№ 99
гр. Нова Загора , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100885 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 79 ал.1
предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ИВ. Г. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. Димитър Караджов № 4, ет. 1, ап. 2, действаща чрез
пълномощника си адв. Д.А. К. от АК - Стара Загора, ЛИН **********, със съдебен адрес и
адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. Княз Ал. Батенберг Хо 51, ет. 1, ап. 2; тел:
042/638679; 089 5827221 СРЕЩУ ПЛ. СТ. К., ЕГН **********. с постоянен адрес: гр. Нова
Загора, ж.к. Загоре X» 15. вх. Б. ет. 6. an. 17 с правно основание 422 във вр. с чл. 415 ал.1
ГПК и чл. 79 ал.1 предл.1 ЗЗД, с цена на иска - 4500 лв.- главница.
В исковата молба се твърди, че на 12.10.2020 г. на пълномощника на ищцата ИВ. Г.
К. било връчено съобщение за постъпило от ответника ПЛ. СТ. К. възражение по чл. 414 от
ГПК срещу издадената по ч.гр.д. № 54/2020 г. по описа на PC - Нова Загора заповед № 28 от
24.01.2020 г. за изпълнение па парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Във връзка с постъпилото възражение, за кредитора по заповедното производство
възникнало задължението да установи с иск по чл. 422 ГПК вземането си по отношение на
длъжника ПЛ. СТ. К., което било процесуалното правно основание за образуване на
настоящото исково производство.
В исковата молба си молба ищецът твърди още, че поради факта, че ответникът
отричал дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение вземания ищецът бил
длъжен да установи от какво произтича главното вземане и какъв е неговият размер.
Ищецът твърди още в исковата си молба, че фактическата обстановка била следната:
На 18.02.2019 г. в гр. Стара Загора Ганка Николова Петрова била подписала запис на
заповед, с който се е задължила на 18.03.2019 г., без протест и без предявяване, да заплати
сумата от 4500 лв. на ИВ. Г. К.. Плащането на сумата следвало да бъде извършено в гр.
Стара Загора. Твърди се, че на същата дата - 18.02.2019 г. ответникът ПЛ. СТ. К. бил
авалирал поетото от Ганка Петрова задължение при условията, при които го бил приел
издателят на записа на заповед, следователно и за двамата (общо и/или за всеки един от тях)
било възникнало задължението на 18.03.2019 г. да платят на ищцата сумата от 4500 лв.
1
В исковата си молба се твърди още, че при настъпване на падежа - 18.03.2019 г. нито
главният длъжник, нито авалистът (ответникът) и били заплатили дължимата сума, с което
не били изпълнили поетото задължение по издадения запис на заповед. Поради
неизпълнение на поетото задължение нито от главния длъжник Ганка Петрова, нито от
поръчителя П.К. ищцата била образувала заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК,
с което била поискала да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу двамата длъжници, които отговаряли солидарно за поетото задължение. В тази
връзка било образувано ч.гр.д. № 54/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора и е била
издадена Заповед № 28 от 24.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ. За събиране на сумата ищцата била образувала изпълнително дело №
20208370400428 по описа на ЧСИ - Павел Георгиев, след получаване на съобщенията по
което, ответникът П.К. бил възразил по реда на чл. 414 и следв. от ГПК. Възражение било
постъпило само от поръчителя, не и от главния длъжник Ганка Петрова, което означава, че
по отношение на нея заповедта за изпълнение била влязла в сила.
Ищцата твърди, че в подаденото от ответника възражение същият твърдял, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, без да посочва на
какво основание не дължи сумата. В същото време издателят Ганка Николова Петрова не
оспорвала задължението, което била поела с подписването на записа на заповед. Издаденият
запис на заповед бил редовен от външна страна, съдържал всички изискуеми по закон
реквизити. Същият бил подписан от лицето Ганка Николова Петрова, с което тя била
обещала /се била задължила/ да плати на падежната дата. Лицето ПЛ. СТ. К. също било
подписало записа на заповед в качеството му на авалист при условията, при които било
прието задължението от главния длъжник, поради това ищцата твърди, че всякакви
възражения за недължимост на сумата по записа на заповед били неоснователни.
Ответникът П.К. отговарял солидарно за задължението, поето с процесния запис на заповед.
Солидарността произтича от разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от ЗЗД като кредиторът можел да
насочи събирането на цялото вземане към всеки един от солидарните длъжници.
Съгласно чл. 140 от ЗЗД поръчителството се простирало върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на
вземането.
Съгласно правната теория и практика записът на заповед е абстрактна сделка, поради
което бил налице безусловен характер на задължението за плащане, т.е. обещание,
произтичащо единствено от менителничния ефект. Именно поради тази причина ищецът не
бил длъжен да сочи основание за възникването и съществуването на вземането по записа на
заповед, различно от самия документ. В случая, в който ответникът не твърдял наличие на
каузално правоотношение, което да стои зад издадения запис на заповед, какъвто бил
конкретният случай, то ищецът не бил длъжен да доказва наличието на такова.
С оглед изложеното в исковата молба ищцата моли съда да постанови решение с
което да признае за установено, че съществува вземането на ИВ. Г. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес - гр. Стара Загора, ул. „Димитър Караджов“ № 4, ет. 1, an. 2 против ПЛ. СТ.
К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Нова Загора, ж.к. Загоре № 15, вх. Б, ет. 6, an.
17/ в качеството му на авалист на запис на заповед от 18.02.2019 г. с главен длъжник Ганка
Николова Петрова, за което вземане е била издадена заповед № 28 от 24.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 54/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора относно сумата от 4500 лв.,
дължима по запис на заповед, издаден на 18.02.2019 г. с падеж на 18.03.2019 г., както и
законна лихва върху главницата от датата на образуване на заповедното производство -
22.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата моли съда на основание чл. 81 във вр. с чл. 78. ал. 1 от ГПК да осъди
ответника ПЛ. СТ. К. да заплати на ИВ. Г. К. солидарно с невъзразилия длъжник
направените в заповедното производство разноски в пълния им размер от 540.00 лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат, както и моли
съда да и присъди направените по настоящото производство разноски.
2
С исковата молба ищцата прави следните доказателствени искания:
1.Моли съда да допусне и приложи по делото следните писмени доказателства:
Копие на запис на заповед, издаден на 18.02.2019 г.;
2. Моли съда да изиска и приложи към настоящото дело ч.гр.д. № 54/2020 г. на PC
Нова Загора, което било необходимо за доказване на следните обстоятелства: наличието на
връзка между настоящия иск и предходно развилото се производство по чл. 417 от ГПК,
където се съдържал оригинала на записа на заповед; датата на уведомяване на ИВ. Г. К. за
постъпилото от ответника възражение, с цел установяване, че настоящата искова молба е
подадена в срок; както и за установяване на размера на разноските по изисканото ч.гр.дело.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника ПЛ. СТ. К., с ЕГН **********, с адрес - гр.Нова Загора, ж.к."Загоре", бл.15, вх.Б,
ет.6, ап.17 с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът заявява, още
че нямал никакво участие в този запис на заповед, твърди, че не бил изявявал воля да бъда
авалист по него, нито бил обективирал такава воля чрез подписване. Ответникът твърди, че
за наличието на процесния запис на заповед за пръв път узнал при връчване на призовката за
доброволно изпълнение от ЧСИ Павел Георгиев. Ответникът заявява още в отговора на
исковата молба, че подписът срещу „Авалист" в Записа на заповед, не бил полаган от него,
не бил изписвал и името си. Това изписване и подписване не били негови. В този смисъл
оспорвал като недействителен записът на заповед, само в частта относно авала. Ответникът
заявява, че оспорва авторството на положения срещу „авалист" подпис, като заявява, че това
не бил неговият подпис и не бил положен от него, както не било негово дело и ръчното
изписване на името му. В този смисъл ответника оспорвал истинността на представения
запис на заповед, само в частта относно авала, както съответно ответника оспорвал и
претенциите да заплати законна лихва и разноски. Ако ищцата заявяла, че ще се ползва от
оспорения документ, ответникът моли съда да назначи графологическа експертиза, която да
даде заключение дали спорният подпис и изписване на името, са извършени от
него.Претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К. от АК-Стара
Загора заявява, че поддържа исковата молба и счита предявения иск за основателен и
доказан. Налице била редовност на прпоцесния запис на заповед, както и налице била липса
на доказани от ответника абсолютни и относителни възражения за несъществуване на
спорното вземане, във връзка с което ищецът моли съда да уважи предявения иск, като
признае за установено, че вземането му към ответника ПЛ. СТ. К. за сумата в размер на
4500.00 лева, произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 18.02.2019г. с падеж на
18.03.2019г., ведно със законната лихва от 22.01.2021г./дата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за
което била издадена заповед № 28/24.01.2020г. по ч.гр.д. № 54/2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 28/05.11.2020г. по ч.гр.д.
№ 865/2020г. на РС-Нова Загора СЪЩЕСТВУВА, както и ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати направените по делото разноски по настоящото и заповедното
производства.
В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си адв. М. от АК-Сливен моли
съда да отхвърли предявения иск, въпреки заключенията по назначените по делото
експертизи, тъй като ответникът бил категоричен, че никога не е полагал подпис, нито е
писал името си на какъвто и да е запис на заповед.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Представената ценна книга „Запис на заповед” обективира едностранно
волеизявление на Ганка Николова Петрова, с ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.Нова
Загора, ул.“Братя Богданови“ № 31 в качеството и на издател, извършено на 18.02.201г., със
съдържание безусловно обещание да плати на ищеца ИВ. Г. К., с ЕГН **********, с
постоянен адрес, ул. „Димитър Караджов“ № 4, етг.1, ап.2 сума в размер на 4 500.00 лева, с
3
падеж – 18.03.2019г. и място на плащане – гр.Стара Загора, която ценна книга „Запис на
заповед“ е авалирана от ответника по настоящото дело ПЛ. СТ. К., с ЕГН **********, с
постоянен адерс – гр.Нова Загора, обл.Сливен, ж.к.“Загоре“ бл.15 вх.Б, ет.6, ап.17.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 54 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Нова Загора, се установява, че въз основа на процесния запис на заповед с
издател Ганка Николова Петрова, с ЕГН ********** издаден на 18.02.2019г. и с авалист
ПЛ. СТ. К. с ЕГН ********** в полза на ответника ИВ. Г. К., с ЕГН **********, последната
се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против издателя
Ганка Николова Петрова и авалиста ПЛ. СТ. К., на основание чл.417 ГПК за сума в размер
на 4500.00 лева, заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението в съд –
22.01.2020г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в
размер 540.00 лева, от които: 90.00 лева – държавна такса и 450.00 лева – адвокатски
хонорар. Изъплнителния лист и 3 броя заповеди за изпълнение са били получени на
21.02.2020г. адв.Д.К. – пълномощник на Ивелина Герогиева К..
Срещу издадената заповед за изпълнение, на 21.09.2020г. ответника ПЛ. СТ. К. е
депозирал възражение, против издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 54/2020г. по описа на РС-Нова Загора.
Издателят на процесния запис на заповед Ганка Николова Петрова не е депозирала
възражение против издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
54/2020г. по описа на РС-Нова Загора и по отношение на нея заповедта за изпълнение е
влязла в сила.
По делото бяха назначени съдбено-почеркова експертиза и тройна съдебно-
почеркова експертиза, от заключението и на двете експертизи е видно, че в представената за
изследване „Запис на заповед“ от 18.02.2019г. почерка и подписа в реквизита „авалист“ са
изпълнени/положени саморъчно от ПЛ. СТ. К., с ЕГН **********.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на обективно субективно съединените установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените обективно субективно
съединени установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.417 ГПК,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ за процесната сума,
поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу
издадената заповед, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на
съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок в случая е
спазен.
Основателността на предявените установителни искове при квалификацията на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД се обуславя от осъществен фактически
състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: извършена
едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост на вземането,
породено от нея. В случая, субективното право на ищеца се основава на формална и
абстрактна правна сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията,
предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили, съответно документът
съдържа всички задължителни реквизити.
С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като издател, е
възникнало право на вземане за сумата 4500.00 лева, изискуемостта на което настъпва с
предявяване на ценната книга, доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен на
предявяване. В този случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е.
изискуемо вземане, е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което се
установява от положения от издателя подпис, както и от положения от авалиста подпис.
4
В Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по
своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана
за изпълнение на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за
поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по записа на
заповед); на условие за запазване правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и
техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне падежа на
менителничното задължение, когато падежът е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2
вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване или на определен срок след предявяването. Когато падежът
на задължението е обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на
изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявена на издателя на
18.03.2019г., когато е настъпила изискуемостта на задължението.
В случая, предмет на спора е дължимостта на вземане в пълен обем, за който ценната
книга е издадена. Правният субект, който е носител на вземането, породено от издадената
ценна книга е свободен да избере в какъв обем да потърси защита на неудовлетвореното си
право. В случая съдебната защита се търси за вземане в пълен размер, който се твърди да не
е погасен.
Авалът е особено поръчителство по менителничната сделка и е адресирано до
издателя, платеца или поемателя. Ако няма посочено лице – авалтист се приема, че това е
издателя. Авалът се отразява върху лицевата страна на документа или върху алонжа с
изрично означение „като поръчител“.
Авалистът (менителничния поръчител) не участва в менителничната сделка.
Неговото участие по поемане на менителничното задължение е самостоятелно. Авалистът е
солидарно отговорен длъжник по отношение на всички, които следват след авалата.
Авалът е едностранна сделка, а не договор между кредитор и поръчител. Авалистът
не може да прави възражения за недействителност на поръчителството, поради
недействителност на задължението, което гарантира. Отговорността на авалиста винаги е
солидарна и той встъпва в правата на менителнични ефекти, както срещу лицето за което
поръчителства, така и по отношение на лицата, които отговарят към авалата. Лицето, чието
задължение се обезпечава се нарича авалат.
В случая ответника оспорва процесната запис на заповед в частта на авала, като
твърди, че няма никакво участие в този запис на заповед, не бил изявявал воля да бъде
авалист по него и не бил обективирал такава воля чрез подписване. Ответникът твърди, че за
наличието на процесния запис на заповед ответникът бил узнал, когато получил поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ Павел Георгиев. Ответникът твърди, че никога не е полагал
подпис и не е изписвал саморъчно името си в частта на авала, поради което и оспорва
процесния запис на заповед в тази част, оспорва истинността му, в частта на авала.
Видно от заключенията на вещите лица по назначените по делото съдбено-почеркова
експертиза и тройна съдебно-почеркова експертиза е видно, че в представената за
изследване „Запис на заповед“ от 18.02.2019г. почерка и подписа в реквизита „авалист“ са
изпълнени/положени саморъчно от ПЛ. СТ. К., с ЕГН ********** от което следва извода, че
предявения установителен иск против ответника ПЛ. СТ. К. е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен в пълен размер.
Приетата за дължима от ответника сума от 4500.00 лева, следва да се заплати заедно
със законната лихва от 22.01.2020г./датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по повод на което е било образувано гр. дело
№ 54/2020 год. по описа на РС-Нова Загора/ до окончателното изплащане – аргумент от
чл.422, ал.1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
5
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид уважаването на установителните искове следва съдът да осъди ответника да
заплати на ищеца направените от последния разноски по настоящото и заповедното
производства, а именно: 540.00 лева – разноски по ч.гр.д № 54/2020г. по описа на РС-Нова
Загора, от които: 450.00 – адвокатско възнаграждение и 90.00 лева - държавна такса, както и
сумата в размер на 640.00 лева – разноски по настоящото производство, от които 550.00
лева – адвокатско възнаграждение, 90.00 лева - държавна такса.
Съдът с протоколно определение е указал на ответника да довнесе сумата от 643лева
.дължима за изготвените по него искане експертизи, като до изготвяне на решението това не
е сторено, поради и което съдът следва да осъди ответника да заплати на всяко едно вещо
лице остатъка от сумата по представените по делото декларация за изготвяне на
комплексната съдебно почеркова експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. СТ. К., ЕГН **********. с
постоянен адрес: гр. Нова Загора, ж.к. Загоре X» 15. вх. Б. ет. 6. an. 17, че дължи на ИВ. Г.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Димитър Караджов“ № 4, ет.
1, ап. 2 сумата от 4500.00/четири хиляди и петстотин/лева – главница, ведно със законната
лихва от 22.01.2020г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК № 28/24.01.2020 год. по ч. гр. дело № 54/2020 год. по описа на
Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. К., ЕГН **********. с постоянен адрес: гр. Нова Загора, ж.к.
Загоре X» 15. вх. Б. ет. 6. an. 17, ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Г. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Стара Загора, ул. Димитър Караджов № 4, ет. 1, ап. 2, направените разноски, както
следва: 540.00/петстотин и четиридесет/лева – разноски по ч.гр.д № 54/2020г. по описа на
РС-Нова Загора, от които: 450.00 – адвокатско възнаграждение и 90.00 лева - държавна
такса, както и сумата в размер на 640.00/шестстотин и четиридесет/лева – разноски по
настоящото производство, от които 550.00 лева – адвокатско възнаграждение, 90.00 лева -
държавна такса.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Нова Загора, ж.к.
Загоре X» 15. вх. Б. ет. 6. an. 17 ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице Г.Г. М., с ЕГН **********, с
адрес – гр.Раднево, обл.Стара Загора, ул.“Пирин“ № 7 сумата в размер на 350.00/триста и
петдесет/лева – за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Нова Загора, ж.к.
Загоре X» 15. вх. Б. ет. 6. an. 17 ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице П. Г. П., с ЕГН **********, с
адрес – гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон велики“ № 172, ет.8, ап.38 сумата в размер на
190.00/сто и деветдесет/лева – за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Нова Загора, ж.к.
Загоре X» 15. вх. Б. ет. 6. an. 17 ДА ЗАПЛАТИ на вещото лице И.З. И., с ЕГН **********, с
адрес – гр.Стара Загора, кв.“Казански“ № 28, вх.А, ет.11, ап.86 сумата в размер на
105.00/сто и пет/лева – за възнаграждение на вещо лице
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6
7