Решение по дело №721/2013 на Окръжен съд - Бургас

                                  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 429                          Година 2016,22.02.                  Град Бургас

 

                            

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

   

Бургаски окръжен съд                                                     Граждански състав

На пети октомври                                              две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                              Председател:    Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                   Членове: …….………………………….………                                         

                Съдебни заседатели: …...…………………………………….

 

Секретар: Ц.А.

Прокурор  

Като            разгледа                      докладваното             от             съдията

търговско дело номер     721      по       описа      за          2013            година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Арастрой”  ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас чрез пълномощника си и съдебен адресат  Димитър Стоянов, АК-Бургас  с адрес на кантората гр.Бургас,ул. „Пиротска“,№ 11,ет.2  е предявил иск срещу А.Д.Д., с ЕГН **********,***, с който претендира да бъде осъден ответника да  му заплати  обезщетение за причинени вреди от  поведението му като управител в размер на общата сума от  308 000 лв., заявена като  частична  от обща сума от 1 733 277 лв. Сочи,че  претендираното частично обезщетението  за вреди, причинени на дружеството-ищец от ответника чрез  поведението му като управител на последното е  сбор  от следните следните суми: 1. 50 000 лв. ,като част от сума в размер на 468 000 лв., представляваща разликата между платеното от „Арастрой“ ООД възнаграждение по договор за СМР, надвишаващо обичайната цена за предоставяне на такава услуга; 2. 8 000 лв. ,като част от сума в размер на 10 877 лв., представляваща размер на недължимо платено от „Арастрой“ ООД възнаграждение по договор за изработка за некачествено изпълнена строителна услуга;3. 250 000 лв. ,като част от сума в размер на 1 254 400 лв., представляваща разликата между себестойността на 39 бр. самостоятелни обекта за ищеца  „Арастрой“ ООД и цената, на която същите са възложени на трети лица при публична продан.Моли се и за присъждане  на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски.Ищецът твърди, че „Арастрой“ ООД е  било учредено на 17.07.2006 г. от три физически лица, включая ответника А.Д.Д., който е бил избран и за управител. Същите лица били съдружници и в „Адел“ ООД, чиито управител от учредяването му през 1997 г. до 22.07.2011 г. и от 07.06.2012 г. до датата на предявяване на иска настоящия иск бил  отново А.Д.Д.. На 13.09.2008 г. след извършена продажба на дружествените дялове от  физическите лица-съдружници на търговските дружества  „Адел“ ООД и „Стратагема“ ООД, последните били приети като съдружници в „Арастрой“ ООД. Ищецът твърди и че съдружници в „Стратагема“ ООД от учредяването му през  2006 г. до 30.12.2013 г. били Александр Чечков и Олга Чечкова, като уточнява, че последните са роднини по сватовство с ответника в настоящия спор. След като решили да обединят усилия в обща бизнес инициатива за изграждане на курортен комплекс в с. Черноморец, местността „Аклади“, „Стратагема“ ООД станало съдружник в „Арастрой“ ООД. По твърдения на ищеца, на 27.12.2007 г. в полза на „Арастрой“ ООД  било учредено право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в 70% от сградата върху УПИ II-9027 и УПИ I-9027 по ПУП-ПРЗ на с. Черноморец, като имотите били собственост на 7 физически лица, които се задължили да прехвърлят на дружеството половината от правото на собственост върху целия терен срещу задължението на „Арастрой“ ООД да изгради припадащите им се обекти в договорената степен на завършеност. В изпълнение на последното, ищецът заявява, че „Арастрой“ представлявано от управителя А.Д., е сключило с „Адел“ ООД, със същия управител, Договор от 07.05.2007 г. за строителство и Договор от 15.08.2008 за довършителни работи, при описаните условия на свързаност ответникът представлявал едновременно и двете страни по договорите за строителство – възложителя „Арастрой“ ООД и изпълнителя „Адел“ ООД. След приемането на новите съдружници в „Арастрой“ ООД , „Стратагема“ ООД и „Адел“ ООД се съгласили да предоставят по един милион лева допълнителна парична вноска, след което започнало и заплащането на строителството на сградата. Ищецът твърди още, че към него момент между Чечкови и А.Д. съществувало доверие, израз на което бил факта на упълномощаването на ответника от страна на Чечкови да се разпорежда с всички банкови сметки на „Стратагема“ ООД, както и личните им такива в България, като целта е била пряко да се финансира „Арастрой“ ООД и строителството на сградата. Обръща внимание на това, че на 24.08.2012 г. с решение на Общо събрание на „Арастрой“ ООД  съдружникът „Адел“ ООД е изключен за извършване на действия, накърняващи имуществените интереси на „Арастрой“ ООД и проява на нелоялност. Със същото решение бил освободен и управителя А.Д.Д., който според твърденията на ищеца, в рамките на периода, в който е изпълнявал управителни функции (17.07.2006 г. до 24.08.2012 г.), не е бил освобождаван от отговорност по реда на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ.

Ищецът подробно е аргументирал причините, поради които според него Д. му е причинил вреди. В тази връзка  твърди, че „Арастрой“ ООД е заплатило на „Адел“ ООД за изграждането на сграда и обекти на „тапа“, т.е. без довършителните работи, сума в размер на 2 876 970, 38 лв., което превишава с поне 50 евро на квадрат обичайната цена за строителство с подобни характеристики в съответния регион и към съответната дата. Счита, изчислявайки  на базата на разгънатата площ на сградата превишението в договореното  възнаграждение, дължимо на „Адел“ ООД,на  сумата 468 000 лв. ,че именно  такъв е  размерът на вредата, причинена от управителя на дружеството,тъй като е  сключил сделката при крайно неизгодна цена, нарушавайки задължението си да управлява „Арастрой“ ООД с грижата на добрия търговец. Ищецът твърди още, че изпълненото от „Адел“ ООД строителство е  некачествено, страдало от множество видими недостатъци, които поради неполагане на дължимата грижа от управителя, не били предявени на изпълнителя в срок, поради което изработеното е било  счетено  за одобрено без забележки. Намира ,че в  резултат от бездействието на управителя-непредявяване на възражения по качеството на изпълнението ,са  настъпили неблагоприятни последици за “Арастрой“ ООД, изразяващи се в заплащане  в пълен договорен размер на некачествени СМР и вреда  на  обща, изчислена от частна експертиза, възложена от ищеца, стойност от 10 887 лв. Ищецът допълва, към твърденията му досежно внасянето на допълнителните парични вноски от „Стратагема“ ООД и „Адел“ ООД, че за покриването им всяко от дружествата било сключило договор за заем с „Арастрой“ ООД, който бил частично погасен и от двете. Изяснява обаче начина на плащане на допълнителната вноска от „Адел“ ООД, имайки предвид, че всички банкови операции от „Стратагема“ ООД, „Адел“ ООД, по извършване на заплащания от „Арастрой“ ООД и от личните сметки на Чечкови към „Стратагема“ ООД и от там към „Арастрой“ ООД били извършвани от ответника: след като „Стратагема“ ООД внасял своята вноска, парите били издължавани на „Адел“ ООД за извършеното строителство и тогава „Адел“ ООД заплащало и своята част от заема по вноската. Ищецът въз основа на гореизложеното заключава за злоупотребата с доверие от страна на Д. и за реализиране на схема по финансово източване на „Арастрой“ ООД. Освен това, въпреки нуждата от финансови средства на „Арастрой“ ООД, ответникът, представлявайки едновременно и двете дружества, подписва анекси за удължаване на срока по договора за заем за издължаване на допълнителната парична вноска от страна на „Адел“ ООД. В резултат на частичното издължаване на тези вноски, ищецът задлъжнял към „Адел“ ООД със 792 331,58 лв. Ищецът твърди, че с оглед тази задлъжнялост двете дружества („Адел“ ООД и „Арастрой“ ООД) сключват споразумение, нотариално заверено, което предвижда разсрочване на задълженията на „Арастрой“ ООД, но това споразумение, като непосилно за изпълнение от ищцовото дружество, било имало за цел да го доведе до сигурен фалит. За да се избегне забраната за договаряне сам със себе си, непосредствено преди сключване на споразумението, съдружниците в „Адел“ ООД освобождават Д. и избират Венета Бойчева за управител. За сключеното споразумение „Стратагема“ ООД не било уведомено. Ищецът твърди, че тъй като „Арастрой“ ООД не е успяло да плати дори първата си вноска съгласно погасителния план от споразумението, „Адел“ООД е образувало заповедно производство, съотв. безпроблемно се било снабдило с Изпълнителен лист за сумата от 958 209, 35 лв., понеже Д. пропуснал да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. В рамките на развилото се принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията на „Адел“ ООД била извършена публична продан на 39 бр. самостоятелни обекти, принадлежащи към процесната сграда, където „Адел“ ООД е наддавал и придобил правото на собственост върху 37 бр. от тях. Върху другите 2 собствеността е придобита от ЕТ „Адел-1 А.Д.“. В изпълнителното производство, твърди ищеца, била дадена прекомерно ниска цена на описаните имоти – 1 284 600 лв. (по 480 лв./кв.м.), която цена била много  под себестойността им, възлизаща на 2 539 000 лв.,  с което на дружеството-ищец отново се нанасяли вреди в особено големи размери от управителя му, който умишлено бил бездействал при намиране на купувачи на по-изгодна цена. Управителят на „Адел“ ООД отново бил сменен на А.Д., който успял да продаде закупените на публична продан обекти за цена средно по 1 150 лв./кв.м. Ищецът обобщава вредите, в причинна връзка с поведението на Д., изразяващи се в умишлено неполагане на дължимата грижа от управителя на „Арастрой“ ООД при защита на интереса на дружеството. Оценява настъпилите вреди на 1 254 400 лв. (разликата между себестойността на изградените обекти и продажната им цена на публична продан). Моли за осъждане на ответника да му заплати частично претърпените загуби : 50 000 лв. като част от сума в размер на 468 000 лв., представляваща разликата между платеното от „Арастрой“ ООД възнаграждение по договор за СМР, надвишаващо обичайната цена за предоставяне на такава услуга; 8 000 лв, като част от сума в размер на 10 877 лв., представляваща размер на недължимо платено от „Арастрой“ ООД възнаграждение по договор за изработка за некачествено изпълнена строителна услуга; 250 000 лв., като част от сума в размер на 1 254 400 лв., представляваща разликата между себестойността, които процесните 39 бр. самостоятелни обекта имат за „Арастрой“ ООД и цената, на която същите са възложени на трети лица при публична продан. Ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Представя и ангажира доказателства.

Предявеният иск е за осъждане на бивш управител на  търговско дружество да  репарира  причинени на дружеството вреди в това му качество и има своето правно   основание  в чл. 145 от ТЗ.

Ответникът А.Д.Д., чрез процесуалния си представител адв.Атанас Тасков с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Сливница“,№ 31,ет.1, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срок. Оспорва основателността и размера на предявения срещу него иск. Възразява на твърденията на ищеца относно договарянето на неоправдано завишена с 50 евро на кв.м. цена на строителството в сравнение с обичайната за периода на договаряне, респ. към датата на изпълнение на СМР, като твърди, че цената е уговорена преди придобиването на членствени права от „Стратагема“ ООД. Отделно пояснява, че съдружниците в ищцовото дружество са се подписвали под протоколите за приемане на годишните финансови отчети на „Арастрой“ ООД без възражения, касаещи направените разходи по договорите за строителство,а последните са били включени в тях, което сочи,че  представлява одобрение на поведението на ответника. Заявява,че всички извършени плащания по договорите са надлежно осчетоводени и съответстват на реално изпълнени СМР,както по обем,така и по посочените в договорите единични цени. Твърди, не само липсата на каквото и да е увреждане на дружеството от негова страна, а напротив – изпълнение на множество СМР от страна на другия представляван от него търговец  – „Адел“ ООД, за които заявява,че последния не е получил  никакво заплащане. Уточнява, че действителната РЗП на изпълненото  строителство  е значително по-голяма  – 5 214 кв.м., а не  както твърди ищеца 4 800 кв.м. Ответникът възразява на ищцовите твърдения за завишени цени, като още твърди, че строителството било изпълнено луксозно, с материали на значително по-висока стойност от средната,и ,че е  значително по-скъпо от гледна точка на  трудоемкост на отделните строителни операции. Твърди, че всички съдружници в „Арастрой“ ООД били наясно с цените на вложените материали  и на вложения труд,като не са възразявали по тях , аргумент в подкрепа на което е и фактът,че като неразделна част към договорите за строителство са изготвени приложения- Приложение №1, които съдържали прогнозни количества и цени на отделните видове СМР,а в действителност актуваните СМР от третото за спора лице и респ. платени от ищеца разходи са на цени по-ниски от прогнозните по договорите за строителство.Заключава,с оглед на изложеното,че ако е действал в ущърб на интересите на някое от двете дружества на които е бил управител,то това са били  тези на „Адел“ ООД, а не на „Арастрой“ ООД.По отношение на релевираните от ищеца твърдения за некачествено строителство, ответникът възразява, че полагането на гипсова шпакловка не е било изпълнено,поради което не е било актувано и заплащано. Твърди, че кабелната инсталация на сградата,която разяснява чрез какви строителни операции се осъществява,е напълно функционираща и качествено положена, а приемането на всички СМР било извършено освен с подписите на участниците в строителството, но и от компетентен строителен надзор, който също не е имал никакви забележки.Сочи,че конкретно за кабелната инсталация са издадени и протоколи за изпитване от съответните компетентни и незаинтересовани лица. Обръща внимание на непредставянето и липсата на твърдяната от ищеца извършена частна експертиза, установяваща некачествени СМР.Счита,че дори и да има частна експертиза,то констатациите й  за фактическото състояние са направени  в период от време,когато сградата вече е била приета и въведена в експлоатация,след като фактическата власт върху апартаментите е била предадена на  ищеца,а самият той е нямал достъп до тях. При условия на евентуалност, ако се приеме, че е на лице некачествено изпълнение на СМР, оспорва размера на вредите, като завишен. Ответникът намира за неоснователни и твърденията на ищеца досежно описаната в исковата молба (лист 5 и 6 между кориците на делото) финансова схема за „завъртане“ на едни и същи пари в дружеството при финансиране на строителството. Твърди, че тези плащания представляват изпълнение на насрещни парични задължения по вече сключени договори и изпълнявани от строителя негови договори за строителство, поради което не е налице никакъв противоправен или вредоносен резултат. Допълва, че „Адел“ ООД, получавайки парите и в качеството си на техен собственик има пълно право да ги разходва както намери за добре, а фактът, че са били използвани за финансиране на строителството, сочело само на добросъвестното изпълнение и загриженост на „Адел“ ООД за договора за строителство. Навежда твърдения за липсата на финансови затруднения на ищцовото дружество,като обосновава това становище с липса на каквито и да било задължения на ищеца към трети лица,липса на непокрити данъчни задължения и наличие на значителни по размер материални активи. Оспорва доводите на ищеца за неизпълнение на задължението за  допълнителни парични вноски. Твърди, че договорите за заем, сключени с двата съдружника в „Арастрой“ ООД – „Адел“ ООД и „Стратагема“ ООД, идентични по съдържание, съдържат клаузи, с които заемодателите са поели задължение да осигурят допълнителни парични вноски в размер на по  1 000 000 лв. всеки, но последните били дължими само при поискване и на вноски , а  искане за предоставянето им не е  било отправяно от „Арастрой“ ООД, което обуславяло и недължимостта на вноските дори и към настоящия момент  в пълен размер от двамата съдружника.Заявява също така,че сградата е завършена и въведена в експлоатация,т.е. не е имало необходимост от допълнителни парични средства за самото строителство. Що се отнася до анексирането на договорите за заем, то  сочи,че е било нужно поради липсата на свободни парични средства от страна на „Адел“ ООД и „Стратагема“ ООД, с които да се покрият вноските им,като заявява,че  анексирането на договорното правоотношение  с двамата съдружници е осъществено по един и същ начин,независимо от обстоятелството,че „Стратагема“ ООД не е пожелала да подпише втори анекс,а е подписана само един такъв.Заявява,че използването на заетите парични средства за строителството на сградата  не представлява противоправно поведение,тъй като той се е разпоредил с тях целево-в изпълнение на онази цел,за постигането на която средствата са били осигурени, като е действал  не само в рамките на своето законно представителство,но и съгласно изрично решение на съдружниците тези пари да се вложат в изпълнение на СМР на процесния обект.  Възразява и срещу твърденията на ищеца за подписването на неизгодно за него нотариално заверено споразумение, като сочи,че  предмет на последното са реални задължения,възникнали срещу реално  осъществени СМР,при това отдавна забавени като реално  изпълнение. Ответникът подробно аргументира становището си , че в действителност споразумението е  било изгодно за ищеца, т.к. от една страна в него не е била договорена незабавна изискуемост на цялата дължима сума, а плащането на последната на вноски,първата от които в размер от една 10 % от възникналото задължение,предвидено е било   лихви за забава да не се дължат,а отношенията да се считат за изцяло уредени,в случай,че  бъде погасено задължението по главницата, съгл. плана,а самата лихва е определена съобразно нормативно регламентирания размер.Сочи,че споразумението следва да се  разглежда  като негов  опит да избегне  воденето на дела между страните,които биха натоварили ищеца със значителни по размер разноски.Твърди, че  няма вина за неизпълнението на задълженията по споразумението от страна на  „Арастрой“ ООД и че последното е имало достатъчно активи, които да покрият плащанията към „Адел“ ООД,тъй като той е бил единственият му кредитор.Твърди,че  до плащане към „Адел“ ООД не се е стигнало по вина на съдружника „Стратагема“ ООД в ищцовото дружество , който  въпреки,че е бил наясно със съществуване на изискуеми задължения към „Арастрой“ ООД ,които следва да се покриват чрез плащане,е  отказал да даде съгласие за продажба по смис. на чл. 137, ал. 1, т. 7 на активи на дружеството макар и на по-ниска цена,но на  възможен клиент, поради което изпълнението на споразумението било блокирано. Ответникът твърди, че е бил освободен от управителската позиция в „Адел“ ООД именно поради възприемането на поведението му от съдружниците в „Адел“ ООД  като бездействие  в полза на „Арастрой“ ООД-осуетяване на събирането на дължими от ищеца на „Адел“ ООД вземания. Отрича да е налице негово  деликтно поведение във връзка с принудителното реализиране на паричното вземане на „Адел“ ООД спрямо „Арастрой“ ООД. Пояснява, че сумите за извършени СМР са били изискуеми дълго преди подписване на споразумението, за което „Адел“ ООД многократно предупреждавало „Арастрой“ ООД. Във връзка с извършването на публичната продан от ЧСИ ответникът се противопоставя на твърдението на ищеца, че бил бездействал при търсене на купувач, тъй като проданта не се извършвала от него самия, а по процедура, предвидена в закона. Освен това, по твърдения на ответника, той открил потенциален купувач, но не разполагал с необходимото от съдружниците съгласие по реда на чл. 137. Сочи,че задълженията в изпълнителното производство към „Адел“ ООД не са покрити чрез плащане на суми ,получени  по време на публична продан ,тъй като такава въпреки ниската цена,не е  била  осъществена,поради това,че не е имало желаещ купувач.Заявява,че задълженията са били погасени чрез възлагане вместо плащане ,като фактът, че след придобиването на имотите в резултат на осъществени изпълнителни действия от ЧСИ, строителят „Адел“ ООД ги е  продал на по-висока цена  не  може да се тълкува като негово  деликтно поведение . Пояснява, че апартаментите са продадени изцяло завършени, оборудвани и обзаведени, изградена е била околната инфраструктура и заведение за хранене в комплекса, което оправдавало и по-високата им цена.В обобщение на няколко пъти изтъква,че не може да бъде държан отговорен за срива в цените на недвижимите имоти,който  е обективен факти и  е довел до неоправдаване на очакванията на единия от съдружниците в ищцовото дружество за печеливш бизнес.На последно място оспорва и твърденията на ищеца, че е  бил освободен като управител на ищцовото дружество именно поради вредоносните си действия.Сочи,че решението на ОС за изключването му като управител не е влязло в сила, тъй  е предмет на разглеждане в рамките на т.д. № 537/2013 г. по описа на БОС, по което няма още съдебно решение. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли за допускане на комплексна съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертиза по делото, по която вещите лица, след като се запознаят със счетоводството на „Адел“ ООД и след оглед на извършеното строителство, да отговорят на редица въпроси.Моли за допускане на разпит  при условия на довеждане на трима свидетели,като поставя и въпроси към тях.Присъединява се  към искането на ищеца за прилагане на изпълнителното дело на ЧСИ Таня Маджарова.

Ищецът „Арастрой“ ООД в срок депозира допълнителна искова молба, в която взема отношение по оспорванията и доводите на ответника в писмения му отговор.Твърди, че не е състоятелно твърдението досежно предшестването на датата на сключване на договорите за строителство спрямо приемането на нови съдружници в „Арастрой“ ООД. Пояснява, че отговорността на управителя  се търси на договорно основание  в отношенията между него  като бивш управител на  ищцовото дружество и самото ищцово дружество , а не на извъндоговорно основание-като физическо лице към съдружник в ищцовото дружество. Твърди, че бизнес плановете на Чечкови, съдружници в „Стратагема“ ООД, и „Адел“ ООД датирали дълго преди сключване на договора за суперфиция от 27.12.2007 г., в подкрепа на което изтъква, че още преди формалното им приемане като съдружници в „Арастрой“ ООД на 13.09.2008 год. ,са съставили протокол от  02.09.2008 г. за  вземане на  решение за допълнителни парични вноски за изграждане на процесната  сграда. Счита за  несъстоятелно  тълкуването на ответника на  волята на съдружниците при вземане на  решения  за  приемане на ГФО за 2008 г. до 2011 г., водещо до извод,че в тях се съдържат   и решения за  освобождаването от отговорност на управителя.Намира,че се касае до две отделни правомощия на ОС,формулирани в два самостоятелни текста от закона- в т. 3 и т. 5 на чл. 137 от ТЗ,поради което и между решението за приемането на счетоводните резултати за съответната година  и въпроса за  отговорността на управителя за същия период няма връзка,така както основното задължение на управителя да полага грижата на добрия търговец по отношение на дружествените дела е различно от частното такова за организация и водене на счетоводната отчетност.сочи също,че съдружникът „Стратагема“ ООД нееднократно е повдигал пред ответника като управител въпроса за високата стойност на строителния процес.  Ищецът твърди, че на „Адел“ ООД не е било възлагано  извършване на  строителство с луксозни материали ,и че е спорно доколко такива луксозни материали действително са били вложени,като счита,че и това е аргумент за основателността на твърденията му за  бездействие на ответника  в качеството му на управител  като е допуснал  самоволно оскъпяване на строежа от страна на изпълнителя и не се е противопоставил на завишението при приемо-предаването на отделните СМР .Възразява, че ответникът не може да търси защитен аргумент в това, че независимо от вредоносните действия на упраителя, ищцовото дружество все пак разполагало с имущество. Относно допълнителните парични вноски и тяхната дължимост пояснява, че отлагателно условие, обуславящо изискуемостта им, не е посочено в решението на ОС, а едва в сключените в негово изпълнение договори за заем. Поставя под въпрос поведението на управителя, който въпреки че твърди забавяне на плащанията към „Адел“ ООД с няколко години, е продължавал да отсрочва задължението за заплащане на допълнителните парични вноски от „Адел“ ООД към „Арастрой“ ООД, представлявайки двете дружества едновременно. Оспорва аргументите на ответника във връзка с това, че отлагането във времето на предоставянето на допълнителните вноски посредством сключените анекси се е дължало на лошото финансово състояние на съдружнциите. Относно възраженията на ответника по повод принудителното изпълнение, инициирано от „Адел“ ООД спрямо ищеца въз основа на нотариално завереното споразумение, ищецът допълва, че управителят Д. е бил наясно, че съдружниците в ОС на „Арастрой“ ООД са имали разногласия отн. продажната цена на имотите, т.е. е знаел, че няма начин в кратък срок да се извърши продажба на това имущество и въпреки това е пристъпил към подписване на такова споразумение, с което е създал предпоставка имотите да бъдат „продадени“, заобикаляйки волята на съдружниците. Освен това, за част  от сумите по въпросното споразумение, в размер от 227 732, 63 лв. изискуемостта дори не била настъпила. Оспорва се и твърдяната от ответника изгода от споразумението, поради опрощаване на задълженията за лихва и „малката“ първа погасителна вноска, която, по изчисления на ищеца, възлизала на 79 213 лв., дължими в 12-дневен срок от подписване на споразумението. Твърди и че „Стратагема“ ООД не е оказвал съдействие не по друга причина, а защото не е бил уведомен за спешната нужда от ликвидни средства и за споразумението и че ответникът си противоречал в твърденията си, че на публичната продан нямало никакъв интерес от имотите и че в същото време дни преди подписване на споразумението е бил заявен интерес към същите обекти. Подчертава, че процесните апартаменти са продадени на цена, два пъти по-ниска от себестойността им, възлизащана 2 539 000 лв. Представя доказателства. Възразява срещу допускането на въпрос №2 и №7 към вещите лица по комплексната експертиза и срещу допускането на гласни доказателствени средства за установяване на неактувани СМР, като неотносими към предмета на спора. Ищецът оспорва автентичността и верността на Договор за СМР от 15.08.2008 г., като твърди, че последният бил подправен и че е заличена част от него.

В допълнителния писмен отговор на допълнителната искова молба ответникът А.Д. чрез процесуалния си представител пояснява, че договорите за строителство са били сключени със знанието и без противопоставянето на всички съдружници в „Арастрой“ ООД, и  „Стратагема“ ООД, който въпреки,че е встъпил в дружеството по-късно, в течение на строителството, е бил запознат с вложените материали и обема на изпълнените СМР,и по никакъв начин не  им се е противопоставил. Сочи,че всички актувани и заплатени СМР съществуват като реално изпълнени на място,като дори е изпълнено повече от актуваното.Възразява, че извършената на по-ниска цена публична продан не може да обоснове отговорността му , тъй като той не би  могъл да влияе върху движението на пазарните цени на недвижимите имоти. Твърди, че допълнителни парични вноски от съдружниците не са били поискани, защото е нямало нужда, тъй като строителството е било завършено. Ответникът настоява, че липсва причинно-следствена връзка между непоискването на допълнителните вноски и твърдените от  ищеца вреди, тъй като при уговорения падеж  на връщане, към датата на изпълнението дружеството е нямало как да разполага с тези средства. Твърди, че дори и при покриване на задълженията на „Арастрой“ ООД за извършеното строителство, размерът на вземанията на „Адел“ ООД спрямо него щял да остане непроменен и че „Стратагема“ ООД не е разполагало с достатъчно средства, за това не било удовлетворило изрично искане за плащане от ответника. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, касаещи настъпването на изискуемостта на вземанията след подписане на споразумението. Оспорва твърденията за липса на фактури за всички СМР  и пояснява, че фактурирането не обуславяло изискуемостта на плащане при изпълнена работа и подписване на акт обр. 19. Ответникът счита поведението си във връзка с нотариално завереното споразумение за добросъвестно, тъй като  е било налице валидно възникнало и изискуемо договорно задължение в тежест на „Арастрой“ ООД за заплащане на СМР.Сочи,че при следване на логиката на ищеца, противоправно би било да  се изпълнява договорно задължение за заплащане на реално изпълнено строителство,до което би се стигнало при неподписване на споразумението,насочено към погасяване на задължения на ищеца.Изтъква, че невъзможността от страна на ищеца за погасяване на задълженията му към „Адел“ ООД, се дължала на отказа на Чечкови да дадат съгласие за продажбата на част от активите на ищеца на цена от 480 евро, за която имало потенциални купувачи. Сочи, че представеното  от ищеца писмо (лист 547-548 вкл. между кориците на делото) показвало очевидното нежелание на „Стратагема“ ООД да се погасят задълженията към „Адел“ ООД. Намира въпросите отн. изпълнителя на строителството и стойността му за безпредметни, предвид факта, че „Стратагема“ ООД е имало информация за тях. Твърди, че въпросите на Чечков били поставени след завършване на строителството на сградата с акт. 15., след което нямало как да се приеме изявление за разваляне на изпълнени вече договори. По отношение оспорване автентичността на договора за строителство,  ответникът заявява, че ще се ползва от този документ, и дори да се оспорило авторството му, предвид това че договорът бил изпълнен, се считал за потвърден по смисъла на чл. 301 от ТЗ. Възразява на оспорване верността на диспозитивен документ. Изразява несъгласие с оспорването от страна на ищеца на поставените от ответника в  отговора  на исковата молба въпроси към вещото лице, като се обосновава съответно. Ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От служебна справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на ищцовото дружество  се установява, че към настоящия момент в неговото наименование е включена добавката ЕООД,като в членствени правоотношения с него е само едно лице- едноличния собственик на капитала руският гражданин Александър Леонидович Чечков.Дружеството-ищец  е било създадено през 2006 год. ,като  на 12.08. 2008 год.  е пререгистрирано в електронния търговски регистър,воден от Агенция по вписвания с широк предмет на дейност, включително  покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. По партидата му е обявено ,че се занимава по занятие с подготовка за продажба на недвижими имоти, съгласно класификатора на икономическите дейности. Видно от представеното по делото удостоверение от Окръжен съд – Бургас (л.13), първоначално,при учредяването му , съдружници в ищцовото дружество са били три физически лица – Р.К., А.А. и ответникът А.Д., като последният е бил и управител. Дружеството е било вписано с решение от 10.08.2006г. на Окръжен съд – Бургас под № 1658, том 90, по ф.д. 2418 по описа на Окръжен съд-Бургас за 2006г.(л.13).

Между управителя Д. и „Арастрой“ ООД е бил сключен договор за управление (л.15), с който управителят  е приел да управлява и представлява търговското дружество в съответствие с действащата нормативна уредба, дружествения договор, решенията на Общото събрание, както и клаузите на договора за управление. Съгласно чл. 4 от договора за управление, Д. се е задължил да осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на дружество, да предоставя отчети за резултатите от дейността на дружеството, да уведомява незабавно в писмена форма Общото събрание за всички обстоятелства от съществено значение за дружеството. На следващо място ответникът се е задължил да не участва в дружества с ограничена отговорност, както и да не заема каквато и да е ръководна длъжност или длъжност в ръководни органи на други дружества, съобразно клаузите на дружествения договор. В чл. 6, ал. 2 от договора за управление е посочено, че управителят се освобождава от длъжност с решение на Общо събрание на съдружниците.

По делото се установява, че тримата  първоначални съдружници в „Арастрой“ ООД, са съдружници, включително и към настоящия момент, и в друго юридическо лице с фирмено наименование „Адел“ ООД с ЕИК:*********, с управител отново А.Д.,създадено през 1997 год.  От служебна справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията по партидата на „Адел“ООД ,пререгистрирано в електронния търговски регистънр при Агенция по вписвания на 11.07.2008 год., се установява, че и това дружество е обявило разнообразна дейност,частично припокриваща се в тази на ищцовото дружество,като е вписало,че се занимава по занятие със строителство на жилищни и нежилищни сгради, съгласно класификацията на основните икономически дейности.

Установява се от събраните по делото доказателства,че на 17.07.2006 год. между „Арастрой”ООД-дружество в процес на учредяване с  учредители А.А., Р.К. и А.Д., последният и като бъдещ управител и общо 8 физически лица,съсобственици на  недвижими имоти в местността „Аклади” на землището на с.Черноморец,Област Бургас е бил подписан договор,наименуван „предварителен договор”,насочен към организиране сключването в бъдеще на окончателен договор за учредяване право на строеж върху самостоятелни обекти,в режим на етажна собственост,представляваща предвидена за строителство по одобрен ПУП-ПРЗ за имотите сграда.Не е спорно по делото, че по-късно  с нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 130, том *, рег. № 3413, дело № 273 от 27.12.2007г. по описа на нотариус Петьо Петров с рег. № 533, с район на действие Районен съд – Бургас (л.68), в полза на „Арастрой“ ООД е учредено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 81178.9.27 по КККР на гр. Черноморец с площ от 4147кв.м., идентичен с УПИ III-9027 по плана на местността „Аклади“ в землището на гр. Черноморец. Срещу учреденото право на строеж, „Арастрой“ ООД се е задължило да изгради със собствен труд, материали и средства четири етажна жилищна сграда за сезонно ползване с обща разгъната застроен площ от 5216 кв.м., при построяването на която ищецът да стане собственик на 53 самостоятелни обекта, изрично описани в договора за учредяване на правото на строеж. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза (л.1495), както и представеното площообразуване (л.483) се установява, че ищцовото дружество е изградило,съобразно поетото в този смисъл задължение сграда именно с действителна разгъната застроена площ  от 5216,98кв.м.,т.е. съгласно договореното. Вещото лице в открито съдебно заседание посочва, че истинската, вярната квадратура е  именно тази по площообразуване- 5216,98 кв.м. ,а не тази  по архитектурни записки и удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата (л.219), където е записана площ от 4800кв.м. От обясненията на вещото лице Чанкинова в съдебно заседание (л.1548) се установява, че горното разминаване е резултат на следното:по архитектурен проект, подпокривното пространство е описани и записано като тавански складови площи, което не влиза в официалната квадратура, към момента на изготвяне на проекта. Съгласно правилата на действие на закона по време, към 2007г. редакцията на разпоредбата на §5, т.18 от Закон за устройство на територията към 2007г., посочва, че в разгънатата застроена площ са се включвали и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, само когато са предвидени за жилища, а в настоящия случай, площите в подпокривното пространство са били записани като тавани,т.е. нежилищни помещения. Съгласно сега действаща разпоредба на §5, т. 18 от Закона за устройство на територията, в разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, без значение за какво са предвидени, поради което съдът приема, че действително разгънатата застроена площ на сградата е 5216,98кв.м, в която влизат всички етажи, включително и подпокривното пространство.

Експертизата  също така установява(л.1513), че  разгъната застроена площ  е 5216,98кв.м., застроената  площ  -  4674,88кв.,а  общите части - 539, 13кв.м. В т. III на нотариалния акт за  суперфиция подробно е описана степента, на която е следвало да бъде завършен всеки обособен обект на прехвърлителите на правото на строеж – „до тапа“ и на общите части на сградата – 100 % завършеност. По т. IV от договора „Арастой“ ООД се е задължил да влага качествени материали със съответния сертификат за качество по БДС (поне от средно качество). От приетата по делото комплексна съдебно-счетоводна, икономическа и техническа експертиза (л.1507), се установява, че на обекта са вложени материали със средно качество. По-скъпи от обичайно използваните, са тухлите за зидария (керамични тухли австрийски „Лейтъл“) и настилките по стълбището на сградата от цели гранитни плочи, като зидариите и стълбищната настилка представляват приблизително около 9 % от СМР от сградата. Вещото лице посочва, че тухлите са с по-висок клас на шумо- и топлоизолация, а гранитните плочи с по-голяма здравина. Но въпреки по-високия клас на тухлите и гранитните плочи, вещото лице заявява в открито съдебно заседание, че строителството не може да се характеризира като луксозно. Луксозни материали, ВиК и ел. уреди няма вложени в строежа. Вложените тухли и гранитни плочи се доближавали до степен „подобрена“, тоест малко повече от средното качество, но  в случая се касае до качество по-близо до средното от колкото до качество лукс.

 Преди сключването на договора за суперфиция във форма на нотариален акт, на 07.05.2007г. „Арастрой“ ООД (л.89) е сключил договор за строителство с „Адел“ ООД, по силата на който ищецът е възложил на „Адел“ ООД като изпълнител, да извърши всички видове СМР на обект: Жилища за сезонно ползване в УПИ III-9027, м. „Аклади“, гр. Черноморец. В договора за строителство от 07.05.2007г. е уговорено, че цената на поръчката възлиза приблизително в размер на 1 850 000лв. без ДДС, получена на база количествено-стойностни сметки, като точната стойност ще бъде получена след замерване на количествата на действително извършените СМР. От приложената по делото количествено-стойностна сметка(л.497-503) е видно, че стойността на строежа при подписване на договора се е изчислявала в размер на 1 844 771лв. без ДДС или 2 213725.20лв. с ДДС,като като видовете работи ,включени в тази сметка сочат на извода,че този договор е обхващал всички строително-монтажни работи по осъществяване  само на т.нар.”груб строеж”. В договора е посочено още, че договорените единични цени не се променят за уговорения му срок  на действие. В чл. 3, ал. 3 е прието  плащането да  се извършва в срок от 3 дни от приемането на извършените СМР с Акт образец 19. Съгласно клаузите на договореността , изпълнителят има право да получи заплащане на определената цена, а възложителят е задължен да заплати сумата, представляваща точната стойност на договора, определена след приемане количествата на действително извършените СМР.Към момента на подписване на този договор участници в ищцовото дружество-възложител на строежа и в дружеството-строител,са били един и същи физически лица.

Между ищеца и „Адел“ ООД е  бил сключен  и следващ договор, на 15.08.2008г. за довършителни СМР(л.93) на обекта Жилища за сезонно ползване в УПИ III-9027, м. „Аклади“, гр. Черноморец. В чл. 2 от този втори договор е посочено, че стойността на поръчката възлиза приблизително в размер на 2 071 809 лв.Тази  сделка е била подписана по-малко от месец преди с протоколно решение от 13.09.2008 год. да бъде извършена промяна в състава на съдружниците в ищцовото дружество,вследствие на която  трите физически лица,съдружници и в дружеството-строител,са преустановили участието си в  „Арастрой” ООД и на тяхно място съдружници са станали две юридически лица-„Стратагема” ООД, с  участници  двама руски граждани и  самия строител ”Адел” ООД. Промяна в управлението  на ищеца обаче не е настъпила.Така „Адел” ООД освен строител на обекта в с.Черноморец  е и съдружник в дружеството-възложител на строителството,а ответникът е бил и е продължил да бъде управител на двете страни по договорите за строителство.

Така приблизителната договорена стойност за извършваните СМР по двата договора от 2007 и 2008 год. е 3921809 лв. без ДДС.Установено е,че  сградата е построена в периода 2007-2010 год. като през м. септември 2010 год. е бил подписан констативен акт за установяване годността за приемане на строежа-обр.15.Сградата е въведена в експлоатация с удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 20 от 10.04.2012 год. Сградата е завършена в груб строеж  към 10.09.2008 год., която дата е записана в акта  обр.14 за приемане на конструкция  като дата на издаванвето му.При  сравнение на документите,въз основа на които са дадени отговорите на  въпроси 2.1 и 2.2/в който е включено и Приложение 4/ е видно,че разликата в размерите на крайните стойности по таблиците се дължи на вписаната различна стойност на последната фактура  в тях ,тази  под № 42 в таблиците с номер на самата фактура № 188 от 31.07.2012 год.

От приетата по делото експертиза се установява, че изпълнителят „Адел“ ООД е издал на „Арастрой“ ООД общо 42 фактури,преобладаващия брой от които  с изключение на три,въз основа на изготвени протоколи акт 19,на обща стойност 2 377 885,50лв. без ДДС (2 853 462,60лв. с ДДС), като фактурите са погасени от „Арастрой“ ООД, включително чрез осъществената върху неговото имущество публична продан в периода 03.09.2008 год.- 29.08.2012 год., а видно от приложение № 1 към експертизата (л.1511,1501) стойността на предоставената от „Адел” ООД строителна  услуга   по средни пазарни цени към датата на предоставянето-момента на постигане на договореността и започване на строителството без да се  държи сметка за това,че изпълнението  ще се реализира в следващи години,  и при степен на завършеност „до тапа“ на самостоятелните обекти и 100% завършеност на общите части, е   изчислена в размер на 2 674 950лв без ДДС(л.1501,1516).Същевременно  експертизата е констатирала,че освен  работи,за които са били издадени фактури  и извършено актуване  на обща стойност 2377885,50 лв. без ДДС/ съгласно таблицата на лист 1506/,респ. 2382418,86 лв. без ДДС/съгласно Приложение № 4/ са извършени, без обаче да са актувани и фактурирани работи на обща стойност 86856,09 лв. без ДДС съгласно Приложение № 3 от експертизата.Следователно  реалният размер на извършената от „Адел” ООД строителна услуга/независимо от това дали всички осъществени  работи са актувани или фактурирани/  е 2469274,95 лв. без ДДС.С оглед на горните данни стойността на квадратен метър  заплатена строителна услуга в отношенията „Арастрой” ООД/”Адел” ООД  се изчислява на сумата от  455,80 лв. без ДДС/  2377885,50 лв. без ДДС разделени на 5216,98 кв.м. РЗП на сградата/, а на квадратен метър реално извършена строителна услуга-473,31 лв.  без ДДС/  2469270 лв. без ДДС разделени на 5216,98 кв.м.РЗП на сградата/,а при пазарна стойност по средни пазарни цени  512,74лв. без ДДС/2674946,45 лв. без ДДС разделени на 5216,98 кв.м.РЗП на сградата/.Тоест, налице е разлика между обичайната от една страна и  реално заплатената, респ. реално извършената  за  „Арастрой“ ООД стойност на строителната услуга за изграждането на процесната сграда  в първия случай  с 297 964,50лв. без ДДС  ,а във втория с 205680  лв. без ДДС като изпълнителят „Адел“ ООД е актувал и фактурирал СМР, на по-ниска стойност от средната пазарна стойност на този вид СМР към момента на извършването им. Това  се дължи включително и на констатациите на вещите лица, че актуваните единични цени, тоест реално извършените СМР по единична цена и количество, отговарят частично на договорените такива. Видно от приложение № 5 към основната експертиза (л.1518), всички изпълнени СМР без нулевия цикъл, бояджийските работи, барбекю и помещение за охрана са актувани на по-малка стойност от договорената. Разликата в стойността на договорено и актувано по изпълнените СМР  се дължи на актувани по-малки количества и  по-ниски  единични цени. 

 Приблизителната уговорена стойност за извършване на СМР, по двата договора за строителство, е 3 921 809лв. без ДДС , от които са актувани и фактурирани СМР за 2 382 418,86лв. видно от приложение № 5 към експертизата (л.1509,1518),С оглед на горното е  налице  сериозна разлика между договорени и актувани СМР в размер на 1 033005,35лв.,като  стойността на квадратен метър строителна услуга изчислена по  двата договора  за обекта се определя на 751,74 лв. без ДДС.,въпреки,че както  експертизата посочва,  обичайната печалба за строителство в разглеждания период е 15 %, а в случая начислената печалба от строителя „Адел“ ООД при съставяне на анализните цени по договорите е от 10% до 12%,т.е. по-малка от обичайната.

В обобщение на всичко изложено по-горе към момента на  встъпване на новите съдружници „Адел“ ООД и „Стратагема“ ООД в „Арастрой“ ООД,ищцовото дружество е имало вадилно сключен договор за придобиване на право на строеж срещу задължение за строителство,за реализиране на което са били подписани два договора с „Адел” ООД,като е било осъществено и частично  изпълнение  сградата  на  етап  „груб строеж“. Същевременно при  сравнението на данните за момента на  съставяне на актовете обр. 19  и фактурите по тях,т.е. времето на изпълнение на договорените строително-монтажни работи от страна на изпълнителя, с момента на отпочване на  изпълнението на задълженията на възложителя за заплащане на възнаграждение ,се установява,че първото  плащане в размер на 50000 лв. е направено непосредствено преди-десет дни ,промяната на  съдружниците в ищцовото дружество, като  след това е започнало почти ритмично и ежемесечно заплащане на различни по размер суми ,последното от които  предшестващо подписването  на 18.08.2011 год. на споразумение за уреждане на отношенията възложител /строител– е осъществено на 21.10.2010 год. Същевременно,въпреки че решението за промяна на състава на съдружниците носи дата 13.09.2008 год. видно от представения протокол и други дружествени книжа за това,още на 02.09.2008 год./документа на лист 129 от делото/,т.е.към момента на първото плащане от 50000 лв. ,е бил съставен протокол ,назован  „от заседание на бщото събрание на съдружниците на „Арастрой” ООД”,с участници  в него „Адел” ООД и „Стратагема” ООД ,обективиращ решение  за подписване на договор за заем/допълнителна парична вноска/ в размер на общо 2000000 лв. ,или по 1000000 лв. за всеки съдружник.

Съгласно дружествения договор на ищцовото дружество, общото събрание на съдружниците се свиква от управителя най-малко веднъж годишно, като управителят е длъжен да свика общо събрание веднага щом загубите надхвърлят ¼ от капитала. В чл. 46 от дружествения договор са уредени правомощията на общото събрание, което има правомощие да избира управител и да го освобождава от отговорност, да взема решение за предявяване на искове на дружеството срещу управителя, за допълнителни парични вноски, както и решения по всички други, неуредени в дружествения договор въпроси, свързани с дейността и управлението на дружеството. Съгласно чл.47 от дружествения договор решенията на Общото събрание се взимат единодушно.На следващо място, съгласно чл. 50 от дружествения договор, управителят е задължен да уведомява съдружниците за хода на дружествените дела и цялостното състояние на дружеството, да ръководи и контролира цялостната финансова и счетоводна дейност на дружеството, да представлява дружеството пред трети лица. В чл. 52 освен ,че е уредена отговорността на управителя, който дължи обезщетение на дружеството, в случаите когато поради действието или бездействието му, в нарушение на неговите задължения, дружеството претърпи вреди или пропусне сигурни ползи е и  предвидено,че  той отговаря за преките и непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени, а когато е бил недобросъвествен отговаря за всички преки непосредствени вреди. Ал.2 на същия  чл. 52  указва,че управителя сключва договори,които са валидни и обвързват дружеството спрямо третите  добросъвестни лица  независимо дали са били одобрени от общото събрание преди или след сключването им,като ако управителят сключи договор, който общото събрание е решило да не се сключва и който не е одобрен от съдружниците след сключването му, той отговаря пред дружеството за всички причинени от сключването на този договор вреди. Тълкувана във връзка с чл.46,т.19 от дружествения договор,разпоредбата на ал.2 на чл.52 изисква във всички случаи при сключване на какъвто и да е договор от името на дружеството,управителят да има съгласието на върховния орган,което е следвало съобразно чл.47 да бъде обективирано във взето при това с единодушие решение то съдружниците.Алтернативата е само по отношение на момента,към който  това съгласие следва да се  осигури-по  преценка на управителя то би могло да бъде  взето предварително или след сключване на договора. И в двата случая обаче одобрение е необходимо и при липсата му, управителя носи отговорност за причинените вреди. А в чл. 53 е  прието,че управителя  не носи отговорност за вредите и пропуснатите ползи, ако са причинени в изпълнение на решение на ОС.

На следващо място, от представените по делото пълномощни (л.136) е видно, че Управителят на дружеството „Стратагема“ ООД Александър Чечков, е упълномощил ответника Д. да представлява Стратагема“ ООД пред всякакви трети лица, да сключва от името и за сметка на дружеството всякакви договори, да получава парични суми във всякаква валута и да извършва плащания на всякакви разходи във всякаква валута, свързани с търговската дейност на дружеството, като свободно да оперира с банковите сметки на дружеството,т.е.по отношение на това търговско дружество ответникът по настоящото дело е имал качеството търговски пълномощник.  Олга Чечкова, която също е съдружник в „Стратагема“ ООД, от своя страна също е упълномощила Д. (л.138) с правото да се разпорежда със сумите по банковите сметки  в евро в Булбанк АД клон Бургас, като по свое усмотрение да може да тегли суми в брой от сметките на Чечкова без ограничения, да нарежда плащания от сметките в полза на свободно избрани по негово усмотрение лица, да превежда суми по сметките на Чечкова без ограничения.

На 05.09.2008г., видно от представения договор за заем (допълнителни парични вноски) (л.131), „Адел“ ООД, в качеството си на съдружник в „Арастрой“ ООД и като заемодател, се е задължил да предаде в собственост на „Арастрой“ ООД, като заемател, сумата от 1 милион лева, под формата на допълнителна парична вноска за извършване на СМР на процесния обект.Уговорено е в чл.2 ,че полученият заем ще бъде предаден от заемодателя на заемателя до 31.05.2009 год. във вид на вноски при поискване от заемателя,т.е. по преценка на „Арастрой” ООД. Заемателят се е задължил да върне получената сума на заемодателя в срок до 31.12.2009г.-чл.5. Сроковете  по чл.2 и по чл.5  са  били на два пъти удължавани до 30.09.2010г., съответно до 30.09.2011г.(л.133,134).

Същият договор за заем (допълнителна парична вноска)  е  сключен и между съдружника „Стратагема“ ООД като заемодател и „Арастрой“ООД като заемател (л.525). Клаузите са идентични с тези на договора за заем между „Адел“ ООД и „Арастрой“ ООД. Към договора за заем е  бил  сключен само един анекс за удължаване на срока за връщане на предадените суми до 30.09.2010г.(л.527). Втори анекс не е сключван.

От експертизата-т.1.9 , е видно, че себестойността на получените от „АРАСТРОЙ“ ООД, съгласно договора за суперфиция, обекти,изчислена по данни в счетоводството му, е в размер на 2 745 509,78лв. без ДДС, от общо 3 925 505,75лв. без ДДС за цялата сграда,като дружеството не е извършвало друга дейност освен тази.

На 22.07.2011г. общото събрание на съдружниците на „Адел“ ООД е взело решение за освобождаване на А.Д.Д. като управител на „Адел“ ООД, като на негово място е избран за управител Венета Станкова Бойчева (л.530). Ответникът в открито съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК заяви, че няма роднинска връзка с Бойчева (л.1524), което твърдение беше опровергано с представеното от ищеца удостоверение за родствени връзка, от което е видно, че Венета Бойчева е племенница на съпругата на ответника М.К.Д. (л.1545),т.е. налице е родство по сватовство. Причината за смяната на управителя,видна от представените книжа, е че ответникът по настоящото дело не е успял в продължение на 24 месеца да уреди отношенията между „Арастрой”ООД и „Адел” ООД  и да събере вземанията в полза на „Адел” ООД. Сменяйки А.Д.с неговата родственица по сватовство, за чийто управленски качества не са направени  каквито и да било констатации и без да е посочено в протокола името на лицето,което  е представило тази кандидатура,общото събрание на „Адел” ООД й е възложило да предприеме необходимите паравни и фактически действия по извънсъдебно събиране на вземанията на „Адел” ООД от „Арастрой” ООД.

Не е спорно между страните, а и това се установява от разпита на свидетеля Л. (л.1574), че по повод на строителството, възложителят „Арастрой“ ООД е натрупал задължения към строителя „Адел“ ООД в размер на около 800хил.лв. В тази връзка Венета Бойчева, в качеството си на управител на изпълнителя „Адел“ ООД е сключила нотариално заверено споразумение с Д., в качеството му на управител на „Арастрой“ ООД (л.171). Д., със споразумението е признал, че по силата на договора за строителство от 15.08.2008г.,  възложителят „Арастрой“ ООД дължи на изпълнителя „Адел“ ООД главница в размер на 792 331, 58лв., съставляващи стойността на изпълнени от изпълнителя, приети, но незаплатени СМР, които били актувани, а част от тях и фактурирани с подписани актове образец 19. Фактурите и актовете образец 19 са изброени изчерпателно в споразумението. Още в споразумението е уговорено, че „Арастрой“ ООД е приел, че дължи на „Адел“ ООД сумата от 165 877,77лв. лихви за забава върху незаплатената главница. Във връзка с признатото задължение от управителя на възложителя „Арастрой“ ООД, дружеството се е задължило да погаси така възникналите задължения на отделни парични вноски както следва: до 31.08.2011г. сумата от 79 233,16лв. (представляващи 10 % от дължимата сума), а останалите 90 % от сумата – на шест равни вноски до 20 число на всеки от следващите шест месеца, считано от 01.09.2011г. до окончателното плащане. Страните по споразумението са уговорили, че в случай на забава на плащането, на която и да е вноска за главница, цялото неплатено задължение за главница на възложителя става автоматично  изискуемо, без да е необходимо изпращането на нарочна покана за това. В споразумението е посочено още, че падежите на главниците се уговарят като фиксирани задължения по смисъла на чл. 87, ал. 2, предложение последно от ЗЗД. Посочено е изрично, че възложителят ще дължи и заплащане на всички, посочени в споразумението лихви за забава в общ размер на 165 877,77лв. В чл. 5 от споразумението страните са направили изрична уговорка, че в случай на неизпълнение на задълженията на възложителя за заплащане на която и да е било от договорените парични вноски, изпълнителят „Адел“ ООД има право да поиска от компетентния съд издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл. 417, т. 3, предл. 2 от ГПК.

По делото се установи, че Д., като управител на „Арастрой“ ООД не е уведомил съдружниците за сключеното от него споразумение и конкретно съдружника „Стратагема“ ООД. Няма данни да са предприети задължителните  действия по ал.2 на чл.52 от дружествения договор във вр. с чл.46,т.19 от него –управителят не е свикал общо събрание на „Арастрой” ООД нито преди,нито след сключване на споразумението.

Поради неплащане още на първата вноска от посоченото споразумение от страна на „Арастрой“ ООД, изпълнителят „Адел“ ООД на основание чл. 417 от ГПК (л.179), на 20.09.2011г. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се е снабдил с изпълнителен лист от 28.09.2011г. за сумата от 958 209,35лв. като завежда изпълнително дело 201180304001556 по описа на ЧСИ Таня Маджарова (л.594).

ЧСИ Таня Маджарова е изпратила покана за доброволно изпълнение (л.668) на управителя на „Арастрой“ ООД Д., за заплащане на главница в размер на 958 209,35лв., законна лихва в размер на 9 767,88лв. за периода 20.09.2011г.-26.10.2011г., присъдени разноски 19 164,20лв., 27 679,12лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Управителят Д. не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок. С поканата е насрочен опис за 14.10.2011г. на имуществото на длъжника „Арастрой“ ООД с управител Д., като е наложена и възбрана върху него и е насрочена публична продан. Към момента на извършването на оценката, самостоятелните обекти в сградата (апартаменти и бистро) са били на етап „на тапа“( без настилки, без облицовки, небоядисани, без санитарни прибори), а бистрото е било и без ел. и ВиК и ОВ инсталации и без мазилки. (л.1508). Проведени са две публични продажби на 08.12.2011г.(л.914) и 27.12.2011г.(л.1053), на които е участвал единствено взискателят „Адел“ ООД. Не са постъпвали други наддавателни предложения. Вследствие на двете публични продани „Адел“ ООД като взискател, с постановление за възлагане, придобива правото на собственост върху 36 самостоятелни обекта(л.1321-1357), а ЕТ АДЕЛ-1-А.Д. – един самостоятелен обект (л.1337). След това е насрочена нова публична продан от 01.02.2012г. до 01.03.2012г. (л.1400) на два самостоятелни обекта. На 02.03.2012г. за купувач е обявен единствения подал наддавателно предложение ЕТ „АДЕЛ-1-А.Д.“ с ЕИК ********* (л.1404), като впоследствие са възлжони на купувача с постановление за възлагане от 09.03.2012г. (л. 1417,1418). Поради погасяването на вземането на взискателя „Адел“ ООД,  изпълнителното дело е било прекратено (л.1439). Така вследствие на всички публични продажби, длъжникът „Арастрой“ ООД е изгубил собствеността върху 39 самостоятелни обекта, като няма данни управителят на „Арастрой“ ООД Д. да е обжалвал постановленията за възлагане.

Комплексната експертиза (л.1503)  установява, че общата достигната в изпълнителното производство продажна стойност на процесните 39 самостоятелни обекта е 1 070 499,99лв. без ДДС. Вещото лице Хаджиатанасов в открито съдебно заседание, заявява, че по отношение на въпроса каква е строителната себестойност за „Арастрой“ ООД на процесните 39 броя обекти, които са придобити на публична продан, е допусната техническа грешка, като сумата от 1 314 576,41лв. без ДДС се отнася само за 2012г. След като се включила и 2011г., за която себестойността на изнесените на публична продан и продадени обекти била в размер на 652 705,18лв. без ДДС, строителната себестойност на процесните 39 броя обекти, които са били продадени на публична продан е 1 967 281,59лв. без ДДС. Оттук разликата между строителната себестойност на процесните 39 броя обекти и цената им на публичната продан е 896 781,60лв.(л.1525).

След прекратяване на изпълнителното дело, с решение от 07.06.2012г. на общото събрание на съдружниците на „Адел“ ООД, управителят Венета Станкова Бойчева е освободена като управител, като на нейно място е избран и назначен за управител отново ответника А.Д./лист 58 от делото/.В  протокола на общото събрание за новия избор са изложени конкретни съображения за това-освобождаването на родственицата по сватовство на ответника поради изпълнение на възложените й задачи,а повторен избор на ответника ,поради  това,че причините за отстраняването му са били преодолени,както и с необходимостта организацията и управлението на дружествените дела да се възложат на управител с добри познания за финансовото състояние на дружеството,поради изградената поради дългогодишния опит и позиция на управител богата система от контрахенти на дружеството,които в условия на стесняващ се пазарен дял на строителството,могат да се окажат полезни за дейността на „Адел” ООД.

От представените от ищеца нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот (л.206-218) е видно, че част от получените от „Адел“ ООД при публичната продан недвижими имоти, след това са били препродадени на трети лица. Апартамент 6 с идентификатор 81178.9.27.1.23 е бил възложен на взискателя „Адел“ ООД за сумата от 46 000лв.(л.1352), а е  бил продаден от него само четири месеца след това  за сумата 99 665,84лв.; Апартамент 5, който е бил възложен при публичната продан за сумата от  29500лв., е бил продаден  от „Адел“ ООД  отново около четири месеца след това за 61 478,25лв.; Апартамент 8, които е бил получен при публичната продан за сумата от 32600лв., е бил продаден от 68 454,06лв.; Самостоятелен обект с идентификатор 81178.9.27.1.20 е бил възложен на „Адел“ ООД за сумата от 47 500лв., след което е бил продаден за 80395,76 лв.  на ответника като едноличен търговец,а  самостоятелен обект с идентификатор 81178.9.27.1.18 е бил възложен на „Адел“ ООД за сумата от 46 000 лв., след което е бил продаден на ответника като едноличен търговец  за сумата от 77 638,30лв.

След продажбите, ищецът е останал с апартаменти 1,3,5,6,7,8,9,10,12,13г. във вх. № 5 на процесната сграда (л.127), които, съгласно експертизата, са със степен на завършеност „на тапа“. В тези апартаментни, съгласно приетата техническа експертиза(л.1502), не е осъществена шпакловка по стени и тавани, като такива СМР не са актувани и съответно плащани. Единствено кабелната инсталация била подмазана навсякъде, като фунцкионирала навсякъде, видно от издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация на цялата сграда (по протоколи за проби, неразделна част от протокола акт обр. 16 – л.504-524). Експертизата установява, некачествено изпълнени СМР и повреди, изразяващи се в избили петна от ръжда по таваните на всички стаи (без тези в ап.7), паднала почти цялата мазилка от таваните в стаите на ап. 12 и 13, неподмазана зидария около входната врата на ап. 12, необработен (нешпаталован) гипскартон при шахта ап. 13, неподмазани три броя ъгли на шахти в ап. 13. Експертизата посочва, че към момента на приемо-предаването на изработката със съответните приемо-предавателни протоколи, всички недостатъци са били видими, освен избилите петна от ръжда и падналата мазилка от таваните. Вещите лица считат, че избилите петна от ръжда по таваните се дължат на неправилно поставена арматура на плочата, тъй като долната арматура била поставена направо върху кофража без „столчета“. За тяхното отстраняване било необходимо издълбаване на мазилката при появилите се петна до арматурата и подмазване. Появилата се влага в ъглите между тавани и външни стени в ап. 8,9,10 е на воронките, от което излизало, че при обилен валеж водата не се поемала от воронките и подливала под керемидите, което се дължало по всяка вероятност на запушени воронки. Вещите лица изчисляват, че стойността на разходите, необходими за отстраняване на посочените недостатъци съгласно приложение № 2 към експертизата (л.1514), са в размер на 5 020лв. Съдът като използва  методиката по приложение № 2  към експертизата,изчисли  стойността на разходите,необходими за отстраняване на видимите към момента на приемане недостатъци на сумата от 1398,52 лв.

На проведено на общо събрание от 24.08.2012г. съдружникът в ищцовото дружество „Стратагема“ ООД е изключил съдружника „Адел“ ООД, представляван от управителя Д., за извършени от  последния нелоялни действия към дружеството, изразяващи се в неизпълнен ангажимент за финансиране на инвестиционната дейност на „Арастрой“ ООД, включително предприемане на действия по принудително изпълнение срещу дружеството, в което е съдружник, без проява на обичайните за добрата търговска практика партньорска толерантност и отстъпки (л.42).

В същия ден е Д. е освободен и като управител на „Арастрой“ ООД(л.44), като изрично е посочено, че не е освободен от отговорност. След това на 20.10.2012г. едноличния собственик на капитала в ищцовото дружество е взел решение да бъда предприети необходимите фактически и правни действия с оглед реализиране по съдебен ред имуществената отговорност на освободения от длъжност управител чрез предявяване на иск пред съд. (л.46). Решението е било потвърдено отново на 04.12.2013г. от едноличния собственик на капитала (л.49).

От изслушаните по делото свидетелски показания се установява, че между съдружниците в ищцовото дружество „Стратагема“ ООД и „Адел“ ООД са възникнали неразбирателства във връзка с финансовата част на строителството още през 2009 год.  Отношенията станали обтегнати и имало натрупано недоверие. Причината е била, че Чечков, който е бил управител на „Стратагема“ ООД спрял да финансира строителството. Д., тъй като е бил и управител на Адел“ ООД, извършваща строителството е искал допълнителни парични средства, за да бъде довършен целия обект,както и да бъдат уредени отношенията с „Адел” ООД по извършеното ,но неразплатено строителство. Чечков е искал информация защо строителството надвишава заложените в началото проектни разходи, къде са отишли допълнителните разходи, тъй като сметката на съдружниците им била за определено число, а това било надхърлено.  Д., от своя страна, не давал конкретика на цифрите под различен претекст, като довело до ескалиране на напрежението между двамата. Между съдружниците се постигнало споразумение как да бъде разделено имуществото на „Арастрой“ ООД, но  неразбирателствата не се изгладили, а се  обсъждало разделяне на обектите на сградата. Между съдружниците не било уточнено в каква форма ще се извърши разпределянето на активите на „Арастрой“ ООД. След като Чечков  заминал за гр. Москва  в края на юли 2011 год. , Д.  бил сменен като управител на „Адел“ ООД, като на негово място била избрана Венета Бойчева – роднина на Д.. Към този момент „Арастрой“ ООД е имал финансови задължения към „Адел“ ООД в размер на 800-900хил.лв. След това било сключено споразумението между „Адел“ ООД и „Арастрай“ ООД, без Чечков да е бил уведомен за това споразумение.

Свидетелят И.Л. още посочва, че през 2009-2010г. Д. е поставял въпроса за това, че „Адел“ ООД има да вема пари и има финансови проблеми в тази връзка. Оттам и тръгнали проблемите. Част от разговора бил, че част от строителството трябва да се заплати на „Адел“ ООД като строител, а другата част между съдружниците „Стратагема“ ООД и „Адел“ ООД като съдружник.

Друго неразбирателство, което е имало между съдружниците е било относно цената на апартаментите, на която да се продават. Д. е искал няколко апартамента да се продадат на по-ниска цена, докато Чечков е смятал, че цената е занижена и нереална. Това се подкрепя и от представеното по делото писмо (л.528) от Чечков до Д., с което отказва да се извърши продажба на част от апартаментите на по 480евро на кв.м., тъй като Д. не е указал в каква степен на завършеност са апартаментите и включен ли е ДДС, каква печалба ще получи „Арастрой“ ООД и какви загуби.

Свидетелят Василев, който работи в „Адел“ ООД вече 9 години, заявява, че до публичната продан апартаманетите са били „на тапа“, като след продажбата са  започнали  довършването им . Проблеми с течове не са имали, но след като сградата била готова, се появили. Причината била гнездо на птица, разположена в улука, като след отстранявато и, течове, вече е нямало.

В хода на делото, по отношение на ищцовото дружество, по искане на „Адел“ ООД, е било открито производство по несъстоятелност с решение № 118 от 22.12.2014г. на Апелативен съд – Бургас по т.д. 245/2014г., дружеството е обявено за неплатежоспособно с начална дата 01.01.2012г. и е назначен за временен синдик Мая Петрова Великова. Впоследствие синдикът е бил назначен за постоянен такъв от Окръжен съд – Бургас с Определение № 152 от 30.01.2015г по т.д. 539/2012г.През м. априлм 2015 год.производството по несъстоятелност е спряно,като на такъв етап е и  към настоящия момент, поради липса на парични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

От горната фактическа обстановка се установява от правна страна следното:

Предявеният от „Арастрой“ ЕООД иск е за осъждане на А.Д., действал като управител на дружеството, за репариране на причинени на дружеството вреди, вследствие на неговото управление, и има своето правно основание в чл. 145 от ТЗ-управленски деликт.

По допустимостта на иска:

Ответникът е възразил по допустимостта на участието в производството по делото след първата размяна на книжа на  упълномощените от управителя на ищцовото дружество адвокати ,с твърдения,че представителната им власт е отпаднала,поради това,че по отношение на дружеството е  открито производство по несъстоятелност.Счита,че в производството по делото представител на ищеца може да бъде само избрания и назначен в производството по несъстоятелност синдик.

Съдът счита това възражение за несъстоятелно.От служебна справка в електронния търговски регистър по партидата на ищеца е видно,че с решение № 118  от 22.12.2014 год. по т.д.№ 245 по описа за 2014 год. на Апелативен съд гр.Бургас ,вписано на 29.12.2014 год. в горния регистър е било открито производство по несъстоятелност по отношение на ищцовото дружество,като е обявена неплатежоспособността му и е определена началната й дата,допуснато е обезпечение чрез възбрана и запор,назначен е временен синдик,свикано е първо събрание на кредиторите-решение със съдържанието и реквизитите по чл.630,ал.1 от ТЗ.Впоследствие с решение 142 от 16.04.2015 год.  по т.д. №  539 по описа за 2012 год. на Бургаски окръжен съд ,обявено в регистъра на 17.04.2015 год. производството по несъстоятелност е било спряно.Няма данни в електронния търговски регистър да е вписано,а следователно не е и постановявано в производството по несъстоятелност  решение за прекратяване на дейността на предприятието на длъжника и за прекратяване на правомощията на органите му.Не се спори,че при предявяване на иска и образуване на производството по настоящото дело-на 30.12.2013 год. ищцовото дружество е имало упълномощен адвокат,който е продължил да участва от негово име  и да го представлява  и в хода на производството по делото до приключването му в настоящата инстанция.Участието на адв. Д.С. е на основание чл.32,т.1  от ГПК  с адвокатско пълномощно,което  представителство по белези е вид представителство,при това договорно   по смисъла на  36 ,ал.1 от ЗЗД.При това положение за прекратяването на представителната власт са приложими общите правила на чл.41 ,ал.1,предл. последно,а именно тъй като упълномощителя е юридическо лице ,пълномощието се прекратява с прекратяване на юридическото лице.В производството по несъстоятелност прекратяване по смисъла на посочения текст на чл.41,ал.1,предл. последно от ЗЗД настъпва след постановяване на решение със съдържанието по чл.711 от ТЗ.Такова,както бе посочено и по-горе в производството по несъстоятелност до момента не е постановявано и не е обявявано.Следователно прекратяване на юридическото лице по смисъла на чл.41,ал.1,предл. последно от ЗЗД  като факт с последици ,рефлектиращи върху упълномощаването на адвокат не е настъпвало.Същевременно в Закона за адвокатурата и в Търговския закон няма специални правила приложими по отношение на аквокатите,респ. по отношение на търговците,които не са обявени в несъстоятелност,изключващи приложението на общите правила на ЗЗД ,посочени по-горе във връзка с прекратяване на упълномощаването на адвокат.От друга страна с откриване на производство  по несъстоятелност по отношение на търговец  не настъпва ограничаване на процесуалната правоспособност на неговите органи-длъжникът продължава на основание чл.635,ал.1 от ТЗ своята дейност под надзора на синдика,като на основание чл.635, ал.3 от ТЗ неговите органи могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия,които не са изрично предоставени на синдика.Систематическото място също така на разпоредбите относно   синдика в Глава 42  на ТЗ,озаглавена „Органи и управление на масата на несъстоятелността“ сочат,че синдикът е орган на производството по несъстоятелност,както и  комитетът на кредиторите,а не орган на  длъжника –търговец по смисъла на дружественото право.Следователно синдикът не се отъждествява,с  който и да било от органите на търговско дружество,поради което и не може да се приеме,че  има идентични с  такъв орган права.Съгласно разпоредбите на чл.658,ал.1т.1 и 2  и т.7 от ТЗ синдикът има правомощия по отношение на предприятието на длъжника,но не и  във вътрешните отношения между участниците в търговско дружество,между тях и дружеството  или между  органите на дружеството.Систематимческото място на разпоредбата на чл.145 от ТЗ е в  частта “Видове търговци“,т.е. касае се за способ за реализиране на гражданска отговорност на дружествен орган към дружеството,чрез обезщетяване на нанесени вреди,а не до дейност на предприятието на длъжника,т.е. взаимоотношения с трети за дружеството лица по упражняване на вписания му предмет на дейност.С оглед на всичко изложено по-горе,тъй като производството по несъстоятелност в настоящия случая не се намира във фаза след постановено решение по чл.711 от ТЗ и  се касае за уреждане на правоотношения между орган на дружеството и самото дружество ,то не са били налице основания  за прекратяване на пълномощията на адвокатът,упълномощен от управителя на дружеството-ищец като негов законен представител преди постановяване на решението по чл.630,ал.1 от ТЗ и спиране на производството по делото по несъстоятелност,и за заместване на управителния орган на дружеството и упълномощения от него адвокат от назначения от съда по несъстоятелността синдик.Обстоятелството,че по силата на чл.658,ал.1,т.7 от ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела не следва да се тълкува разширително и да се прилага и в производството по чл.145 от ТЗ,особено когато е заварено висящо от производство по несъстоятелност за търговското дружество ищец,тъй като  би го лишил   от или би го  затруднил при  вече организирана защита,особено когато тя се осъществява и от ангажиран адвокат.За запазването на вече  осъществяваното процесуално представителство аргумент е и настоящия случай предвид  постановеното спиране на производството по несъстоятелност.В резултат на спирането се преустановяват действията на всички ограни в производството по несъстоятелност,включително и упражняването на правомощията на синдика.Същевременно от служебната справка в електронния търговски регистър е видно,че производството по несъстоятелност е инициирано от „Адел” ООД чрез управителя Д. ,чиято отговорност е обект на производството по несъстоящото дело.При това положение да  се приеме,че  дружеството няма представител в периода на спиране-тъй като представителството на адвокатите поради откриването на производство по несъстоятелност е прекратено,а синдикът не може да упражнява правомощията си,поради  спиране на производството по несъстоятелност,означава ненужно  да се търсят  процесуални средства да осигуряване на защита,каквито дружеството всъщност притежава. При това положение съдът счита,че откриването на производство по несъстоятелност по отношение на ищеца и спирането на производството по несъстоятелност не влияят върху процесуалното му представителство от упълномощените при образуване на производството по делото аквокати и ищцовото дружество е надлежно представлявано в производството по делото.

По основателността на исковата претенция:

Съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, искът по  чл. 145 ТЗ е предоставен на дружеството с ограничена отговорност, което има право да търси отговорност от своя управител, ако последният е причинил вреди на дружеството си. Специалната имуществена отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Практиката приема, че дори и в случаите ,в които не е бил  подписан договор за възлагане на управлението по обективни или субективни причини, избраният и вписан в търговския регистър управител придобива в пълния им обем правата и задълженията, които законът, дружественият договор или решенията на общото събрание на съдружниците свързват с този избор.

Съгласно трайната съдебна прекрати,обективирана напр. в   решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 669/2008 г., I т. о., ТК и  решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т.о. ТК , фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управителски деликт". Изложеното позволява да се приеме, че имуществената отговорност на управителя по  чл. 145 ТЗ не разкрива особености, неприсъщи на гражданската отговорност според правовия ни ред, изразяваща се в задължение за поправяне на причинените вреди /договорни или деликтни/.

Предмета на спора представлява спорното материално субективно правно, което следва да се установи в хода на процеса, а именно дали в полза на ищеца е възникнало материалното субективно притезателно право за търсене на обезщетение от неговия управител, вследствие на неговото поведение в това му качество. Предметът на спора се очертава от ищеца съобразно описаните от него фактически данни в обстоятелствената част на исковата молба и търсената от него защита, поместена в петитума на исковата молба. Поради това, съдът ще разгледа и изследва единствено дали описаното в исковата молба поведение на управителя е било противоправно,дали са  настъпили вредите, описани  в петитума на исковата молба,именно вследствие на посочените действия,пресп. бездействия на управителя, като исканията на ищеца следва да бъдат разгледани в поредността, в която са заявени в петитума.

По отношение на претендираната сума в размер на 50хил.лв., като част от сума в размер на 468 000лв., представляваща разликата между платеното от „Арастрой“ ООД възнаграждение по договор за СМР, надвишаващо обичайното за такава услуга:

Твърди се,че  ответникът в качеството на управител  е сключил неизгодни за ищеца договори при завишени цени,надвишаващи обичайното възнаграждение за предоставена строителна услуга,като не е положил грижата на добрия търговец при договарянето.Последното е довело и до реално заплащане на изпълненото по договорените завишени цени. 

В приетата по делото експертиза(л.1509) изрично е посочено, че актуваните единични цени отговарят ,а в някои случаи са и по-ниски  от  договорените такива,като същото е положението и в  количествено отношение-актувани са по-малки количества от договорените такива.С оглед на това реално извършените СМР  са на по-ниска обща стойност от договореното между страните в двата договора за строителство от 07.05.2007г. и 15.08.2008г. От експертизата с също така става ясно,че печалбата, която строителят „Адел“ ООД  е начислявал, съответства на обичайната печалба за строителния бранш, която е 15 %, като в случая дори е  по-малка от нея-от 10% до 12 %. Също така се установява, че стойността на реално извършената строителната услуга по средни пазарни цени, към датата на предоставянето й, е в размер на 2 674 950лв. без ДДС, а възложителят „Арастрой“ ООД е заплатил на изпълнителя „Адел“ ООД общо сумата от 2 377 885,50 лв. без ДДС, което  е с 297 064,50лв. без ДДС по-малко от средните цени. Установи се и че строителят „Адел“ ООД е извършил СМР в размер на 86 856,09лв., които не са били актувани, съответно заплатени от ищцовото дружество, а реалният обем на извършените от „Адел“ ООД строително-монтажни работи, е в размер на 2 469 270лв., което отново  е по-малко по размер от средните пазарни цени за процесния период.Не се установява    извън извършените от „Адел“ ООД строително-монтажни работи-актувани и неактувани, в  общ размер  от 2 469 270лв., да  са осъществени други такива,които да са включени в обема на въведената в експлоатация сграда,въпреки данните за нередовно водена строителна и счетоводна документация от „Арастрой” ООД по време на управлението на ответника Д..При това положение следва да се приеме,че независимо от обстоятелството,че по сключените договори общия размер на уговорено възнаграждение значително надхвърля  дължимото възнаграждение за реално изпълнените строително-монтажни работи по построената   сграда ,не е налице увреждане на дружеството от твърдяния вид.В самите договори е  прието,че точната  им стойност  ще бъде получена след замерване количествата на действително извършените СМР,а обемът ще се доказва от изпълнителя.При това положение се констатира,че дължимото възнаграждение,заплатено включително и въз основа на проведеното принудително изпълнение не надвишава обичайното такова за този вид услуги.  

Безспорно е налице  и съответствие в качествено отношение между договорено и реално изпълнено количество СМР. Строителят е вложил материали, които са от средно качество. Използваните от строителя „Адел“ ООД по-качествени материали (тухли „Лейтъл“, гранитни плочи и др.), които не могат да се приравнят на луксозно строителство, не са се отразили в крайна сметка върху крайната цена на целия строителен обект, изразяващи се в завишаване на стойността му над средната пазарна стойност за същия вид СМР.

Предвид горното не може да се приеме, че възнаграждението което е било платено от „Арастрой“ ООД, надвишава обичайното за такъв вид услуга. Липсата на елементите от фактическия състав на управленския деликт по чл. 145 от ТЗ-противоправно управленско поведение,вреди и причинно следствена връзка между тях , налага извода, че искът за заплащане на сума в размер на 50хил.лв., представляваща разликата между платеното от „Арастрой“ ООД възнаграждение и стойността на обичайната цена за този вид СМР, е неснователен и следва да се отхвърли в тази част.

По отношение на претендираната сума в размер на 8хил.лв., като част от сума в размер на 10 877лв., представлява размера на недължимо платено от „Арастрой“ ООД (по смисъла на чл. 265, ал. 1, предложение трето от ЗЗД) възнаграждение за некачествено изпълнена строителна услуга:

Експертизата установява, че апартаменти №№ 1,3,5,6,7,8,9,10,12 и 13 във вх. 5 в процесната сграда са на етап „на тапа“, като се установи, че те са собственост на ищцовото дружество. При извършения от вещите лица оглед на апартаментите, са констатирани следните недостатъци  :избили петна от ръжда по таваните на всички стаи (без тези на ап.7), влага в ъглите между таван и външни стени в ап. 8, 9, 10, паднала цялата мазилка от таваните на ап. 12 (1 стая) и 13 (3-те стаи), неподмазана зидария около входната врата на ап. 12, неподмазан гипскартон на шахта и кутия за скрити инсталации и неподмазани ъгли на шахти в ап. 13. Вещото лице е посочило ,че избилите петна от ръжда и падналата мазилка  от таваните не са били видими към момента на приемо-предаване на изработката със съответните актове обр. 19, а останалите са били видими.От събраните обаче доказателства не се установява точната и конкретна причина за избилите петна от ръжда  по таваните,за да могат те да бъдат квалифицирани като недостатъци по смисъла на чл.265 от ЗЗД,вещото лице при изслушването си в съдебно заседание сочи,че причините могат да бъдат комплексни-както на некачествено изпълнение,така и на неправилна поддържка.За да се приеме,че ответникът като управител носи отговорност за неизползвани от дружеството права при приемане на изпълнение от насрещна страна по договор за строителство ,е необходимо да се установи,че констатирани недостатъци се дължат именно на некачествено изпълнени строително-монтажни работи,възложени по договор за строителство,а не на други причини,както и,че са били видими към момента на приемане,а не са заявени,или че въпреки,че са били скрити ,са били установени и своевременно не е направено възражение по тях.В този смисъл ищецът заявява,че търси  обезщетение за неупражнено  от управителя възражение за намаление на дължимо възнаграждение при приемане на работата.Следователно установените от експертизата недостатъци ищецът счита,че са резултат от некачествено изпълнени строително-монтажни работи,в причинна връзка с които са се проявили тези недостатъци и са били видими при приемане на работата,където управителят е проявил или небрежност или умишлено в интерес на строителя,когото също е представлявал, е премълчал.От събраните доказателства   както бе посочено и по-горе не става  ясна причината за появата на ръждивите петна и падането на мазилката от  таваните- неспазване на технологията при изпълнение на възложените работи,или неправилно провеждана поддръжка на елементи от сградата или друго.Безспорно  е от освен това,че тези два  недостатъка не са били установими при приемане на работата,т.е. те са   скрити и се появяват по-късно.Останалите недостатъци най-общо представляват необработване чрез шпакловка на определени места в определени апартаменти.Както обаче и вещото лице посочи,въпреки,че са били видими и установими при приемането,дейност по шпакловка не е актувана и заплащана за обекта,т.е. възнаграждение за такава не е плащано,поради което и вреди от неупражнено право по чл.265 от ЗЗД не са настъпили.

Искът за заплащане на сумата от 8хил.лв., като част от сума в размер на 10 877лв., представляваща размера на недължимо платено от „Арастрой“ ООД (по смисъла на чл. 265, ал. 1, предложение трето от ЗЗД) възнаграждение за некачествено изпълнена строителна услуга, следва при това положение да се отхвърли .

По отношение на искането за заплащане на сумата от 250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), като част от сума в размер на 1 254 400 лв., представляваща разликата между себестойността, които процесните 39 бр. самостоятелни обекта имат за „Арастрой“ ООД и цената, на която същите са възложени на трети лица при публична продан:

Искът в тази част следва да бъде уважен.

По делото се установи противоправно и виновно  поведение (поредица от действия и бездействия) от страна на ответника, от което са причинени вреди на ищцовото дружество. Ответникът Д. е бил управител, както на ищцовото дружество „Арастрой“ ООД, така и  на дружеството „Адел“ ООД, тоест Д. е представлявал както възложителя по двата договора за строителство, така и изпълнителя, като е бил и съдружник в дружеството -строител „Адел“ ООД.Безспорно  от всички събрани доказателства,включително и свидетелски показания ,се установява,че  преди предприетата  промяна на съдружниците в „Арастрой” ООД през септември 2008 год. при започнало строителство,  Д. е бил наясно,че ищцовото дружество не разполага със средства за финансиране на сградата,включително и за разплащане с „Адел” ООД,в което е бил  и съдружник и управител,а към 09.2008 год. са били извършени,актурани и фактурирани,но неразплатени строително-монтажни   работи по първия договор за изпълнение на груб строеж в общ размер от 697741,04 лв. без ДДС по протоколи и фактури,описани под № 1 до 4 вкл. съгласно таблицата в заключението на вещите лица по комплексната експертиза.лист 1504 от делото. .Разплащания по строителството на сградата са започнали  едва след  промяната на съдружниците в „Арастрой” ООД  и включването на „Стратагема” ООД с участници руски граждани и посредством  паричните средства от техните лични банкови сметки.Тези средства са  постъпвали под формата на даден  заем  в  „Арастрой” ООД от съдружника „Стратагема” ООД,след това с тях са били извършвани плащания от „Арастрой” ООД към „Адел” ООД,а след плащанията последното е изпълнявало своя ангажимент за предоставяне на заем при поискване по сключените договори за заем.Действително с двете дружества-съдружници  са били сключени  идентични договори за заем,както и анекси,но формулировката в тях,че предоставянето става при поискване и обстоятелството,че  управител и търговски пълномощник и на тримата участници  е бил ответникът Д. ,е дало възможност той да  определи  и претендира не едновременно изпълнение в един и същ момент от двамата съдружници поравно на задълженията по договорите за заем,каквато воля и разбиране  за паритетно участие явства от клаузите на подписания дружествен договор, а  първо изпълнение от единия съдружник, като едва след известно време и при определени обстоятелства изпълнение  и от другия,при което у „Стратагема” ООД  се е формирало   убеждението за неравностойно третиране на двамата съдружници,въпреки, равните им  права и еднаквите им по тежест задължения.

 Не е спорно, че Д., като управител на изпълнителя „Адел“ ООД и негов съдружник, е имал противоречения с другия съдружник в „Арастрой“ ООД, а именно „Стратагема“ ООД в лицето на Александър Чечков, свързани и  с финансирането на строежа, както и  с цената на която да се продават апартаментите,независимо,че е имал качеството на търговски пълномощник и по отношение на това дружество.Вследствие на това в продължителен период от време –около година-„Арастрой” ООД е преустановила изпълнението на задълженията за плащане на възнаграждение спрямо „Адел” ООД ,преустановено е и  финансирането на „Арастрой” ООД от съдружниците в нея,а споровете между, Чечков и Д. по отношение  пазарната цена на обектите от строящата се сграда,са довели до  невъзможност да се извършват продажби с цел набавяне на парични средства.Следователно самата вписана в електронния търговски регистър дейност на „Арастрой” ООД фактически е била преустановена.От извършщената по делото комплексна експертиза става ясно,че към 31.08.2011 год. при сериозния разрив в отношенията между Чечков и Д.  и обмисляне на разделяне на имуществото на „Арастрой” ООД между съдружниците в нея,дружеството е имало непокрита загуба от минали години в размер на 92 хил. лв.,а основният капитал е бил 6 хил. лв.,като собственият капитал е  минус 86 хил. лв.,т.е. отрицателна величина,сочеща свръхзадлъжнялост.Към тази дата липсват реализирани продажби на дружеството,което е довело до свръхнатрупване на материални запаси под формата на незавършено  производство,което от своя страна е довело до невъзможност на предприятието да реализира доходи и генерира печалба.Дружеството  се е намирало в кризисно финансово състояние,което се характеризира с непогасени в срок кредити,недостиг от нормални източници за финансиране на запаси и чисти активи и предприятието е  било на границата на банкрут или е  било във  фактически банкрут. Въпреки това няма данни управителят Д. да е предприел действия по  свикване на общо събрание на „Арастрой” ООД и уведомяване на съдружниците за  това състояние,нито данни за опити да предложи разрешения,които съдружниците да обмислят и в съгласие с дружествения договор за разрешат.Наместо това  изземайки функциите на върховния дружествен орган-общо събрание и при съществуващо явно противоречие в интересите на трите дружества,които едновременно представлява в едни и същи правоотношения, е продължил да участва ,включително и чрез своя родственица в цялостната дейност на дружествата. 

С подписването на  споразумението от 18.08.2011 год. , управителят Д. е действал напълно умишлено и във вреда на представляваното от него дружество „Арастрой“ ООД, признавайки, че дължи значителна по размер сума, без да е взето решение на ОС на съдружниците за сключване на тази договореност-нито преди,нито след това,няма и данни да е свиквано общо събрание или да е изпратено поне  уведомление на съдружника „Стратагема” ООД за тази договореност,съгласно ал.2 на чл.52 от дружествения договор.Договорът е и с нотариална заверка на подписа,в него на насрещната страна като представител участва роднина по сватовство на ответника по делото,липсват каквито  и да било  мотиви за причината за нейния избор,така както това е сторено впоследствие при връщането на Д. като управител на „Адел” ООД,което е необяснимо,същевременно освобождаването на Д. е мотивирано с невъзможността му да събере вземанията от „Арастрой” ООД,а на новоизбрания управител е възложено именно това-да осъществи извънсъдебно събиране на вземанията.Така  при съзнаването ,че между  ищцовото дружество от една страна като възложител  и строителя „Адел“ ООД,който същевременно е и съдружник,са  налице спорове по финасиране на строителството, рефлектиращи пряко  върху  изпълнението  на задълженията  на „Арастрой“ ООД по  самите договори за строителство ,е участвал именно като управител на „Арастрой“ ООД  и  без да поиска одобрението или съгласието му по чл.52,ал.2 от дружествения договор, от негово име в създаване на изпълнително основание,предвидено в българското законодателство  за събиране по  облекчен ред  по принцип на безспорни вземания.     По този начин  подписвайки споразумението от 18.08.2011 год.  без дори  да информира „Стратагема” ООД за това ,ответникът без да е бил обвързан от и без да е действал в изпълнение на решение на общото събрание  на „Арастрой“ ООД ,взето с единодушие по чл.47 ,както предвижда  дружествения му договор ,  е изпълнил  приети решения от другия съдружник „Адел“ ООД, т.е. действал е в негова полза.Единственото  логично  обяснение на извършената промяна в управлението на „Адел“ ООД   преди подписването на споразумението с нотариална заверка на подписите на 18.11.2011 год. с оглед конкретните установени факти около нея,е в съзнавания  от самия Д.   конфликт на интереси,при който действа в  спорните отношения  между ищеца и „Адел“ООД и който лесно би бил установим по външни белези от съдържанието на споразумението,при положение ,че в него той участва  като представител по закон на двете насрещни страни,т.е.  при  хипотеза на договаряне сам със себе си.Същевременно предприемането на смяната му като управител в  ищцовото дружество дори по негова  инициатива и желание,при съзнавания конфликт на интереси ,в който се е намирал,би препятствала своевременното подписване на споразумението,извършено при това в период,в който участващите в търговското дружество-втори съдружник  лица,са били извън пределите на Република България,затрудняваща комуникацията с тях,включително и във връзка с дружествените дела.

 С  всички описани по-горе действия, Д. е нарушил както договора за възлагане на управление по посочените по-горе текстове, сключен между него и „Арастрой“ ООД,  така и посочените по-горе конкретни разпоредби на дружествения договор,вменяващи му конкретни задължения във вътрешните отношения между съдружниците.

Управителят е действал в нарушение на чл. 46, т.19 от дружествения договор, който изисква,  общото събрание взема решение по всички други въпроси, които са свързани с дейността и  управлението на дружеството. Управителят е действал без решение на общото събрание, което е било единствено компетентно да вземе решение за сключване на споразумение с нотариална заверка на подписите, с което признава свои  парични задължения  и поема ангажимент да ги погаси,а от една страна задълженията  са били спорни между самите  съдружници в „Арастрой“ ООД,единият от които е бил и самия строител,а  приетият начин на плащане-невъзможен за осъществяване с оглед финансовото състояние на ищцовото дружество към този момент.Въпреки това и с пълното знание за спорността на вземанията на строителя  от гледна точка на възложителя и за финансовото състояние на дружеството-възложител  Д. е подписал споразумението,откриващо облекчен-бърз и безспорен ред за принудително изпълнение,което е знаел,че не може да бъде осъществено по друг ред освен по реда на публична продан на недвижимите му имоти,за които същевременно между съдружниците в „Арастрой“ ООД са били водени  и неприключени разговори за разделяне.

Д. е нарушил и чл. 49, т. 4 от дружествения договор, който задължава управителя да осведомява съдружниците за хода на дружествените дела и цялостното състояние на дружеството. Управителят целенасочено не е уведомил ОС на съдружниците и по-конректно „Стратагема“ ООД за сключеното споразумение,както и за реализираното принудително изпълнение.

Ответникът Д. е в нарушение и на чл. 1, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 4, и ал. 2, т. 1 и т. 2 от договора за управление. На първо място в чл. 1 от договора Д. се е съгласил да управлява и представлява ищцовото дружество в съответствие с действащата нормативна уредба, дружествения договор, решенията на ОС, както с клаузите на самия договор за управление. Нарушвайки горецитираните норми от дружествения договор, Д. е нарушил и договора за управление, сключен с ищцовото дружество.

Несъстоятелен е довода на ответника, че вземането на решение за приемане на годишния финансов отчет на дружеството за съответната година, освобождава   управителя от отговорност. В протокола от 24.08.2012г. е изразена категорична воля, че Д. не се освободен от такава. Решенията  за приемане на ГФО имат  различно предназначение и не съдържат в себе си мълчаливо волеизявление за освобождаване от отговорност, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ,такова трябва да бъде ясно, недвусмислено  и самостоятелно да бъде заявено.Горното явства и от  регламентацията в самия закон ,който  разглежда въпросите за одобряване на отчет и отговорност на управителя като две самостоятелни  и независими една от  друга компетентности.

Несъстоятелен е доводът  на ответника, че споразумението е било изгодно за „Арастрой“ ООД. Освен  изложено по-горе чрез него е постигнат резултат, по отношение на който между съдружниците в „Арастрой” ООД не е било налице съгласие-цената за продажба на изградените обекти.Общоизвестно е ,а следователно и на самия ответник,че в производствата по индивидуално принудително изпълнение,особено в процесния период с оглед  съчетанието на факторите икономическо положение в страната, недостатъци на  законодателната уредба и практика на частните съдебни изпълнители специално при приложение на изпълнителния способ за удовлетворяване на парични вземания изпълнение върху недвижими вещи чрез публична продан, изготвяните оценки и достигани продажни цени при търговете,включително и реалните плащания от участвали  наддавачи по тях  често са значително по-ниски дори от данъчните оценки на съответните имоти.Същевременно след придобиването на имотите при проведеното принудително изпълнение апартаменти са били препродадени от Д. като управител на „Адел“ ООД на два-три пъти по висока цена при това в рамките на 3-4  месеца след издаване на постановлението за възлагане.Дори и достигнатата цена да е била резултат на извършени довършителни работи- себестойността на  последните,съгласно заключението на  комплексната експертиза,извлечена от данните от счетоводството на „Адел“ ООД  в общ размер от 19637,84 лв. без ДДС, е незначителна с оглед достигнатите посочени в нотариалните актове продажни цени и възможностите тези дейности с оглед  стойността им  от 19637,84 лв. без ДДС да бъдат  осъществени от  „Арастрой“ ООД.

С оглед на всичко изложено по-горе вследствие на проведеното принудително изпълнение ищцовото дружество е увредено,като вредите се изразяват в това, че чрез този способ за изпълнение „Арастрой“ ООД е претърпяло загуба ,изразяваща се в невъзможност от продажната цена като приход от дейността да покрие разходите за  същата тази дейност по отношение на общо 39 броя апартаменти.Експертизата установява следното: при положение,че  тези обекти са били възложени на  обща сума от 1 070 499,99лв.,а тяхната себестойност, тоест разходите за построяването им, съгласно експертизата е 1 967 281,59 лева, разликата  в   размер на 896 781,60лв.  представлява щетата за ищцовото дружество,тъй като с нея е намаляло неговото имущество в резултат на подписаното без съгласие на съдружниците споразумение от управителя,което по същността си представлява извънсъдебно изпълнително основание за събиране на безспорно вземане.

Независимо  от това дали има и каква е пропусната полза на дружеството от печалбата, която е щяло да реализира от продажбата на простроените апартаменти, „Арастрой“ ООД е обедняло със сумата от 896 781,60лв., тъй като тази сума представлява невъзстановената част от разходите, които то е направило за изграждането на процесните 39 броя обекти, които разходи вече не могат да бъдат възстановени чрез продажбата или експлоатацията по друг начин на имотите, тъй като същите не са собственост на ищеца. Тази сума представлява разликата между имотното състояние на ищеца след публичната продан, която е в резултат от множество противоправни действия на управителя и имотното състояние на дружестовото, преди проданта.

Предвид горните съображения, управителят Д. е нарушил чл. 42, т. 19, чл. 50, т. 4 от дружествения договор, както и чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 4 и ал. 2, т. 1 от сключения договор за управление, не е освободен от отговорност, налице са причинени вреди пряка последица от неизпълнението на горните задължения ,с определен в производството по настоящото дело размер от  896 781,60 лв. Тъй като искът е частичен  по отношение на тази претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 250 000лв.,който размер е част от установения по-голям общ такъв по-горе.

По разноските:

Ищецът е представил списък на разноските (л. 1570), от който е видно, че са направени разноски в размер 33320лв. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 27 045,45лв., представляващи направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на база частично предявените искови суми.

Ответникът е направил разноски  за депозити за възнаграждения на вещи лица в  общ размер на 1200лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 226 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

По изложените съображения и на основание  чл.145 от ТЗ, Окръжен съд – Бургас,

 

                                                               Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА А.Д.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на „Арастрой” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас чрез пълномощника  и съдебен адресат адв. Димитър Стоянов , АК-Бургас, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 11, ет. 2, сумата  от  250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева),  като част от сума,представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди по време,когато е бил негов управител, формирана  от разликата между себестойността, която 39 бр. самостоятелни обекти имат за „Арастрой“ EООД и цената, на която същите са били възложени на трети лица при публичната им  продан по изпълнително дело.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Арастрой” ЕООД, ЕИК *********,  против А.Д.Д. частични искови  претенции  за осъждането му да заплати на дружеството  обезщетения за причинени вреди по време,когато е бил негов управител,в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща  част от сума,формирана като разлика между платеното от „Арастрой“ EООД възнаграждение по договори за СМР, надвишаващо обичайната цена за предоставяне на  строителна услуга от същия вид  и в размер на 8 000 лв. (осем хиляди лева),  представляваща част от сума,формирана от недължимо платено от „Арастрой“ EООД възнаграждение по договор за изработка за некачествено изпълнена строителна услуга.

ОСЪЖДА А.Д.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на „Арастрой” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас чрез пълномощника  и съдебен адресат адв. Димитър Стоянов , АК-Бургас, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 11, ет. 2, сумата от 27 045,45лв., представляващи направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Арастрой” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А.Д.Д., с ЕГН **********,***  сумата от 226 лв., представляващи направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните чрез пълномощниците и съдебни адресати.

 

СЪДИЯ: