Решение по дело №109/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от З. Н. Т., подадена чрез пълномощник, против Решение № 2 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 451/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5822588 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на касационния жалбоподател, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и е осъдена З. Н. Т. с [ЕГН], да заплати на ОДМВР гр. Сливен сумата в размер от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че предвид ненадлежното връчване на електронния фиш, не й била предоставена възможност да реализира правото си на защита в предвидената от закона облекчена процедура; от отказа да й бъде лично връчен електронният фиш, както и да й се предостави екземпляр от него, тя не можела да знае и да разбере кога е извършено нарушението – дата и час, с каква превишена скорост е и дали наложената й глоба е съобразно законовата разпоредба. Твърди, че от решението на Районния съд не можело да се разбере от коя дата трябва да се счете, че е връчен електронният фиш, който не й бил предоставен и й било отказано в сградата на РУ – Нова Загора да й бъде връчен. Моли съда да отмени решението на Районния съд и да отмени електронния фиш. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Т., редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и изразява становище по същество.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирано становище от пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становището си по същество. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че решението на Районния съд е правилно.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалвания ЕФ, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че законовите изисквания по издаване на ЕФ са спазени; ЕФ съдържа всички визирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити и тези по утвърдения от министъра образец. Приел е, че датата на отказа се счита за дата на връчване и ЕФ е бил редовно връчен на 14.08.2023 г. Формирал е извод, че не са допуснати съществени нарушения по издаването и връчването на ЕФ, водещи до ограничаване процесуалните права на нарушителя, поради което е потвърдил електронния фиш.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводът на Районния съд за законосъобразност на обжалвания ЕФ е правилен. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 15.04.2022 г. в 12:14 часа в [населено място], по у. „С. ш.“ - до „С. к.“, З. Н. Т. е управлявала лек автомобил „Мерцедес Ц230“ с рег. № [рег. номер], със скорост от 72 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, при общо ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11, като нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, разположено в посока гр. Сливен.

За извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е съставен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5822588, като на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1 т. 3 от ЗДвП, на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

С препоръчана пощенска пратка електронният фиш е бил изпратен за връчване до адреса на с. на автомобила чрез пощенски оператор с обратна разписка, като е била върната с отбелязване, че е „непотърсена“. Изготвена е била Докладна записка от 25.01.2023 г., според която полицейски инспектор е посетил адреса на жалбоподателя Т. „многократно“, като не е установил нито нея, нито друго лице от семейството й. При извършена проверка не било установено наличието на регистриран друг постоянен и/или настоящ адрес на Т..

Полицейски служители са посетили жалбоподателя Т. на р. й м. в О. ***, за да й бъде връчен процесният ЕФ, но Т. е отказала да получи ЕФ, като този отказ е бил оформен с подписа на един свидетел.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че жалбоподателят Т. е извършила административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Възраженията на жалбоподателя се свързват с липсата на надлежно връчване на електронния фиш, довело до невъзможност за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което я е възпрепятствало да организира и реализира правото си на защита. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Съгласно § 1, т. 36 от ДР на Закона за пощенските услуги, „известие за доставяне“ е допълнителна услуга, посредством която пощенският оператор информира подателя на препоръчана пощенска пратка, на пощенски колет и/или на пощенски паричен превод за доставянето им на получателя или на упълномощено от него лице.

Към доказателствения материал по делото пред първоинстанционния съд е приобщено копие на пощенски плик и известие за доставяне на ЕФ К № 5822588, прието на 22.11.2022 г., адресирано до жалбоподателя Т., с отбелязване „непотърсена“. Според данните от Докладна записка рег. № 8245р-2106 от 25.01.2023 г., Т. има постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], ***, ***, който е бил многократно посетен от полицейски служител, и няма посочен друг адрес.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Д. С. – връчил ЕФ и М. Т. – свидетел на отказа на жалбоподателя Т. да получи ЕФ. От показанията и на двамата свидетели се установява, че са посетили Т. на работното й място с цел връчване на ЕФ, който тя е отказала да получи. Същото обстоятелство се установява и от направеното върху ЕФ отбелязване с изписване на имената на лицето, извършило връчването, и подписа му, съответно с имена и подпис на свидетеля при отказа, с дата 14.08.2023 г. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (ред., ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.), електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Според чл. 186а, ал. 1 от ЗДвП, електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, се връчват по един от следните начини: 1. лично срещу подпис на нарушителя: а) от контролните органи по чл. 165 при изпълнение на контролните им функции по този закон; б) от служители на Министерството на вътрешните работи извън контролните органи по чл. 165; 2. по електронен път: а) чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление; б) чрез Портала за електронни административни услуги на МВР; 3. с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. Текстът на ал. 2 от чл. 186а от ЗДвП урежда случаите, в които лицето, на което се връчва наказателно постановление или електронен фиш по реда на ал. 1, т. 1 или 3, откаже да го получи, според която разпоредба отказът се удостоверява с подписа и имената на лицето, което извършва връчването, върху обратната разписка, съответно разписката към електронния фиш или наказателното постановление, и с подписа на един свидетел. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че правилата за връчване на ЕФ са били спазени, като възраженията на жалбоподателя са неоснователни. От страна на полицейските органи са били предприети нужните действия с цел обезпечаване редовното изпълнение на реда за връчване на ЕФ, като същият освен, че е бил изпратен с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска услуга на адреса на нарушителя, е бил направен опит за връчване и по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че датата на отказа - 14.08.2023 г. се счита за дата на връчване и ЕФ е бил редовно връчен на 14.08.2023 г.

Неоснователно е и възражението за нарушаване правото на защита на жалбоподателя, поради лишаване от възможност да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Нито пред Районния съд, нито пред настоящата инстанция, се твърди, че установеният с АТСС автомобил е бил управляван от друго лице, а не от жалбоподателя. Съответно не са представени и доказателства в тази насока. Инициирайки развилото се съдебно производство, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение, жалбоподателят Т. е реализирала и осъществила правото си на зашита в пълен обем. Изложените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на ЕФ са неоснователни.

От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по категоричен начин, че на 15.04.2022 г. в 12:14 часа в [населено място], по у. „С. ш.“ - до „С. к.“, с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, разположено в посока гр. Сливен, е било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес Ц230“ с рег. № [рег. номер], със скорост от 72 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, която скорост е с 22 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак Д-11. Въз основа на заснемането, на З. Т. - с. на МПС, е бил издаден процесният ЕФ.

В атакуваното решение Районният съд е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5822588, с който на З. Н. Т., за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева. Административно наказание е определено в размер, съответстващ на предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП фиксиран размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесния ЕФ, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 451/2023 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно.