Решение по дело №10337/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20426
Дата: 12 ноември 2024 г.
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20241110110337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20426
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110110337 по описа за 2024 година
Ищцовото дружество „Йеттел България“ ЕАД извежда съдебно предявените си
субективни права, при твърдения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена
против Ф. Т. Т. за: сумата 497,86 лева , представляваща задължения по фактура №*** г. за
клиентски № ********* за месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни
пакети) и потребление на мобилни услуги по допълнителни споразумения към приложение
към договор за мобилни услуги и по договор за мобилни услуги, застрахователни вноски за
по застрахователна полица, и неустойки за предсрочно прекратяване на услуги за период от
25.07.2021 г. до 24.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2023 г. до
изплащане на вземането, която заповед е връчена на ответника, при условията на чл.47,ал.5
ГПК, съдът е дал указания за иск.
Ищецът твърди неизпълнение на задължения по Допълнително споразумение към
Приложение към Договор за мобилни услуги от 22.01.2020 г., Застрахователна полица от
07.11.2020 г. за застраховка на устройство Смартфон протект и Договор за мобилни услуги
от 22.01.2020 г., които договори се твърди, че са прекратени едностранно от заявителя,
поради неизпълнение на задължението на длъжника да заплати месечни абонаментни такси.
По твърдения на ищеца, задължението 497,86 лева, е формирано, от : сумата от 408,02 лева -
неплатена главница по допълнително споразумение от 21.4.2021г. към приложение към
договор за мобилни услуги от 22.1.2020г с предпочетен номер ***, от които - сумата 73,59
лева - абонаментна такса и такса потребление за период 25.7.2021г.- 24.9.2021г., сумата
334,43 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, от
които 161,73 лева- неустойка от до три стандартни месечни такси и сумата 172,70 лева -
част от разликата между цена на устройство Самсунг Галакси А51 без абонамент и
преференциална цена по сключения договор; сумата 15,98 лева - дължими застрахователни
вноски за период 25.7.2021г.- 24.9.2021г. по застрахователна полица от 7.12.2020г. на
устройство "смартфон протект"; сумата 73,86 лева по договор за мобилни услуги от
22.01.2020 г., с предпочетен номер ***, от които - 26,88 лева - абонаментна такса и такса
потребление за период 25.7.2021г.- 24.9.2021г., сумата 161,73 лева- неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги до три стандартни месечни такси.
1
Ответникът , в срока за отговор, чрез особения си представител, назначен от съда, на
основание чл.47 ГПК, е подал писмен отговор, в който сочи, че претендираните суми не са
индивидуализирани по основание и размер, не е посочено на коя дата са възникнали
задълженията на абоната, не са посочени какви такси и в какви размери не са платени, от
коя дата е забавата върху тях, както и лихвата за забава, неясен е падежът. Сочи се, че от
приложените към исковата молба доказателства не се установява основанието за
дължимостта на сумите – реалното ползване на услуги на сочената стойност, липсват
доказателства за валидно прекратяване на договора между страните – изпратена и връчена
покана за доброволно изпълнение с определяне на подходящ срок за същото, и
предупреждение, че след изтичането му, договорът ще бъде прекратен. Сочи се, че
доколкото ответникът е „потребител”, то и отклоняването от разпоредбата на чл.87 ЗЗД
лишава потребителя от яснота за момента на прекратяване и санкцията от неизпълнение,
разпоредбите са неравноправни и неиндивидуално договорени. Сочи се неравноправност на
разпоредбите, предвиждащи неустойки, при довод за нарушение на добрите нрави и
принципа за справедливост, поради което и договорът не следва да се счита прекратен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, СРС
е отделил за безспорно, ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че ищецът и
ответникът са сключили Допълнително споразумение към Приложение към Договор за
мобилни услуги от 22.01.2020 г., Застрахователна полица от 07.11.2020 г. за застраховка на
устройство Смартфон протект и Договор за мобилни услуги от 22.01.2020 г., за посочените
по – горе предпочитани номера.
По заповедното производство, приложено към исковото, са представени договор за
мобилни услуги от 22.1.2020г. за избиране на нов абонаментен план при посочен номер ***,
със срок на договора – 2 години, и абонаментен план от 12,99 лева на месец, като в
приложение към договора е посочен предпочитан номер ***, като със допълнително
споразумение към договора от 7.11.2020г. за номер ***, ищцовото дружество е предоставил
на ответника / видно от разпоредбата на раздел Втори, чл.1 от споразумението/, устройство
Самсунг А51 128 GB Dual Blue с посочен сериен номер, при уговорен срок на действие на
споразумението от две години. В споразумението е посочен нов размер на месечна
абонаментна такса от 36,99 лева, както и е посочена цена на устройството – в брой или обща
лизингова цена с абонаментен план 349,99 лева, стандартна цена на устройството без
абонамент 739,90 лева и отстъпка 389,91 лева. Представено е заявление за активиране на
услуга от 7.11.2020г., за номер ***, „онлайн защита в мобилната мрежа” при цена 1,20лева
след промоционален период, застрахователна полица за посоченото устройство, при общо
дължима месечна премия 7,99 лева, като потребителят се е подписал, че е получил
екземпляр от общите условия. Страните са договорили още срокът на действие на договора
да е 24 месеца от сключването му, след изтичането на които да се превърне в безсрочен, с
право на всяка от тях да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие. На страница 3 от
6 от договора е уговорено, че в случай, че същият се прекрати преди изтичането на срока по
инициатива или вина на потребителя, или при нарушение на задълженията му, последният
дължи за всяка предоставена сим карта неустойка в размер до три месечни абонамента,
считано от датата на прекратяване. В заповедното производство са представени общи
условия, като според чл.26 и чл.27 от тях заплащането на услугите става в срока, указан в
издадената за целта фактура, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване на същата.
Изрично е отбелязано и че неполучаването от потребителя на фактура, не го освобождава от
задължението му да заплати стойността на използваните мобилни услуги. Съгласно клаузата
на чл. 19б, б. „в“ от ОУ при неизпълнение на задължението за плащане на дължими суми
ищецът може едностранно да прекрати индивидуалния договор, независимо дали е срочен
или безсрочен.
2
Видно от фактури, ищецът е начислявал потребление, както следва: фактура от
25.8.2021г. съдържа потребление за период 25.7.2021г. до 24.8.2021г. на обща стойност 54,17
лева, от които 10,82 лева абонаментна такса за номер ***, 42,31 лева за номер ***, от
които 33,32 лева абонаментна такса, 7,99 лева застраховка и 1 лева допълнителни услуги.
фактура от 25.9.2021г. съдържа потребление за период 25.8.2021г. до 24.9.2021г. на обща
стойност 55,97 лева, от които 10,82 лева абонаментна такса за номер ***, 42,31 лева за
номер ***, от които 33,32 лева абонаментна такса, 7,99 лева застраховка и 1 лева
допълнителни услуги.
Издадена е фактура от 25.11.2021г- за отчетен период 25.10.2021г.- 24.11.2021г., с
посочена претенция 381,41 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договори, както и
сумата 116,45 лева задължения от предходен период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Договорите за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални – сключват се с
постигане на съгласие на страните. Представеният от ищеца договор съдържа необходимото
съдържание – посочен е вид на услугата, която мобилният оператор предоставя, размер на
месечната такса и срок на договора. С оглед изложеното, искът за главница за сумата 73,59
лева - абонаментна такса и такса потребление за предпочетен номер *** за период
25.7.2021г.- 24.9.2021г.,и 26,88 лева - абонаментна такса и такса потребление за предпочетен
номер *** за период 25.7.2021г.- 24.9.2021г. е основателен и следва да бъде уважен. Същото
се отнася до претенцията за сумата 15,98 лева - дължими застрахователни вноски за период
25.7.2021г.- 24.9.2021г. по застрахователна полица от 7.12.2020г. на устройство "смартфон
протект", която се установи, че е сключена за предоставеното устройство. Не така стои
въпросът относно претенциите за: 334,43 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
договори за мобилни услуги, от които 161,73 лева- неустойка от до три стандартни месечни
такси и сумата 172,70 лева - част от разликата между цена на устройство Самсунг Галакси
А51 без абонамент и преференциална цена по сключения договор;
На стр. 3 от 6 от договорите за мобилни услуги изрично е предвидено, че
уговорените неустойки се дължат, в случай че същият бъде прекратен преди изтичането на
уговорения срок. Целта на тази договореност е да гарантира, че ищецът ще има сигурен
клиент в определен период от време, а в случай че очакванията му не се оправдаят поради
предсрочно прекратяване на договорната връзка и бъде лишен от печалба, то ще получи
обезщетение под формата на дължимите абонаментни такси, което от своя страна ще го
компенсира и за пропуснатите ползи за обичайно необходимото време до намирането на нов
клиент. Следва да се посочи, че при забава в плащането страните не са уговорили
автоматично прекратяване на договора, тъй като съгласно чл. 19б от ОУ при конкретните
форми на неизпълнение ищецът „има право“ едностранно да прекрати индивидуалния
договор, т. е. уговорено е право на разваляне, което следва да бъде упражнено, за да се
прекрати договорната връзка. Прекратяването представлява едностранно волеизявление,
което следва да достигне до насрещната страна, като в случая не са представени
доказателства ищецът да е отправял до ответника прекратително волеизявление, а това е от
особено значение, предвид начина, по който е уговорена претендираната неустойка: „всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на срока на
договора“, макар и не повече от три. Същото се отнася до претендираната неустойка в
размер на направената отстъпка от цената на предоставеното устройство – целта на
неустойката е клиентът да заплати пълната стойност на устройството към датата на
сключване на договора, защото не е изпълнил поетото задължение да бъде абонат на ищеца
за уговорения срок от две години, като е лишил ищеца от получаването на такси в
3
уговорения срок, и възможността да продаде устройството на преференциална цена на
добросъвестен клиент. Следователно, превес при тази неустойка е санкционната функция на
същата, но за получаването й, отново следва да е налице изявление на ищеца, че упражнява
правото си да прекрати договора преди изтичане на уговорения в него срок, защото ОУ
предвиждат право на ищеца, а не автоматично прекратяване на договора.
От представеното в исковото производство изявление на ищцовото дружество, което,
съгласно удостоверение, издадено от Български пощи, е било връчено на ответника, на
26.10.2021г., ищецът е направил изявление до ответника, че при неплащане на общата сума
116,45 лева с ДДС, в срок 10 дни, договорите ще бъдат прекратени. Следователно, ищецът е
упражнил правото си да прекрати правоотножшението с ответника, поради което и за него е
възникнало правото да начисли неустойки.
Първият вид неустойка - в размер на до три месечни такси, е предвиден в
анексите – чл. IV, чл.3, б.а/ - право на мобилния оператор да начисли неустойка в размер на
до три месечни такси до края на срока на договора; вторият вид неустойка- в чл. IV, чл.3,
б.в/, неустойка в размер – такава част от разликата между преференциалната и пазарната
цена на устройството, съответна на стойността към сключване на договора, при приспадане
на заплатената.
Ответникът е потребител, съответно, съгласно разпоредбата на чл-7,ал.3 ГПК, съдът
следи служебно, и без нарочен довод от ответника / който действително е подал отговор, но
същият не съдържа оспорвания на вземанията на ответника, а общи атаки към съда / за
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител. С ТР № 1/15.06.2010 г., ТД №
1/2009 г., т. 3, ОСТК, се прие, че неустойката следва да се приеме за нищожна, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойката има
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер надхвърля
вредите от неизпълнението. В тълкувателното решение е посочено, че преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други, различни от
неустойката, правни способи; съотношението между размера на неустойката и очакваните
вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението,
за което е предвидена. В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват
функциите на неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща
вредите от неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните задължения по
договора. Следователно, договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно
обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън обезпечителните или
обезщетителните си функции, които са й придадени от страните. И двата вида неустойка – в
размер оставащите такси по договора и разликата между пазарната цена на устройството и
преференциалната, са компенсаторни – претендират се от ищеца, вместо изпълнение на
задължението на ответника да се въздържа от прекратяване на срочния договор преди
изтичане на срока му, и е в размер оставащите такси по договора, като към таксите,
уговорени в договора, се добавя и отстъпката, направена при сключването на договора. Тази
клауза за неустойка не е нищожна, като противоречаща с добрите нрави, защото същата
държи сметка за обезщетителната / ищецът губи таксите, за определения период/ и
обезпечителна /да обезпечи изпълнението на задължението от страна на ответника, за
относително дълъг, двугодишен срок/ функции на същата. При преценка на трите белега
на неустойката, и размерът – 3 такси, респективно - такава част от разликата между
преференциалната и пазарната цена на устройството, съответна на стойността към
сключване на договора, при приспадане на заплатената от потребителя, се налага извод, че
уговорените неустойки не противоречат на добрите нрави. Съответно, искът за заплащането
4
й е основателен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски по делото има само ищецът.
В заповедното производство са налице доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. и 125 лева
държавна такса в исковото производство, 400 лева депозит за особен представител, както и
480 лева платено адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Ф. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез особен
представител адвокат Д., САК, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 4, БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 6, общ. Столична, обл. София
(столица) общата сума 497,86 лева, от която: по допълнително споразумение от 21.4.2021г.
към приложение към договор за мобилни услуги от 22.1.2020г с предпочетен номер ***:
сумата от 408,02 лева - неплатена главница, от които - сумата 73,59 лева - абонаментна такса
и такса потребление за период 25.7.2021г.- 24.9.2021г., сумата 334,43 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, от които 161,73 лева- неустойка от
до три стандартни месечни такси и сумата 172,70 лева - част от разликата между цена на
устройство Самсунг Галакси А51 без абонамент и преференциална цена по сключения
договор; сумата 15,98 лева - дължими застрахователни вноски за период 25.7.2021г.
24.9.2021г. по застрахователна полица от 7.12.2020г. на устройство "смартфон протект"; по
договор за мобилни услуги от 22.01.2020 г., с предпочетен номер ***: сумата 73,86 лева, от
които - 26,88 лева - абонаментна такса и такса потребление за период 25.7.2021г.- 24.9.2021г.,
сумата 161,73 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги
до три стандартни месечни такси., заедно със законната лихва от 21.9.2023г. до плащането,
за които суми по ч.гр.д.№ 52270/2023г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, Ж.К. МЛАДОСТ 4, БИЗНЕС ПАРК
СОФИЯ 6, общ. Столична, обл. София (столица), сторените по делото разноски – сумата от
505 лева за заповедното и сумата 1005 лева за исковото производство.
СУМИТЕ са платими по банкова сметка: BG52CITI92501000104111.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5