Р Е
Ш Е Н
И Е № 260698
гр. Пловдив, 25.05.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Пеева, като разгледа докладваното гражданско дело № 1738 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“ с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- район „Сердика“, ул. „Георги Бенковски“ № 7, ет. 1, чрез пълномощника адвокат Й.Л., против Сдружение „Съюз на международните превозвачи“ с ЕИК *********, седалище- гр. Пловдив и адрес на управление- район „Източен“ № 48, ет. 1.
В исковата молба са изложени твърдения, че в контекста на усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на Република България, са въведени множество мерки от държавните органи, които създали затруднения за нормалното функциониране на транспортния сектор, както и за осъществяване на международните превози. Ето защо, ръководството на ищцовото сдружение взело решение да се изготви информационен бюлетин, с който да се резюмира и представи в лесен и достъпен вид най-важната информация, която пряко засяга превозвачите- членове на сдружението, като се отговори на въпроси относно същността на вируса, какво е карантина, кога тя е задължителна и какви действия да предприеме всеки водач, когато се прибере в Република България от държава, в която са регистрирани случаи на заболели от COVID-19, кога може да тръгне на нов курс, както и кого трябва да уведоми. С договор от 26.03.2020 г. Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“ възложило на Д.Д.Д. да разработи този информационен бюлетин. Последният е създаден във формат pdf, чрез използването на професионална комерсиална програма за обработка на растерна графика „Adobe Photoshop” с първа редакция от 28 март 2020 г. в 22 часа, 33 минути и 45 секунди. Файлът, съдържащ информация в писмен вид, придружена от графични изображения, с наименование „Водачи“, е запазен в PDF формат на 28.03.2020г. в 22 часа, 34 минути и 07 секунди, а след извършени редакции и добавяне на информация е запазен под наименование - „Водачи _“ в PDF формат /Водачи_. pdf/- на 29.03.2020г. в 11 часа, 12 минути и 41 секунди. На 29 март 2020 г. в 13 часа и 05 минути ищцовото сдружение се свързва с *** към МЗ – ***. А.К. с молба съдържанието на изготвения информационен бюлетин да бъде съгласувано с държавни органи с високо ниво на познания и специализирана квалификация в сферата на здравеопазването. Г-н К. се съгласил да осигури съгласуването и впоследствие на 30 март 2020 г. в 13 часа и 36 минути *** К. П. от Дирекция „Здравен контрол“, Министерство на здравеопазването, изпраща по електронната поща на *** на сдружението П.А.П. същия файл, но с въведени в него коментари в жълт цвят, с които са направени предложения за въвеждане на допълнение/коригиране на съдържанието на информационния бюлетин. По този начин с нанесените корекции се стига до финалната версия на информационния бюлетин под формата на файл с име „Водачи_last“. Полученият от *** П. имейл, управителят на ищцовото сдружение препраща на електронната поща на ответното сдружение, както и на г-н Й. А., който е публично известният *** на СМП, с намерение да действа добросъвестно, като позволи на ответника да улесни дейността на неговите членове, но не и да го преработва и поставя логото си върху информационния бюлетин като присвоява чужд труд и го представя за свой, нарушавайки авторските права, които ищецът твърди, че притежава върху информационния бюлетин. В тази връзка се твърди, че на дата 30 март 2020 г. в 08 часа и 57 минути на сайта на ответното сдружение е създадена връзка в раздел „Общи новини“, която води към друг раздел „ВАЖНО!! – Инструкции във връзка с водачите, поставяни под карантина“, където са прикачени седем връзки, втората от които е с наименование „Листовка за водачи“, а файлът, който се зарежда, има абсолютно идентично съдържание със създадения от Д. Д. информационен бюлетин, като е добавен още един абзац, в който са обяснени нормативните основания за поставяне под карантина, и са подменени всички графични изображения, като графиките, използвани за индивидуализиране на създателя на документа – абревиатурата „КАПБ“ е подменена с логото на ответника. Въпросният файл бил създаден на 30 март 2020 г. в 15 часа, 45 минути и 25 секунди, т.е. около 2 часа след получаване на изпратения от П.П. имейл до Й. А. . Във връзка с горните твърдения ищецът представя Констативен протокол акт № 132, том II, рег. № 3888 от 13.04.2020 г. на нотариус Ц.С.с рег. № *** в НК, район на действие – Софийски районен съд, който удостоверява съдържанието на раздел „Общи новини“ на интернет страницата на сдружение „Съюз на международните превозвачи“ и съдържанието на интернет страницата, към която препраща връзката „Листовка за водачи“. С оглед на всичко гореизложено, ищцовото сдружение твърди, че ответникът е нарушил авторските му права, които притежава върху информационния бюлетин, като счита, че същият представлява литературно и първично произведение, създадено в резултат на творческа интелектуална дейност и характеризиращо се с новост, изключителност и уникалност. Сочи, че Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“ е носител на авторските права по силата на изрична уговорка с автора на произведението Д. Д. съгласно чл. 11 от договора, сключен между тях, и във връзка с чл. 42, ал. 1 от ЗАПСП и в това си качество претендира, че е извършено нарушение както на описаните неимуществени права, така и на имуществените авторски права, изброени в чл.18 вр. с чл.42, ал.1 от ЗАПСП и чл.19 ЗАПСП, на които е носител по отношение на създаденото от Д. произведение. Неимуществените вреди за ищеца се изразяват в накърняване репутацията на сдружението, чрез създадено у превозвачите неоснователно и неправилно впечатление, че Камарата използва създаден от друг пряк конкурент (Съюза) информационен бюлетин, а не обратното и като се вземе предвид обстановката, в която е създаден процесният обект на авторски права, справедливото обезщетение се оценява на 1 000 лв. Доколкото ищецът няма никакъв интерес и практически е невъзможно да сключи договор за възмездно ползване на процесното произведение с пряк конкурент, осъществяващ същата дейност, какъвто се явява ответникът по делото, то имуществените вреди, претърпени от него под формата на пропуснати ползи, се изразяват в неосъществено разширяване на членската му маса. При сравняване броя на присъединилите се дружества през март- април 2019 г. със същия период през 2020 г., КАПБ установява спад: от 17 на 14 нови членове, като пропусната полза се изчислява в невнесен членски внос в размер на 2 000 лв. Освен това се сочи, че твърдяното нарушение на претендираните ищцови авторски права продължава и към момента на депозиране на исковата молба. Ето защо, се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че е налице нарушение на авторските права на КАПБ върху създадения информационен бюлетин; ответникът да бъде осъден да преустанови неправомерното използване на процесното произведение, върху което ищецът притежава авторските права, като премахне въпросния файл от интернет страницата си, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му вреди от неправомерното използване на въпросния обект на авторски права. Формулирано е още искане на основание чл. 95б, т. 6 от ЗАПСП- да бъде извършено разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие. Претендират се разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответното сдружение „Съюз на международните превозвачи“ с ЕИК *********, чрез упълномощения процесуален представител адв. М.К., в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на заявените искови претенции. Ответникът сочи, че исковете са недопустими поради липса на обект на закрила от ЗАПСП, а в случай че съдът счете, че такъв е налице, поддържа, че е налице съавторство. Посочва, че самите страни по договора от 26.03.2020г. са уговорили, че се възлага създаване на информационен бюлетин, който да е носител на публично известни сведения и данни с новинарска стойност относно наложените предпазни мерки в страната във връзка с пандемията от COVID-19 и протоколите, касаещи поведението на международните шофьори. Твърди, че процесният информационен бюлетин попада в хипотезата на чл. 4, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП, където е установено, че новините, фактите, сведенията и данните, независимо как и на какъв носител са поднесени, не представляват обект на закрила от ЗАПСП. В него липсват основните характеристики на произведение – изключителност и уникалност, които да са резултат на самостоятелен интелектуален творчески труд. На следващо място, ответникът заявява, че ищецът твърди, от една страна, че е автор на процесния бюлетин, но същевременно в него като автори са посочени още Министерство на здравеопазването и Националното сдружение на българските превозвачи. Законовата презумпция по чл. 6 от ЗАПСП е, че до доказване на противното за автор се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Тъй като тази презумпция в случая не е оборена, то налице е съавторство, а доколкото другите двама задължителни другари на страната на ищеца не участват по делото, то производството следва да се прекрати. В отговора са изложени съображения и за неоснователност на исковете. От фактическа страна се посочва, че т. нар. „листовка за водачи“, върху която ищецът твърди да има авторски права, е изготвена от администрацията на ответното сдружение и е качена на неговата интернет страница часове преди получаване на имейла, с който председателят на Камарата изпраща на Съюза процесния файл. Между нея и процесния информационен бюлетин няма сходство в оформлението, илюстрациите са различни по вид и на брой, а текстът на листовката е базиран на Заповед № РД-01-158 / 26.03.2020 г. и следва логиката и структурата на самия подзаконов нормативен акт. Идеята за изготвяне на подобен информационен документ за всички превозвачи е многократно обсъждан в телефонни обаждания между председателя на КАПБ и изпълнителния директор на СМП в дните предхождащи публикуването на листовката. Ответникът оспорва качеството „носител на авторски права“, заявено от ищеца, като се позовава на чл. 16 от ЗАПСП, съгласно който неотчуждими са двете правомощия, които са част от авторското право по чл. 15, т. 2 и т. 4, а именно: само авторът може да иска признаване на неговото авторство върху произведението и само авторът може да иска името му, псевдонимът му или друг идентифициращ го знак да го обозначават при използване на произведението. Всякакви договорки в обратния смисъл са нищожни и не пораждат правни последици. Освен това, ответникът сочи, че всички авторски договори вкл. по чл.42 ЗАПСП са възмездни и отстъпването на авторски права се извършва само срещу заплащане (чл. 36 от ЗАПСП). Липсата на възнаграждение прави договора нищожен поради противоречие със закона, поради което ответникът въвежда възражение за нищожност на целия договор, тъй като в него е посочено, че изпълнителят се задължава безвъзмездно да създаде процесния информационен бюлетин. Твърди се още, че въпросният договор е съставен изцяло за обслужване тезата на ищеца в настоящия процес, а *** Д. работи по трудов договор в Сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“ и работата му по информационния бюлетин и оповестяване на информацията е част от задълженията му по трудовия договор. Ответникът поддържа, че за реализиране на отговорността за вреди следва да се установят всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. В тази връзка твърди, че не е налице противоправно поведение, а напротив – цялата информация на неговия сайт е изготвена изцяло от негови служители след отделни и самостоятелни консултации с МЗ, МТИТС, други държавни органи и сходни сдружения в България и чужбина и ако съществува някакво сходство между нея и информационния бюлетин на ищеца, то то се дължи на представянето на една и съща новина – издаденият релевантен подзаконов нормативен акт. Освен това, ответникът счита, че липсва причинна връзка между соченото неправомерно поведение и твърдените вреди, тъй като публикуването на листовката в сайта на СМП не може да влияе върху набирането на членове на КАПБ, нито да повлияе върху решението на съществуващите им членове да платят членски внос. По изложените съображения моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приетите справки от ТР, че КАПБ и ответното сдружение „Съюз на международните превозвачи” са юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват идентична дейност.
Представен е договор за възлагане на произведение, сключен на 26.03.2020г., с който ищцовото сдружение „Камара на автомобилните превозвачи в България“, като възложител, е възложило на Д.Д., в качеството на ***, да създаде информационен бюлетин, с който да бъде резюмирана и представена в лесен и достъпен вид на превозвачите- членове на възложителя най- важната информация във връзка с разпространението на КОВИД-19, пряко засягаща тях и осъществяваната от тях дейност. Според чл.11 на договора, страните са постигнали съгласие бюлетинът, създаден по силата на този договор, да бъде използван във връзка с дейността на възложителя, на когото принадлежат авторските права върху него.
Установи се, че процесният информационен бюлетин е изготвен с програмата „Adobe Photoshop” и е съхранен в PDF формат, като от съдържащите се данни в представените снимки на файлове с наименования „Водачи. pdf“, „Водачи _ .pdf“, „Водачи_last“ и на свойствата им е видно, че работният файл с име „Водачи. pdf“ е създаден на 28.03.2020г. в 22 ч., 34 мин. и 07 сек., а неговият окончателния вариант, след извършени редакции, добавяне и корекции, е от 30.03.2020г. 14ч. 12мин. и 36 сек.
По делото са представени- констативен протокол акт № 132, том 2, рег. №3888/ 13.04.2020г. на нотариус С., с който нотариусът е удостоверил идентичността на изготвеното от него печатно копие на сайта на ответника с електронния оригинал, и екранни снимки от изгледи на електронната страница на ответника, заверени от нотариуса, от които е видно съдържанието на страницата на 30.03.2020г. и на „Листовка за водачи” към раздел “Важно!!!“, последната, създадена на 30.03.2020г. в 15 ч.,45 мин. и 25 сек.
Приети са Заповед №РД-01-140/19.03.2020г. на Министъра на здравеопазването за поставяне под карантина на водачите, които разтоварват стоки и товари и предвиждат отпътуване на периода на престой на територията на страната, и Заповед №РД-01-158/26.03.2020г., касаеща реда на осъществяване на контрол върху карантината.
Във връзка с установяване размера на претендираното от ищеца обезщетение са представени- справка относно присъединените нови членове в СМП, които за периода 01.03.2019г.- 30.04.2019г. са 45, а за периода- 01.03.2020г.- 30.04.2020г.- 36, както и справки- декларации по ДДС, подавани от ответника до НАП за м. март и април 2019г. и м. март и април 2020г.
В подкрепа на твърденията на ищцовото сдружение, в т.ч. и за установяване авторството на информационния бюлетин, по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Д.Д.Д.и М.Д.Г..
Свидетелят Д. е *** на КАПБ, депозира показания, че има средно техническо образование, притежава добри технически умения, идеята за информационния бюлетин била негова, чрез документа се целяло да се предостави на превозвачите- членове на сдружението по достъпен начин информация, свързана със същността на COVID-19, какви действия да се предприемат от водачите при прибирането им в страната от държава, в която са регистрирани случаи на заболели от вируса и т.н. Свидетелят твърди, че е в трудови правоотношения със сдружението, но в кръга на задълженията му не попада създаването на такъв проект. Изработил бюлетина в периода 28.03- 29.03.2020г. във формат pdf на личния си компютър, чрез използване на компютърна програма, след това го изпратил на електронната поща на г-н К., а по-късно получил отговор с нанесени върху документа корекции. Свидетелят твърди, че графичните изображения върху бюлетина не са рисувани от него, използвал е готови, които е взел от интернет, някои е видоизменил, като ги е уголемил, намалил или е нанесъл в тях някакви добавки. По отношение на текстовата част заявява, че същата е съгласувана с юрисконсулта на сдружението, използвал е готова информация за заболяването коронавирус, определение за карантина, възпроизведени са и текстове от заповед на Министъра на здравеопазването, като негови са изреченията с тъмен шрифт- ”Какво е карантина?”; „ Причини за поставянето ми под карантина.”; „Ами сега накъде? Какво да правя, аз съм ***” …
Свидетелката М.Г.заявява, че след обявяване на извънредното положение в страната през 2020г. бил създаден бюлетин, предназначен за водачите на тежкотоварни превозни средства. Текстът на бюлетина се основавал на заповед на Министъра на здравеопазването и на информацията, получавана от отделните РЗИ, Идеята за бюлетина била на изпълнителния директор на сдружението и с изработването му се целяло да се информират водачите за техните права в условия на епидемична обстановка. Текстът на бюлетина бил съгласуван с нея, като юрисконсулт на ищцовото сдружение, относно съответствието на информацията с тогавашните заповеди на министъра на здравеопазването, а впоследствие и с *** г-н К..
По делото е разпитан и свидетел на ответника- Й.К.А., който е *** на СМП. Същият излага, че след въвеждане на извънредното положение непрекъснато се провеждали срещи и разговори, с оглед изработване на единна, цялостна концепция за предоставяне на достъпна и навременна информация на шофьорите- превозвачи за обстановката в страна и чужбина. Твърди, че е поддържал контакти с длъжностни лица от Министерство на транспорта и Министерство на здраве-опазването, с представители на сродни организации, вкл. и с председателя на УС на КАПБ, по повод обсъждане на актуални проблеми, свързани с пандемията от COVID-19 и организиране дейността на превозвачите, цялата информация, която се получавала, била достъпна на сайта на сдружението. На 30.03.2020г. сутринта бил качен на сайта на ответника пакет от инструкции и мерки, като информацията била изготвена от юристите в сдружението. Още предходната седмица свидетелят и председателят на УС на КАПБ разговаряли за изготвянето на обща концепция и стратегия за предоставяне информация, пряко засягаща превозвачите, която да се отнася за най- широк кръг от тях, като идеята за създаване на такъв документ била негова. По- късно получил имейл от г-н П.с прикачен файл, който се различавал от създадения от ответника, текстът бил съгласуван с МЗ, с нанесени корекции в жълто.
При така установените фактически обстоятелства, въз основа на събраните доказа-телства, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск по чл.95б, ал.1, т.1 от ЗАПСП ищецът претендира установяване на факт с правно значение- нарушаване на притежавани от него авторски права.
За да се уважи този иск, следва да се установи, че ищецът е носител на авторско право или че това право му е отстъпено от автора по установения ред, както и че ответникът е нарушил авторското право, носено от ищеца.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАПСП, обект на авторското право може да бъде всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.
Според чл.5 ЗАПСП, автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението, а в чл.6 от същия закон е посочено, че до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин.
По делото не е спорно и се установи, че процесният информационен бюлетин е изработен от свидетеля Д. Д. по възложена от страна на ищеца поръчка по см. на чл.42, ал.2 от ЗАПСП, съгласно сключения помежду им договор за възлагане на произведение на 26.03.2020г.
Спори се между страните дали бюлетинът отговаря на изискванията на чл.3 от ЗАПСП, респ. дали е годен обект на защита, предвид възражението на ответника, че същият съдържа сведения и данни с новинарска стойност и попада в хипотезата на чл.4, т.4 от ЗАПСП, както и допуснато ли е от ответника нарушение на авторско право на ищеца в твърдения от последния смисъл.
Видно е от съдържанието на приетите по делото разпечатки на хартиен носител на файлове и снимки на свойствата им, че информационният бюлетин, публикуван на сайта на ищеца, представлява съчетание от графични изображения и текстова част, която възпроизвежда определена информация относно същността на вируса КОВИД 19, какво представлява карантината и кога е задължителна, наложените предпазни мерки в страната във връзка с пандемията от COVID-19, касаещи поведението на международните шофьори, като при създаването на файловете е използван компютър и версия на продукта „Adobe Photoshop СС”. За да подлежи въпросният бюлетин на авторскоправна закрила, той трябва да има характер на самостоятелно произведение по смисъла на закона, което да е резултат на творческа дейност. В случая се установи от показанията на свидетеля Д.Д., които следва да се кредитират като последователни, убедителни и добросъвестно дадени, че графичните изображения не са създадени от него в резултат на творческа дейност, а са технически пренесени, като някои от тях са видоизменени. По отношение на текста на бюлетина, свидетелят посочи, че не би могъл да носи авторство върху определенията за коронавирус и карантина, тъй като няма нужните познания и е използвал готови текстове от интернет пространството, в останалата част информацията се основава на заповедта на Министъра на здравеопазването и възпроизвежда изискванията към водачите за извършване на превози в условия на обявеното извънредно положение. При така установеното въз основа показанията на свидетеля, не може да се направи извод, че е налице литературно произведение, по см. на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗАПСП, което е продукт на творческа дейност и се характеризира с новост, уникалност и изключителност, в каквато насока са доводите на ищеца. Създаденият текст възпроизвежда сведения за актуални факти и събития, както и разпоредби на заповеди на Министъра на здравеопазването, касаещи превозвачите, и е компилация от тях, като неговата подредба, подбор на отделните текстове и графично оформление са резултат от техническата дейност на съставителя. По своето естество коментираният бюлетин има информационна стойност, представлява адресирани до водачите на тежкотоварни автомобили структу-рирани новини, сведения, данни, които не се закрилят от авторското право съгласно чл.4, т. 4 ЗАПСП. Ето защо, с оглед събраните гласни и писмени доказателства, съдът приема, че свидетелят Д.не е създал обект на авторското право, нито надлежно е прехвърлил на ищцовото сдружение авторски права. А доколкото в случая липсва обект на авторското право, то безпредметно е да се изследва извършено ли е от ответника нарушение на правата на ищеца по отношение на процесния информационен бюлетин. В тази връзка следва само да се маркира, че дори да се приеме противното, то ищецът не успя да установи, при условията на пълно и главно доказване, че от служители на ответника са извършени такива действия, които могат да бъдат квалифицирани като нарушение на авторско право върху посочения бюлетин. Не се доказва ответникът да е използвал оригинала на произведението или екземпляри от него, доколкото са налице данни „Листовката за водачи“ да е публикувана след като вече е променено съдържанието на първоначалния документ, създаден от Д., с направените корекции и допълнения от представители на МЗ, и на представляващия СМП е изпратен на файл видоизменения документ. Предвид това, предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.
Относно иска по чл. 95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП:
С оглед извода за неоснователност на иска по чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП, неоснователен е и искът по чл. 95, ал.1, т.2 ЗАПСП.
С този иск ищецът цели преустановяване или забрана на неправомерното използване на авторско произведение- защитен обект, като предпоставките за уважаването му са идентични с посочените такива, касаещи иска по т.1 на чл. 95б, ал.1 ЗАПСП. В случая се прие, по изложените по-горе съображения, че създаденият информационен бюлетин с наименование „Водачи“ не разкрива характеристиките на произведение по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗАПСП, съотв. не е закрилян обект на авторското право, а попада в изключенията по чл.4 от закона, при което предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да преустанови неправомерното му използване е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска по чл.95, ал.1 от ЗАПСП:
Според чл.95, ал.1 от ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Съгласно ал. 2 на същата норма, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
За да се уважи иск, който намира правното си основание в посочената разпоредба, е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: нарушено авторско или друго сродно на него право, вина на нарушителя, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата, като вината се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай не се доказва осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.95, ал.1 от ЗАПСП, което да предпоставя ангажиране отговорността на ответното сдружение за репариране на претърпените от ищеца вредни последици. След като не се установи наличието на произведение- обект на авторското право, съотв. ищецът да е носител на закриляни от ЗАПСП авторски права, то това е достатъчно, за да бъде отхвърлен предявения от него иск, при което не следва да се обсъждат събраните по делото доказателства по повод твърдените вреди, техния размер и причинната връзка между вредите и поведението на ответника.
Неоснователно е и искането на ищеца по чл.95, ал.1, т. 6 от ЗАПСП- за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на настоящото съдебно решение. Това искане има акцесорен характер и като такова подлежи на отхвърляне, с оглед изхода на обуславящия го иск.
Този изход на спора обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Същият е заявил своевременно искане за разноски, като претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в установения минимален размер от Наредба №1/2004г. Доколкото обаче не са представени по делото доказателства ответникът да е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения от него процесуален представител, то няма основание търсеното адв. възнаграждение да му бъде присъдено под формата на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Камара на автомобилните превозвачи в България“ Сдружение с ЕИК *********, седалище и адрес на управление- гр. София, район „Сердика“, ул. „Георги Бенковски“ № 7, ет. 1, против „Съюз на международните превозвачи“ Сдружение с ЕИК *********, седалище- гр. Пловдив и адрес на управление- район „Източен“ № 48, ет. 1, искове- за признаване за установено, че е налице нарушение от страна на ответника на авторски права, притежавани от „Камара на автомобилните превозвачи в България“, върху информационен бюлетин с наименование „Водачи“; за осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на информационния бюлетин като премахне файла „Листовка за водачи” от интернет страницата си; за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от неправомерното използване на информационния бюлетин, както и искането, на основание чл. 95б, т. 6 от ЗАПСП, да бъде извършено разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: