месеца, и постепенно връщане на жизнените функции, е започнато постепенно
предвиждане на реконструктивни операции за възстановяване на лицевия скелет.
Първата такава операция е извършена на 16.05.2018 г. в Болница Токуда, с цел
реконструкция на дясна орбита, поради неправилната позиция на десния очен булб и
невъзможност за затваряне на клепача, двойно виждане и лош естетичен вид. В
периода от 05.11.2019 г. – 07.11.2019 г . е пролежал отново в „Токуда“ за оперативна
корекция на груби белези по лицето. Възстановителният процес при подобни тежки
ЧМТ продължава до 3-4 години, но при усложнения може този период да се удължи с
години. В случая, към момента на извършения за нуждите на експертизата личен
преглед на пострадалия от лицево-челюстния хирург на 30.10.2020 г., и от извършения
неврохирургичен преглед на 02.11.2020 г., се установява, че ищецът се намира в
състояние на тежка инвалидност, в съзнание, но зависим от околните при обслужване.
Налице е посттравматична енцефалопатия с клинични признаци – трайна отпадна
неврологична симптоматика: Квадрипаретичен синдром с оживени надкостно-
сухожилни рефлекси, разширени рефлексогенни зони, повишен мускулен тонус,
клонус на стъпалата, по-изразен вдясно, силно затруднена спастично-паретична
походка, практически невъзможна самостоятелно. При изслушване на експертизата в
о.с.з. вещото лице – неврохирург уточнява, че претърпяната от ищеца черепно-мозъчна
травма е изключително тежка, понастоящем пострадалия има трайни органично
мозъчни увреждания, които водят до състоянието на обездвижване на четирите
крайника, координационен синдром. Изправянето е една част от цялата двигателна
дейност – в момента ищецът трудно стои сам на краката си, самостоятелно почти не
6
може да направи повече от 1-2 крачки, а с подкрепа може да измине до няколко метра.
Увредите, получени от ищеца в резултат от претърпяната ЧМТ са трайни и
дефинитивни. Минали са 5 години от травмата, поради което вбъдеще не може да се
очаква значимо подобрение. Въпреки това, ищецът е в ясно съзнание, категорично
разбира състоянието си, осъзнава тежестта на последиците и има критично отношение.
Оздравителния процес по отношение на лицевата травма ще продължи много години.
За постигане на захапка ще е необходимо продължително 3-5 години ортодонтско
лечение, което е необходимо не само за постигане на по-естетичен вид, но и за
постигане на възможност зъбите на двете челюсти да са в оклузия, за да може да се
храни, да не изтича слюнка от устата, и да може да говори без големи усилия. След
извършената реконструктивна операция на дясната орбита, очният булб е почти в една
равнина с левия, благодарение на което има рядко двойно виждане. Хлътването на
дясната лицева половина ще наложи нова реконструктивна операция, нова
продължителна обща анестезия, нови костни присадки. Пострадалият е в недобро
физическо състояние, недобро психическо състояние и не е подходящо да изтърпява
поредица от пластични реконструктивни операции. Това определя последиците от
лицевата травма като постоянни и обезобразяващи. Пълно възстановяване на
физическото и психическото здраве на ищеца е теоретически и практически абсолютно
невъзможно.
Съдът намира заключението на така приетата във въззивното производство
КСМЕ за компетентно изготвено, подробно, обосновано, логично, основано на
подробен анализ на цялата приложена по делото медицинска документация и на
непосредствените впечатления на вещите лица от извършен от тях личен преглед на
ищеца за нуждите на експертизата. Ето защо, съдът го кредитира изцяло.
От приетата пред първостепенния съд Комплексна медико-автотехническа
експертиза вх.№57600/30.04.2019 г. /на л.560-577/, се установява още, че за лечение на
получените травматични увреждания до изготвяне на заключението ищецът е
претърпял общо 8 оперативни интервенции с голяма сложност: на 02.08.2016 г. /в деня
на травмата/; на 03.08.2016 г. /първия ден на травмата/; още две оперативни
интервенции без посочена дата – трахеостомия и перкутанна гастростомия; на
11.08.2016 г. /девети ден от травмата/; на 19.09.2016 г./четиридесет и осми ден от
травмата/; на 14.10.2016 г. /седемдесет и трети ден от травмата/; 16.05.2018 г. /една
година и девет месеца от травмата/. Заключението на тази експертиза, допълнено със
заключението на ДКМАТЕ вх.№21501/18.02.2020 г., кореспондира на заключението на
приетата КСМЕ във въззивната инстанция, както и на приетата по делото медицинска
документация, поради което съдът го кредитира.
Съдът не кредитира приетото по делото заключение на СМЕ с вх.
№20846/17.02.2020 г., изготвено от в.л. М. /на л.541-546/. Заключенията на тази
експертиза са изготвени само по писмени данни, като вещото лице на практика е
отказало да извърши личен преглед на пострадалия, който да му даде възможност да
направи собствени изводи за действителното състояние на пострадалия към момента
на изготвянето на тази експертиза. Ето защо, съдът намира заключенията на тази
експертиза за декларативни, възпроизвеждащи само фактите, отразени в приложените
по делото епикризи, но не и върху подробната медицинска документация от историята
на заболяването, която също е била приложена по делото, липсва анализ на
доказателствата, изводите са необосновани, изградени на предположенията на вещото
лице за обичайното развитие на оздравителния процес, но не и на конкретното
7
фактическо положение в процесния случай. Заключението на тази експертиза за
приключил възстановителен процес по отношение на лицево-челюстната травма не се
подкрепят от писмените доказателства по делото за продължаващи реконструктивни
оперативни операции, както и на приетата във въззивното производство КСМЕ,
изготвена 9 месеца по-късно, и установяваща неприключил все още възстановителен
процес, който в ортодонтската си част се очаква да продължи още 3-5 години, и
невъзможност за пълно възстановяване по отношение на последиците на лицевата
травма, които са определени като постоянни и обезобразяващи.
От приетата по делото Съдебно-психиатрична експертиза се установява, че в
пряка причинна връзка с претърпяната черепно-мозъчна травма при процесното ПТП,
ищецът страда от органично разстройство на личността, в резултат от нарушението
на дейността на главния мозък. Психоорганичният синдром е съвкупност от
психопатологични разстройства, възникващи при хронични и дифузни органични
заболявания на мозъка. Характеризира се с паметови нарушения /преди всичко на
фиксационната памет/, емоционална лабилност и неовладяемост, обедняване на
асоциациите и възприятията, и общо снижение на нивото на личносттаа. При
пострадалия след претърпяното ПТП се наблюдават промени в характера, поведението,
базисните психични функции, както и тенденция към устойчивост на органичната
увреда на когнитивните функции. Пострадалият не е в състояние да извършва
диференцирани анализи, да направи съразмерни и адекватни оценки, да прогнозира
далечни последици от поведението си, да прави анализи и заключения, да
отдиференцира значими от второстепенни обстоятелства. При посоченото
разстройство е възможно възстановяване, процеса да се задържи известно време, или
нарушенията да се задълбочат във времето. Те водят до значим упадък на социалното,
професионално и семейно функциониране.
Така изготвеното заключение съдът намира за компетентно изготвено,
обосновано и логично, дадено на базата на извършен психиатричен преглед и при
познаване на медицинската документация, поради което го кредитира. Същото
кореспондира на приложените по делото писмени доказателства – Заключение от
психолог д-р Й. /на л.287/ и Епикриза от „ЦПЗ Проф.Д-р Ив. Темков – Бургас“ЕООД
ИЗ №2490/13.11.2019 г. – 12.12.2019 г. /на л.486-487/ за проведено продължително
лечение на ищеца в специализирана психиатрична болница, от което се установява
също, че ищецът след излизането от коматозното си състояние, е започнал да изпитва
страх, че ще се нарани, че ще падне, който се засилвал при шума на двигатели,
изпитвал страх от открити пространства. Констатирано е, че мисловният му процес е
забавен по темп на протичане, без структурни разстройства, с нарушения в паметта,
интелектът е запазен на преморбидно ниво. Проведеното лечение не е дало резултат, и
пациентът е изписан без особена промяна, плах, неуверен, подтиснат.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. И.
/майка на ищеца/, от които се установява, че непосредствено след катастрофата ищецът
бил в много тежко състояние. Когато свидетелката пристигнала в болницата в
Пловдив, било съобщено, че синът е с много тежка лицево-челюстна и черепно-
мозъчна травма, и най-вероятно няма да оцелее при операцията, която трябва да му се
направи. Операцията продължила дълго, но била успешна. Часове след първата
операция започнала да тече мозъчна течност, което наложило извършване още на
следващия ден втора операция. На следващия ден отново започнала да тече мозъчна
течност, но лекарят отказал да извърши операцията, тъй като трябвало да се мине през
8
очния нерв и това можело да доведе до слепота. До 01.09.2016 г. ищецът всеки ден бил
в тежко състояние. На 01.09.2016 г. лекарите от интензивен сектор започнали да
провеждат обучение на свидетелката как да се грижи за сина си, който бил в кома.
Ищецът дошъл в съзнание 7 месеца след катастрофата, но това станало постепенно –
от м. февруари отварял очите си, завъртал ги, но не било ясно дали е съзнателно. В
лицево-челюстна хирургия направили операция за прочистване на синусите му, в които
имало съсиреци. На 20.10.2016 г. бил изписан с гастростома, трахеостома и постоянен
катетър. Прибрали в дома си със специализирана линейка и с лекарски екип, който
трябвало да го аспирира по пътя, ако евентуално започне да се задушава или ако
получи епилептичен припадък или гърч. Трахеостомата била махната в края на месец
април, а гастростомата – в края на месец май. Отвора, през който минавала
гастростомата, не можал да се затвори, поради което през месец юли бил зашит чрез
хирургична интервенция. През цялото време ищецът имал нужда от денонощни грижи.
