Решение по дело №932/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 15
Дата: 12 януари 2022 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Ирена Колева
Дело: 20214100500932
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ .
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков

Ирена Колева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500932 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:


Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес град С., ул.“.“
№ ., чрез пълномощник – адвокат С.С., срещу действия на ДСИ при Районен съд-Свищов,
по изп.дело № 51/2020г., изразяващи се в отказ да бъде извършена нова оценка по реда на
чл.485 ГПК на недвижимия имот, срещу който е насочено принудителното изпълнение.
Оплакванията в жалбата са, че във всички изготвени в хода на изпълнителното производство
експертни оценки са посочени различни собственици на имота и съответните им идеални
части от правото на собственост, както и че едно от вещите лица М. Д. е взела участие при
издаване на констативен протокол относно състоянието на построената в имота сграда,
поради което следвало да се отведе. Прави искане за отмяна на атакувания отказ,
обективиран в разпореждане от 21.10.2021г. по делото, и връщане на същото на съдебния
изпълнител с указание за изготвяне на нова съдебно-техническа експертиза от дрего вещо
лице.
Ответникът по жалбата – Б. П. ТР., взискател в изпълнителното производство, е подала
писмено възражение по жалбата в срока по чл.436 ал.3 ГПК, в което е заела становище за
нейната неоснователност.
Съдебният изпълнител излага мотиви за допустимост, но неоснователност на
подадената жалба. Счита, че изпълнителните действия са извършени при спазване на
законовите изисквания, а развитите в жалбата оплаквания са неотносими към направеното
искане.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи, становището на
взискателя и данните в изпълнителното дело, намира следното:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на Б. П. ТР.
1
срещу ЕТ „М.-ИММ-М.М.“ въз основа на издаден по гр.дело № 611/2008г. по описа на РС-
Свищов изпълнителен лист за събиране на парично вземане. Със същата молба взискателят
е поискал налагането на възбрана, извършването на опис, оценка и публична продан на
притежаваната от длъжника 1/6 ид.част от недвижим имот, находящ се на адрес град С.,
ул.“.“ № . и представляващ поземлен имот с идентификатор 65766.702.1738 по КККР на
град С.. Съдебният изпълнител е наложил възбрана върху притежаваната от длъжника
ид.част от имота, вписана в съответната Служба „Вписвания“ и е извършил опис на същия.
Изготвена е съдебно-оценъчна експертиза, чието заключение е било оспорено своевременно
от длъжника по реда на чл.485 ал.2 ГПК и е изготвена повторна експертиза от друго вещо
лице, което е определило по-висока пазарна стойност на имота. След оспорване на втората
оценка от страна на взискателя, съдебният изпълнител е назначил нова експертиза. Срещу
последната длъжникът е възразил с доводи, че експертното заключение не се основава на
действителни факти относно площта на имота и неговите съсобственици и е поискал
назначаването на нова оценъчна експертиза. С разпореждане от 01.10.2021г. съдебният
изпълнител е определил стойността на имота, срещу който е насочено изпълнението и от
която да започне наддаването, като средно аритметична стойност от всички оценки при
прилагането на чл.485 ал.3 ГПК. С разпореждане от 21.10.2021г. е постановил обжалвания
отказ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от връчване на последния, от страна в
изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435 ал.2 т.4
ГПК, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява
неоснователна по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.485 ГПК, всяка от страните може да оспори пред съдебния
изпълнител заключението на вещото лице за определяне стойността на имота, срещу който е
насочено изпълнението и да поиска изготвяне на повторно заключение след като внесе
разноските за извършването му. Това право не може да се упражнява безкрайно, а от всяка
страна само веднъж. Това следва от изричната разпоредба на чл.485 ал.6 ГПК и липсата на
предвиден ред за оспорване на повторното заключение, а използваното в ал. 3 на с .чл.
множествено число, че при две и повече оценки стойността на имота се определя като
средноаритметична стойност от всички оценки, касае случаи, когато след съобщение на
експертната оценка по делото на всички страни, всяка от тях е упражнила правото си да
оспори заключението и в този смисъл ще се определи средноаритметична стойност от
всички изготвени оценки. Видно от данните по изпълнителното дело, длъжникът е оспорил
първата оценка на вещото лице К. Г. с аргумента, че определената от него цена е занижена и
не отговаря на реалната пазарна стойност на имота. Посочил е вещо лице, което да извърши
повторно заключение – П. Г. и е внесъл разноски за това. Изготвена е повторна оценка на
процесния имот съгласно чл.485 ал.2 ГПК, която е определила по-висока пазарна стойност
на имота. С оглед на това длъжникът е упражнил правото си по посочената разпоредба от
процесуалния закон и отказът на съдебния изпълнител да допусне нова оценъчна експертиза
на имота се явява законосъобразен.
Релевираните от жалбоподателя оплаквания, че във всички изготвени в хода на
изпълнителното производство експертни оценки са посочени различни собственици на
имота и съответните им идеални части от правото на собственост, както и че едно от вещите
лица М. Д. е взело участие при издаване на констативен протокол относно състоянието на
построената в имота сграда, поради което следвало да се отведе, са изцяло неоснователни.
Принадлежността на правото на собственост се установява с документи, каквито са
приложени по изпълнителното дело, и не може да бъде предмет на експертиза. Искане за
отстраняване на вещото лице Д. не е било направено в изпълнителното производство, а и
сочените от жалбоподателя обстоятелства не могат да обосноват наличието на основание за
отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК.
2
По изложените съображения, с оглед законосъобразността на отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка на процесния недвижим имот, срещу който е насочено
изпълнението, подадената жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес
град С., ул.“.“ № ., чрез пълномощник – адвокат С.С., срещу действия на ДСИ при Районен
съд-Свищов, по изп.дело № 51/2020г., изразяващи се в отказ да бъде извършена нова оценка
по реда на чл.485 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3