ОПРЕДЕЛЕНИЕ
08.12.2022
г.
№
гр. Пловдив
Пловдивски
административен съд, II
отделение, ХХІХ състав,
На осми декември, две хиляди двадесет
и втората година, в закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Светлана
Методиева,
след като разгледа Адм.д. № 2431/2020
г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХІХ състав, установи следното:
Делото е било образувано по
искова молба на Р.И.С. *** и по него е било проведено производство по реда на
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. С определение № 1597/30.09.2020 г. на ищеца е била
предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство на
основание чл.21, т.3 от Закона за правната помощ. С уведомително писмо от АК
Пловдив изх. № 4244/11.12.2020 г. за адвокат, който да представлява ищеца по
делото, е бил определен адвокат А.С.К., който е бил назначен по делото за
осъществяване на процесуално представителство с разпореждане от 16.12.2020 г. С
решение № 1735/23.09.2021 г. ответникът по делото Главна дирекция изпълнение по
наказанията- София е бил осъден да заплати на ищеца Р.И.С. обезщетение за
неимуществени вреди от 150 лева, като исковата му претенция е била отхвърлена
за разликата до пълния предявен размер на иска от 6000 лева. Решението е било
оставено в сила с Решение № 115/20.01.2022 г. на Административен съд Пловдив –
тричленен състав, постановено по КАД № 3241/2021 г.
На 07.12.2022 г. по делото е
постъпило писмо от Председателя на НБПП, ведно с приложено Решение на
Председател на НБПП № ПВ-2875-24693/04.11.2022
г. за определяне на адвокат А.С.К. на възнаграждение от 360 лева на основание
чл.24, изр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ за предоставената
правна помощ на ищеца по настоящото административно дело. С писмото е направено
искане за присъждане на разноските за възнаграждението в полза на НБПП и
издаване на изпълнителен лист в полза на НБПП.
Направените разноски за
възнаграждение на адвокат не са били включени в диспозитива на постановеното по
настоящото дело решение, тъй като към датата на произнасянето на съда не е било
определено посоченото възнаграждение в полза на адвоката, осъществил правна
помощ по делото. Предвид това и тъй като за искането по чл.27а от Закона за
правната помощ /ЗПП/ не е предвиден срок, същото се явява допустимо.
Съгласно чл. 27а от ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Тъй като нито нормата на
чл.286 от ЗИНЗС относима към разноските в производството, нито тази по чл.143
от АПК съдържат изрично разрешение касателно направените разноски за
предоставена правна помощ, то на основание чл.144 от АПК следва да намери
приложение разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК. Съобразно същата ако
претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна
помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение
лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. В случая, предвид изхода на производството по настоящото дело, а именно
отчасти уважена искова претенция, то следва ответникът по делото ГДИН София да
бъде осъден да заплати в полза на НБПП заплатеното на адвокат К. възнаграждение
за осъществена правна помощ, но съразмерно на уважената част на иска. При това
положение и така изчислена сумата, дължима от ответника в полза на НБПП възлиза
на 9,00 лева.
Съгласно чл.94, ал.1 от ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в
случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.97, ал.1 от ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми, от
плащането на които е било освободено, а настоящият случай не е такъв.
Разпоредбата на чл.78, ал.7, изр. второ от ГПК предвижда дължимост на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
само в случаите на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна
помощ, но в случая тази хипотеза не е налице, тъй като не е налице осъдително
решение срещу лицето, получило правна помощ. Затова и както се посочи вече, в
полза на НБПП ще следва да се присъди само сумата от 9,00 лева за направените
разноски да адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковата
претенция, която ще следва да се заплати от ответната по делото страна ГДИН – София.
По отношение на направеното искане за
служебно издаване на изпълнителен лист за сумата, то в случай, че настоящото
определение влезе в законна сила и осъдената страна не заплати доброволно
сумата, ще следва да се издаде изпълнителен лист в полза на НБПП, като за
служебното му издаване следва да се осъди страната да заплати по сметка на
Административен съд Пловдив сумата от 5 лева държавна такса. Служебно
издаденият изпълнителен лист следва да се изпрати на НБПП, предвид изрично
направеното такова искане в писмото от Председателя на НБПП.
По изложените мотиви и СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА
Главна
дирекция изпълнение на наказанията - София да заплати по сметката на Националното
бюро за правна помощ - гр. София сумата от 9,00 /девет/ лева, направени
разноски за възнаграждение на назначения за оказване на правна помощ по адм.
дело № 2431/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив адвокат, както и
сумата от 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на НБПП, последната сума, в случай на неплащане по доброволен ред на
разноските в предвидения 7-дневен срок от влизане в сила на определението.
Препис от определението да се
изпрати на страните по делото.
При издаване на изпълнителен
лист, същият да се изпрати на НБПП-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо с частна жалба в
7-дневен срок от съобщението до страните пред тричленен състав на
Административен съд Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: