Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 15.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6948 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Б.Й.А., ЕГН**********,*** против К.и.и.Б.
ЕАД, ***, в която твърди, че на 18.05.2015 г. ответникът се снабдил с
изпълнителен лист по т.д. № 3125 /2015 г. на СГС на основание чл.404 т.1 от ГПК
и чл.51 ал.1 от ЗМТА и решение ***от 31.07. 2014 г. по вътрешно арбитражно дело
№ ***/ 2014 г . по описа на ***Б.Г. , с което ищцата била осъдена заедно със Ш.О.Д.ЕГН
********** СОЛИДАРНО да заплати на *** ***сумата от 15166. 35 лв., законна
лихва 9753.62лв.за периода от 31.07.2014 г. до 30.11.2020 г. , 888.33лв.
присъдени разноски, 150 лв. разноски изпълнително дело, 2329.99 лв. по тарифата
към З***или общо 28288,29лв. Твърди, че след осъждането й по описаното по горе
дело, за което не знаела нищо, получила покана за доброволно изпълнение по изп
.дело № ***по описа на ***Б.Б., с peг. № ***и район на действие ОС - ***.
Наложен бил и запор върху заплата на ищцата, като започнали да удържат по 150
лв. месечно. Твърди, че тъй като подписа не бил нейн в Декларация за свързани
лица от нейно име, от която е видно, че за нея съществува задължението на
солидарен длъжник по сключен договор за револвиращ заем с №***/12г. заедно със Ш.О.Д.ЕГН
**********, която я употребила пред ответника, уведомила РП - ***. Образувано
било ДП № 2079 /2014 г. с ***А.. Преписката била прекратена, тъй като за същото
нещо срещу Ш.Д.е било образувано друго ДП № 2275/2013 г. по същото обвинение
при ***Ф.. Твърди, че тогава уведомила *** и ***, че въпреки че ДП 2275/2013г.
на РП- ***е от 2013 г. до 2016г. няма обвинителен акт и няма дело. Била
извършена проверка. Внесъл се обвинителен акт в съда срещу Ш.О.Д.и се
образувало наказателно дело. Твърди, че с влязла в сила присъда по НОХД № ***/2016г.
на PC- ***Ш.О.Д., с ЕГН ********** е осъдена, за това че на 03.07.2012 г. е
съставила неистински частен документ - Декларация за свързани лица на името на
ищцата и го е употребила в ***клон - ***относно обстоятелството, че съществува
задължението на солидарен длъжник по отношение на ищцата по сключен договор за
револвиращ заем с № ***/12г. с клиент Ш.Д., поради което и на основание чл.309
ал.1 от НК във вр с чл.26 ал.1 от НК е определено наказание 4 месеца лишаване
от свобода, което е отложено с 3 години изпитателен срок. Твърди, че с покана
от 14.06.2016г. поканила ответното дружество да прекрати на основание чл.433
ал.1 т.2 от ГПК изпълнението на процесното изпълнително дело дело № ***по описа
на ***Б.Б., с peг. № ***и район на действие ОС - *** срещу ищцата. Твърди, че
ответника изпълнил това нейно искане и на 30.06.2016г. представила банкова
сметка *** .д. дело № ***по описа на ***Б.Б., с peг . № ***и район на действие
ОС - *** за връщане на сумите, удържани по запор като неправомерни и в
нарушение на закона. Твърди, че сумата от 941.23 лв., събрана по запора, била
върната на ищцата от ***Б.Б. по банковата сметка в ***, съгласно извлечение за
периода на *** за 01.04.2016г. до 01.10.2016г. Твърди, че това продължило до
края на ноември 2020 г., когато я извикал работодателя ѝ и я уведомил, че
има изп. дело ***/2020г при ***Ц.Н. по същия изпълнителен лист, видно от покана
за доброволно изпълнение №***/16.11.2020г., придружително писмо с изх. № 15373
/24.11.2020г. по изп.д. № ***/ 2020г. Твърди, че същевременно работодателя
ѝ „***„ЕООД получил и запорно съобщение да запорира заплата на ищцата.
Твърди, че от тогава се превеждат суми по запор в полза на взискателя. Твърди,
че запорно съобщение е получила и банката ѝ- ***ЕАД, която запорирала
банковата сметка на ищцата.
След оставяне на
исковата молба без движение, ищцата е уточнила същата като твърди, че
претендира на две самостоятелни основания недължимост на дължимото вземане по
арбитражно решение по арбитражно дело № ***/ 2014 г . по описа на ***Б.Г..
Първото основание за недължимост на вземането е престъпно обстоятелство.
Твърди, че то е видно от влязла в сила осъдителна присъда по НОХД № ***/2016г.
на PC- ***на Ш.О.Д.. Тя е осъдена, че на 03.07.2012 г. е съставила неистински
частен документ - Декларация за свързани лица на нейно име и го е употребила в ***клон
- ***, с което е създала задължението ѝ на солидарен длъжник по сключен
от нея договор за револвиращ заем с № ***/12г. Второто основание за недължимост
на вземането е погасителна давност. Заявява, че предявява два иска, които са в
условията на евентуалност. Първият главен иск уточнява, че се основава на
твърдението, че по делото се установява престъпно обстоятелство при сключване
на процесния договор за кредит, тъй като ищцата не е страна по сключен договор
за револвиращ заем с № ***/12г. с клиент Ш.Д.и ***. Твърди, че подписът не бил
нейн в Декларация за свързани лица към същия кредит, от който произхожда
съществуването задължението ѝ на солидарен длъжник. Твърди, че липсва
подписано от нея арбитражно споразумение.
При условията на
евентуалност предявява иск, че не дължи описаната по - горе дължима сума на
основание погасителна давност. Твърди ,че поканата за ПДИ по изп .дело № ***по
описа на ***Б.Б., с peг . № ***и район на действие ОС — *** за процесното
дължимо вземане получила на 01 октомври 2016 г.Тогава се наложил и запор върху
заплата и започнали да удържат по 150 лв .месечно. Твърди, че за 6 месеца
ѝ се удържали вземане в размер на 941.23 лв. След подаване на жалби до ОП
- ***, сигнал до *** и ОП ***, покана до взискателя, да ѝ се възстанови сумата, удържана по
запора, същата ѝ била върната от ***Б.Б., с peг . № ***на 31.05.2016 г.,
видно от банковото извлечение на ***. Твърди, че в периода от 31.05.2016г. до
24.11.2021 г. няма предприети срещу ищцата принудителни действия от взискателя
за събиране на цялата дължимата сума /главница, лихви и разноски /така, както е
описана в решение по арбитражно дело № ***/2014 г . по описа на ***Б.Г. и
призовката за доброволно изпълнение. Това се случило за срок повече от 5
години. Излага съображения, че съгласно чл.110 от ЗЗД вземането е недължимо
погасено по давност за главница и 3 години за лихва. Твърди, че в този смисъл е
Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № ***/2011 г.. III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК - При договора за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Поради тази причина се сочи, че е приложим общият петгодишен
давностен срок. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му с било
поискано от взискателя или е предприето но инициатива на ***по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ,
назначаването на п. и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изп.дело. изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е
прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай е оглед активността
на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни
действия. Твърди, че в този смисъл дължимата сума е погасена по давност, тъй
като последното действие е връщане на сумата на 31.05.2016г. Погасителна давност
е изтекла след издаване на изпълнителното основание. Относно факта че на
24.11.2020 г. е уведомена от работодателя си „***ЗА ЗАПОРА НА ***по изп . д.№ №
***/2020г. на ЧСИ, per. № ***, с което се претендира отново дължимата сума, счита
това действие за ***за погасено по давност.
Моли, на основание
чл.124 от ГПК бъде признато за установено, че не дължи на „***” С ПРАВОПРИЕМНИК
..***„ ЕАД сумата от 15166. 35 лв.- главница, законна лихва 9753.62лв. за периода
от 31.07.2014 г. до 30.11.2020г., 888.33лв. присъдени разноски, 150 лв.
разноски изпълнително дело , 2329.99 лв. по тарифата към З***или общо 28288,29 лв.
поради престъпно обстоятелство -съставяне на неистински частен документ
„Декларация за свързани лица” употребена в ***клон - ***за задължението ми като
солидарен длъжник по сключен договор за револвиращ заем с № *** /12г. съгласно
НОХД № *** / 2016г. на PC- ***като моли да бъде отменено влязлото в сила
арбитражно решение по арбитражно дело № ***/2014 г . по описа на ***Б.Г.. В условията на евентуалност моли на
основание чл.439 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на
ответника - „***” С ПРАВОПРИЕМНИК „*** БГ” ЕАД, че ищцата не му дължи сумите по
влязлото в сила арбитражно решение по арбитражно дело № ***/ 2014 г . по описа
на ***Б.Г. а именно - 15166. 35 лв. главница , законна лихва 9753.62лв.за
периода от 31.07.2014 г. до 30.11.2020 г.,
888.33лв. присъдени разноски, 150 лв. разноски изпълнително дело, 2329.99лв по
тарифата към З***или общо 28288,29 лв. поради изтекла погасителна давност.
Претендира направените деловодни разноски.
В законовия срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който заявява, че счита, че депозираният иск относно признаване за
установено, че Б.Й. А.не дължи сумите, закрепени в процесния изпълнителен лист
от 18.05.2015 г., поради съставяне на неистински частен документ от страна на
кредитополучателя Ш.О.Д.от името на ищцата, за недопустим, поради причината, че
към момента на получаване на препис от исковата молба - 20.05.2021 г. -
изпълнително дело № 10***/2020 г. е било вече прекратено спрямо ищцата. Въз
основа на това, следва да се приеме, че правният интерес от предявяване на иска
е отпаднал. Искът, предявен в условията на евентуалност за недължимост на
процесиите суми поради изтекла погасителна давност, счита за допустим. Твърди,
че вземането по процесния Изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „***"
и „***". Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Твърди, че от цесионера „***" не е била
предоставена информация на ответника за развилото се наказателно производство и
съответното осъждане на длъжника Ш.О.Д., поради което изп. Дело № 10***/2020 г.
по описа на ***Ц.Н. е било образувано въз основа на процесния Изпълнителен лист
от 18.05.2015 г., в който фигурират като длъжници Ш.О.Д.и солидарният длъжник Б.Й.
А.. Твърди, че впоследствие, на взискателя е била предоставена необходима
информация за постановената присъда, поради което на 16.03.2021 г., въз основа
на молба за прекратяване на делото, депозирана от ***, изп. Дело № 10***/2020
г. е било прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Счита неоснователен
евентуалния иск за недължимост на вземането поради изтичане на общата
погасителна давност относно вземанията. Твърди, че въз основа на процесния
изпълнителен лист на 03.07.2015г. срещу
солидарните длъжници Ш.О.Д.и Б.Й. Б., е било образувано изпълнително дело №
1489/2015 г. по описа на ***Б.Б., per. № 856.
Твърди, че с депозираната на 03.07.2015г. от ***молба, на съдебния изпълнител са възложени правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на
длъжниците, разкрити в ***. На тази дата е прекъсната погасителната давност,
тъй като Съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на
ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ
(чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3
вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността."
По аргумент на противното, счита, че молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 З***е редовна и води до
прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Още повече, с молбата е
посочен конкретен изпълнителен способ - налагане на запор върху банкова
сметка. ***, че нa 14.08.2015 г. е изпратено запорно съобщение на Банка ***АД
относно разкрити банкови сметки на името на ищцата. На същата дата е изпратено
запорно съобщение до работодателя ***. Твърди, че на 31.05.2016 г. по делото е
постъпила суми, удържана по наложения запор, което отново е прекъснало
погасителната давност, тъй като: „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица." - т.10 от Тълкувателно
решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановено по
тълк. д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че след като изп.дело № 1489/2015
г. е било прекратено, новият взискател е изтеглил изпълнителния лист и въз
основа на него на 10.11.2020 г. е било образувано ново изпълнително
производство по изп. Дело № 10***/2020 г. по описа на ***Ц.Н., рег.№ ***. С
молбата си за образуване, взискателят *** е поискал извършването на справки за
имущественото състояние на Ш.О.Д.и Б.Й. А., налагането на запори и насрочване
на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което отново прекъсва
погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрира активното
поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата
са възложени и правомощията по чл.18 от З***на съдебния изпълнител. На
16.11.2020 г. са били изпратени запорни съобщения по отношение на ищцата до ***,
***АД, ***АД, ***АД, а на 24.11.2020 г. и до работодателя ѝ ***ЕООД.
Счита, че от гореизложеното става ясно, че относно процесиите вземания не е
допуснато да изтече петгодишен период, в който взискателят или съдебният
изпълнител да не са предприемали изпълнителни действия спрямо солидарните
длъжници. Твърди, че в тази връзка, следва да се направи и категорично
разграничение между перемпционния и давностния срок. Точно такова разрешение
дава едно от последните постановени по тази тема Решение № 37 от 24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.. IV г. о.. ГК. докладчик ***Б.Б.. В него е
прието, че „Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ-той дължи подчинение на представения и намираш се
все още в него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново -
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела." Твърди, че много категорично се заявява,
че „Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността."
Решаващият състав на ВКС постановява, че „Както е посочено по-горе, насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за
перемпцията и небходимостта от образуването на ново дело значение има също,
кога е направено искането (в случая то е преди изтичането на срока за
перемпция). Но дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на
новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността."
Моли да бъде отхвърлен като недопустим предявения от ищцата Б.Й. А.иск, с който
се претендира недължимост на процесиите суми, закрепени в Изпълнителен лист от
18.05.2015 г.. издаден по т.д. 3125/2015 г. по описа на СГС, поради наличието
на престъпно обстоятелство. Моли да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен
и недоказан депозирания от Б.Й. А.иск по гр.д. № 6948/2020 г. по описа на
Районен съд - ***. Претендира направените деловодни разноски. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Изпълнителен лист от 18.05.2015г., същия
е издаден на основание чл.404 т.1 ГПК и 51
ал.1 ЗМТА по т.д.№ 3125/2015г. на СГС,
по което Б.Й. К.е осъдена да заплати солидарно с Ш.Д.на кредитора „******“ ЕООД
сумата от 15166,35 лв., заедно със законната лихва от 31.07.2014г.- датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното изпълнение на
задължението, сумата от 753,33 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 85,00 лева разноки по орбитражното производство,
както и сумата от 50 лв., представляваща заплатената от молителя държавна такса
в производството по издаване на изпълнителен лист.
С молба от 03.07.2015г. кредитора *** е направил
искане за образуване на изпълнително дело за вземанията по гореописания
изпълнителен лист. На съдебния изпълнител са възложени всички действия по
чл.18, ал.1 ЗЧСИ, както и да се пристъпи към принудително изпълнение чрез
предвидените в ГПК способи.
Със запорно съобщение по ИД № ***от 14.08.2015г. е наложен запор
върху настоящи бъдещи вземания по всички притежавани от длъжника Б.Й. Б.
банкови сметки, водени при ***.
Видно от писмо от *** от 14.06.2016г., на дата 31.05.2016г.
е удържана сумата от 941,23 лв. по наложения запор върху банковите сметки на Б.
Б..
От постановление от 27.06.2016г. е видно, че на
основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК е прекратено производството по изпълнителното
дело по искане на взискателя.
С молба от 10.11.2020г. новия кредитор, придобил
вземането по процесния изпълнителен лист на основание Договор за прехвърляне на
вземания от 30.08.2018г. К.И.И.Б. ЕАД е направил искане за образуване на
изпълнително дело срещу всички длъжници по изпълнителния лист, като е направил
искане за насрочване на опис на движимите вещи в домовете на длъжниците. На
основание чл.18 З***на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички
необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
Със запорно съобщение от 16.11.2020г. е наложен
запор върху банковите сметки на Б. К., открити в ***.
Със запорно съобщение от
16.11.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на Б. К., открити в ***АД.
Със Запорно съобщение от
24.11.2020г. до ***ЕООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б.Й. К..
С покана за доброволно
изпълнение от 16.11.2020г. е насрочен опис на движими вещи в дома на Б. К.на
дата 15.01.2021г.
С молба от 16.03.2021г.
е направено искане от взискателя за прекратяване на ИД №2020***0410***в частта
по отношение на Б. К., както и да бъдат вдигнати всички обезпечителни мерки. С
постановление от същата дата е прекратено идпълнителното дело по отношение на
ищцата.
Видно от Справка от НБД Население, имената на ищцата
са Б.Й.А., с ЕГН**********.
Представени са и други
неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
С влязло в сила определение като необжалвано № 2***58/27.09.2021г.
е прекратено производството по делото в
частта за предявения иск с правно основание чл.47, ал.1 ЗМТА за отмяна ва
влязлото в сила арбитражно решение и е идпратено по подсъдност на ВКС.
В хода на съдебното дирене се установи, че изп.дело
№ 2020***0410***по описа на ***Ц.Н. е прекратено на 16.03.2021г. в частта по
отношение на Б. К.и липсва друго образувано изпълнително дело, поради което
искът следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът намира предявения иск за допустим поради
наличие на правен интерес на ищцата, независимо от липсата на висящо
изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на предявяването
му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени
или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва
да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени,обаче, както е в настоящия
случай, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото
би могъл да предяви иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за
препятстване на изпълнителните действия следва да предприеме и обезпечаване на
иска си,съответно да поеме риска на евентуален отказ за обезпечаване,все
действия обективно засягащи правната му сфера./Определение № 513/24.11.2016г.,
постановено по ч.т.д.№ 1660/2016г. по описа на ВКС./
Предявен е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по издадения
изпълнителен лист, вследствие на новонастъпилите след постановяването на арбитражния
акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен
установителен иск е необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу
вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на изпълнително основание влязло в сила арбитражно
решение, по което има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да
противопостави на ответника възражения, свързани с действителността и размера
на задължението.
Ищеца твърди, че след установяване
на вземането на ответника с влязал в сила арбитражен акт по арбитражно дело № ***/2014г.
по описа на ***Б.Г.за сумите по издадения изпълнителен лист, ответника по
делото е бездействал повече от 5 години, поради което установеното със съдебен акт
вземане се е погасило с изтичането на общата 5-годишна давност. Не е спорно
между страните, че вземането на ответника по делото за процесните суми е
установено с влязъл в сила арбитражен акт. Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД Ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Нормата
е приложима и по отношение на влязлото в сила арбитражно решение. Разпоредбата
на чл. 14 ГПК постановява подведомственост на всички граждански дела на
съдилищата, с изключение на онези, които по силата на специални закони са
предоставени за разглеждане на други органи. С чл. 19 ГПК е предвидена
възможност страните по имуществен спор да уговорят той да бъде решен от
арбитражен съд. С връчване на арбитражното решение на една от страните то влиза
в сила и се ползва с присъщите и на решението публичноправни последици – сила
на присъдено нещо и изпълнителна сила, а когато е конститутивно – и с
конститутивно действие. Поради изложеното, давността за вземането, установено с
арбитражно решение също е петгодишна. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД, давността
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането,
установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на
съдебния акт. Видно е, че вземането на
ответника е установено към датата на издаване на процесния изпълнителен лист 20.09.2011г.,
от която дата тече 5-годишната погасителна давност.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия
на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането,
искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези
действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел
удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. Съгласно задължителната
тълкувателна практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно
чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането, а не успешното извършване на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес, обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от гореизложеното давността за
процесното вземане е започнала да тече не по-късно от датата на издаване на
изпълнителен лист 18.05.2015г. и е била прекъсната съгласно представените по
делото доказателства от носещия доказателствената тежест ответник на дата 03.07.2015г, когато с молба на частния съдебен изпълнител са
възложени правомощия по чл.18 ЗЧСИ, и е направено искане за образуване на
изпълнително производство въз основа на Изпълнителен лист от 18.05.2015г. по т.д.№ 3125/2015г. по описа на СГС. Последващите
изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело № 20128150401743 са
както следва: Със запорно съобщение по
ИД № ***от 14.08.2015г. е наложен запор върху настоящи бъдещи вземания по
всички притежавани от длъжника Б.Й. Б. банкови сметки, водени при ***. На дата
31.05.2016г. е удържана сумата от 941,23 лв. по наложения запор върху банковите
сметки на Б. Б.. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Видно е от гореописаната последователност,
че има изпълнително действие на 31.05.16г., когато е извършено удържане на сума
по наложения изпълнителен запор върху вземанията по банкови сметки на Б. К..
Следващото изпълнително действие е на
дата 10.11.2020г., когато новия кредитор, придобил вземането по
процесния изпълнителен лист на основание Договор за прехвърляне на вземания от
30.08.2018г. К.И.И.Б. ЕАД е направил искане за образуване на изпълнително дело
срещу всички длъжници по изпълнителния лист, като е направил искане за
насрочване на опис на движимите вещи в домовете на длъжниците. На основание
чл.18 З***на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. От посочените дати на
прекъсване на давността 31.05.16г. до 10.11.2020г.
е видно, че не е изтекъл 5-годишен период, в който установеното вземане с
влязло в сила арбитражно решение вземане да е погасено по давност. Подаването
на молба за образуване на изпълнително дело и възлагането на правата по чл.18 З***на
дата 10.11.2020г. е валидно изпълнително действие, което е прекаснало давността
преди нейното изтичане. Установява се, че не е изтекъл 5-годишния давностен
срок тъй като същия е прекъснат и е започнала да тече нова 5-годишна давност на
20.09.2018г., поради което вземането не е погасено по давност. Евентуалната
недължимост на вземането на друго от предявеното в настоящото производство
основание не е предмет на приетия за разглеждане иск. Поради изложеното,
предявения иск за недължимост на вземането поради погасяването му по давност
след влизане в сила на арбитражното решение се явява неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен за сумите по изпълнителния лист, тъй като останалите
посочени в исковата молба суми не съставляват установено с арбитражния акт
вземане.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в настоящото производство деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК на 100 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Й.А.,
ЕГН**********,*** против К.и.и.Б. ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес
център Люлин 6, ет.2 иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за
установено, че ищеца не дължи на ответника, като погасени по давност сумите от
15166,35 лв., заедно със законната лихва от 31.07.2014г.- датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното изпълнение на
задължението, сумата от 753,33 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 85,00 лева разноки по орбитражното производство,
както и сумата от 50 лв., представляваща заплатената от молителя държавна такса
в производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 18.05.2015г. по т.д.3125/2015г. на СГС въз основа на
арбитражно решение по арбитражно дело № ***/2014г. по описа на Бисерка Газдова,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.Й.А., ЕГН**********,*** да плати на К.и.и.Б. ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес център Люлин 6, ет.2, направените деловодни разноски в
размер на 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: