Р
Е Ш Е
Н И Е №
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, І-16 състав, в публично заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
при секретаря Е. Попова, като разгледа
докладваното от съдия Желязков гр. дело
№ 346 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Г.С.М., чрез
пълномощник адвокат В.Я. от САК, срещу Л.Н.Л., П.П.М.
и Н.Л.М.. В исковата молба се твърди, че
първият ответник Л.Л. се запознал с ищеца, като се представил за духовник,
демонстрирал добро имотно състояние. През есента на 2004 г.този ответник
неколкократно поискал от ищеца различни по размер парични суми в заем, на
различни основания, които парични суми ищецът му предал. За част от сумите
първият ответник издал записи на заповед, за други ищецът представя пощенски
записи за паричен превод. Също така, ищецът твърди, че първият ответник му
предложил да му продаде собствения си недвижим имот – Апартамент № 14 в град С.,
ЖК „************, с площ от 41,79 кв.метра, за цена 9000 евро, като ищецът се
съгласил и двамата сключили и подписали Предварителен договор с такъв предмет.
Първият ответник издал на ищеца пълномощно, по силата на което му предоставил
правото да стопанисва и ползва имота, да представлява собственика пред трети
лица, да събира дължимия за имота наем от трети лица и др. По настояване на
ответника Л. ищецът М. му заплатил авансово цялата сума от 9000 евро,
представляваща продажната цена. Установило се, че ответникът Л. бил собственик само на ½
ид.част. на обещания недвижим имот- обект на предварителния договор, като
същият обещал да придобие и другата част от имота, за да сключат страните
окончателен договор.
Вместо да стори обещаното, с договор, обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот от 09.09.2005 г. на нотариус рег.№ 152 К.А., първият
ответник и длъжник на ищеца, прехвърлил своята ½ идеална част от
описания имот на своите родители – П.М. и Н.М. – втори и трети ответници.
Ищецът претендира да бъде обявена сделката за дарение, обективирана в
посочения нотариален акт, за недействителна спрямо него, на основание чл. 135
от ЗЗД, тъй като го уврежда като кредитор с валидно вземане срещу първия
ответник. Излага доводи, че приобретателите на недвижимия имот са
родители-възходящи на дарителя, поради което е налице презумпцията на чл. 135,
ал.2 от ЗЗД.
Ответникът Л.Н.Л. оспорва иска, не навежда възражения, не сочи
доказателства.
Ответниците П.М. и Н.М., чрез процесуалните си представители оспорват
иска. На първо място твърдят, че искът е недопустим, тъй като сделката, с която
Л.Л. им е прехвърлил своята идеална част от имота била недействителна, тъй като
била симулативна. За да обосноват това свое твърдение, ответниците се позовават
на изявления на самия Л.Л.. Ответниците оспорват иска като неоснователен, тъй
като липсвала цел на сделката да бъде увреден кредиторът М.. Навеждат
възражения за неоснователност на предявената в друго съдебно производство
претенция на ищеца по чл. 19 от ЗЗД, за да обосноват и неоснователност на
претенцията по чл. 135 от ЗЗД по настоящия иск..на отделно основание, правят
възражение за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба, сключен
между ищеца и първия ответник, с доводи, че договорът бил сключен за да
изпълнява обезпечителна функция за гаранция на изпълнение , от страна на
длъжника Л., на паричните задължения спрямо ищеца. Освен това, посочват, че
предварителният договор няма достоверна дата, тъй като в изписването на датата
имало техническа поправка.твърдят, че не е налице един от изискуемите елементи
на фактическия състав по чл. 135 от ЗЗД – „знание за увреждане” от страна на
дарените ответници.
По делото е прието като писмено доказателство за ищеца Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот /описания по-горе апартамент /с
дата 22.12.2004 година / лист 199 от делото/, с извършена поправка в датата –
вместо първоначално изписаната цифра „0” в отбелязания месец „10” е нанесена
върху нея „2” с уточнение над реда – „декември”, сключен между Л.Н.Л. и Г.С.М..
По силата на този договор първият ответник се задължава да продаде на ищеца М. ***,
на посочения по-горе административен адрес, описан с достатъчно
индивидуализиращи данни, за сумата от 9000 евро, като в чл. 1 /2/ от договора е
посочено, че ищецът е заплатил цялата договорена сума от 9000 евро.
Продавачът/обещателят/ се задължава да предаде владението на купувача – ищецът М.,
в срок до 10 дни от сключването на предварителния договор. Определен е срок за
сключване на окончателен договор – до 10 дни от снабдяването с всички изискуеми
документи.
Представено е пълномощно /лист 29 от делото/, издадено от Л.Н.Л. на Г.М.,
по силата на което последният има право да извършва „управителни действия”
относно същия недвижим имот.
По делото са приети като писмени доказателства, Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от по реда на ЗУЖВГМЖСВ от 15.12.1998 година
/лист 23 от делото/, по силата на който П. П.М. купува от П. А. В. недвижимия
имот - Апартамент № 14 в град С., ЖК „************, с площ от 41,79 кв.метра. Имотът
е придобит в режим на СИО със съпруга на М. и трети ответник – Н.Л.М..
Като писмено доказателство по делото е приет и Нотариален акт № 26, том
ІІ, дело № 194/ 12.11.2004 г. /лист 25 от делото/, в който се обективира сделка
за дарение, по силата на която П. М. и Н.М. даряват на сина си Л.Л. 1/2 ид.част
от същия недвижим имот.
Така посочената ½ ид.част
от недвижимия имот, първият ответник Л.Л. е дарил на майка си П. П.М., видно от
представения и приет като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 127, том ІІ, дело № 233 от 09.09.2005 година /лист 34 от
делото/.
С Решение от 25.11.2010 г. постановено по гр.дело № 1323/2007 г. на СГС,
ГО – 14 състав , Л.Н.Л. е осъден да заплати на
ищеца Г.С.М. , сумата в размер на 20 000 лева, сумата от 6000 лева,
сумата от 922 лева и сумата от 2250 лева – невърнати суми по парични заеми, в
едно със законната лихва върху всяка така посочена сума, считано от 26.05.2006
година, като Л.Л. е осъден да заплати на М. и сумата от 1266,74 лева – съдебни
разноски. Решението по гр.дело № 1323/2007 г. на СГС е прието в настоящото
производство като писмено доказателство / лист 47 от делото/, с отбелязване, че
е влязло в сила.
На 12.05.2012 г. е представена от ищеца, чрез процесуалния му
представител, Декларация с рег.№ 2280 от 31.03.2011 г. удостоверена от нотариус
А.Ш., рег.№ 500, подписана от първия ответник Л.Л. /л.75 от делото/, с която
същият писмено декларира, че признава задълженията си към Г.М., потвърждава, че
е сключил с него Предварителен договор от дата 22.12.2004 година с предмет–
сключване на окончателен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот
– апартамент в гр.С., както и заявява, че сделката, обективирана в нотариален
акт № 127/09.09.2005 година, по силата на която дарява на майка си своята
½ ид.част от същия имот е симулативна. Тази декларация е оспорена от
пълномощника на ответниците в хода на производството, като в с.з. на 22.02.2016
г. адв. Г. оттегля оспорването и заявява, че желае да се ползва от нея – за да
обоснове възражението си за нищожност на атакуваната сделка за дарение,
съответно- за недопустимост на
предявения иск по чл.135 ЗЗД поради липса на правен интерес.
В съдебно заседание на 12.12.2014 година, първият ответник, след като се
запознава с предявения му предварителен договор и писмена декларация,
потвърждава, че е подписал същите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Този иск има за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго правно действие/, с която длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е
безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за
увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на
вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди
кредитора. Всяко отчуждаване на имущество на
длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Отменителният
иск по чл.135 от ЗЗД се приема за основателен, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни
действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч.
опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. (в същия смисъл Решение
№ 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС). Когато разпореждането с длъжниково имущество е
безвъзмездно е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за
съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е
възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото
лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато
знанието на третото лице се презумира.
Съдът приема за установено и доказано в
хода на производството, че ищецът Г.М. е притежавал качеството на кредитор на
ответника Л. към датата на осъществяване на разпоредителната сделка –
09.09.2005 г., с която този ответник е дарил на майка си и втора ответница М.,
собствената си ½ ид.част от описания недвижим имот. Качеството на М. на
кредитор произтича както от предварителния договор /по който е заплатил изцяло
договорената сума-продажна цена на обещания имот/, съответно- от правото му да
претендира правата си по чл. 19 от ЗЗД; така и от вземането му за заплащане на парични суми
/по предварителния договор и присъдените такива по влязлото в сила съдебно решение
по гр.дело № 1323/2007 г. на СГС/. Това обуславя правния интерес на ищеца за
предявяване на иска.
В тази насока следва да бъдат обсъдени
възраженията на втория и третата ответници, за нищожност на предварителния
договор. В трайната и непротиворечива съдебна практика се приема, че не е
нищожен предварителен договор, по силата на който обещателят – несобственик, се
задължава да продаде на купувача недвижим имот, собствеността на който очаква
правомерно да получи. Предварителният договор, сключен между ищеца и ответника Л. не е нищожен и поради посоченото
нанасяне на техническа поправка в датата – той е породил правата и
задълженията, договорени в него, между страните. Спорът се води относно месеца
на неговото подписване през 2004 година – октомври, или, съгласно поправката-
м.декември. За произнасяне по настоящия
спор е достатъчно, че се установява сключване на предварителния договор,
съответно- възникване на задължения по него за ответника Л.Л. спрямо ищеца М.,
месеци преди извършването на атакуваната по реда на чл. 135 от ЗЗД с настоящия
иск разпоредителна сделка. С оглед на посоченото по-горе, без значение се явява
въпросът, дали при подписването на предварителния договор Л.Л. е бил или не, собственик на ½
ид.част от процесния недвижим имот по
силата на нотариален акт № 26, том ІІ, дело № 194/ 12.11.2004 г. – той е заявил на купувача, че в
качеството си на обещател очаква правомерно да придобие собствеността върху
имота от своите родители, след което да я прехвърли изцяло на ищеца- за което,
с предварителния договор валидно се е задължил спрямо последния. По изложените
съображения, тези възражения на ответниците М. са неоснователни.
Следва да се отбележи изявлението на първия ответник Л.Л., направено в
съдебно заседание на 12.12.2014 година, че е подписал предварителния договор.
Това изявление съдът приема за съдебно признание на неизгодни за страната
факти, което съдът, на основание чл. 175 от ГПК следва да цени, наред с
останалите доказателства и приема, че същото кореспондира с писмените
доказателства, приети по делото.
По изложените съображения, налице е
първата предпоставка по чл. 135 от ЗЗД- ищецът да се явява в качеството на кредитор на прехвърлителя по атакуваната
сделка.
Налице е и втората предпоставка за
уважаване на предявения иск– извършено разпореждане на длъжника Л. с притежавано
от него имущество. Налице е извършено безвъзмездно
разпореждане с имущество на длъжника, видно от
приетия като писмено доказателства нотариален акт от 09.09.2005 година,
като това разпореждане е било извършено след възникване на задълженията му.
Съдът намира за неоснователно възражението
за нищожност на Нотариален акт № 127 от 09.09.2005 година за дарение на
недвижим имот , поради твърдяната от ответниците симулация. Симулативен
характер на сделката се установява чрез т.нар. „обратно писмо”, в което се
обективират едновременно насрещните изявления на двете страни по сделката, че
същата е симулативна и не цели пораждането на правни последици. Такова обратно
писмо между страните по сделката за дарение не е представено по делото.
Ответниците се основават на едностранното изявление на ответника Л.,
обективирано в писмена декларация от 31.03.2011 г., която може да служи като
начало на писмено доказателства за установяване на симулацията, при което са
открити възможностите за доказване на такава недействителност с други
доказателствени средства. В хода на съдебното производство, други доказателства
в тази насока не бяха посочени от
страните и приети по делото, поради което съдът намира възражението за
нищожност на атакуваната сделка поради абсолютна симулация за недоказано.
Следователно, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и наведените от
пълномощниците на втората и третия ответници възражения за недопустимост на
иска по чл. 135 от ЗЗД поради липса на правен интерес да се иска обявяване
недействителност на нищожна сделка, за изцяло неоснователни.
В конкретния случай, съдът приема за
безспорно установено, че ответникът Л.Л., който се е задължил по предварителен
договор и дължи парични суми на ищеца, за обезпечение връщането на които е
издал записи на заповед, знае за
увреждащия характер на своите действия на разпореждане. Длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на
кредиторовото вземане - Решение
№ 264 от 18.12.2013 г. по гр. д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС. Разпореждането
на длъжника с негов имот може да бъде признато за недействително спрямо
кредитора, ако то го уврежда и преди длъжникът да е осъден да изпълни
задължението си (РЕШЕНИЕ № 422 ОТ 20.03.2000 Г. ПО
ГР. Д. № 1469/1999 Г., V Г. О. НА ВКС. Ето защо, тази предпоставка за уважаване на предявения иск също е налице. Наведените от пълномощниците на ответниците възражения в
тази насока са неоснователни.
Нормата на чл. 135, ал.1,
изречение второ предвижда, че когато действието на длъжника по разпореждане с имущество е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, а за определен кръг близки роднини, в ал.2 на тази
норма е изведена оборима презумпция за знание от тях, за увреждащия характер на
сделката. Ответниците П.М. и Н.М., чрез процесуалните си представители твърдят,
че не са знаели за увреждащия характер на атакуваната сделка, като навеждат
факти, свързани с влошените им отношения и липсата на контакт със сина им и
първи ответник Л.Л.. Тези възражения и посочените факти са ирелевантни за
настоящия спор, доколкото
разпоредителната сделка, която ищецът търси да бъде обявена за недействителна
спрямо него е с предмет дарение на
недвижим имот, следователно не се изисква и не следва да се обсъжда изобщо,
въпросът за субективното възприемане за увреждане на кредитора от страна на
дарените. Не следва да се обсъждат и приобщените свидетелски показания за
установяване добросъвестността на втория и третия ответници.
По отношение на третия ответник Н.М.
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Това е така,
тъй като този ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Сделката
за дарение, обективирана в нотариален акт № 127/09.09.2005 г. на нотариус № 152
А. не е породила вещнопрехвърлителен ефект по отношение на него и право на
собственост не е възникнало в неговия патримониум. По силата на договора за дарение, втората
ответница П.М. е придобила лично, през време на брака, правото на собственост
на даряваната ½ ид.част от имота и тази част е възникнала като нейна
лична собственост.
Следва да
се приеме, че по делото е установен фактическият състав на чл. 135 от ЗЗД, както от обективна, така и от субективна страна. По тези
съображения искът по чл. 135,
ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен по
отношение на първия и втората ответници, а спрямо третия ответник Н.М., по
изложените по-горе мотиви – да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предявената с исковата молба претенция да бъде обявен за недействителен
и да бъде обезсилен Нотариален акт № 127, том ІІ, дело № 233/2005 година на
Нотариус рег.№ 152 Кр. А. се явява неоснователна. С иска по чл. 135 от ЗЗД
ищецът-кредитор търси непротивопоставимост по отношение на себе си, на
извършената сделка, с която кредиторът му го уврежда. При уважаване на така
предявения иск имотът – обект на разпореждането, с което кредиторът е увреден не
се връща в патримониума на длъжника, а се създава възможността кредиторът да насочи
пряко изпълнение спрямо него, за удовлетворение на вземането си. Продажбата е недействителна само в отношенията между страните по
предварителния договор, респ.между ищеца и първите двама ответници, а не
изобщо. /в този
смисъл – Решение № 777от 1.12.2005 г. по
к.гр.дело № 380/2005 г. на ВКС – ТК, І
ТО; Решение
№
192 от 14.07.2005 г. по гр. д. № 2294/2003 г. на Върховен касационен съд,
Гражданска колегия/.
С оглед изхода на спора ответниците Л.Л. и П.М. дължат на ищеца сторените от него
разноски за производството – 600 лева възнаграждение за един адвокат, съобразно
представения в срок списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Ищецът Г.М. дължи заплащане за евентуално извършени разноски от третия
ответник М., но съдът не намери доказателства по делото за такива – към
пълномощното, с което Н.М. упълномощава адвокат З. /лист 72 от делото/ не е
приложен договор за правна помощ и платежен документ за изплатено
възнаграждение, а в пълномощното с договор за правна помощ и съдействие, с
което втората и третият ответници упълномощават адвокат Г. /лист 171 от делото/
е уговорено осъществяване на безплатна правна помощ, но впоследствие, до
приключване на устните състезания не е представен списък с разноски и не е
отправено искане за присъждане на възнаграждение по чл. 38 , ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Г.С.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.Я., договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127, том ІІ, рег.№ 3930,
дело № 233/202005 г. на нотариус рег.№ 152 К.А., с район на действие – СРС, по
силата на който Л. Д. Л., чрез пълномощника си П. П.М. дарява на П. П.М., ЕГН **********, следния свой собствен
недвижим имот: Апартамент № 14 в град С.,
ЖК „************, с площ от 41,79 кв.метра, състоящ се от една стая, дневна,
кухненски бокс и обслужващи помещения,при съседи : ап.13, зелена площ, обща
стая и зелена площ, отгоре- ап.21 и
отдолу – ап.№7, заедно с избено помещение № 14, както и заедно с припадащите се 1,984% идеални части
от общите части на сградата, като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск да бъде обявен за недействителен спрямо Г.С.М., ЕГН **********, договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127,
том ІІ, рег.№ 3930, дело № 233/202005 г. на нотариус рег.№ 152 К.А., по отношение на Н.Л.М., ЕГН **********,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.С.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.Я., да
бъде обявен за недействителен обезсилен, Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 127, том ІІ, рег.№ 3930, дело № 233/202005 г. на нотариус рег.№ 152 К.А.,
с район на действие – СРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Н.Л., ЕГН **********,*** и П. П. М., ЕГН **********,***, да заплатят
солидарно на Г.С.М., ЕГН **********, чрез
адвокат В.Я., сумата в размер на 600 лева – разноски за възнаграждение на един
адвокат.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: