Р Е Ш Е Н И Е
№……………./04.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието секретаря Милена
Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №13559 по описа на Варненски районен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба подадена от "****" АД ****, адрес на управление:***,
ТЕЦ"****", чрез процесуалния си представител, против А.С.Д. ЕГН **********
с адрес ***.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл.415 във. с чл.422 от ГПК, за установяване на съществуване на
вземането, за което ч.гр.д №20723/2019 г. по описа на Районен съд-Варна е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно за признаване за
установено, че А.С.Д., в качеството й на наследник на ****Д. и ****, дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 596,20 лв. /петстотин деветдесет и шест
лева и 20 ст. представляващи 2/6 от общият дълг за процесния период, в размер
на 1788,62 лв./, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ****, ул. „****",
бл.47А, вх., ап. 8, от които главница в размер на 528,69 лв., представляваща
2/6 от главницата в размер на 1586,08 лв., за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2017г, включително; законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 67,51 лв. представляваща 2/6 от законната лихва в размер на 202,54
лв. за периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., както и законната лихва върху
главницата от 528,69 лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане
на сумите. Претендират се деловодните разноски.
В исковата молба се твърди, че
между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга
страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на
топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи
условия за битови нужди действали за процесния период. Твърди се, че с
влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката
действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че
клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Твърди се, че ответникът е
абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния
период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат
действия спрямо него, съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон
за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Твърди се, че облигационноправните взаимоотношения между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по
силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се
уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от
държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с
всеки потребител.
Твърди се, че задължение на
топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя
тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок
дължимите суми за начислена топлинна енергия, като това може да става на 11
месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по
прогнозна консумация. Твърди се, че съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение
в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение
в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата
сума изпада в забава. Твърди се, че настоящият иск е предявен поради
неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.
В отговора на исковата молба се
поддържа, че иска е неоснователен, като се оспорва се факта, че през
претендираните периоди ответника е в облигационна връзка с ищцовото дружество,
че е правоприемник на сочените в ИМ лица, както и че е ползвал доставена от
ищеца топлоенергия. Оспорват се методиката за разпрееление на претендираната от
ответника топлинна енергия, както и създадените в ищцовото дружество правила в
тази връзка, както и коректността на водене на счетоводството от ищеца.
Претендират се разноски.
В проведено открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца депозира становище,
с което поддържа
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не
изразява становище по исковите претенции.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В хода на съдебното производство
бяха приети и приложени следните писмени доказателства: извлечение от сметка към дата 28.05.2018 г., ОУ за продажба на топлинна
енергия, Нотариален акт 15.03.1990 г., ****, том ІV, дело № 1634 от 1995 г.,
удостоверение за наследници № 000261 от 27.03.2007 г., Копие от извлечение от
сметка, Копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от 2008 г., Заверено копие от Нотариален акт за собственост върху недвижими
имоти ****,том 1, дело №339 от
15.03.1990 г. на ПРС, 3аверено копие от Нотариален акт №18, том 4, нот. дело №1634
от 18.07.1995 г. на ПРС, Заверено копие от Удостоверение за наследници №261 от
27.03.2007 г. изд. от Община ****, ЧГД №20723/2019 г. по описа на Районен
съд-Варна.
По допустимостта:
За сумите по предявените
обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с № 54 от 13.01.2020 г. по ч.гр.д.№
20723/2019г. по описа на ВРС, която е била връчена на ответника (в хода
на заповедното производство – длъжник) на 28.01.2020г. В срокът по чл. 414 ГПК
същият е
депозирал писмено възражение, поради което за ищецът по настоящото дело е
възникнало задължение да предяви установителните си искове в предвидения в
разпоредбата на чл. 415, ал. 4 ГПК срок. Настоящата
искова молба е предявена предоставения от закона едномесечен срок, поради което
съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по нея.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от
"**** ****" АД, с ЕИК: ****и със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ "****", с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът "Т."ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на § 1, т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по
смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията,
предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано
подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с
разпоредбата на чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54
от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството "клиент
на топлинна енергия за битови нужди". Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР.
От приложения по делото заверен препис от Нотариален
акт ****, том I, дело №339 от 15.03.1990г. на нотариус
към РС-**** и заверен препис от Нотариален акт №18, том 4, нот. дело №1634 от
18.07.1995 г. на ПРС се установява, че ****и ****Д. са признати за собственици
на топлоснабдения имот - находящ се в град ****, ул. „****", бл.47А, вх.,
ап. 8.
От приложено Удостоверение за наследници №
261/27.03.2007г. на Община **** се установява, че на 14.03.2007г. ****Д. е
починала и нейни наследници са ****-съпруг, А.С.Д.-дъщеря и ****-дъщеря. Т.е.
отв. А.С.Д. е придобила на основание наследяване собственост върху 1/6 ид.части
от собствеността върху топлоснабдения процесен имот, на осн.чл.9 от Закона за
наследството.
В хода на съдебното производство ответникът не оспорва
твърдението на ищеца, че сградата, в която се намира процесния имот е
топлоснабдена, както е топлоснабден и самия апартамент.
С оглед горното, съдът намира, че
облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като
съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия
за продажба на топлинна енергия от "****"АД. Облигационната връзка между
страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в
който за определено лице възникне качеството "клиент на топлинна енергия
за битови нужди".
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона
като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в
сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна
топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия
за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално
на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът
между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона
и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не
привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички
потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което
е характерно при свободата на договаряне. Цената, по
която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР
и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо
от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на
отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици,
определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела.
За разлика от топломера, измерващ във физически мерни
единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която
е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители,
монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица
(посочва се в изравнителните сметки). Произведението
на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на
дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота,
която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на
топлинната енергия. При тази система от значение за
размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по
делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се
различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27, ал. 4 от същите Общи условия едва след
плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т. н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на
изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.
34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки
се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От изготвената СТЕ се
установи, че сградата е с централно топлоснабдяване, като няма данни за
прекъсването му през съответните отоплителни сезони. Вещото лице установява,
че ползваната от ответницата топлинна енергия за отопление и отдадена от
отоплителните радиатори - съответства на отношението на ефективния отопляем
обем на процесния ап. 8 и общия ефективен
отопляем обем на процесната сграда - съгласно т.9.3.2 на Методиката за дялово
разпределение на топлинната етергия в сгради - етажна собственост. Установява се, че разпределената на ответницата топлоенергия за отопление - отдадена от
сградната инсталация е в съответствие на т.6.1.1 на Методиката. Топлоенергията за БГВ за месеците май-септември 2016
г. е определена в съответствие с Чл.69, (1), т.1, а за месеците октомври 2016
г. - април 2017 г. са начислявани прогнозни
количества топлоенергия за
загряване на по 4mJ вода за БГВ и след това е правено изравняване -в
съответствие с т.5.2 на Методиката. Установява се, че през процесния период на ответницата не са начислявани суми за топлоенергия за
отопление на общите части на сградата. Прилаганите цени за топлоенергията съответстват на
пределните цени определени от ДКЕВР. Приема се, че топлоенергията за отопление, отдадена от сградната
инсталация на ап.8, е изчислена правилно - в съответствие с Методиката, т.е. разпределението на топлоенергията за отопление,
отдадена от отоплителните радиатори е направено коректно в съответствие т.З на
Договора. От Приложение 11 към СТЕ - колона 11 се вижда, че
технологичните загуби на абонатната станция са приспаднати при разпределението
на топлинна енергия между етажните собственици в процесната сграда и са за
сметка на топлоснабдителното предприятие. Вещото лице установява, че в процесната сграда няма монтирани топлинни
разпределители към отоплителните радиатори. Общите части на процесната сграда не се отопляват.Установява се, че няма данни за подавани от ответницата възражения срещу изравнителните сметки. От приложено копие на Свидетелство за проверка на средство за
измерване (за последваща проверка) - от 21.05.2016 г., валидността на проверката на този тип средство за
търговско измерване е 2 години, т.е. до 21.05.2018 г., като процесният период на делото е м. май 2016 г. - м. април 2017 г. Установява се, че система за дялово разпределение на топлинната енергия в
процесната сграда - Етажна собственост - е въведена с Договора от 19.11.2012 г. Етажните Собственици на процесната сграда не са
сключвали Договори за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия"
с други фирми, чиито предмет на дейност е извършване на тази услуга. Затова в материалите по Делото не са приложени Договори, сключени
между „**** ****"АД и фирми за дялово разпределение.
Ответникът не е оспорил изготвената СТЕ.
На следващо място - настъпила е
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена. От данните по ССчЕ се установява, че счетоводстводството
на ищеца е водено съобразно изискванията на ЗС и Т3,с налични първични
документи и в хронологичен ред,проследени за процесния период. Установява се, че размера на текущите
задължения на ответницата са определяни на основание Договор № 91/2012г
за
доставка и разпределение на топлинна енергия в етежната
собственост, без индивидуалните разпределителни уреди и на база отопляем обем на имота,ежемесечно. Установява се, че общият размер на дължимата сума е в размер от 1586,08лв., от които за отопление 1166 лв., за БГВ сумата от 459,84лв., Сумата за корекция е -2,26лв. а сумата за отстъпка по БГВ е 37,50лв.
Установява се, че падежа на всички задължения, съгласно издадените фактури е
настъпил. Установява се, че общия размер на обезщетението от датата на падежа на всяка фактура до 28.05.2018г е в размер от 202.54 лв. Вещото лице установява, че
липсват плащания по тези задължения.
Тук следва да се отбележи, че съдът споделя доводите
на ответната страна, че същата следва да отговаря само до размера на 1/6 от
задълженията за имота, доколкото същата е придобила въз основа на наследствено
правоприемство единствено от майка си, а именно 1/6
ид. части,
а не претендираните от ищеца 2/6 ид.части.
С
оглед на това обстоятелство, предявения установителен иск за сумата от дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 264,35 лв. /двеста шестдесет и четири лева и 35 ст. представляващи
1/6 ид. части от общата стойност за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ****,
ул. „****“, бл.47А, вх., ап. 8 в размер
на 1586,08 лв., за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г, включително.
Съгласно ал.
6 на чл. 34 от Общите условия, при
неизпълнение в срок на задължението за плащане, купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми. Съдът приема, че
ответницата дължи на ищцовото дружество законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 34,09 лв. представляваща
1/6 от законната лихва в размер на 202,54 лв. за
периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., както и
законната лихва върху главницата от 264,35 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
Съдът
приема, че исковите претенции в останалата му част до 528,69
лв. за главното зъдължение и сумата от 67,51 лв. – обезщетение за забава следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като
ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за
правната помощ, вр. чл. 26 Наредбата за правната помощ, съдът
следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както
и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. общо
за заповедното и исковото производства (150. 00 лв. – за
исковото и 50. 00 лв. – за
заповедното производства).
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски в общ размер на 260. 00 лева, от които: 150, 00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 75. 00
лв. – държавна такса в исковото производство,
800лв. за експертизи, 50. 00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 25. 00 лв. – държавна такса в
заповедното производство. В съответствие с уважената част от
исковете му, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 550 лв. за направените по делото разноски.
Предвид изхода на делото, разноски
се дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Ответникът е доказал разноски в
исковото производство в размер на 300. 00 лева, от
които, съобразно отхвърлената част, следва да му бъдат присъдени 150 лева.
С оглед изложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от "****-
****"АД, с ЕИК: ****и със седалище и адрес на управление:***,
ТЕЦ "****", против А.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, че ответника ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 264,35 лв. /двеста шестдесет и
четири лева и 35 ст. /представляващи 1/6
ид. части от общата стойност за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град ****, ул. „****",
бл.47А, вх., ап. 8 в размер на 1586,08
лв., за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г,
включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
27.11.2019г, до окончателното изплащане на сумите, обезщетение за забава на
месечните плащания в размер на 34,09 лв./тридесет и
четири лева и 09 стотинки/
представляваща 1/6 от законната лихва в размер на 202,54 лв. за
периода от 10.07.2016г. до 28.05.2018г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 54
от 13.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 20723/2019г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ в
останалите им части, до пълния размер от 528,69 лв. за иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и до пълния размер от 67,51 лв. – за иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.С.Д. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на **** - ****"АД, с ЕИК: ****и със
седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ "****",
сумата от 550 лв., представляваща
направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица, в съответствие с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "****- ****"АД, с ЕИК: ****и със
седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ "****"
ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***
сумата от 150 лв., представляваща
направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение, в
съответствие с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: