РЕШЕНИЕ
№ 5102
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110213266 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба на , подадена чрез М С в качеството управител на търговското
дружество срещу Наказателно постановление (НП) № К-0053843/26.07.2021 г., издадено от
Е Г – директор на Регионална Дирекция София към Главна Дирекция „Контрол на пазара”
при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 206,
ал. 1 от Закона за туризма, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушения на чл. 114, т. 1 от Закона за
туризма.
В депозираната жалба се излагат пространни съображения за отмяна на наказателното
постановление поради малозначителност на нарушението. Сочи се, че незабавно след
проверката дружеството е подало заявление за издаване на Временно удостоверение за
категоризиране на туристическия обект, но въпреки това е издадено НП. В жалбата се
цитира обилна съдебна практика относно приложението на чл. 28 ЗАНН, като се настоява за
квалифициране на нарушението като маловажно и отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален
представител – адв. М, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Посочва, че в
случая е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като нарушението е
малозначително. Сочи, че наложения минимален размер на имуществената санкция се явява
прекомерен с оглед тежестта на деянието. Моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН и
отмяна на НП. Представя подробно развити съображения в писмен вид.
Въззиваемата страна – КЗП /доколкото съдебното следствие по делото е приключило
преди влизане в сила на измененията на ЗАНН, обн. с ДВ бр. 109/2020 г./, се представлява от
адв. А, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Намира, че при издаването
му е спазен процесуалния и материалния закон, а нарушението не е маловажно. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на становище по жалбата инкорпорирано в
придружителното писмо, с което преписката е изпратена до съда.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи,
направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото
поотделно и в цялост, достигна до следните изводи от фактическа страна :
На 02.06.2021 г. длъжностните лица към КЗП- М. В. П. и И К, извършили проверка на
заведение за хранене и развлечение, находящо се на адрес гр., бул. „” № , стопанисвано от Б
К. Заведението работело и се обслужвали клиенти, като за продажба и консумация на място
се предлагали напитки, сандвичи, тестени изделия, салати, кремове.
В резултат на проверката е съставен Констативен протокол № К-2722399/02.06.2021 г.,
който бил връчен на бармана в обекта. При проверката св. М. П. установила, че на мястото
се предоставя туристическа услуга „ресторантьорство“ в некатегоризиран туристически
обект, тъй като не било представено валидно удостоверение за категория на обекта или
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта към датата на
проверката. По време на проверката на служителите на КЗП било представено
удостоверение № 13164, категория „една звезда“, с дата на издаване 25.01.2016 г. валидно до
24.01.2021 г. С констативния протокол представител на дружеството е поканен да се яви в
КЗП за представяне на документи, включително и валидно удостоверение и регистър за
рекламациите. Но на 06.07.2021 г. управителят на дружеството представила на св. П.
единствено регистър на предявените рекламации.
Затова на същата дата св. М. П. – главен инспектор в РД-София-КЗП, след преценка на
резултатите от извършената на място проверка счела, че са налице достатъчно данни за
извършено административно нарушение и в присъствието на двама свидетели и на
управителя на дружеството-нарушител съставила АУАН № К-0053843/06.07.2021 г. С акта
на „ е вменено извършено административно нарушение, за това, че дружеството предоставя
туристическа услуга „ресторантьорство“ в некатегоризиран туристически обект в
нарушение на изискванията на чл.114, ал. 1 от Закона за туризма. Актът е връчен на
управителя на дружеството същия ден, която го е разписала без възражения, като такива не
са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 14.07.2021 г. било издадено Временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране на туристически обект за обекта на , стопанисван от . Но няма данни същото
да е било представено на служителите на КЗП.
Въз основа на АУАН № К-0053843/06.07.2021 г. и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 26.07.2021 г. Е Г – директор на
Регионална Дирекция София към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите е издала НП № К-0053843/26.07.2021 г., с което на основание чл.
232, ал. 2 от Закона за туризма, във връзка с чл. 83, ал.1 ЗАНН е наложила на
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание
чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма.
НП е връчено на жалбоподателя на 27.08.2021 г. видно от приложеното копие на
известие за доставяне, като дружеството е депозирало жалба срещу него на 03.09.2021 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото
доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитания по делото свидетел – М. П., както и събраните по надлежния процесуален ред и
приложени по делото писмени доказателства: Констативен протокол; Протокол за проверка
на документи; Удостоверение и Временно удостоверение; известие за доставяне, Заповед №
321 ЛС/22.04.2015 г., Заповед № 673/21.08.2019 г. Съдът кредитира изцяло писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
2
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката П., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка на обекта и е установила липсата на
актуално удостоверение за категоризация на обекта, като в същия са се обслужвали клиенти.
Тези обстоятелства са изцяло отразени в констативния протокол и АУАН, като и не се
оспорват от жалбоподателя. От представеното по делото Удостоверение № 13164, категория
„една звезда“, се установява не само неговата дата на издаване 25.01.2016 г., но и
валидността му до 24.01.2021 г. Следователно към датата на проверката – 02.06.2021 г. за
обекта не е имало издадено валидно удостоверение. Това се потвърждава и от отразената
дата на издаване на Временното удостоверение за същия обект, която е след датата на
съставяне на акта.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /приложим към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила и материалния закон.
При извършване на служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че е са
спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т.1 и чл.57, ал.1, т.1 ЗАНН, тъй като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, доколкото М. П. - гл.инспектор в РД-София-
КЗП и Е Г – директор на РД София към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при КЗП,
попадат в кръга на упълномощените лица видно от Заповед № 321 ЛС/22.04.2015 г., Заповед
№ 673/21.08.2019 г. В НП и в АУАН е извършена индивидуализация на актосъставителя и
на дружеството-нарушител, отразени са датите на издаване, точно е определен момента на
извършване на нарушението от една страна и налагане на наказанието -от друга.
Компетентните длъжностни лица са удостоверили това си качество чрез полагане на своите
подписи, а жалбоподателят е запознат с двата акта, които са му връчени. Извършена е
необходимата индивидуализация на свидетелите по АУАН, като е посочена и тяхната роля.
В АУАН и НП е отразена информацията за датата на извършване на нарушението и
мястото, където е осъществено, обстоятелствата, при които е извършено и самото
нарушение, като е посочено и кога е изтекла валидността на предходното Удостоверение за
категоризация на обекта. Дадена е правна квалификация на нарушението, която съответства
на словесните му описание.
АУАН и НП са издадени в установените по чл. 34 ал.1 ЗАНН срокове - три месечен
срок от откриване на нарушителя, и съответно в предвидения в чл. 34 ал. 3 ЗАНН 6-месечен
срок от издаване на акта за установяване на административно нарушение.
Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на АУАН и НП
са изпълнени кумулативно дадените изисквания на чл.42, чл.43 ал.1, чл.57 и чл.58 ал.1
ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е спазен и материалния закон, като описаното нарушение е
подведено под съответната санкционна разпоредба.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от Закона за туризма „Лицата, извършващи хотелиерство и/или
3
ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на
който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране“.
В разглеждания случай, жалбоподателят „ се явява субект на състава на
административното нарушение – юридическо лице, предоставящо туристически услуги по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за туризма, доколкото в заведението за хранене са се
предлагали освен напитки и храна за консумиране на място. От доказателствата по делото се
установява, че за периода от 25.01.2021 г. до 14.07.2021 г. /когато е издадено временното
удостоверение, обект е бил без валидно удостоверение, т.е. не е бил категоризиран. С това е
реализиран и фактическият състав на нарушението, което е формално. Правилно като дата
на нарушението е посочена датата на проверката, доколкото именно в този ден е установено,
че дружеството предлага туристически услуги – ресторантьорство, в некатегоризиран обект.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на дружеството, тъй
като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно констатирането на извършеното
нарушение, без да се изследва въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото
отговорността на юридическите лица е обективна.
В санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма е предвидено, че на
лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран
туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3, се налага глоба в размер от 500 до 5000 лева,
съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лева.
Следователно, наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателна отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на
чл. 114, ал. 1 от Закона за туризма на основание чл. 206, ал. 1 ЗТ. Следователно, наложеното
на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” от 1000 лева, се
явява в минималния допустим размер с оглед качеството на юридическо лице на
жалбоподателя, поради което е и безпредметно обсъждането на евентуално негово
изменение. Съдът счита, че по този начин е спазена разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и с така
наложеното в минимален размер административно наказание ще бъдат постигнати целите на
административното наказване посочени в чл.12 от ЗАНН, като е отчетен и фактът, че
нарушението е извършено за първи път.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН, тъй
като случаят разкрива типичната обществена опасност за нарушения от този вид.
Нарушението е било извършено от дружеството, което в един продължителен период от
близо 6 месеца е работило без категоризация. Във връзка с твърденията в жалбата, че
нарушението е незабавно отстранено след установяването му, съдът отчете, че то е
установено на датата на проверката – 02.06.2021 г., за което на негов служител е връчен и
констативен протокол и са дадени указания. Но въпреки това дори до 06.07.2021 г.
дружеството не се е снабдило с временно удостоверение за започната процедура по
категоризация, а такава е стартирана едва след издаване на АУАН. При преценката за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, съдът взе предвид и характера на извършваната от
жалбоподателя дейност, която засяга неограничен кръг потребители, както и
обстоятелството, че като професионалист – търговец, дружеството е следвало да положи по-
голямо внимание и да следи за всички формални изисквания към неговата дейност. В
контекста на изложеното, съдът не намира, че наложената имуществена санкция в
минимален размер се явява прекомерна, а напротив – същата отговаря на вида и характера
на нарушението.
Предвид изложеното, Софийският районен съд намери, че производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно, наложеното наказание е справедливо, съответно следва обжалваното
4
наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото съдът дължи и произнасяне по направеното искане от адв. А
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на КЗП. Съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът
допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. Но по делото като представител на
КЗП в проведеното съдебно заседание не е участвал юрисконсулт, а надлежно
упълномощената адв. А. Тя претендира присъждането на възнаграждение за изложеното
становище от юрисконсулт Д в придружителното писмо, с което жалбата и адм. преписка са
изпратени до СРС. Действително, посоченият юрисконсулт Д е подписал писмото, но с това
той не е осъществил процесуално представителство на наказващия орган, а единствено е
администрирал жалбата. Очевидно в случая по необясними причини КЗП е преценила, че
следва да ангажира адвокат, който да представлява наказващия орган по делото, независимо,
че Комисията има наети юрисконсулти. Следователно в случая би могло да се присъди
възнаграждение за адвокатската защита, но доколкото не са представени доказателства за
реалното заплащане на разноски на адв. А и техния размер, то искането се явява
неоснователно.
Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0053843/26.07.2021 г., издадено от
Е Г – директор на Регионална Дирекция София към Главна Дирекция „Контрол на пазара”
при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 206,
ал. 1 от Закона за туризма, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушения на чл. 114, т. 1 от Закона за
туризма.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на КЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5