Не трябвало да се допуска запушване на трахеостомата, тъй като това можело да
доведе до задушаване. Трябвало да бъде хранен през гастростомата, да му се бият
инжекции за разреждане на кръвта, да се следи урината, постоянно да се вливат
течности, правел му се тоалет задължително два пъти на ден, правели се стерилни
превръзки. Всички негови нужди се обслужвали на легло. По съвет на лекарите
свидетелката постоянно говорела на сина си, въпреки че бил в кома. Постепенно той
започнал да реагира понякога, след това започнал да помръдва пръста си. През цялото
време, докато бил в кома, му се правела рехабилитация, за да не атрофира
мускулатурата – правели го двамата със съпруга , за което ги обучили лекарите от
Пловдив. Започнали да му показват буквите, започнал да дава знаци с пръста си за „да“
и „не“. След като махнали трахеостомата, започнал да се учи да говори отново – първо
отделни звуци, а после прости думи. Учил се да гълта, да говори. Първо започнал да
движи дясната ръка, после десния крак. На лявата ръка и до момента фината моторика
не била възстановена. Трудно го изправяли до седнало положение, защото мъркучите
по него пречели, и трябвало много да се внимава. Освен другите оперативни
интервенции, се наложило през м. май,2018 г. да направят пластична операция, за да
наместят очната ябълка. Към настоящия момент лицето има асиметрия, като е
хлътнало отдясно. Скулата трябва да се възстановява, както и брадичката, да се прави
пластика на зъбите, тъй като му е трудно да се храни. Не се знае, дали ще може да се
намести челюстта, тъй като зависи от състоянието му. След катастрофата е увеличил
диоптъра, има астигматизъм на двете очи, нарушен е очен канал, поради което
постоянно прави възпаления и се налага да ходят постоянно на промивки. Трябва да се
правят слъзни канали, но не се знае дали ще е успешно. Започнал да се изправя в
леглото с чужда помощ през месец април-май. Към края на 2017 г. вече можел да седи
в инвалидна количка и успявал да се изправи сам, но и до сега не можел да ходи
самостоятелно. Раздвижвал се с проходилка, както и с помощта на родителите си. В
края на 2017 г. започнал да прави с чужда помощ кратки разходки навън, но бързо се
изморявал. От 2018 г. спрял да ползва инвалидна количка. Може сам да стигне до
тоалетната, до кухнята, но това не е постоянно – страхува се да не падне. Не може да
бъде оставен сам – винаги има човек при него. Налага се все още свидетелката да го
къпе и бръсне. Речта му вече е възстановена, чете, но по-бавно, понякога забравя
факти, краткосрочната му памет е увредена. Преди катастрофата ищецът бил завършил
математическата гимназия в гр. Бургас, бил приет за студент в УАСГ в специалност
„геодезия“, спортувал усилено, не пушел и не консумирал алкохол, тренирал в отбора
по футбол на ***, ходел на математически и други състезания. Сега деня му минавал в
една стая, с ограничен кръг хора, движи се в ограничен периметър. Иска да учи, да
9
рита, да бяга. Психолог го посещава всяка седмица. Прави рехабилитация. Лекарите не
се ангажират с прогнози. Налага се да се извършат още операции, а той не можел да
понесе анестезиите, и всяка операция го връща назад във възстановителния процес.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката родствена връзка с ищеца, обуславяща интерес от изхода на
делото в негова полза. Въпреки това, съдът намира показанията за подробни,
последователни и логични, изцяло кореспондиращи на събраната по делото
медицинска информация и приетите по делото медицински експертизи, поради което
ги кредитира.
От представените по делото писмени доказателства – Удостоверение за
завършен начален етап на основно образование /на л.161/, Свидетелство за основно
образование /на л.162/, Удостоверение за завършен 7-ми клас /на л.163/, Диплома за
средно образование /на л.164/, Грамота за постигнати високи резултати на национални
и международни състезания за учебната 2015-2016 година /на л.165/, Грамота за
отличен успех през учебната 2015-2016 г. /на л.165/, Характеристика от 15.06.2011 г.
/на л.166/, Цялостна характеристика на развитието на ученика от 17.05.2016 г. /на
л.167/, Заявление до Ректора на УАСГ вх.№2480/17.09.2016 г. /на л.168/ се установява,
че преди процесното ПТП ищецът е бил отличен ученик, имал е постигнати високи
резултати в учебния процес, както и в извънучебната дейност, приет е да учи висше
образование в УАСГ – София.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 02.08.2016 г.
ищецът Д. П. Д. е получил тогава на 18 години, е получил тежка съчетана травма –
черепно-мозъчна, лицево-челюстна и гръдна. Черепно-мозъчната травма е
тежкостепенна, открита и проникваща, и включва: Тежка контузия на мозъка с
първична увреда на мозъчния ствол; Травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка в лявата челно-слепоочна област на черепа с обем 60 мл.; Травматичен
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява слепоочно-базална част на черепа с
обем 40 мл.; Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; Изразен мозъчен
оток; Множество контузионно-кръвоизливни огнища в десните челен и слепоочен
дялове на мозъка с големина до 1 см.; Контузионно-кръвоизливни огнища в базалните
ядра в дясна голямомозъчна хемисфера и контузионно-кръвоизливно огнище в левия
челен мозъчен дял; Двустранно многолинейно и многофрагментарно счупване на челна
и слепоочна кости на черепа; Двустранно счупване на предна и средна черепна ямки на
черепа; Риноликворея – изтичане на ликвор от ноздрите, като последица от счупването
на предна черепна ямка на черепа; Пневмоцефалия – наличие на въздух в черепната
кухина, като последица от счупването на основата на черепа; Разкъсно-контузни рани в
лява челна област на главата и в дясна слепоочна област с дължина 6-7 см.; Разкъсно-
контузна рана на десен горен клепач; Кръвонасядане на клепачите на ляво око.
Претърпяната черепно-мозъчна травма е предизвиката постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота. Опасността за живота е продължила за период около 7
месеца. Лицево-челюстната травма включва: Фрактура на горната челюст от вида Ле
Фор III – тотално разединение на лицевия скелет от черепа; Надробени фрактури на
носни кости; Многофрагментарно счупване на предна стена на максиларните синуси;
Изпълнени с кръв синуси; Счупване на пода на орбитата вдясно с промяна на
позицията на дясната очна ябълка; Счупена долна челюст с разместване. Лицево-
челюстната травма самостоятелно също е предизвикала опесност за живота му.
10
Гръдната травма включва: Контузия на гръдния кош; Тежки контузионни промени на
белите дробове двустранно. Гръдната травма е предизвикала „Разстройство на
здравето, временно опасно за живота“. След инцидента пострадалият е бил в дълбока
кома, в състояние на травматичен шок, с неефикасно дишане и клинична изява на
стволова увреда. Проведено е при условията на спешност високоспециализирано и
животоспасяващо оперативно лечение, последвано от продължително реанимационно
лечение. Общият болничен престой е продължил осемдесет и шест дни. Състоянието
на кома е продължило 7 месеца. Трайните остатъчни последици към момента на
излизането от коматозното състояние са се изразявали в: деформирано лице, хлътване
на дясна лицева половина, счупена дясна орбита, очният булб не е бил в равнината на
левия, в резултат на което е било налице двойно виждане, липсващи фронтални зъби на
долната челюст и невъзможност за поставяне на зъбите в оклузия, поради неправилно
зараснала горна челюст, изместена вляво долна челюст. Освен неестетични,
уврежданията водят до постоянно нарушение на функциите говор, хранене и дишане.
След излизането от „будната кома“ след 7 месеца, е започнато предвиждане на
поетапни реконструктивни операции за възстановяване на лицевия скелет. За лечение
на получените травматични увреждания ищецът е претърпял множество оперативни
интервенции /засега общо десет/ с голяма сложност: на 02.08.2016 г., 03.08.2016 г., на
11.08.2016 г., на 19.09.2016 г., на 14.10.2016 г., през м. април, 2017 г. за премахване на
трахеостомата, в края на месец май за премахване на гастростомата, през м. юли 2017
г. за оперативно затваряне на отвора за гастростомата, на 16.05.2018 г. за
реконструкция на дясна орбита, през м. ноември, 2019 г. за премахване на груби белези
по лицето. Към м. ноември, 2020 г. /повече от четири години след увреждането/ се
установява, че ищецът се намира в състояние на тежка инвалидност, в съзнание, но
зависим от околните при обслужване. Има трайни органично мозъчни увреждания.
Налице е посттравматична енцефалопатия с клинични признаци – трайна отпадна
неврологична симптоматика: Квадрипаретичен синдром с оживени надкостно-
сухожилни рефлекси, разширени рефлексогенни зони, повишен мускулен тонус,
клонус на стъпалата, по-изразен вдясно, силно затруднена спастично-паретична
походка, практически невъзможна самостоятелно. Ищецът трудно стои сам на краката
си, самостоятелно почти не може да направи повече от 1-2 крачки, а с подкрепа може
да измине до няколко метра. Увредите, получени от ищеца в резултат от претърпяната
ЧМТ са трайни и дефинитивни, вбъдеще не може да се очаква значимо подобрение.
Въпреки това, ищецът е в ясно съзнание, категорично разбира състоянието си, осъзнава
тежестта на последиците и има критично отношение. Оздравителния процес по
отношение на лицевата травма ще продължи много години. За постигане на захапка ще
е необходимо продължително 3-5 години ортодонтско лечение, което е необходимо не
само за постигане на по-естетичен вид, но и за постигане на възможност зъбите на
двете челюсти да са в оклузия, за да може да се храни, да не изтича слюнка от устата, и
да може да говори без големи усилия. След извършената реконструктивна операция на
дясната орбита двойното виждане почти е премахнато. Хлътването на дясната лицева
половина налага нова реконструктивна операция, нова продължителна обща анестезия,
нови костни присадки, които с оглед състоянието си пострадалият не може да понесе.
Това определя последиците от лицевата травма като постоянни и обезобразяващи.
Пълно възстановяване на физическото и психическото здраве на ищеца е теоретически
и практически абсолютно невъзможно. В пряка причинна връзка с претърпяната
черепно-мозъчна травма при процесното ПТП, ищецът страда също от органично
разстройство на личността, в резултат от нарушението на дейността на главния
мозък, което се характеризира с паметови нарушения /преди всичко на фиксационната
11
памет/, емоционална лабилност и неовладяемост, обедняване на асоциациите и
възприятията, и общо снижение на нивото на личността. Настъпили са промени в
характера, поведението, базисните психични функции, налице е тенденция към
устойчивост на органичната увреда на когнитивните функции - не е в състояние да
извършва диференцирани анализи, да направи съразмерни и адекватни оценки, да
прогнозира далечни последици от поведението си, да прави анализи и заключения, да
отдиференцира значими от второстепенни обстоятелства. Възможно е настъпване на
частично възстановяване, но също и нарушенията да се задълбочат във времето. Тези
нарушеня водят до значим упадък на социалното, професионално и семейно
функциониране. Състоянието на ищеца изисква в продължение на повече от две
години е изисквало денонощно и непрекъснато наблюдение, висококвалифицирани
медицински грижи, чужда помощ за всички негови нужди. След този период ищецът
продължава да е зависим от чужда помощ при поддържане на хигиената си, обличане,
придвижване. Невъзможно е самостоятелното му придвижване дори и с помощни
средства. Настъпилите увреди на лицевия скелет са трайни и обезобразяващи, и
предвид невъзможността ищеца да понесе необходимите реконструктивни оперативни
интервенции, промените са дефинитивни, затрудняват дишането му, храненето,
говоренето, зрението му е влошено. Преди произшествието ищецът е показвал високо
ниво на интелект, отговорно отношение към учебния процес, академични постижения,
занимавал се е със спорт, бил е приет да учи висше образование. В резултат от
претърпените увреждания е настъпила драстична промяна в неговия живот – от
активен, перспективен млад човек, с възможности за ярка лична изява и висок принос в
обществото, той понастоящем се намира в необратимо тежко състояние, с нарушена
дейност на главния мозък, тежки физически увреждания, с невъзможност да води
самостоятелен живот, и с перспектива още дълги години да се бори за постигане на
минимално подобряване на състоянието си. Съдът намира, че фактът, че ищецът е с
ясно съзнание, осъзнава състоянието си и е критичен към него, допълнително засилва
моралните болки и страдания, които той търпи и ще продължава да търпи до края на
живота си.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
увреждането, следва да бъде определено в размер на 700 000 лв., която сума съдът
намира, че съответства на характера и тежестта на уврежданията, интензивността и
продължителността на търпените от ищеца физически болки и страдания,
продължителното коматозно състояния за период от 7 месеца, през който е
съществувала непрекъснато непосредствена опасност за живота му, многобройните
претърпяни вече оперативни интервенции, необходимостта от допълнителни
оперативни интервенции за реконструкция на лицевия скелет, продължителното
ортодонтско лечение, което предстои, продължителната рехабилитация, която не е
приключила, необратимите физически и ментални увреди, младата възраст, на която е
настъпило увреждането и необходимостта от чужда помощ и занапред, до края на
живота му, невъзможността за социална реализация, за самостоятелен живот,
създаване на семейство, търпените морални болки и страдания от пълното осъзнаване
на състоянието, в което се намира, и изгубените перспективи. Съдът намира, че така
определеното обезщетение съответства на икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, както и на съдебната практика по сходни по тежест случаи.
Във връзка с определянето на размера на дължимото на ищеца справедливо
12
обезщетение, съдът намира, че не следва да обсъжда възможностите на ответника да го
заплати, общия брой на претенциите, отправяни годишно към застрахователя, размера
на събираните застрахователни вноски, възможността на застрахователя да извлича
печалби от дейността си. Съдът намира, че тези обстоятелства са ирелевантни за
определяне на размера на обезщетението, и същите следва да бъдат съобразявани на
законодателно ниво, при определяне на лимитите на отговорността на застрахователя и
изискванията към застрахователната дейност. Следва да се отбележи също, че
застрахователната дейност от своя страна подлежи на презастраховане, чиято функция
е именно да обезпечава рисковете на застрахователя от настъпването на множество
застрахователни събития, изискващи изплащане на високи застрахователни
обезщетения.
Във връзка с предявената претенция за обезщетение за претърпените
имуществени вреди, съдът намира следното:
Предявената претенция е за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв.,
като към момента на предявяването на иска имуществените вреди, чието
обезщетяване се търси, са били определени чрез приемане на СМЕ вх.
№59558/27.04.2018 г. /на л. 115-116/ в производство за обезпечаване на доказателства,
от която се установява, че настъпилите увреди на лицевия скелет при ищеца не могат
напълно да бъдат заличени, а само подобрени, посредством извършване на множество
оперативни и неоперативни интервенции. Експертизата е установила към м. април,
2018 г., че на ищеца са необходими поне 5 оперативни интервенции с оглед
възстановяването на лицето – първо да се възстанови стоежа на дясната очица, с което
да се коригира енофталма и да се възстанови нормалният стоеж на окото. Необходимо
е да се симетризира стоежа на вътрешния очен ъгъл, както и стоежа на външните очни
ъгли на двете очи, с оглед постигане на равен стоеж на очните цепки. Необходимо е да
се оперира носния скелет с цел изправяне на стоежа и възстановяване на формата му –
ринопластика. Необходимо е да се оперира долната челюст с цел възстановяване на
формата , както и да се възстановят предните зъби, които липсват. Необходимо е и
извършване на неинвазивни процедури – лазери, инжекциии на различни медикаменти
и др., които да подобрят естетичния резултат. Всички тези интервенции са с голям
обем и сложност, изискват високо квалифицирани специалисти, а срока на
изпълнението им зависи от множество фактори /следоперативно възстановяване,
наличие на усложнения и др./, поради което срокът за изпълнението им е от 2 до 5
години. Прогнозната стойност на самите процедури, разходите за предоперативна
подготовка и следоперативните грижи, и стойността на неинвазивни процедури би
могла да се определи в диапазона между 25 000 лв. и 50 000 лв., без да е включена в
този размер стойността на евентуални усложнения.
След изготвяне на заключението, по делото са събрани доказателства, че през
месец май, 2018 г. е извършена първата от посочените от експертизата необходими
оперативни интервенции за възстановяване стоежа на дясната очица, а през м.
ноември, 2019 г. се е осъществила оперативна интервенция за премахване на груби
белези. От събраните гласни доказателства и експертизи се установява, че се провежда
сложно ортодонтско лечение.
Пред първостепенния съд са били представени писмени доказателства за
направени разходи за оперативни интервенции:
13
- извършена операция за репозиция на лицеви кости за възстановяване на орбита
и репозиция на очния булб, извършна на 16.05.2018 г. – Епикриза на л.134 и Договор за
услуга от 14.05.2018 г. /на л.136/ с платежно нареждане за извършено плащане по
банков път на сумата 4500 евро /на л.137/;
- извършена на 06.11.2019 г. в Болница Токуда за ексцизия на цикатрикс на
шията – Епикриза на л.484 и Договор за услуга от 04.11.2019 г. с квитанция към него с
реквизити на разписка за сумата 1500 евро /на л.488/.
За така направените разходи за лечение с решението на първостепенния съд е
било присъдено на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 6000 евро, и
в тази част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Наред с тези разходи за лечение, по делото се установява, че ищецът в течение
на производството по делото е извършил и допълнителни разходи за лечение, съгласно
представени по делото са представени пред въззивната инстанция писмени
доказателства за извършени разходи за лечение:
Фактура №**********/07.05.2019 г. с приложен касов бон /на л.16 от въззивното
дело/, издадена от МБАЛ Токуда ЕАД, за сумата от 75 лв. за извършване на
първичен преглед;
Договор за услуга от 07.05.2019 г. за извършване на контролен преглед от д-р К.-
Л. с ПКО към него с реквизити на разписка, за сумата от 80 лв. /на л.17/;
Фактура №**********/04.11.2019 г. за извършване на първичен преглед с
приложен касов бон /на л.18 от въззивното дело/, издадена от МБАЛ Токуда ЕАД,
за сумата от 75 лв.;
Договор за услуга от 04.11.2019 г. за извършване на контролен преглед от д-р К.-
Л. с приложена квитанция към него с реквизити на разписка, за сумата от 100 лв.
/на л.19/;
Фактура №**********/07.11.2019 г. за малка операция, с приложен касов бон /на
л.20 от въззивното дело/, издадена от МБАЛ Токуда ЕАД, за сумата от 900 лв.;
Фактура №**********/07.11.2019 г. за такса битово обслужване 1 ден, с
приложен касов бон /на л.21 от въззивното дело/, издадена от МБАЛ Токуда ЕАД,
за сумата от 65 лв.;
Оферта за ортодонтско лечение на „Медико-дентален център АМА“ООД /на
л.22/;
Фактура №507/13.01.2020 г. от МДЦ АМА ООД с приложен касов бон, за сумата
от 315 лв. за моделаж /на л.23/;
Фактура №519/11.02.2020 г. от МДЦ АМА ООД с приложен касов бон, за сумата
от 1250 лв. за вноска за ортодонтско лечение /на л.24/;
Фактура №527/09.03.2020 г. от МДЦ АМА ООД с приложен касов бон, за сумата
от 550 лв. за вноска за ортодонтско лечение /на л.24/;
Фактура №537/20.07.2020 г. от МДЦ АМА ООД с приложени 2 бр. касови бонове,
общо за сумата от 1900 лв. за вноска за ортодонтско лечение /на л.65/;
От приетата по делото КСМЕ вх.№15077/30.11.2020 г. /на л.47-57 от въззивното
дело/ се установява, че така направените разходи, удостоверени с приетите по делото
разходни документи, са направени във връзка с проведеното лечение, и тяхното
извършване е било необходимо. Експертизата установява, че необходимото на ищеца
ортодонтско лечение е изключително скъпо и трудно, наложително е често пътуване до
14
гр. София, ако се стигне до нови реконструктивни операции ще са необходими
средства за изработване на титановите и стони модели по компютърен образ, като
скенограмите към настоящия момент се изпращат за изработване в Германия, и
необходимите средства ще са най-малко 100 000 лв., без да се включват грижите за
пациента, и невъзможността на близките да се трудят през този период.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в течение на производството по делото ищецът действително е
претърпял очакваните, необходими и определени по вид със СМЕ по обезпечаване на
доказателства, приета от първостепенния съд, имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, които са конкретизирани по дати на настъпване, вид и размер,
съгласно представените разходни документи пред въззивната инстанция, което е
допустимо на осн. чл.129, ал.4 от ГПК във всяко положение на производството по
делото, доколкото първоначалната претенция за имуществени вреди е била предявена в
общия очакван размер на вредите. Така настъпилите в хода на процеса релевантни
факти следва да бъдат взети предвид от настоящия съд, на основание чл.235, ал.3 от
ГПК. От представените писмени доказателства се установява, че ищецът в периода
след предявяването на исковата молба, и преди приключването на съдебното дирене
пред въззивната инстанция, е претърпял в пряка причинна връзка с процесното ПТП
имуществени вреди от направени разходи за лечение в размер на още 5310 лв. /пет
хиляди, триста и десет лева/, освен направените разноски в размер на 6000 евро, за
които с решението на първостепенния съд му е присъдено обезщетение. За останалите
разходи за лечение, за които се претендира присъждане на обезщетение за
имуществени вреди до размера от 50 000 лв., не се събраха по делото доказателства да
са били действително претърпяни от ищеца до датата на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция. Настъпването на същите не е сигурно и
закономерно, тъй като, независимо от необходимостта да бъдат извършени, по делото
се установи от приетите медицински експертизи, че извършването им не е сигурно, тъй
като не е известно дали състоянието на ищеца изобщо ще позволи предприемането на
бъдещите необходими оперативни интервенции. Също така техният размер не е
определим отнапред, тъй като не е известно какъв обем медицински процедури ще се
окажат необходими. Не на последно място, бъдещите имуществени вреди, които
ищецът ще претърпи в пряка причинна връзка с процесното ПТП, но след приключване
на съдебното дирене във въззивната инстанция, няма да бъдат обхванати от силата на
пресъдено нещо на настоящото решение, и няма пречка ако действително настъпят, да
се търси обезщетяването им в бъдещ процес.
Ето защо, решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част по иска
за имуществени вреди ще следва частично да се отмени за сумата над 11734,98 лв. до
17 044,98 лв., като за така настъпилите за ищеца имуществени вреди на ищеца се
присъди допълнително обезщетение в размер на 5310 лв. В останалата отхвърлителна
част – за сумата над размера от 17 044,98 лв. до пълния предявен размер на
претенцията за имуществени вреди от 50 000 лв., решението на съда ще следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
С исковата молба е било претендирано и присъждане на законната лихва върху
претендираното обезщетение за имуществени вреди, за периода от датата на
увреждането 02.08.2016 г. до окончателното плащане. Съдът намира, че обезщетението
за имуществени вреди се дължи от датата на настъпването на вредите. Доколкото се
претендира обезщетение за имуществени вреди от разходи за лечение, то увреждането
15
настъпва с извършването на всеки от разходите, а не от датата на настъпване на
травматичните увреждания. Ето защо, законната лихва следва да се присъди от датата,
на която е направен всеки от разходите, върху всяка отделна главница.
С оглед изхода от спора във въззивната инстанция, решението на
първостепенния съд ще следва да се отмени частично и в частта му за разноските,
които ищецът е бил осъден да заплати на ответника. Съобразно отхвърлената част от
исковете с решението на въззивния съд, общо 532 955,02 лв. /=1 250 000 лв. –
717 044,02 лв./, за пръвоинстанционното производство на осн. чл.78, ал.3 от ГПК
ответникът има право да му бъдат присъдени 532 955,02/1 250 000 части от
направените от него разноски общо в размер на 1330 лв., т.е. сумата от 567,06 лв.,
поради което за горницата над тази сума, до размера от 775,83 лв., решението на
първостепенния съд ще следва да се отмени.
При този изход от спора, въззивната жалба се явява частично основателна,
поради което в полза на въззивника следва на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да се присъди
част от претендираните разноски за въззивната инстанция, съответстваща на уважената
част от обжалваемия интерес – 17 044,98 лв. по иска за обезщетение за имуществени
вреди, и 200 000 по иска за обезщетение за неимуществени вреди. Свъззивната жалба
жалбоподателят е претендирал присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител, съобразно
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
начислен ДДС, предвид обстоятелството, че адв. К. е данъчно задължено лице по
ЗДДС. Съдът изчислява минималното адвокатско възнаграждение по иска за
обезщетение за имуществени вреди, при обжалваем интерес от 50 000 лв. по този иск, в
размер на 2030 лв. без ДДС, от която сума следва да се присъдят 17 044,98/50 000
части, или сумата от 692,03 лв. без ДДС, а с начислен ДДС – сумата от 830,43 лв. По
иска за обезщетение за неимуществени вреди, при обжалваем интерес от 700 000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение се изчислява в размер на 15530 лв., от която
сума в полза на адв. К. следва да се присъдят 2/7, съразмерно на уважения обжалваем
интерес, или сумата от 4 437,14 лв. без ДДС, а с ДДС – сумата от 5324,57 лв. Или общо
за производството пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл.38,
ал.2 от ЗАдв. следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. К. сумата от общо
6155 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Следва на адв.
К. да се присъдят и допълнителни разноски за производството пред първостепенния
съд. По иска за обезщетение за имуществени вреди следва да се присъди сумата от
830,43 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част от иска. По иска за обезщетение за
неимуществени вреди минималното адвокатско възнаграждение се изчислява в размер
на 23 530 лв. без ДДС, от която сума следва да се присъдят 7/12 части, или сумата от
13 725,83 лв. без ДДС, а с начислен ДДС – сумата от 16 471 лв. Или общо за
първоинстанционното производство в полза на адв. К. следва да се присъдят общо
17 301,43 лв., от която сума първостепенният съд е присъдил 11 765 лв., поради което с
въззивното решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.
допълнително адвокатско възнаграждение 5536,43 лв. за първоинстанционното
производство.
Ответникът е претендирал за въззивното производство присъждане само на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., което съдът намира, че на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъди изцяло, тъй като се претендира в минимален
размер.
16
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 6% от допълнително присъдените обезщетения с
въззивното решение /общо 205 310 лв./ - т.е. 12 318,60 лв., представляващи
допълнителна държавна такса, в полза на бюджета на съда, по сметка на САС. Също
така, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати 217044,98 / 750 000 части от заплатените депозити за изготвяне на
експертиза в размер на 600 лв. от бюджета на съда, или сумата от 173,64 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №3241 от 28.05.2020 г., постановено по гр.д.№11201 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд, I-17 състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от Д. П. Д., с ЕГН **********, против „Застрахователна компания Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за
обезщетение на претърпени имуществени вреди, вследствие на причинени телесни
увреждания при ПТП на 02.08.2016 г. за сумата до размера от 11 734,98 лв.
/единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща левовата равностойност на 6 000 евро /шест хиляди евро/ по
фиксирания курс на БНБ.
ОТМЕНЯ Решение №3241 от 28.05.2020 г., постановено по гр.д.№11201 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд, I-17 състав, в частта му, с която е отхвърлен
предявения от Д. П. Д., с ЕГН **********, против „Застрахователна компания Лев
Инс“АД, с ЕИК *********, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за
обезщетение на претърпени имуществени вреди, за сумата над размера от 11 734,98 лв.
/единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/,
до размера от 17 044,98 лв. /седемнадесет хиляди четиридесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от
Д. П. Д., с ЕГН **********, против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди, за сумата над размера от 500 000 лв. /петстотин
хиляди лева/, до размера от 700 000 лв. /седемстотин хиляди лева/, КАКТО И В
ЧАСТТА, в която Д. П. Д., с ЕГН **********, е осъден на основание чл.78, ал.3 от
ГПК да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, сумата
над размера от 567,06 лв. /петстотин шестдесет и седем лева и шест стотинки/, до
размера от 775,83 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/,
И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати на Д. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул.“***“ №5, сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща
допълнително обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
от травматични увреждания, причинени при ПТП на 02.08.2016 г., ВЕДНО със
законната лихва върху тази сума, за периода от 02.08.2016 г. до окончателното
плащане, КАКТО И сумата от 5310 лв. /пет хиляди триста и десет лева/,
представляваща допълнително обезщетение за претърпени имуществени вреди,
17
изразяващи се в направени разходи за лечение на травматични увреждания, получени
при ПТП на 02.08.2016 г., ВЕДНО със законната лихва, както следва: върху главница
от 155 лв. – за периода от 07.05.2019 г. до окончателното плащане; върху главница от
175 лв. – за периода от 04.11.2019 г. до окончателното плащане; върху главница от 965
лв. – за периода от 07.11.2019 г. до окончателното плащане; върху главница от 315 лв.
– за периода от 13.01.2020 г. до окончателното плащане; върху главница от 1250 лв.- за
периода от 11.02.2020 г. до окончателното плащане; върху главница от 550 лв. – за
периода от 09.03.2020 г. до окончателното плащане, и върху главница от 1900 лв. – за
периода от 20.07.2020 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3241 от 28.05.2020 г., постановено по гр.д.№11201
по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, I-17 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на адвокат П. К. от САК, със
служебен адрес: гр. София, ул.“Лом“ №9, сумата от 6155 лв. /шест хиляди сто петдесет
и пет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с начислен ДДС за
производството пред въззивната инстанция, КАКТО И сумата от 5536,43 лв. /пет
хиляди петстотин тридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, за
процесуално представителство на Д. П. Д., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“ №51Д, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на САС, сумата
от 12 318,60 лв. /дванадесет хиляди триста и осемнадесет лева и шестдесет стотинки/,
представляващи допълнителна държавна такса, КАКТО И сумата от 173,64 лв. /сто
седемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски за експертизи от бюджетните средства на съда.
ОСЪЖДА Д. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №5, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Черни връх“
№51Д, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18
19