№ 144
гр. Шумен, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200197 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3709812, издаден от ОД на
МВР – Шумен, с който на К. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: ************** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.5 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени електронния фиш, като в жалбата са изложени подробните му доводи за това.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител. В деловодството
на Районен съд Шумен е постъпила молба-становище от упълномощен процесуален
представител на жалбоподателя, в която отново са изложени подробни доводи за отмяна на
електронния фиш.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издадения
електронен фиш да бъде потвърден изцяло, като бъде определено юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
1
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2020г. свидетелят С. С. К. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Шумен работил с автоматизирано техническо средство „АRH CAM S1“ за контрол на
скоростта на главен път I-4, км. 253+346, където от началото на 2020г. имало временна
организация от изхода на АМ „Хемус“ към гр. Търговище във връзка с изграждането на
новия лот на АМ „Хемус“ и с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално
разрешената скорост за движение от 60 км/час. Около 10,10 часа, радарната система засякла
лек автомобил “Фолксваген Таурег”, с рег. № СО21 00АХ, който се движел със скорост от
112 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизираното техническо средство „АRH CAM S1“. От справка в централна база – КАТ
била установена собствеността на автомобила – същия бил собственост на К. Ц. Д., с ЕГН
**********, гр. ********. На собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №
3709812 от ОД на МВР – Шумен, с който му било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДв.П.
Електронният фиш бил връчен на 10.01.2023г. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДв.П собственика
на лекия автомобил не представил писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по.конкретно от разпита на свидетеля С. С. К.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Със Заповед № РД-11-39/16.01.2020г. на управителния съвет на Агенция «Пътна
инфраструктура» била въведена временна организация и безопасност на движението на път
І-4, в участъка „Търговище-Белокопитово“. В посочения пътен участък, допустимата
скорост на движение – 60 км/час била въведена с пътен знак В-26, като автоматизираното
техническо средство фиксирало скорост на движение на МПС - 112 км/ч, за което е
приложена снимка.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
12.06.2020г. в 10.10 часа лек автомобил марка “Фолксваген Таурег”, с рег. № СО21 00АХ се
движел по път I-4 в посока към гр. Шумен, като в района на км.253+436 при ограничение на
скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час, автомобилът се движел със
скорост от 112 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДв.П, нарушенията
на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
2
средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е
било заснето с автоматизирано техническо средство – преносима радарна система тип „ARH
CAM S1” с фабр. № 11743С3. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила 112 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в
измерването, същата следва да се счита 108 км/ч. По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопия на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от които
става ясно, че посочената скорост е била засечена на 12.06.2020г. в 10.10 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост
е СО21 00АХ. Засечената скорост е именно на този автомобил, въпреки, че на снимката се
виждат и друг автомобил, тъй като техническото средство има четири маркера
/триъгълничета/, които като се пресекат, в центъра им – това е автомобила, който е засечен.
Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то
същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от
представените като писмени доказателства по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 76-С-ИСИС/29.10.2019г.,
системата за видеоконтрол е проверена в периода 29.10.2019г. - 29.10.2020г. и същата е
регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над
100 км./ч.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния
фиш е била спазена предвидената в ЗДв.П процедура, като техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно
изискванията, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.7 от
същата, предвиждаща използването на пътен знак Е-24 за обозначаване системата за
автоматизирано измерване на скоростта, е отменена с ДВ, бр.6 от 2018 год., считано от
16.01.2018г. Следователно към датата на извършване, респективно на установяване на
нарушението не е имало изискване за използване на подобен пътен знак или друг начин за
обозначаване поставянето на мобилната радарна система. В същото време са били спазени
изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата, доколкото за поставянето на мобилната радарна
система е бил изготвен протокол и същият е бил съпроводен със снимка на разположението
на уреда. Процесното нарушение е заснето именно с АТСС, за което е доказано, че отговаря
на установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. При това
положение и от представената към електронния фиш разпечатка от заснетия материал се
установява еднозначно извършването на вмененото на лицето нарушение.
По отношение съдържанието и реда за издаване на електронния фиш е налице
специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДв.П, която изключва
приложението на общите норми, касаещи съдържанието на наказателното постановление,
3
като в настоящия случай съдът намира, че са спазени всички нормативни изисквания по
установяване на нарушението и налагане на съответната санкция. Електронният фиш е
издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш, утвърден със Заповед №
8121з-931 от 30.08.2016г.
От изисканата и приета като доказателства по делото схема на участък от път I-4
„Търговище-Белокопитово“ се установява, че на посочения пътен участък, в който е
извършено нарушението е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на
скоростта до 60 км/ч. С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван
от жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 108 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият
орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена
виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДв.П. За посоченото нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДв.П предвижда “глоба” в размер от 400
лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място и
превишението е в границите от 41 до 50 км./ч. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил
наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДв.П собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с
декларация от собственика на автомобила /арг. от чл.189, ал.5 от ЗДв.П/. В процесния
случай К. Ц. Д. в качеството на собственик на заснетия автомобил не е попълнила такава
писмена декларация, в която да е посочила данни за самоличността на лицето, управлявало
автомобила, с който е извършено нарушението и не е предоставила копие на неговото СУ
МПС. Нормата на чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е категорична - собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство.
Видно от Писмо изх. № 11-00-21/22.03.2023г. от Агенция „Пътна инфраструктура“
– Областно пътно управление Шумен, границата ОПУ – Търговище и ОПУ – Шумен на път
I-4 е на км.250+300, т. е. мястото, където е заснето процесното нарушение – км. 253+346 е на
територия, контролирана от ОД МВР Шумен.
Съдът намира за неоснователен изложения в жалбата довод за изтекли давностни
срокове, предвидени в ЗАНН. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл и доколкото абсолютната давност
по чл.81, ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността – по аргумент от чл.24,
ал.1, т.3 от НПК и Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н. д. № 96/82г. на ОСНК, то
4
безспорно при липса на съответна уредба в ЗАНН, където липсва уредба именно на такава
абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно –
наказателно производство да се преклудира възможността на държавата да ангажира
отговорността на дадено лице за извършено от него, административно нарушение, следва
този институт да бъде прилаган и в административно наказателното производство.
Институтът на абсолютната погасителна давност няма изчерпателна уредба в чл.82 от
ЗАНН, където е регламентирана единствено давността за изпълнение на вече наложено
наказание, с влязло в законна сила НП, включително на абсолютната погасителна давност за
изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за
наказателното преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно следва да се приложи
нормата на чл.81, ал.3 от НК. Противното становище би било абсолютно неправилно и
нелогично, тъй като за осъществено престъпление, наказуемо с наказание “глоба” е
предвидена абсолютна давност, а за административно нарушение – абсолютната давност по
НК не се прилага. От друга страна в чл.34, ал.1 от ЗАНН е предвиден едногодишен
преклузивен срок от извършване на нарушението, след изтичането на който не се образува
административно наказателно производство или образуваното се прекратява, поради което
настоящия съдебен състав намира, че абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК следва да
бъде прилагана и в административно наказателното производство предвид препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай е приложим чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно
който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години, в случаите извън хипотезите по т.1, т.2, т.3 и т.4 на същия
текст. Текста на чл.81, ал.2 от НК постановява, че давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като
след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
На основание чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора,
предвидения в ал.1. Следователно, срокът на така определената абсолютна давност за
изпълнение на процесното наказание е четири години и половина. Предвид датата на
извършване и установяване на административното нарушение – 12.06.2020г., към датата на
връчване – 10.01.2023г. и към настоящия момент не са налице основания за погасяване на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за процесното
административно нарушение.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д от
ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
5
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се
присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр.
Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3709812, издаден от ОД на
МВР – Шумен, с който на К. Ц. Д., с ЕГН **********, с адрес: ************** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотен/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА К. Ц. Д., с ЕГН ********** от гр. ******** да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6