МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против Г.О./ G. O./ от Р.Гърция ,с.Софли за
престъпление по чл.343, ал.1,, буква Б, във вр. с чл.342, ал.1 от НК
В с.з.
участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така,
както е по обвинителния акт. Намира същото за безспорно доказано от събраните
по делото доказателства и пледира да бъде признат за виновен.Счита ,че подсъдимият следва да
бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно
наказание глоба,чийто размер да
съответства на обществената опасност на деянието.Пледира се подсъдимият да бъде
и лишен от право да управлява МПС за срок
от две години.
Конституирания по делото
ч. обвинител Хр. Д., не участва лично , а се представлява от упълномощения си повереник- адвокат .Последният
счита обвинението за доказано и моли съда да признае подсъдимият за виновен.Претендират се и присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият,
редовно призован не се явава. Служебния му защитник- адвокат-
адвокат пледира да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, коет да бъде в минимален
размер.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка
Подс. О. е гръцки
гражданин и правоспособен водач на МПС.
На 30.10.2016г. около 16.50 часа подсъдимият управлявал
личния си автомобил „Сеат Кордоба „ с гръцки рег. № *** по път I-7 в с.Окоп в посока гр.Ямбол- гр.Елхово.В автомобила пътувала и
съпругата му свид. Е.
О., която била на предната дясна
седалка.Движението се реализирало със скорост 75,5 км/час при оптимални пътни и
атмосферни условия- дневна светлина ,
суха и запазена асфалтова настилка, с явно различима хоризонтална маркировка,
праволинеен и равнинен пътен участък и добра видимост по посока на движението.
По същото време и място и условия свид.Д., която се намирала от дясната страна
на пътното платно по посока на движение на автомобила на подсъдимия решила и
предприела пресичане на пътното платно.
Подс.О., който се движил с неразрешена в този момент
скорост за населено място забелязал пешеходката и първоначално подал звуков и
светлинен сигнал и едва след това, но
със закъснение предприел аварийно спиране, чрез из ползване на спирачната
система на автомобила.Вследствие на високата скорост на движение и
закъснялата реакция на подсъдимия
настъпил удар между автомобила и
пешеходката, около средата на пътното
платно.В резултат на удара тялото на
пострадалата контактувало с челните състави на автомобила/ броня и торпеден отсек/, след
което било „качено и носено“ на предния капак и „изхвърлено“ пред позицията на
автомобила.
За възникналото ПТП бил
уведомен свид. П.-
полицейски инспектор в РУ-Тунджа ,гр.Ямбол,
който посетил местопроизшествието.На място
свид.П. изпрабвал подсъдимия за
алкохол с техническо средство-Дрегер,
което отчело отрицателна
проба.Тъй като състояние на пострадалата била тежко същата била
транспортирана от екип на спешна помощ до МБАЛ-Ямбол.
От
назначената по делото съдебномедицинска
експертиза е видно следното: В резултат на
настъпилото ПТП, свид. Д. е получила средна телесна повреда, изразяваща в трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок не по малък от
5-6 месеца/ бималеонарно /на двата глезенни костни израстъка на големия и
малкия пищял/ счупване с изкълчване на
глезенната става на левия крак.Вследствие на ПТП-то е получила
и контузия на гръдния кош и гърба със счупване на осмо ребро от дясната
половина на гръдния кош,които увреждания са и причинила временно разстройство
на здравето неопасно за живота й.
От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза се установява ,че
произшествието е настъпило на основен път I-7 в населено място-
с.Окоп, като пострадалата е предприела пресичане на пътя от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на автомобила. Според ВЛ скоростта
на лекия автомобил преди ПТП е бил 75,5 км/час, а към момента на
сблъсъка 23,5 км. час.ВЛ сочи ,че сблъсъкът е настъпил когато л.а. е бил в
процес на аварийно спиране и към момента
на инициален контакт между автомобила и
пешеходката, последната е навлязла на около 3,70 метра навътре.Според ВЛ
ако подсъдимият е управлявал л.а. със
нормативно разрешената за населено място скорост от 50 км/час при създалата се критична ситуация/
пресичане на платното за движение на
пешеходката/ и предприетото аварийно
спиране, автомобилът бил спрял на 27 м преди мястото на удара.ВЛ дава
заключение ,че от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са
движение на л.а. в населено място
със скорост ,която не му е позволила да предотврати сблъсъка и пресичане
на платното за движение от страна на пешеходката, на не регламентирано за целта
място и несъобразяване с наличието на
превозни средства, с тяхното отстояние и скорост на приближаване.
От приложената по делото справка за съдимост е видно ,че подсъдимият е
неосъждан.
Горната фактическа обстановка , съдът установи от
обясненията на подсъдимия, дадени на ДП в присъствието на защитник и прочетени
в з. на основание чл.279,ал.2,вр.
ал.1,т.2 от НПК, от показанията на свидетелите Ел.О., Д. и П., дадени на ДП
и прочетени на основание чл.281,ал.5 от НПК със съгласието на страните, от заключенията на съдебномедицинската и
автотехническата експертиза, от писмените
доказателствени средства- протокола за оглед на местопроизшествие и
веществените доказателства- фотоалбум от протокола за оглед, както и
приобщените по делото ,чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност са логични
,последователни,безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С деянието си подс.О. както от обективна,така и от
субективна страна е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.343,
ал.1, буква , буква „б“
във вр. с чл.342, ал.1 от НК. , тъй като на 30.10.2016г. , около 16.50 часа по
път I-7 в с.Окоп , обл.Ямбол в посока гр.Ямбол-
гр.Елхово, обл.Ямбол ,при управление на МПС- л. а. „Сеат Кордоба“ с гръцки рег. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в чл.21 ,ал.1 от ЗДвП-„При избиране скоростта на
движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в
км/ч:Категория –В, в населено място 50 км/час“, чл.116 от ЗДвП :
„Водачът на пътното превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял балстун, към слепо-глухите, които се движат
с червено- бял бастун и към престарелите хора“, вследствие на което при движение в населено място със скорост
над максимално допустимата – 75,5 км/ч
не бил внимателен и предпазлив към
пресичащия пътното платно пешеходец, предизвикал ПТП, при което по
непредпазливост е причинил на Х. С. *** средна телесна повреда изразяваща в трайно затрудняване
движението на левия долен крайник за
срок не по малък от 5-6 месеца/ бималеонарно /на двата глезенни костни
израстъка на големия и малкия пищял/ счупване с
изкълчване на глезенната става на левия крак.
От обективна страна, въз основа на фактите по делото
,съдът приема ,че подсъдимият е нарушил чл.21,ал.1 и чл.116 от ЗдвП.Същият
в нарушение на правилата за движение се е движил с превишена скорост от 75,5
км/час в населено място, като наред с това , след като е възприел
пресичащата пътното платно
пешеходка не е предприел своевременно намаляване на
скоростта, при което,при което блъснал челно пресичащата пешеходка Д..Вследствие
на удара пострадалата Д. получила увреждане под формата на средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразило се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок не по малък от
5-6 месеца .
От субективна
страна деянието е извършено при
условията на несъзнавана непредпазливост /престъпна небрежност/, като подсъдимият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.Подсъдимият не се
е съобразил със задължителната норма на чл.21,ал.1 относно ограничението на
скоростта за населено място от 50
км/час, като е управлявал л.а. със
скорост от 75,5 км/час.Неправилното решение на подсъдимия да управлява
автомобила с превишена скорост ,
изключило възможността при необходимост да реагира адекватно и своевременно.Подсъдимият не е изпълнил
и задължение си по чл.116 от ЗДвП- Водачът
на пътното превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците „ като не е предприел своевременно намаляване на скоростта за
безконфликтно преминаване.Като резултат на погрешното решение и неправомерно
поведение на подсъдимия е настъпилото ПТП с причиненото телесно увреждане на
пострадалата Д..Налице е пряка причинна връзка между нарушаване на правилата за
движение, настъпилото ПТП и телесното увреждане на пострадалата.
Съдът
обаче намира ,че е налице и виновен
принос на постр.Д. за настъпване на обществено опасните последици.Като
пешеходец постр.Д. е следвало да пресича платното за движение на определените
за целта места,като се съобразява разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение.Ако постр.Д. беше изпълнила
посочените мерки, както я задължава чл.113 от ЗдвП, то несъмнено е щяла да
избегне станалото ПТП.Предвид изложеното съдът прие ,че постр.Д. има принос за
настъпване на резултата и го взе предвид при преценка тежестта на вината и при
определяне размера на наказанието на
подсъдимия.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
За извършеното
от подсъдимия престъпление ,законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до три години или пробация.Подсъдимият
не е осъждан и спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78а,ал.1 от НК, а от
престъплението не са причинени имуществени вреди.Поради това ЯРС и при липса на
отрицателните предпоставки на чл.78а,ал.6 от НК съдът намира ,че в настоящият
случай са налице всички законови предпоставки за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При
определяне размера на наложеното
наказание на подсъдимия съдът взе предвид ,от
една страна сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславящо са се от
високата динамика на този вид престъпления понастоящем в страната .От друга страна съдът взе предвид ниската
степен на обществена опасност на дееца,който е и напреднала възраст, влошеното
му здравословно състояние, както и липсата на данни за наложени наказания за нарушения на на ЗДвП.Не на
последно място следва да се отчете и виновния принос от страна на пострадалата Д.
в причиняване на вредоносния резултат.Предвид изложените смекчаващи вината
обстоятелства ,съдът определи размера на
наказанието в законния минимум ,
а именно глоба в размер на 1000 лв.
На
основание чл.78а,ал.4 от НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от шест месеца, отчитайки изброените
по- горе отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът
осъди подсъдимият да заплати на ч.
обвинител направените разноски по
делото- изплатеното възнаграждение на адвокат в размер на 500лв.
Тъй като подсъдимият беше
признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 905 лв. по сметката на ОД на МВР-Ямбол и сумата от 155 лв. в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: