Р Е Ш
Е Н И Е N 39
гр. С., 04.03.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
МАРИЯ БЛЕЦОВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като
разгледа докладваното от М. Сандулов гр.
д. N 690 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 682/15.07.2020 г. постановено
по гр. Дело №2322/2019 г. на Районен съд С., с което е отхвърлен предявеният от „Табако Трейд С.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Стефан Караджа”
4-Б-6, представлявано от П.П. – управител против „Флоранс – 2009” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Сава Филаретов” № 16, представлявано от Н.И.К.–
управител иск за
признаване за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищеца
сумата 11 878.32 лева, представляваща стойност на извършена
доставка на стоки по фактура № **********/04.10.2018 г., ведно със законна
лихва, считано от 21.01.2019 г. , за която сума е издадена Заповед №
210/24.01.2019 г. по ч.гр.д. № 265/2019 г. на СлРС като неоснователени недоказани.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
ищеца чрез процесуален представител, в която се твърди, че решението е необосновано,
неправилно, и незаконосъобразно, в противоречие с процесуални правила и
материалния закон. Съдебното решение не отговаря на обективната истина за
съществуващото спорно субективно материално. Осуетена е възможността на ищеца
да упражни всички доказателствени средства, за доказване на твърденията в
исковата молба. Превратно са тълкувани и представени събраните доказателства,
до колкото са допуснати да бъдат събрани в непълен обем. Направените заключения
в мотивите в решението не кореспондират с действителното положение и
доказателства и факти.
Издаденият
протокол съдържа всички реквизити с уникален номер за продажбата. Реализирана
дистанционна връзка на централния сървър на системата с НАП за автоматично
предаване за автоматично предаване на данни показва, че към посочения час
търговският представител се е намирал в търговския обект. Защото посочените
фискални устройства, освен точния час, показват и мястото на предаване на
стоката. В проведеният съдебен процес ответникът не е оспорвал протокола за
неговата автентичност и вярност. Необосновано съдията отхвърлил достоверността
на свидетелските показания на свид. В.А., поради това че не кореспондират със
събраните доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Точно обратнато е, всички събрани доказателства потвърждават, неговата версия,
а не тази на свид Ш.. Съдът не изяснил в своите съждения, кои са тези
доказателства, които опровергават достоверността на св. показания на А..
Излагат се аргументи в подкрепа на
тезата като се прави разбор и на доказателствата. Неправилни са изводите на
съда, че щом счетоводната фактура не е подписана от ответната страна, то няма
доказателства за предаване на акцизната стока. Между действителното фактическо
положение и осчетоводяване на стоката за целите на счетоводството има разлика в
практически план, защото както може да има фактура е подпис и да няма реално
предаване на стока, така и обратно, да има предаване на стока, без да има
счетоводен документ. Съдът отказва да признае получаването и вземането на
стоката поради липса на подпис върху протокола от фискалното устройство или
фактура № ********** от 04.10.2018 г Няма изрично изискване за подпис на
протокол или фактура съгласно Закона за счетоводството. Посочената разпоредба
на чл. 7 ал. 1 т. 5 е отменена през 2010 г /изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./В разпоредбата на чл. 7 ал 1 са
посочени минималните изисквания за информация, които трябва да се съдържат в
първичния счетоводен документ. Още повече, че в чл. 7 ал.5 е посочено, че не е
необходимо дори и издаване на първичен счетоводен документ, ако стопанската
операция е документирана от фискално устройство. Иска се да бъде отменено
решението и да се постановите друго, е
което да бъде върнато на първоинстанционният съд за събиране на предявените
доказателствени искания или да бъде постановено друго от въззивната инстанция,
която да се произнесе по същество по повдигнатия спор при преценка, че
събраните доказателства могат да изяснят всички твърдени обстоятелства, без
допълнително събиране на недопуснатите доказателствени искания.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди,
че тя е неоснователна. Същата е и неясна, и неразбираема поради многобройните
лексични грешки в нея. В хода
на процеса са допуснати, както писмени така и гласни доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на всички събрани в хода на
делото доказателства. Фактурата, като частен
свидетелстващ документ, има формална доказателствена сила само относно факта на
писменото изявление и неговото авторство и като свидетелстващ документ
материализира удостоверителното изявление на издателя относно определени
факти.Представената по делото фактура, като счетоводен документ отразява
коректно вида на стоките и съответно каква е стойността, която следва
получателят да заплати. С поредица свои решения постановени по реда на чл. 290
от ГПК - Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, I т.о., Решение № 46
от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т.о., както и Ррешение № 42
от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о., съставите на ВКС
приемат, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира
описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата
в счетоводството на ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите
по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението
и доказват неговото съществуване (решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, II т.о.).Фактурата е първичен счетоводен документ, с който
доставчикът документира доставка на стока или услуга към получателя й. В случая
обаче независимо, че фактурата не е подписана от ответната страна, същата би
била доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните и би
представлявала признание на задължението, само ако е отразена в счетоводството на ответника и включена вдневника за
продажбите. Това обаче не е сторено, което се потвърждава от първото заключение
на вещото лице. Поради тези съображения не може да се приеме, че фактурата
отразява валидни договорни
отношения между страните. Иска се да бъде потвърдено решението.
В с.з за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба. В дадения от съда срок не е постъпила писмена защита.
В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Основните оплаквания в жалбата са свързани с
необоснованост на съдебния акт, тъй като неправилно съдът е дал предимство на
една група доказателства, които не са в синхрон с писмените. Необосновано
съдията отхвърлил достоверността на свидетелските показания на свид. В.А.,
поради това че не кореспондират със събраните доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Точно обратното, всички събрани
доказателства потвърждават неговата версия, а не тази на свид Ш.. Съдът не
изяснил в своите съждения, кои са тези доказателства, които опровергават
достоверността на свидетелските показания на А.. Освен това неправилни са
изводите на съда, че щом счетоводната фактура не е подписана от ответната
страна, то няма доказателства за предаване на акцизната стока. Между
действителното фактическо положение и осчетоводяване на стоката за целите на
счетоводството има разлика в практически план, защото както може да има фактура
е подпис и да няма реално предаване на стока, така и обратно, да има предаване
на стока, без да има счетоводен документ. Съдът отказва да признае получаването
и вземането на стоката поради липса на подпис върху протокола от фискалното
устройство или фактура № ********** от 04.10.2018 г.
Тези оплаквания са неоснователни.
Практиката
на ВКС обективирана в редица решения - Решение № 51 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 962/2011 г. на ВКС; Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2008 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., приема, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Нещо повече, само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й
в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване – Решение № 42/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. С Решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 на ВКС, І т.о. и Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че макар и подписите върху фактурите да са
положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени
от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по
смисъла на чл. 301 ТЗ, като това не се презюмира, а е установено по безспорен начин от
отразяването на фактурите в счетоводството му.
Видно от изложената практика, фактурата може да се
приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да
установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на
сделката. Процесната фактура съдържа необходимите реквизити, доколкото в нея са
посочени продавача и купувача, мястото и датата на съставянето й, цената на
стока и вещите които са родово определени – материали.. В случая фактурата съдържа всички необходими реквизити, обективиращи съществените елементи на
сделката. Тя обаче не е двустранно осчетоводена и по нея не е ползван
данъчен кредит по ЗДДС от въззиваемия. Следователно като не е налице ползване на данъчен кредит
по ЗДДС по процесната фактура е налице и неустановеност на предаване на стоката.
Фактурата се зачита от съда като
доказателство за извършена продажба само в случаите, когато тя
не е оспорена от противната страна. Тъй като съдът не
е обвързан с материалната доказателствена сила на частния документ, при
направено оспорване на верността на съставената фактура, решаващият съд е
длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед
на всички доказателства по делото. В
този смисъл е и решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., т. к., ІІ
т. о. на ВКС.
Разпитаният по делото свидетел М.И. заявява, че работи
като супервайзер в ищцовото дружество.
По принцип трябвало да има подписани документи или протокол или фактура.
Представителят доставял стоката, проверявала се, лицето, което приемало се
подписва, че е приело стоката и ако има плащане, се извършва плащане. От
показанията на свид. В.А. е безспорно, че той работи за въззивника от 13 години
като шофьор пласьор. За зареждането на търговско дружество, въззиваема страна,
отговарял той. В седмицата три пъти ги зареждал
предимно с цигари. Не се установява да е била приета практика
доставената стока да се оставя без да бъде подписан съответният документ за
нейното приемане. Така в случая, с оглед на безспорният факт, че на издадената
фактура от 04.10.2018 г. и фискален бон от 03.10.2018 г. липсва подпис на лице,
приело стоката, следва да се приеме, че не е доказано предаването на
вещите. Поради това предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 650 лева представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 682/15.07.2020 г.
постановено по гр. дело №2322/2019 г. на Районен съд С..
ОСЪЖДА „Табако Трейд С.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Стефан Караджа”
4-Б-6, представлявано от П.П. да заплати на „Флоранс – 2009” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Сава Филаретов” № 16,
представлявано от Н.И.К.сумата от 650 /шестстотин и
петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: