РЕШЕНИЕ
№765
гр. Пловдив, 29.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVI състав, в открито
заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2778 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано
е по жалба на М.С.К. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, депозирана чрез
пълномощника ѝ адв. Ч.-Н., против
Решение № 2153-15-342 от 30.09.2021 г., на Директор на ТП на НОИ- Пловдив, с което
е потвърдено Разпореждане № 151-00-6262-1 от 06.08.2021 г. на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив за отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО.
С
жалбата, както и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. Н., и в
представени писмени бележки, се моли за отмяна на оспореното решение като
незаконосъобразно и неправилно. Излагат се подробни съображения за неправилно
тълкуване от страна на административния орган разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО за липса на предвидените в нея предпоставки, предвид необходимостта от
прилагане на тази разпоредба спрямо жалбоподателя К. поради установена
недължимост на вноски за фонд „Безработица“ за посочения процесен период. Твърди
се поставяне на жалбоподателя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други
категории безработни лица, за които е предвидено законово намаляване на размера
и срока на обезщетението за безработица, както и неоснователно ограничаване на
правото на жалбоподателя на обезщетение за безработица за периода, в който
същата търси подходяща работа. Акцентира се на нуждата от изменения в закона и
търпени вреди от жалбоподателя в резултат от отказа да ѝ бъде отпуснато
обезщетение за безработица, а така също и се твърди нарушение на правото по
чл.6 от ЕКПЧОС. В писмените бележки е заявено и искане за обявяване на
оспореното решение за нищожно, предвид неяснота относно издателя му. Не се
претендират разноски.
Ответната
по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. в съдебното заседание и с представено писмено
становище от юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата да бъде
отхвърлена. Излагат се подробни съображения относно неоснователността на жалбата,
като се акцентира върху приложението на разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.5 от КСО и тълкуването на тяхното съдържание във връзка с нормата на чл.54а, ал.1 от КСО. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно
уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата
е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на
практика се потвърждава постановен отказ за отпускане на обезщетение за безработица по чл.54ж, ал.1 от КСО и поради това с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в
законоустановения срок, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване.
Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление от 06.07.2021 г. жалбоподателят К. заявила желанието си да ѝ
бъде отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание КСО,
предвид прекратяване на правоотношението ѝ с работодателя Държавна
агенция „Разузнаване“, считано от 30.06.2021 г. на основание чл.101, ал.1, т.9,
б.“в“ от ЗДАР. Към заявлението било приложено копие от заповед за прекратяване
на служебното правоотношение на служител от ДАР от 30.06.2021 г. След получаване на издадените от ДА „Разузнаване“ Удостоверение обр.УП - 3,
както и справка-декларация относно изплатени или начислени възнаграждения на
жалбоподателя, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, с
Разпореждане № 151-00-6262-1 от 06.08.2021 г., подписано от Началник сектор „Краткосрочни
плащания“ в ТП на НОИ Пловдив, оправомощен със Заповед от 26.03.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ за длъжностно лице, което да подписва издадени
разпореждания за отпускане или отказ на парични обезщетения за безработица за
ръководител на осигуряването за безработица, на К. било отказано отпускане на
поисканото със заявлението-декларация от 06.07.2021 г. обезщетение за
безработица. Като основание на отказа била посочена нормата на чл.54ж, ал.1,
вр. с чл.54а, ал.1 от КСО и като мотиви в разпореждането било посочено, че лицето
няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца
преди прекратяване на осигуряването - за периода от 30.12.2019 г. до 29.06.2021
г. вкл. лицето има осигурителен период от общо 5 месеца и 27 дни. При това било
посочено, че жалбоподателят К. не отговаря на условията на чл.54а, ал.1 от КСО.
К. оспорила в срок разпореждането пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, който с
обжалваното по настоящото дело свое решение отхвърлил жалбата и потвърдил
разпореждането. За да стигне до извод за законосъобразност на разпореждането за
отказ от отпускане на ПОБ решаващият административен орган отчел, че в случая
не са изпълнени условията по чл.54а, ал.1 от КСО, а именно лицето да има внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването, предвид наличието на
стаж с вноски за фонд безработица само от 5 месеца и 27 дни в относимия период
от 30.12.2019 г. до 29.06.2021 г. /за времето от 30.12.2019 г. до 26.06.2020
г./ Прието било в тази връзка, че предвид данните за дисциплинарно уволнение на
К. от 26.06.2020 г., обявено за незаконно със съдебно решение и възстановяване
на работа на К. от 30.06.2021 г., то, макар че на основание чл.9, ал.3 от КСО
времето на оставяне без работа поради незаконно отстраняване с последвало
възстановяване на работа се зачита за осигурителен стаж, то за този период се
внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя само в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и
Учителския пенсионен фонд, но не и за фонд
„Безработица“, съобразно с чл.9, ал.5 от КСО.
При така
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, което произтича от
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО, в необходимата писмена форма,
както и при спазване на административнопроизводствените правила. В тази насока
относно лицето, подписало оспореното решение за Директор на ТП на НОИ по делото
още в придружителното писмо по изпращане на преписката в съда е изрично
посочено, че решението е подписано от Р.Поборникова – Началник отдел
„Административен“. По преписката е приложена съответна заповед на Директор на ТП
на НОИ от 12.01.2021 г., съгласно която при отсъствие на Директор ТП на НОИ
решенията по чл.117, ал.3 от КСО се подписват от Р.Поборникова – Началник отдел
„Административен“. По делото е представена и заповед от 20.09.2020 г. за
разрешаване на отпуск на Директора на ТП на НОИ Пловдив за период, включващ и
датата на издаване на оспореното решение, като изрично в заповедта за
разрешаване на отпуск, която именно удостоверява отсъствието на Директора на ТП
на НОИ на датата на издаване на решението, е посочено, че същият ще бъде
заместван от посочения Началник отдел „Административен“. В тази насока и
възраженията за нищожност на решението се явяват неоснователни, защото са
налице доказателства, удостоверяващи компетентността на подписалото решението
лице. Впрочем, в тази насока не е налице изрично направено оспорване от страна
на жалбоподателя на авторството
/истинността/ на решението.
Според съда, в конкретния случай е налице и правилно приложение на
материалния закон, като в тази насока настоящият съдебен състав намира, че
решението на Директора на ТП на НОИ е и обосновано и е издадено при правилен
анализ на събраните доказателства в административното производство. Съгласно
разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО право
на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и за които са изпълнени и изискванията по т.1-3 от посочената
разпоредба, а именно да имат регистрация като безработни, да не са придобили
право на пенсия, както и да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване. В случая, както правилно е било отразено това
обстоятелство в решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив, жалбоподателят К.
не е отговаряла на изискването за нея да са били внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването ѝ. Този извод е бил
направен при коректен анализ на събраните доказателства, а именно документите,
издадени от осигурителя на К. ДА „Разузнаване“, според които за времето, в
което същата е била незаконно уволнена до възстановяването ѝ на работа,
тя не е била осигурявана за осигурителен риск безработица. В тази връзка и с
оглед датата на прекратяване на правоотношението ѝ – 30.06.2021 г., която
тя е декларирала, правилно е бил посочен осемнадесетмесечния период, за който
се извършва проверката за наличие на 12 месечно осигуряване за безработица, а
именно от 31.12.2019 г. до 29.06.2021 г. В рамките на този период се
установява, че К. е била осигурявана за безработица само за времето от
31.12.2019 г. до 25.06.2020 г., който период е по-малък от изискуемите 12
месеца, в които следва да са били внесени или да са били дължими вноски за фонд
„Безработица“.
Направеният в
оспореното решение анализ на разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.5 от КСО касателно
времето, през което жалбоподателят К. е била незаконно уволнена, се явява
обоснован и коректен, като държи сметка за точния смисъл на закона. По
силата на изричната разпоредба на чл.9, ал.5 от КСО,
за периода на оставане без работа поради незаконно уволнение, не се дължат
осигурителни вноски за фонд „Безработица“, макар времето на оставане без работа, съгласно чл.9, ал.3 от КСО, да се
зачита за осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.9, ал.5 от КСО е специална по отношение на общото
правило по чл.4, ал.1 от
КСО,
че работниците и служителите и всички категории лица,
посочени в тази норма подлежат на осигуряване за всички
осигурителни рискове, сред които и за безработица. В тази насока и макар и периодът на
незаконното уволнение до възстановяването на работа да се зачита за
осигурителен стаж и да се взема предвид при преценка правото на парично
обезщетение за безработица, то този
стаж не може да послужи на К. за отпускане на
парично обезщетение за безработица, тъй като за този период
нито са били внесени, нито са били
дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“. Посоченото от жалбоподателя тълкуване на нормата на чл.54а, ал.1 от КСО в
насока на това, че същата имала право на ПОБ, понеже изобщо за нея не са били
дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ поради това, че такива не са
предвидени в закона и нямало възможност тя да ги внесе лично, не може изобщо да
бъде възприето като основателно, защото нормата на чл.54а, ал.1 от КСО изрично
сочи на условията за отпускане на обезщетението, а именно да е налице реално
внасяне, или да е установена дължимост на осигурителни вноски за фонд
„Безработица“ за посочения в разпоредбата период. В случая, както се каза, за
този период именно поради наличната нормативна уредба се установява изобщо
недължимост на такива вноски. Според нормата на чл.9, ал.5 от КСО за времето, през което е останало без работа поради
незаконно уволнение, лицето няма статута на осигурявано за всички социални
рискове, вкл. за „Безработица“, а
осигуряването касае само пенсионните фондове. Законоустановената
материалноправна предпоставка, при наличието на която възниква правото на
парично обезщетение по чл.54а,
ал.1 от КСО, въвежда изискването за безработните лица да са внесени или
дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Поради горното,
макар и периодът на незаконно уволнение от 26.06.2020 г.
до 30.06.2021 г. да се зачита за осигурителен стаж
на жалбоподателя К., този стаж, както вече се каза,
не може да ѝ
послужи за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като, както се посочи,
нито
са внесени, нито пък
са били
дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“. В тази насока е налице и последователна
съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 2501/2013 г. по адм.
дело № 14481/2012 г., Решение № 16476/2013 г. по адм. дело № 9523/2013 г.,
Решение № 2826/2015 г. по адм. дело № 13659/2014 г., Решение № 1405/2015 г. по
адм. дело № 12298/2014 г., Решение № 4374/2019 г. по адм. дело № 4987/2018 г. и
др.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на административния акт поради
неправилно приложение на материалния закон, което се счита, че следва да бъде преодоляно при
посоченото от жалбоподателя разширителното тълкуване на закона. Тези доводи не могат да бъдат приети за основателни, тъй като в настоящият случай относно статута на
жалбоподателя законовата уредба е ясна и изчерпателна. Дали е налице пропуск на законодателя, в резултат на който
при незаконно уволнение не се дължи осигуряване и не се
получава парично
обезщетение за безработица по КСО, нито трудово възнаграждение, е въпрос от законодателен
характер,
който не може да бъде разрешен от съда,
в който смисъл, впрочем, се е произнесъл и ВАС в Решение № 9663/2013 г. по адм.
дело № 6525/2013 г. В тази насока и позоваването на представените доказателства
относно извършения внос на вноски за здравно осигуряване не е относимо към
случая, доколкото не се касае до здравно, а до социално осигуряване. Следва,
освен това, в тази насока да се има предвид и обстоятелството, че както КТ,
така и специалните закони, като ЗДСл, вкл. и ЗДАР, предвиждат парични
обезщетения за незаконно уволнение, които са именно такива за оставане без
работа в резултат от уволнението и в тази връзка е налице и недопустимост на
едновременното им получаване с обезщетението за безработица по КСО /по арг. от
чл.54е от КСО/. Поради това и неоснователни се явяват и доводите на
жалбоподателя, основани на заявеното от нея обстоятелство, че не се е
възползвала от правото на получаване на ПОБ при първото ѝ /незаконното/
уволнение. Без значение за преценката по чл.54а, ал.1 от КСО е и основанието,
на което е било прекратено правоотношението на К. с ДА “Разузнаване“, като то
би имало отношение, но към определяне размера на ПОБ, право на каквото обаче,
както се каза, в случая не се установява за жалбоподателя поради неизпълнение
условията по чл.54а, ал.1 от КСО. В тази насока по делото не са ангажирани
доказателства за коментирания период на незаконното уволнение жалбоподателят К.
да е била осигурявана от друг работодател, или от него да са били дължими
вноски в размера за посочения фонд „Безработица“. Неотносимо е и позоваването
на практика по чл.6 от ЕКПЧОС, регламентиращ правото на справедлив съдебен
процес, доколкото в конкретния случай законът е предоставил изрична възможност
за съдебно обжалване на решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив, от която
жалбоподателят К. се е възползвала.
Предвид
изложеното и съдът намира, че така депозираната жалба е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. При този изход на спора
и съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ ще следва в полза на ТП на НОИ Пловдив,
съгласно направеното искане за това, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.К. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, против
Решение № 2153-15-342 от 30.09.2021 г., на Директор на ТП на НОИ- Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № 151-00-6262-1 от 06.08.2021 г. на Ръководител
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане
на парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ТП
на НОИ - Пловдив сумата от 100 лв./сто лева/ съставляваща размер на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съобразно с чл.119,
вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: