№ 7131
гр. С, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110114431 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ от З АД, със седалище и адрес на управление гр. С,
представлявано съвместно от изпълнителните директори М П И и К С В, чрез
юрк. Н К, против Б. К. Б. ЕГН **********, с адрес гр. С, с искане да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ищеца в размер от 922,74 лева главница, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 08.10.2019 г. в гр. С е настъпило
ПТП, за което е съставен констативен протокол от органите на МВР. Ищецът
сочи, че ответникът, като водач на лек автомобил „****“, с рег. № *****
поради неспазване на дистанция удря движещия се пред него лек автомобил
„****“, с рег. № *****, от което за последно посочения автомобил са
настъпили материални щети. Ищецът твърди, че е образувал преписка по
щета и е определил обезщетение в размер от 912,74 лева, като реализирал
разход в размер на 10 лева – ликвидационни разноски. Сочи се, че към датата
на настъпване на ПТП автомобилът на водача, причинил настъпването на
ПТП не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът
поддържа, че има регресно вземане спрямо ответника Б. Б. в размер от 922,74
лева, което вземане е претендирал по реда на заповедното производство, но
предвид връчване на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК е налице правен
интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли
съда да постанови решение,с което да уважи предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
чрез назначения особен представител със становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Оспорва се доказателствената стойност на
1
представените от ищеца документи. Твърди се, че цените за материали и труд
са крайно завишени. Изложени са съображения, че е налице разминаване
между датата на ПТП /08.10.2019 г./ и представения документ за калкулация и
ремонт, който бил от 29.09.2019 г. Въведени са възражения относно датата, на
която е издаден документът относно липса на застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК З АД“ претендира от Б. К. Б.
сумата от 922,74 лева главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
10019030126660, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 46404/2023 г. по описа
на СРС, 42 състав.
Приети са общи условия на З АД за застраховка на МПС каско.
Представена е комбинирана застрахователна полица № 0306Х0491809
по застраховки каско и злополука, издадена от З АД за МПС „****“, с рег. №
*****, валидна за периода 05.08.2019 г. до 04.08.2020 г.
По делото е представен протокол за ПТП № 1772003, съгласно който
движейки се по ****, посока *****, поради недостатъчно разстояние,
автомобил„****“, с рег. № ***** става причина за ПТП с лек автомобил
„****“, с рег. № *****. Представено е уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 09.10.2019 г., видно от което К. С. П.,
уведомил застрахователя за настъпилите вреди вследствие процесното ПТП,
които били по задна броня, ауспуси.
Според свидетелство за регистрация на МПС, „****“, с рег. № ***** е
собственост на К. С. П..
Приложени са доклад, опис на щетите по процесната претенция с №
10019030126660 от дата 09.10.2019 г., възлагателно писмо от 09.10.2019 г.,
опис-заключение по щета и калкулация на ремонта от 29.10.2019 г.
Видно от представено платежно нареждане от 19.11.2019 г., в полза на
***** ЕООД /на което е възложено извършване на ремонт на лек автомобил
„****“, с рег. № *****/ е заплатена сумата от 912,74 лева с посочено
основание 10019030126660.
От приложена справка за наличие на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, е видно, че към 09.10.2019 г., за МПС с рег. №
*****, не е налице активна застраховка „Гражданска отговорност“.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от
разпита на свидетеля П. се установява, че през месец октомври 2019 г., е
2
управлявал автомобил „****“,спрял на светофара на ****, без да си спомня,
коя е била пресечната улица, като бил ударен в задната част /по бронята и
ауспусите на управлявания от него автомобил/ от червен автомобил „****“.
Свидетелят е заявил, че водачът на автомобил „****“ предложил извършване
на ремонт на увредения автомобил, без да се сигнализират органите на реда,
тъй като нямал сключена застраховка гражданска отговорност, както и че се
водели съдебни дела, но свидетелят отказал и се обадил на тел. 112.
Според приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза
от техническа гледна точка, механизмът на настъпване на ПТП е по време на
движение на автомобила „****“, с рег. № *****, по **** с посока на движение
към бул. „Г.М. Д.“, като по същото време и в същата посока се движел и
водачът на МПС „****“ с рег. № *****, който в процес на застигане с предната
габаритна част на автомобила (предна броня), реализирал удар в задната
габаритна част (задна броня и задно ауспусно гърне) на движещия се пред
него л.а. „****“, който вследствие на удара получава увреждания. Описаните
щети се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и по
средни пазарни цени възлизат на 839,94 лева с 10 лева включени
ликвидационни разноски, а по цени на официален сервиз – 922,74 лева с
включени ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск, съгласно
който страната ищец следва да проведе доказване за съществуването на
вземането, което е претендирано по реда на заповедното производство, когато
издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 от ГПК, какъвто
е конкретният случай. Исковата претенция има идентичен предмет като
заповедта за изпълнение – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер. Това означава, че ищецът
следва да проведе доказване, че е възникнало застрахователно
правоотношение относно договор за застраховка каско, да бъде доказано
настъпването на застрахователно събитие, да бъдат установени вредите и
причинната им връзка с деянието, да бъде доказан фактът на изплащане на
застрахователното обезщетение, с което за застрахователя възниква право на
регресно вземане спрямо ответника, причинил вредите, извършвайки
действия или допускайки бездействия, от които е произтекло настъпването на
вредоносния резултат. Законът регламентира фикция, че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението, ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението с указания за
предявяване на иск, т. е. на 18.08.2023 г.
Софийският районен съд счита, че е доказано, че дружеството ищец е
застраховател по договор за застраховка каско за автомобил „****“, с рег. №
***** към датата на настъпване на ПТП, в която насока съдът отчете
3
представената застрахователна полица. Договорът за застраховка каско се
сключва във формата на застрахователна полица и поражда задължение за
застрахования да заплати дължимата застрахователна премия, а за
застрахователя да поддържа обезпечение по време на действие на договора
като при настъпване на застрахователно събитие задължението се
трансформира в такова относно определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. С договора за застраховка каско застрахователят отговаря за
обезвреда на вредите, настъпили за застрахованото имущество в рамките на
застрахователния лимит. Съдът,отчитайки наличието на сключен договор за
застраховка каско,намира,че ищецът в изпълнение на своите договорни
задължения е образувал преписка по щета и е изплатил стойността на
реализирания ремонт. Настъпилото пътно-транспортно произшествие
представлява застрахователно събитие,вследствие което за ищеца възниква
задължение за обезвреда. Съвкупният анализ на доказателствата по делото
позволява да бъде възприето,че ответникът Б. е причинил настъпването на
произшествието,тъй като е допуснал нарушение на правилата за движение,в
която насока съдът възприема заключението по съдебно-автотехническата
експертиза. Съдът приема за неоснователен довода на ответника чрез
назначения му особен представител, че ищецът си е служил с издадени в
негова полза частни документи, тъй като дори и само от приетото заключение
по допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява механизмът
на процесното ПТП, настъпилите вреди и тяхната стойност, т.е. и
твърдението, че стойностите за материали и труд са крайно завишени, се явява
неоснователно. Отделно от това,макар частните документи да не се ползват с
официална доказателствена сила като официалните документи,същите имат
своето доказателствено значение при обсъждането и съпоставката им с
другите доказателства по делото,а в настоящия случай събраните в хода на
производството доказателства еднозначно сочат,че ответникът Б. е причинил
настъпването на ПТП,съответно се явява пасивно легитимиран да отговаря за
възстановяване на вредите като пряк причинител. Съдът намира за
неоснователни релевираните в писмения отговор възражения относно
наличието разминаване между датата на ПТП /08.10.2019 г./ и представения
документ за калкулация и ремонт, който бил от 29.09.2019 г., както и относно
датата, на която е издаден документът относно липса на застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния водач, защото от представените
писмени доказателства се установява,че са съставени след настъпване на
процесното ПТП - опис на щетите по процесната претенция с №
10019030126660 от дата 09.10.2019 г., възлагателно писмо от 09.10.2019 г.,
опис-заключение по щета и калкулация на ремонта от 29.10.2019 г. Не може
да бъде възприет и доводът на ответника относно липсата на доказателства,че
към датата на ПТП ответникът не е имал сключен договор за застраховка
гражданска отговорност, в която насока представената по делото справка от
Гаранционен фонд удостоверява, че към 09.10.2019 г. за МПС с рег. № *****,
не е налице активна застраховка „гражданска отговорност“. Това
4
обстоятелство се подкрепя и от свидетелските показания, които съдът намира
за логични, последователни и безпротиворечиви. Отделно от това,съдът
намира,че ответникът Б. не е представил доказателства,нито е формулирал
доказателствени искания относно доказване наличието на сключена
застраховка гражданска отговорност,поради което и при съобрязяване
наличието на справка от Гаранционен фонд,съдът приема,че ответникът Б.
отговаря за възстановяване на вредите като пряк причинител.
За да счете,че предявената искова претенция е доказана по
основание,съдът взе предвид,че процесното ПТП е настъпило по начина,
описан в съставения протокол за ПТП № 1772003,който механизъм е описан и
от допуснатия и разпитан свидетел П.,а и описаният механизъм се доказва и
от заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-
автотехническа експертиза. С оглед това,че щетите се намират в причинно-
следствена връзка спрямо описания механизъм на ПТП,съдът намира,че
искът,предявен от ищеца застраховател е доказан по основание. Налице е и
друга изискуема от закона предпоставка – ищецът е възстановил стойността за
ремонт на автомобила на дружеството,което е реализирало ремонта,поради
което е настъпило правото му да претендира възстановяване на изплатеното
обезщетение спрямо прекия причинител.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция подлежи на
уважаване за сумата от 839,94 лева ( с включени ликвидационни разноски )
при съобразяване стойността на обезщетението по средни пазарни цени,а за
разликата до пълния претендиран размер от 922,74 лева искът подлежи на
отхвърляне. В конкретния случай към датата на ПТП автомобилът е бил с
период на експлоатация над три години,т.е. извън гаранционния срок,а
същевременно не се установява да е уговорено,че ремонтирането и
поддържането на автомобила следва да бъдат реализирани единствено в
официален сервиз. В тази насока от представената с исковата молба
застрахователна полица се установява,че като начин на обезщетяване са
посочени експертна оценка,доверен сервиз,официален сервиз. Съдът
намира,че в хипотезата,когато са посочени в застрахователната полица
няколко различни начина на обезщетяване,ремонтът в официален сервиз не
представлява единствената възможност за ремонтиране на
автомобила,съответно не може да бъде счетено,че размерът на обезщетението
следва да бъде определен по цените на официалния сервиз. Наличието на
постигнато съгласие на страните по застрахователното правоотношение по
договора за застраховка каско,че възможен начин на обезщетяване е чрез
експертна оценка или чрез доверен сервиз,означава,че е допустима и
обезвреда чрез ремонтиране в доверен,а не в официален сервиз,съответно
размерът на обезщетението следва да бъде определен по средни пазарни цени.
Така мотивиран,съдът намира,че искът подлежи на уважаване за сумата от
839,94 лева,а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 922,74
лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
5
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и предвид уважената част
от исковата претенция и с оглед това,че съдът,който разглежда
установителния иск се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство, съдът намира, че следва да бъдат присъдени
такива в размер от 68,27 лева за заповедното производство и в размер от
923,92 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ по отношение на Б. К. Б. ЕГН
**********, с адрес гр. С, че съществува вземане на З АД, със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М П И и К С В, в размер от 839,94 лева (осемстотин тридесет и
девет лева и деветдесет и четири стотинки) главница – регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10019030126660,
вследствие настъпило ПТП на 08.10.2019 г. в гр. С, като автомобил **** с рег.
№ ***** е ударен от автомобил **** с рег. № *****, управляван от Б. Б., като
към датата на настъпване на ПТП за автомобил **** не е имало сключена
застраховка гражданска отговорност, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – на 18.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч. гражд. дело
№ 46404/2023 г. по описа на СРС, 42 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважената част от 839,94 лева до пълния претендиран размер от
922,74 лева.
ОСЪЖДА Б. К. Б. ЕГН **********, с адрес гр. С да заплати на
основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на З АД, със седалище и
адрес на управление гр. С, представлявано съвместно от изпълнителните
директори М П И и К С В сумата от 68,27 лева (шестдесет и осем лева и
двадесет и седем стотинки) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в размер от
923,92 лева (деветстотин двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки)
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6