Решение по дело №2111/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. М. от [населено място] срещу решение № 1021 от 30.07.2024 г., постановено по АНД № 2480 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1030-004809 от 02.10.2023 г. на началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И. Р. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради неправилна преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за правилност на първоинстанционното решение, поради което моли то да бъде оставено в сила.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че фактите са установени по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че няма противоречие в АУАН и наказателното постановление относно мястото, времето и начина на извършване на нарушението, че съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП АУАН има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното, но в случая констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Въз основа на всички събрани доказателства районният съд е приел за установено, че по времето, на мястото и по начина, отразен в АУАН и наказателното постановление жалбоподателката е извършила вмененото нарушение, установено и заснето с техническо средство, съответстващо на одобрения тип и с правилно съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Според районния съд актосъставителят и наказващият орган са компетентни органи. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателката, че процесният АУАН не й е бил предявен и не е присъствала при неговото съставяне, което се опровергава от оригинала на АУАН от 04.09.2023 г. и от подписа на жалбоподателката в него. Според районния съд при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, нарушителят е бил установен безспорно на 04.09.2023 г. с попълването на декларацията, с която жалбоподателката е заявила, че е управлявала автомобила в процесното време и място, съответно това е моментът, от който започва да тече 3-месечният срок за съставяне на АУАН и 6-месечният срок за издаване на наказателното постановление. Според съда не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на жалбоподателката, фактическата обстановка в АУАН изцяло кореспондира с посочената в наказателното постановление, в АУАН и наказателното постановление са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е и е подписан от него, от актосъставителя и от свидетеля, на нарушителя е предоставена възможност да направи възражения, т.е., в максимална степен е охранено правото на защита на наказаното лице. Според районния съд са били налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. изисквания за законосъобразно използване на стационарното техническо средство за видеоконтрол към датата на нарушението, правилно наказателното постановление е издадено против жалбоподателката като собственик на процесния автомобил, правилно е приложен чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. при определяне на наказуемата скорост, правилно е издадено наказателно постановление, а не електронен фиш, защото чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца. Според районния съд нарушението е правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 ЗДвП, ясно и точно е описано и в АУАН, като е спазено изискването на чл.42, ал.1 ЗАНН, и в наказателното постановление, като е спазено изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН. Според съда случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, поради което чл.28 ЗАНН е неприложим, дори напротив, обществената опасност е завишена, видно от справката за нарушител/водач. Правилно е определено също наказанието, което е определено в закона в абсолютен размер.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото районният съд е събрал достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин фактите, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, и в този смисъл районният съд е изпълнил служебното си задължение за установяване на правнорелевантните факти, включително са уважени всички доказателствени искания на касатора. Следователно касаторът е упражнил в пълен обем правото си защита чрез събиране на относими към възраженията му доказателства, които съдът е кредитирал изцяло, а правните му изводи са обосновани и кореспондират не само със свидетелските показания, но и с другите писмени доказателства.

Обосновани и правилни са изводите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление. Възраженията са идентични с възраженията от жалбата до районния съд, който съд е изложил мотиви по всички тях.

За яснота на касатора следва да бъде отбелязано изрично, че съгласно чл.189з за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г ЗАНН, т.е., административнонаказващият орган не следва да излага мотиви относно неприлагането на чл.28 ЗАНН с оглед законовата забрана, съответно изобщо не следва да бъде коментирано възражението на касатора за маловажността на нарушението.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1021 от 30.07.2024 г., постановено по АНД № 2480 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година.

Решението е окончателно.