РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 08.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я
Симона Углярова
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 10434/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л.А. чрез адв. К.А.-особен представител срещу Решение № 180445
от 19.08.2020г., постановено по гр. д. № 9792/2019г. по описа на Софийски
районен съд, в частта, с която е уважен срещу жалбоподателя (в условия на
солидарност с Ю. П.А.), предявения от „Т.С.“ЕАД установителен иск по чл. 415 от ГПК за неоснователно обогатяване (спестяване на разходи) със сумата от 934,47
лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.02.2016г.-30.04.2017г. и сумата 20,40 лева – цена за услуга „дялово
разпределение“, като е осъдена за заплащане на деловодни разноски и разноски по
заповедното производство.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на ПРС за наличие на обогатяване,
обедняване и връзка между тях. Посочва, че за да е налице неоснователно
обогатяване е необходимо спестените разходи да са били реално направени и да
има действително намаляване на имуществото на ищеца. Не било доказано
имуществено разместване. Липсвали доказателства за потребление от
жалбоподателката на ТЕ за стопански нужди. СТЕ не обосновавала противен извод,
защото експерта е посочил, че не е осигурен достъп до имота за отчет.
Писмото-покана до ответниците за сключване на договор и за плащане не било
надлежно връчено (върнато като „непотърсено“). Решенията на ОС на ЕС не
обвързвали жалбоподателя, тъй като видно от представените протоколи нямало
необходимия кворум и мнозинство, което водело до липса на валидна воля за
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Липсвали доказателства за
ползване на процесния имот за процесния период.
Иска се отмяна на решението в частта за уважаване на
иска и цялостното му отхвърляне.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението. Изложени са подробни съображения
за липсата на договорно отношение, водеща до възможност за иск по чл. 59 ЗЗД.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната
му част. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
От фактическа страна не се оспорва от ответника, че е
собственик на процесния топлоснабден имот - магазин.
Няма спор и че между страните не е подписан
изискуемият се в писмена форма за действителност договор за продажба на ТЕ за
небитови нужди (чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ).
Предвид липсата на договор единствения ред по който
топлопреносното предприятия може да установи и събере вземанията е чрез иск по
чл. 59 ЗЗД, който може да се проведе и като установителен след проведено
заповедно производство.
Предвид предназначението на имота, установено чрез
нотариалния акт за закупуване правото на строеж и акта за разпределяне на
кубатура-неоспорени по делото СГС намира, че доставяната в имота ТЕ е била
именно за стопански нужди.
Реалното доставяне на ТЕ се доказва от изслушаната
СТЕ, също неоспорена, която СГС кредитира. Тя отговаря и на съдържанието на
изравнителните сметки представени от третото лице помагач „Техем сървисиз“ЕООД,
извършвало дяловото разпределение в имота, поради установения по делото (чрез
представените протоколи от ОС на ЕС, а и неоспорен) факт, че имота е в сграда в
режим на етажна собственост.
В изравнителните сметки е посочено, че в имота има
монтирани индивидуален топломер и водомер за топла вода, което означава, че
същият физически е свързан със сградната инсталация и с тази за горещо
водоснабдяване.
Установява се от експертизата, че до имота не е бил
осигурен достъп за отчет на
измервателните уреди, а това и не се оспорва. В тези хипотези следва да намерят
приложение по аналогия разпоредбите на т. 7 от приложението към НАРЕДБА №
16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, отменена но действала за процесния
период, както е и постъпено в случая според експертизата. В тази си част
наредбата и приложението имат и санкционнен характер -за неизпълнение на
нормативно задължение за осигуряване на достъп. Методите за отчитане и
разпределяне на потребената енергия между имотите, уредени в наредбата и
приложението към нея отразяват топло-физични закономерности, които съществуват
независимо дали са облечени в правни норми или не поради което и аналогията е
допустима в случая. Освен това задължението да осигуряват достъп за отчет е за
всички, имащи имоти или ползващи имоти в дадена сграда и нормите на наредбата в
тази връзка са приложими и за субекти, които не са сключили индивидуални
писмени договори по чл. 149 от ЗЕ, а не само за тези които имат такива
договори.
Предвид изложеното СГС намира за неоснователно
възражението за недоказване на реално ползваното количество ТЕ.
Недопустими са възраженията за валидността на взетите от ОС на ЕС решения обективирани в приложените по делото протоколи. Валидното вземане на решения от ОС на ЕС може да се атакува само по реда посочен в специалния ЗУЕС, но не и инцидентно да се проверява от съда (Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК,. Определение № 108 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о.)
Оплакването за липса на надлежно връчване на поканата
за сключване на договор е без значение за основателността на иска за стойността
на енергията, а само за изпадането в забава, а искът за обезщетение за забава е
отхвърлен.
Именно стойността на енергията съставлява
обогатяването на ответника (под формата на спестени разходи за заплащането на
енергията) и обедняването на ищеца.
Доколкото е доказана собствеността следва да се приеме
за доказано и ползването на имота и съответно на енергията от жалбоподателя,
тъй като фактическото ползване е правомощие на собственика, а липсват твърдения
и данни друго лице да е ползвало имота на облигационно или вещно основание.
Основателно
обаче е оплакването срещу солидарното осъждане за цялата сума. При вземания произтичащи от съставите на
неоснователно обогатяване нито, ЗЗД, нито специалния ЗЕ уреждат солидарност.
Чл. 32, ал. 2 от Семейния кодекс на който се е позовал СРС е приложим в
случаите на „…задължения, поети за…“ тоест в случаите на изразена воля от някой
от съпрузите и следователно само за договорни задължения, но не и в случаите на
неоснователно обогатяване. Освен това при предназначението на имота като
магазин- тоест за търговски цели не може да се приеме, че ползването е за нужди
на семейството.
Отделно - липсват и изрични твърдения на ищеца, че
ответниците се намират в граждански брак и няма и никакви доказателства в тази
насока.
Видно от нотариалният акт двамата ответници (единия
необжалвал решението) са придобили общо (без посочване на дялове) правото на
строеж. При това положение се прилага чл. 30, ал. 2 от ЗС и всеки при
построяване на сградата е придобил една втора част от имота и само за една
втора част от стойността на ТЕ доставена в имота може да отговаря и то не при
солидарност.
Не може да се присъди и претендираната цена за
услугата дялово разпределение- в случая са неприложими общите условия поради липса
на договор. Принципно това е вземане на лицето извършило тази услуга. Допустимо
е с общи условия на договор да се договаря, че лицата имащи договор с топло-преносното
предприятие ще заплащат тази услуга именно на последното (което от своя страна
ще я заплати на лицето по чл. 139а ЗЕ), но в случая договорни отношения няма и
претенцията на ищеца е неоснователна поради липса на доказателства за плащането
на тази такса от ищеца към дружеството по чл. 139 в от ЗЕ и недоказване на
обедняването му.
Предвид горното решението се явява неправилно в
частите с които е уважено искането за солидарно присъждане, в частта с която е
признато, че Л.А. дължи такса за „дялово разпределение“ и в частта с която е
уважен иска за неоснователно обогатяване над размера от 467,23 лева до уважения
размер от 934,47 лева, като исковете в посочените части се отхвърлят срещу Л.А..
Решението следва да се отмени и в частта по разноските, с която Л. А. е осъдена
солидарно за разноски над размера от 216,85 лева за исковото дело и над размера
от 23,28 лева за заповедното производство.
Спрямо другия първоначален ответник, който не
депозирал жалба и не се е присъединил към подадената от Л. А. такава, решението
е влязло в сила и не може да се ревизира.
По разноските:
Въззивникът няма право на разноски за въззивна
инстанция тъй като не е сторил такива.
Следва да се изплати на адвокат К.А. сумата от 150,00
лева – възнаграждение за особен представител от внесения депозит.
Въззиваемия има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева и съобразно отхвърлената
част от жалбата следва да се присъдят 50,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 180445 от 19.08.2020г., постановено
по гр. д. № 9792/2019г. по описа на Софийски районен съд, 65 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО Е ПРИЗНАТА СОЛИДАРНОСТ
между Л.Г.А. и Ю.П.А., КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато за установено, че Л.Г.А.
дължи сумата от 467,24 лева (представляваща разликата между дължимия размер от
467,23 лева и уважения размер от 934,47 лева)-вземане за неоснователно
обогатяване, както и в частта с която е признато за установено, че Л.Г.А. дължи
на „Т.С.“ЕАД солидарно с Ю.п.А. сумата от 20,40 лева – цена за услуга ‚дялово
разпределение“, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 23648/2018г, на СРС КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането за уважаване на исковете в условия
на солидарност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ЕАД срещу Л.Г.А. иск за
признаване за установено, че Л.Г.А. дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 467,24 лева (разликата между
дължимия размер от 467,23 лева и уважения размер от 934,47 лева),
представляваща вземане за неоснователно обогатяване - спестяване на разходи за
заплащане на топлинна енергия, доставена в недвижим имот, а именно Магазин 19 в
гр. София, кв. „Овча купел“, ул. „******., както и иска за установяване на
дължимост на сумата от 20,40 лева – цена
за услуга ‚дялово разпределение“, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 23648/2018г.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските, с която Л. А.
е осъдена за разноски над размера от 216,85 лева за исковото производство и над
размера от 23,28 лева за заповедното производство.
ОСЪЖДА Л.Г.А. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД 50,00 лева
разноски за юрисконсулт и 75,00 лева разноски за особения процесуален
представител за въззивната инстанция.
Потвърждава решението в останалата обжалвана от Л. А.
част.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач
на ищеца-„Т.с.“ЕООД
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.
/о.м./
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдия Е.Иванова
по в.гр.д.№ 10 434/2020 г. на СГС, IV „В“ с-в
Не споделям становището на мнозинството от състава, че обжалваното решение следва да бъде частично
потвърдено.
Искът е по чл.59 ЗЗД, при който за основателност на претенцията следва
да се докаже, че ответникът-въззивник фактически е ползвал процесния магазин,
съответно доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на ищеца,
а по делото липсват ангажирани доказателства в тази насока. Не е налице и
направено признание от страна на ответницата, че в исковия период тя е била
ползвател на имота-предмет на спора и съответно на доставената в него топлинна
енергия. Фактът, че е доказана собственост у ответника при претенция по чл.59 ЗЗД не води до разместване на тежестта на доказване и не освобождава ищеца от
задължението да докаже реално ползване на имота и енергията.
Предвид горното решението на СРС следваше да се отмени изцяло по
отношение на жалбоподателката Л.А..
Съдия: