Определение по дело №425/2019 на Софийски окръжен съд

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е 

 

гр. С. , 20.08. 2019г.

 

          Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение, СЕДМИ  състав в закрито заседание  на 20.08.2019г. , в  състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНИКА БОЗАД.А

 

 като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева,    ЧНД № 425 / 019 г по описа на Окръжен съд София , за да се произнесе  съобрази следното :

 

          Производството е по чл.243, ал.4 и 5 НПК.

         СОС , в качеството му на инстанция по  контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против  постановление  на СОП от 7.06.2019г. по пр.пр. № 3315/2016г. на СОП, ДП № 157/2016г. по описа на РУ на МВР -К.,  по силата на което е прекратено наказателното производство, образувано и водено против К. Д. К.,  за това че на 24.07. 2016г. ,  на ВП –81, в близост до разклона на птицеферма „Д.”,  при управление на моторно превозно средство- л.а. марка „Опел”, модел „Вектра”, с ДК № *****, с посока на движение от гр. С. до гр. К. е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на В. В. С., ЕГН- ********** – престъпление по чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК.

         За да  прекрати производството наблюдаващият делото прокурор от СОП е приел липса на  субективна съставомерност на деянието, а именно – че е налице случайно деяние, при което водачът на л.а. „Опел Вектра” К., не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на произшествието и да го предотврати, т.к. пострадалият е навлязъл внезапно и неочаквано в платното му за движение, предприемайки рязко пресичане пред превозното средство и по този начин е попаднал в опасната зона за спиране на същото .

Цитираното по- горе постановление е обжалвано от адв.В. – повереник на  пострадалите – съответно- син, съпруга и майка на В. В. С.- загинал в резултат на произшествието. В жалбата се съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи на прокуратурата и на съда , нарушаване на правилата на изграждане на вътрешното убеждение- приемане на факти въз основа на необективен анализ на доказателствата, на предположения и най- вече неправилно приложение на материалния закон- разпоредбата на чл. чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че деянието е несъставомерно по този текст, оспорват се правните и фактическите изводи на прокуратурата, най-вече относно приетия начален момент на възникване на опасността.

    В подкрепа на оплакванията си жалбоподателят навежда конкретни доводи, а именно – видно от признанията на самото привлечено към отговорност лице- К., същият е в един значително по- ранен момент пострадалия велосипедист в близост до мантинелата –разделителната линия между двете пътни платна за двете посоки на движение, който е разговарял и ръкомахал към св.Б., но необосновано е разчитал пострадалият да изчака по средата на пътя и да пропусне автомобила, управляван от К. „Опел Вектра”, като не предприеме пресичане на платното за движение. Когато това не се е случило, същият е бил „изненадан” от попадналия в опасната зона на МПС, пресичащ пътното платно с висока скорост пред автомобила велосипедист. В случай, че К. е изградил правилна преценка на пътната обстановка и е възприел своевременно опасността, същият е следвало да намали скоростта на движение до безопасна такава и да пропусне пресичащия пред него велосипедист, а при необходимост и да спре- както повелява разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДП.Невярно, в разрез със закона и съдебната практика се приема, че водачът не носи отговорност т.к. се е движил с разрешената скорост за съответния пътен участък. В случая скоростта му не е била съобразена с наличието на опасност на пътя – велосипедист върху платното за движение.В нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДП, вместо да намали скоростта до безопасна такава, същият е предприел изпреварване на друго МПС и е увеличил скоростта си, с което сам се е поставил в положение велосипедистът да попадне в опасната зона за спиране на автомобила.  Цитирана е съдебна практика, относима към настоящия случай.

В съответствие с това моли съда да отмени обжалваното  постановление на СОП.

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното  постановление  на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 20 ал.(2) ЗДП (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) налага императивно задължението за подбиране на безопасна скорост, по-ниска от разрешената такава,  с цел да се реализира безопасно спиране в случай на възникнала необходимост от фактори, влияещи на пътната обстановка, създаващи потенциална опасност за движението:

”Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

При преценка на събраните доказателства по три тома в ДП, СОП е изградила следната фактическа обстановка:

Около 07.00 часа на 27.07.2016г. св.Б. Б., управлявал велосипеда си в близост до банкета в насрещното движение в посока на движение гр. К. - гр. С. в района преди обозначителната табела за влизане в гр. К. и преди разклона за птицеферма „Д.“. Св. Б. се движел в банкета на платното за движение срещу посоката на движение на автомобилите в посока за движение от С. към гр. К.. В този момент св. Б. забелязал своя бивш колега пострадалия В. С.. Последният се движел с велосипед в посока от разклона към птицеферма „Д.“ и правел завой на ляво в посока на движение на платното към гр. К..Св. Б. забелязал пострадалия С. до мантинелата, която разделяла пътното платно. В следващия момент пострадалият С. забелязал св. Б. и вдигнал ръка за поздрави извикал „Здравей!“ и се насочил в посока на св. Б., за да се говорят, като рязко се засилил надясно към движещия се в банкета свидетел,като предприел пресичане диагонално и с гръб спрямо движещите се към гр. К. автомобили. Св. Б. забелязал, че към пострадалия С. приближават автомобили, затова му извикал “Бягай към мантинелата, не идвай към мен !“. В следващия момент св.Б. забелязал движещ се в посока от гр. С. към гр. К. лек автомобил сив на цвят, за който не е в състояние да посочи марка и модел, но споделя, че същият автомобил е участвал в произшествието с пострадалия С., като автомобила попаднал между свидетеля Б. и пострадалия С.. По преценка на св. Б., водача на лекия автомобил не се движел с висока скорост, като заявява, че освен сочения от него автомобил е имало и други автомобили, като опасността за пресичане на платното за движение била голяма. Св. Б. продължил движението си и на отстояние от около 2- 3 метра от мястото където забелязал пострадалия С. чул шум от удар. Преустановил движението на велосипеда си и се обърнал назад, за да види какво се е случило.Тогава забелязал пострадалия С. да лежи на платното, а сивия автомобил, който забелязал преди това, се намирал преустановил движението си на отстояние от 5-6 метра напред.

Същевременно в 06.57 часа на 24.07.2016г. свидетелката А. Г. с управлявания от нея лик автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК№ ******* се движела в посока от гр. С., към гр. К., свидетелката се движела със скорост от 45км/ч в дясната лента за движение.Когато тя се намирала непосредствено преди табелата за гр. К. и преди разклона за птицеферма „Д., последната забелязала зад нея в посоката й на движение се движел друг лек автомобил, също марка „Фолксваген“, модел „Голф“, сив на цвят, който по нейна субективна оценка се движел бързо и направил маневра по изпреварването й. След като приключила маневрата по изпреварване от водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, водача на лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с ДК№ ******* започнал маневра по изпреварване на свидетелката Г., която завършил.

След като приключили маневрите по изпреварване от водачите на изпреварена от посочените две превозни средства св. Г. забелязала велосипедист, който се намирал в района на разклона за птицеферма „Д.“, който се намирал преди мантинелата за разделяне на двете платна за движение в противоположните посоки. Същият според субективните възприятия на свидетелката  „почти бил спрял там”. Насреща си в лентата за движение в посока от гр. С. - гр. К. свидетелката забелязала да се движи друг велосипедист. Свидетелката забелязала, че двамата велосипедисти ръкомахали един на друг и разговаряли на висок глас помежду си. Докато двата автомобила „Фолксваген“, модел „Голф“ и „Опел“ модел „Вектра“ с ДК№ *******, които все още се намирали в лявата лента за движение на платното за движение на пътя в посока гр. К., свидетелката забелязала, как велосипедиста, който се намирал в средата на платната до разделителната мантинела без да се огледа за преминаващи автомобили предприел опит да пресече платното за движение и да достигне до банкета в дясно.

При вида му водача на лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с ДК№ ******* възприел опасността за движението и с цел да предотврати сблъсък задействал спирачната система на автомобила, за да избегне удар с велосипедиста и насочил движението на управлявания от него автомобил в дясно към банкета.Същевременно велосипедиста се движел в същата посока към банкета на пътното платно.По субективна преценка на свидетелката велосипедиста, пресичайки платното за движение не направил дори и опит да преустанови движението си, за да предотврати съприкосновение с лекия автомобил „Опел Вектра“ с ДК№ ********.

След удара между водача на автомобила Св. К. и пострадалия велосипедист В. С., свидетелката спряла автомобила си в платното в свята посока за движение, след падналия на платното В. С. и включила аварийни светлини, за да предотврати последващи последици за пострадалия. Приближила се до пострадалия В. С. , който дишал тежко и се опитвал да стане. Св. К. тичал към падналия на земята пострадал В. С. и се опитвал да му помогне, но събралите се присъстващи не му позволили.

На мястото на произшествието била изпратени служители на РУ МВР К. , които запазили местопроизшествието. На мястото на произшествието пристигнали два екипа на БНМП, констатирали, че   пострадалият се намира в тежко състояние, вследствие травма на главата. Същият бил откаран в специализирана болница „П.”, където въпреки предприетите действия за спасяване на живота му, поради уврежданията на главния мозък, несъвместими с живота, настъпила смъртта му около 14ч. на същия ден.

Заключението на така назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза на труп № 48/2016г. показва, че причината за смъртта на В. С. е черепно- мозъчна травма. Описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при пътно- транспортно произшествие.

Видно от протокола за оглед на местопроизшествие същото се намира на ВП 81- 6 км,разклон за птицеферма“Д.“. ВП-81 в района на произшествието е пътно платно предназначено за движение в две посоки с обособени две полуплатна с по две ленти за движение в срещуположна посока разделени от кръстовището с път FO 1403 с бяла непрекъсната линия , преминаваща върху разделителна еластична ограда - мантинела.

В посоката на движение на св. К. К. пътят ВП-81 е обозначен с пътен знак БЗ „път с предимство“ /л. 4 на протокол за оглед на местопроизшествие том 1 на ДП/ На кръстовището на път FO1403 с път ВП- 81 е поставен знак Б2 - „Спри ! пропусни движещите се по пътя с предимство“/ протокол за оглед на местопроизшествие л.4, том 1 на ДП/Времето било ясно, слънчево с нормална видимост. Пътната настилка била асфалтова.

Отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие , че „Път ВП -81- 6 км“ в района на произшествието е в режим на движение при условията на „извънградско движение“, като максималната допустима скорост съобразно чл.21, ал.1 ЗДвП за превозни средства категория „В“ е 90км/ч.

Комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза дава заключение, че мястото на удара се намира на платното за движение на ВП-81 до гр. К. , в района на кръстовището с път FO 1403.

По широчина на около 2.5-3.0 метра в ляво от десния край на платното за движение, считано в посока на огледа, посоката на движение на ППС.

По дължина на линията на 22-24 метра след линията на ориентира, считано в същата посока.

Съобразно заключението на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза скоростта на движение на лек автомобил м. „Опел“, модел „Вектра“ с ДК№ ******** в района на произшествието е от порядъка на 62 км/ ч., а към момента на удара с велосипедиста е била 39 км/ч.

Експертите дават заключение /л.ЗО, том 3 на ДП/, че водачът на л.а. „Опел“ модел „Вектра“ с ДК№ ******** Кр. К. е имал техническа възможност да възприема действията на велосипедиста С. от момента на навлизането на велосипедиста на платното за движение , на отстояние до мястото на удара 68 метра до момента на удара.

Технически неправилните действия на велосипедиста Б., изразяващи се в движение в левия край на платното за движение на автомобил срещу тях са оказвали влияние върху конкретната пътна обстановка, но не се явяват причина за настъпилото ПТП.

Според изготвеното експертно заключение на комплексната автотехническа и съдебно медицинска експертиза отстоянието на което се е намирал лекият автомобил м. „Опел“, модел „Вектра“ с ДК№ ******** в момента в който велосипедистът е навлязъл в платното за движение на автомобила е 68 метра.Отстоянието, на което се е намирал лекият автомобил м. „Опел“, модел „Вектра“ с ДК№ ******** в момента в който велосипедистът е навлязъл в лентата за движение на автомобила е 5 метра.Водачът на лекия автомобил е предприел спиране в момент, когато е отстоял на 32метра от мястото на удара.

Опасната зона при конкретните пътни условия и скорост 62км/ час е 40 метра.

При преценката на доказателствените средства и така възприетата фактическа обстановка контролираната инстанция – СОП е изградила, следните правни изводи, обосноваващи липса на престъпно деяние по чл. 343,ал.1 НК, а именно:

Водачът на лекия автомобил м. „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № ******** в момента на навлизане на велосипедиста С. в лентата за движение на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.Водачът на лекия автомобил е предприел спиране на отстояние от 32 метра до мястото на удара, преди велосипедиста да навлезе в неговата лента за движение, но от това разстояние , движейки се скорост от 62 км/ час не е имал техническа възможност да спре.

Експертното заключение сочи, че колоездача С. , при навлизане в път с предимство и извършване на маневра завиване в ляво е навлязъл в коридора на движение на лекия автомобил м. „Опел“, модел „Вектра“ с ДК№ ********. Велосипедистът е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като при навлизане на път с предимство пропусне движещия се по този път автомобил, без да навлиза в коридора му за движение.При наличие на две ленти за движение в посока движението на превозните средства и положението на лекия автомобил „Опел“ в дясната лента , велосипедистът е имал възможност да предотврати произшествието, като извърши маневрата по - най краткия път в лявата лента за движение и да премине в най- дясната част на платното за движение , след като пропусне движещия се в дясната лента автомобил.

Водачът на лек автомобил „Опел“ се е движел с разрешената скорост от 62 км/ час .

Кръстовището е регулирано и водачът на лекия автомобил „Опел“ се е движел по път с предимство и няма задължение да намалява скоростта или да спира освен ако не възникне опасност за движението му.

Не е длъжен да очаква неправомерно поведение на друг участник в движението намиращ се на пътя без предимство, който според задължителния знак „Стоп“ е длъжен да го изчака да премине и да му осигури предимство.

Мястото на удара по широчина на около 2.5-3.0 метра в ляво от десния край на платното за движение, считано в посока на огледа, посоката на движение на ППС.

Пострадалият се е намирал в покой на разделителната мантинела. Пострадалият при навлизане на път с предимство и извършване на маневра завиване на ляво е навлязъл в коридора на движене на л. а. „Опел Вектра“. При наличие на две ленти за движение по посока движението на превозните средства и положението на лек автомобил „Опел“ в дясната лента за движение , велосипедистът е имал възможност да предотврати произшествието , като извърши маневрата по най- краткия път , в лявата лента за движение и да премине в най- дясната част на платното за движение, след като пропусне движещия се в дясната лента автомобил.

Пострадалият, е този който е създал критична ситуация , като е извършил неправилна преценка на пътната ситуация ,като при извършване на завой на ляво е навлязъл в коридора за движение на лекия автомобил, управляван от свидетеля К.. Удара е бил неизбежен и ако св. К. е изпълнил задължението си да спре, тъй като опасността е възникнала в опасната зона за спиране в която няма техническа възможност да спре.

Изложеното дотук сочи, че опасността за движение се е появила неочаквано за водача, без да са съществували обективни условия в конкретната пътна обстановка, които да правят напълно възможно появата на едно внезапно препятствие , посоченото препятствие да се е появило в опасната зона за спиране на МПС и невъзможността за избягване на удар да се дължи на предшестващо неправомерно поведение на водача на МПС.

Св. К. се е движел по път с предимство с разрешена скорост, като не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение от страна на пострадалия С., който се е намирал в покой и от цялото му поведение е водело към извод , че го изчаква да премине до момента на съприкосновението между превозните средства.

Настоящата инстанция счита, че тези изводи са изградени в нарушение на закона- разпоредбата на чл.343,ал.1 НК във връзка с цитираната по-горе  разпоредба на чл.20,ал.2 НК, както и до известна степен в противоречие с доказателствата- заключението на тройната САТЕ, в едната му част, показанията на свидетели,те, възприели придвижването на постр. С., както и при непълнота на доказателствата.

На първо място не би могло да бъде споделено подминаването и изключването от обсъждане сред доказателствата, заключението на тройната САТЕ , а именно: че  пострадалият велосипедист се е намирал в полезрението на водача на л.а м. „Опел Вектра” още при непосредственото му навлизане на пътното платно, на отстояние 68 мета преди мястото на произшествието.

Това обстоятелство се потвърждава и от доказателствата- траекторията и релефа на местопроизшествието- прав и равнинен участък от пътя, при който не съществуват зрителни препятствия за възприемане на опасности от двете страни на пътното платно. Още повече, че автомобилът е бил управляван в условията на дневна видимост, при ясно и слънчево време, което се установява от показанията на разпитаните свидетели.

Настоящия съдебен състав при цялостната проверка на обжалваното постановление съзира пропуски по доказателствено –правната дейност на решаващия орган, а именно:

Лицето, против когото се води разследването има потенциалното качество на лице, което би могло да бъде привлечено към наказателна отговорност, с произтичащите от това му качество права и правомощия инкорпорирани в правото на защита, признато по НПК.Поради това е неуместно същото да бъде разпитано в качеството на свидетел и показанията му не биха могли да се ценят и да заместят евентуални обяснения на обвиняем, които той има право и да откаже да даде.

На следващо място- съдът не би могъл да се съгласи със заключението на единичната САТЕ- на л.125,т.І от досъдебното производство- отговорите на експертизата по т.5 и 6, защото въпросът за началния момент на възникване на опасността е правен, а не технически и изискващ специални знания.

На следващо място – преценката на гласните доказателства и формирането на фактически изводи категорично стои извън компетентността на вещото лице, същото е право и задължение на решаващия орган, чийто акт следва да отговаря на изискванията за обоснованост и мотивираност, по степен подобна на съдебните актове.

Що се касае до  тройната САТЕ, извън посоченото по-горе, заключението на вещите лица е детерминирано и ограничено от поставената според решаващия съд неправилно задача, за определяне на възможността за реакция и безопасно спиране от момента на навлизане на пострадалия велосипедист в платното за движение на автомобила „Опел Вектра”, управляван от К. в направление „С.- К.”, а не и преди това – навлизането в пътното платно на велосипедиста, пресичането на насрещната лента „К.-С.”, придвижването към мантинелата, пресичането на осевата разделителна линия между двете платна…

Както от изложеното по- горе става ясно основният въпрос, който категорично е правен въпрос и има своето решение в закона и в съдебната практика, е въпросът за началния момент на възникване на опасността.

Той е достатъчно съществен за настоящия казус, защото от този момент възниква задължението на водача К. К. да намали скоростта до безопасна такава и да пропусне движещия се перпендикулярно велосипедист С., а при необходимост- и да реализира безопасно спиране, без да се достигне до сблъсък между двамата участници в движението – и –настъпването на тежкия съставомерен резултат –смъртта на пострадалия.

Настоящият състав не би могъл да се съгласи със становището на СОП, че началния момент на възникване на опасността е момента на навлизането на велосипедиста в платното непосредствено за движение на лекия автомобил.

В това отношение е налице многобройна съдебна практика по приложение на закона, според която пешеходец /или друг участник в движението/, намиращ се или навлязъл в пътното платно представлява опасност за движението, налагаща водачът да намали скоростта до безопасна такава, позволяваща му да спре и да избегне сблъсъка.

В това отношение-

ТР ОСНК №28/28.11.1984г. по н.д. №10/84г- т.6 на същото:

…”Моментът на възникване на опасност за движението се определя от фактически, а не от формални критерии.За начало на възникване на опасност следва да се възприе,ме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него”

В този смисъл и Р №1329 по н.д. №1236/74г. на І НО, Р №1271 по н.д. №1128/76г. на ІІІ НО, Р № 819 по н.д. №722/80г. на ІІІ НО и Р № 269/88г. по н.д. №226/83г. на ІІІ НО, в което изрично се подчертава, че пешеходец или друг участник в движението на пътното платно представлява възникнала опасност за движението дори когато стои неподвижен на пътното платно.

В решение № 248/77г. по н.д. №71/77г. ІІІ НО, Р №501 по н.д. №474/2001г. на І НО  и Р №533/2001г. по н.д. №397/2000г. І НО се прави разграничение между разрешена и съобразена скорост.

Движението с разрешена за съответния пътен участък скорост не освобождава водача от отговорност щом е настъпило произшествие, причинило смърт на пострадалия, което е могло да бъде предотвратено при намаляване на скоростта при своевременно възприемане и реагиране на възникнала опасност на пътя.

Разбира се, съдебната практика в редица свои решения приема, че  пешеходец или друг участник в движението, стоящ на разделителната линия между двете платна не представлява опасност за движението, но само тогава, когато участникът в движението е „спрял на нея и с цялостното си поведение е създал пълна увереност у водача, че там ще изчака преминаването на управляваното от него моторно превозно средство” –Р № 65/11.02.1985г. по н.д. №66/85г. ВК.

В настоящия случай- от доказателствата по делото –показанията на разпитаните свидетели Б. и Г. по никакъв начин не би могла да се формира тази увереност, нито пък, че пострадалият е бил преустановил движението си изцяло на осевата линия, разделяща платната –т.напр. в показанията си свид. А. Г. борави с понятието „почти спрял”, като установява, че велосипедистът се е намирал с гръб към движещите се автомобили, пътуващи към гр. К., вниманието му е било насочено към св. Б. като „двамата си ръкомахаха”.Последният-св. Б. установява, че в първият момент, когато го е възприел пострадалият е бил в движение „пресичаше мантинелата, вдигна ръка за поздрав”- пок.л.16 т.1и при разпита му по чл.223 НПК пред съд:””В. идваше от птицекомбината „Д.” и пресичаше мантинелата, за да навлезе в скоростната лента на платното към К., обаче не иска да спре.Продължи да навлиза и му викам…”

Очевидно, настоящия случай е различен от хипотезата, предмет на Р№65/85г., и в зависимост от действията на пострадалия обективно не би могла да се формира субективна увереност за липса на опасност у водача на л.а „Опел Вектра” –К..В действителност, в случай, че същият е преценил пострадалия като опасност още в момента на приближаването му към пътното платно, преди навлизането  му с намерение да пресича, както повелява съдебната практика по приложение на закона, същият е могъл да намали скоростта си и да предотврати сблъсъка. Вместо това водачът е увеличил скоростта на управляваното от него МПС и е предприел маневра изпреварване на друг автомобил, като по този начин е удължил опасната зона и е допуснал попадането на пострадалия велосипедист в същата.

В нарушение на материалния закон е формиран и следващият извод, че виновното поведение на пострадалия, изключва отговорността на водача на автомобил м. „Опел Вектра”

Наличието на съпричиняване , било то от пострадалия, било от трети участник в движението към престъпния резултат, не прекъсва причинната връзка и премахва отговорността на обвиняемия, допуснал нарушение на правилата, визирани по ЗДП и ППЗДП при положение, че от фактическа страна е обосновано от доказателствата, че ако не беше допуснато нарушението от обвиняемото лице, не би настъпил и съставомерния резултат.Допуснатото нарушение от друг участник в движението не е в състояние да прекъсне причинната връзка  и да отмени отговорността на дееца, осъществил самостоятелно нарушение, без  допущането на което вредоносният резултат нямаше да настъпи. Признатото  и доказано съпричиняване в тези случаи би могло да повлияе на отговорността /наказателна и гражданска/, да я намали, но не и да я изключи.

 

Всичко, изложено по-горе обуславя отмяната на атакуваното постановление и провеждане на разследване в следните насоки:

 

Следва да се назначи допълнителна тройна САТЕ /или по преценка на наблюдаващия прокурор повторна с привличане на други вещи лица –пр. в.л.С. К. с екип от в.л. от ТУ-С., които да се произнесат по следните въпроси:

В първият момент, когато движещия се по пътя С.- К. водач на л.а м. „Опел Вектра” е имал техническа възможност да възприеме велосипедиста С., движещ се от птицеферма „Д.” перпендикулярно на неговото движение къде се е намирал велосипедиста – на банкета, на пътното платно или на пресечката за птицефермата /преценката следва да се изгради съобразно началните  скорости на движение на двамата участници в движението/,  в този момент –на какво разстояние се е намирал автомобила от мястото на удара, какво разстояние са изминали двамата участници в движението, движейки се един към друг, за какво време, разполагал ли е водачът на МПС „Опел Вектра” К. с техническа възможност от този момент, възприемайки пострадалия С. като опасност за движението да намали скоростта до безопасна такава и да предотврати удара, или да реализира безопасно спиране, каква е величината на скоростта на л.а м. „Опел Вектра” при която би бил предотвратим сблъсъка с пострадалия С.”.Да се изготви динамична скица на произшествието.

          Едва след извършване на разследването в указаните по- горе насоки и попълване на делото с доказателства СОП би могла да се произнесе по обективната и субективна съставомерност на деянието на К. по чл. 343, ал.1 б.”в” НК, като приложи тази разпоредба, спрямо установената фактическа обстановка, изградена при съблюдаване на процесуалните правила за преценка на доказателства и за изграждане на вътрешно убеждение.

 

Всичко, изложено по- горе обосновава наличието на необоснованост, на процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на  СОП за продължаване на процесуалните действия

        

         Предвид гореизложеното и на осн.чл.243,  ал.5 т.3,   НПК съдът

 

        

                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л    И   :

 

         ОТМЕНЯ постановление  на СОП от 7.06.2019г. по пр.пр. № 3315/2016г. на СОП, ДП № 157/2016г. по описа на РУ на МВР - К.,   за прекратяване на наказателното производство  като незаконосъобразно и ВРЪЩА делото на СОП за изпълнение на указанията за доразследване, визирани в обстоятелствената част на определението.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е неокончателно. Същото подлежи на обжалване и на протест пред САС в седмодневен срок от съобщаването му на СОП и на жалбоподателя – чл. 243 ,ал.6 НПК.

                                СЪДИЯ :