Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260150
гр. Добрич, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Добрич, наказателно отделение, шестнадесети
съдебен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1244 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба 1“ № 72,
представлявано от управителя А.А., срещу наказателно постановление № 08-001808/297
от 07.10.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „А. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба 1“ № 72, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от
компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели и съдържа
необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана с изх. №
20053860/02.07.2020 г. /л. 13 от делото/, представляващият „А. Груп“ ЕООД – А.
Генчев А. е бил поканен да се яви в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич
в тридневен срок от получаване на поканата, в 10:00 ч. за съставяне на АУАН.
Поканата е била получена на 06.07.2020 г. лично от управителя А.А., което
обстоятелство е било удостоверено посредством подписа му /л.л. 14-15/. Поради
неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен
в негово отсъствие на 13.07.2020 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В настоящия случай, АУАН № 08-001808/13.07.2020 г. е бил изпратен до
санкционираното ЮЛ – „А. Груп” ЕООД по пощата с писмо с изх. №
20056343/14.07.2020 г. с обратна разписка /л.л. 16-17/, съобразно разпоредбата
на чл. 416, ал. 3 от КТ, като писмото е било върнато на 14.08.2020 г. с
отметка, че пратката не е потърсена от получателя. И тъй като лицето не е било
намерено е било изготвено съобщение по чл. 416, ал. 3 от КТ за съставянето на
акта с изх. № 20063133/18.08.2020 г. /л. 27/, което на 18.08.2020 г. е било
поставено на таблото за съобщения в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище Добрич и на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София /л.л. 27-28/. Съобразно разпоредбата на чл. 416,
ал. 4 от КТ, актът за установяване на административно нарушение се смята за
връчен след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението, поради
което съдът намира, че АУАН е бил връчен на търговеца по надлежния ред,
съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален
по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е
и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
били депозирани писмени възражения по акта.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките
на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено на търговеца.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с
доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 12.05.2020 г. инспекторите в Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич – свидетелите Г.В.В. и М.Ц.Д. извършили проверка на автомивка
и бензиностанция, находящи се в гр. Добрич, ж.к. „Дружба 1“ № 72, стопанисвани
от А. груп“ ЕООД. На 18.05.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Добрич били представени изисканите с призовка от 13.05.2020 г. ведомости за
заплати за месец февруари 2020 г. От представените ведомости за заплати се
установило, че „А. груп“ ЕООД, в качеството си на работодател е начислил, но не
е изплатил трудовото възнаграждение за месец февруари 2020 г. в размер на
569,75 лева на М.И.Г., ЕГН ********** на длъжност *****което е следвало да бъде
изплатено не по-късно от 25.03.2020 г.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и
наказващият орган приели, че „А. груп“ ЕООД, в качеството си на работодател, не
е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово възнаграждение
за м. февруари 2020 г. на М.И.Г., ЕГН ********** на длъжност „мияч превозни
средства /ръчно/“ до 25.03.2020 г., в размер на 569,75 лева.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и
наказващият орган изрично са посочили, че нарушението е извършено на 26.03.2020
г., установено е на 18.05.2020 г. и е
доказано от данните, обективирани в призовка с изх. № 20033830 от 13.05.2020
г., протокол изх. № ПР21011477 от 29.05.2020 г. за извършена проверка, ведомост
за заплати за м. февруари 2020г., вътрешни правила за работната заплата и покана
за съставяне на АУАН с изх. № 20053860 от 02.07.2020 г.
За така описаното нарушение, на основание чл. 414, ал.
1 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите Г.В.В., М.Ц.Д. и А.Ю.И., чийто показания са
еднопосочни, последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото
писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля М.И.Г., тъй
като същите са еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи
както с показанията на свидетелите Г.В.В., М.Ц.Д. и А.Ю.И., така и с приложената
по делото ведомост за заплати за месец февруари
2020 г., в която срещу името на М.И.Г. липсва положен подпис.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. Иванова
Русева- управител на обект в „А. груп“ ЕООД, дадени в съдебно заседание, тъй
като е налице индиция за нейната заинтересованост – същата е в трудовоправни
отношения с дружеството - жалбоподател, поради което е налице финансова
обвързаност и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите,
имащи значение за делото. От друга страна показанията на този свидетел се
оборват по категоричен начин както от кредитираните показания на свидетелите Г.В.В.,
М.Ц.Д., А.Ю.И. и М.И.Г., така и от приложената по делото ведомост за
заплати за месец февруари 2020 г., в
която срещу името на М.И.Г. липсва положен негов подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за
безспорно установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели Г.В.В., М.Ц.Д., А.Ю.И. и М.И.Г., както и от приложените и приети по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка №
ПР21011477/29.05.2020 г., ведомост за заплати за м. февруари 2020 г. и вътрешни
правила за работната заплата.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Описаната в НП и установена по делото фактическа
обстановка осъществява състава на нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, вменяващ в задължение на работодателя да
плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1-3 от КТ, трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Същото
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Безспорно в производството се установява, че
жалбоподателят „А. груп“ ЕООД, до 25.03.2020 г. не е изплатил на М.И. Г. уговореното трудово възнаграждение за м. февруари
2020 г. Този факт е бил констатиран от представените от самия работодател
доказателства, в частност – ведомост за заплати за месец февруари 2020 г., като
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по
акта за установяване на административно нарушение. Няма данни и предписанието,
съдържащо се в протокол за извършена проверка № ПР2011477 от 29.05.2020г., а
именно – в срок до 12.06.2020 г. работодателят да изплати начисленото във
ведомост за работна заплата трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. на
М.И.Г. в размер на 569,75 лева, да е оспорено.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да
отбележи и следното: Както вече бе посочено, проверката е била извършена на
12.05.2020г., като на 18.05.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Добрич са били представени изисканите с призовка от 13.05.2020 г.
ведомости за заплати за месец февруари 2020 г. При така представените
доказателства се установило, че „А. груп“ ЕООД, в качеството си на работодател,
не е изплатил начисленото във ведомост за работната заплата трудово
възнаграждение за м. февруари 2020 г. на М.И.Г., ЕГН ********** на длъжност
„мияч превозни средства /ръчно/“ до 25.03.2020 г., в размер на 569,75 лева. Обстоятелството,
че до 25.03.2020 г. търговецът не е изплатил на Г. уговореното трудово
възнаграждение за м. февруари 2020 г. се потвърждава и от депозирания от него сигнал
/жалба/ за нарушение на трудовото законодателство с дата 11.05.2020 г. (л. 48).
В случая, АУАН е съставен на 13.07.2020 г., т.е. след като е бил изтекъл уговорения
срок за плащане на трудовото възнаграждение, както и след изтичане на дадения в
т. 3 от предписанието срок до 12.06.2020
г. и в който срок не са били представени доказателства за плащане на
възнаграждението, поради което съдът намира, че преди да състави акта,
актосъставителят е положил необходимите усилия за изясняване на фактическата
обстановка по делото.
В действителност, с жалбата се навеждат доводи, че за
месец февруари 2020 г. на М.Г. е изплатена сума в размер на 569,75 лева, в
която насока се ангажират и писмени доказателства Разходен касов ордер /РКО/ №
333 от 13.12.2019 г. за сумата от 800 лева, РКО № 3474 от 30.12.2019 г. за
сумата от 800 лева, РКО № 305 от 07.02.2020 г. за сумата от 800 лева и опис на
изплатени суми.
Разпитан в качеството на свидетел в съдебни заседания,
проведени на 19.02.2021 г. и на 01.09.2021 г., М.И.Г. категорично заявява, че
не е получил сумата от 569,75 лева, полагаща му се като трудово възнаграждение
за м. февруари 2020 г. При предявяване
на РКО № 3474/30.12.2019 г. в оригинал /л. 61/ и РКО № 305/07.02.2020 г. в
оригинал /л. 62/, свидетелят заявява, че не може да каже дали подписите в
графа „получил сумата“ са негови, като е
категоричен обаче, че не е получавал посочените в ордерите суми.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът, в пределите на своята компетентност
е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната
истина. С този принцип е свързан принципа за оценка на доказателствените
материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14, ал. 1 от НПК. В случая с
оглед проверка показанията на свидетеля М.Г., както и с оглед разкриване на
обективната истина, съдът е назначил графическа експертиза, както и
съдебно-счетоводна експертиза, отчитайки, че експертните заключения в
наказателния процес не са доказателствено средство, а само способ за изясняване
на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания.
Видно от заключението на вещото лице по
изготвената, неоспорена и приета от съда съдебно-графическа експертиза /л.л.
71-80/, „Подписите в графа „Получил
сумата“ на РКО № 305/07.02.2020 г. изследван в оригинал, РКО № 3474/30.12.2019
г. изследван в оригинал са положени от М.И.Г.. Подписът в графа „Получил
сумата“ в РКО № 3333/13.12.2019 г., вероятно е положен от М.И.Г.. Ръкописният
текст в РКО № 305 и № 3474 „М.Г., 800 Осемстотин лева“, датата „07.02.20“ в РКО
305 и целият ръкописен текст в РКО 3333 /л. 7/, представен като копие са
изпълнени от едно и също лице. Същото е изпълнило целите ръкописни текстове в
РКО 305 /л. 5/ и РКО 3474 /л. 6/. Ръкописният текст в представените оригинали
на РКО № 305 и РКО 3474 „допл. м. ІІ-20 г. аванс м. март; допл. м. ХІІ-19 аванс м І и
м ІІ 20 г., 30.12.19 г.“ е откопиран от съответните копия на л. 5 и л. 6 и не
може да се отговори на въпроса дали са изпълнени от едно или различни лица“ /цитат/.
При
проведения разпит на вещото лице в съдебно заседание, същото категорично
заявява: „В РКО № 305 в оригинала е дописан
текстът в оригинала „доплащане месец февруари 2020 г., аванс месец март“. Това
е дописано. Сумата 800 лева е редовна. Разпределението на сумите е дописано в
оригинала. Има го и в копието, но изглежда по различен начин. Името и сумата, и
подписът са изписани по едно и също време, но основанието е дописано. И в двата
ордера, които са в оригинал е така“ /цитат
– л. 83/. На въпроса на защитата на санкционираното юридическо
лице: „Може ли да се установи от същия човек ли е дописано и във времевия
интервал кога да е станало това?“, вещото лице
заявява: „Датата в единия документ
е истинска, а в другия документ е дописана. В РКО № 305 датата си върви с
текста, а в другия РКО № 3474 в оригинала датата 30 декември 2019г. е дописана.
В двата ордера основанията за плащане са дописани, като в РКО № 3474 в
оригинала е дописано „доплащане месец декември 2019 г и аванс месец януари,
месец февруари 2020 г.“ после е дописано, а в ксерокопията не е така“ /цитат
– л. 83/.
Съдът, приемайки заключението на вещото
лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда графическа
експертиза, и съпоставяйки същото с останалите гласни и писмени доказателства,
намира, че представените разходни касови ордери №№ 3474/30.12.2019 г. и
305/07.02.2020 г. са съставени единствено и само за целите на процеса и нямат
доказателствена стойност. От друга страна, ако тези разходни касови ордери са
съществували по-рано, същите е можело да бъдат представени още в хода на
извършената проверка, а не едва с жалбата до съда, което води до логичния извод,
че са съставени единствено и само за целите на процеса и нямат доказателствена
стойност.
Ето защо, така представените разходни касови ордери не
могат да се противопоставят на установеното към 13.07.2020 г. с АУАН нарушение,
към която дата, във ведомостта за работната заплата за м. февруари 2020 г. на М.И.Г.
е липсвал негов подпис, удостоверяващ изплащането на трудовото възнаграждение,
като не са били представени и други доказателства, удостоверяващи извършено
плащане на трудовото възнаграждение за този месец. В тази насока е и Решение №
171 от 01.06.2021г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 157/2021 г., постановено по
идентичен случай.
Приемайки представените разходни ордери за негодно
доказателствено средство за удостоверяване плащането на дължимото трудово
възнаграждение на М.Г. за м. февруари 2020 г., съдът намира заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че задължението за
работна заплата за месец февруари 2020 г. до размера на 569,75 лв. е погасено
за сметка на изплатени служебни аванси и отразени като вземания от подотчетното
лице М.И.Г., за правно ирелевантно.
С оглед изложеното, съдът
намира факта на извършване на административното нарушение за безспорно
установен. Същото се потвърждава от събраните гласни доказателства,
обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетели Г.В.В.,
М.Ц.Д., А.Ю.И. и М.И.Г.. Посочените гласни доказателства са безпротиворечиви и
кореспондират със заключението на вещото лице по изготвената графическа експертиза,
проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК и приета като
обективно и компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: протокол за извършена
проверка № ПР21011477/29.05.2020 г., ведомост за заплати за м. февруари 2020 г.
и вътрешни правила за работната заплата.
От обективна страна визираната в чл. 414, ал. 1 във
вр. с чл. 128, т. 2 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено
задължението за плащане в установените срокове на уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Формата на изпълнителното деяние на процесното
нарушение по чл. 414, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ е бездействие и
се изразява в това, че „А. груп“ ЕООД не е изплатило трудовото възнаграждение
за месец февруари 2020 г. на М.И.Г. .
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател”
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение. В случая „А. груп“ ЕООД се явява работодател и
субект на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 128,
т. 2 от КТ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на
юридическото лице. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна,
безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена
превенция срещу определени противоправни прояви.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената
имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер от 1500 до 15 000
лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е в
минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Настоящият състав счита, че наличието на специална
правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което
и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима /Виж Решение от
03.07.2014 г. по к.а.н.д. 339/2014 г. на АдмС – Добрич и Решение № 171 от
01.06.2021 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 157/2021 г./.
Що се отнася до санкционирането на жалбоподателя за
извършване на процесното нарушение, по разбиране на настоящия съдебен състав,
не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която, „За
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв“.
Посочената норма е озаглавена „Отговорност за
маловажно нарушение”, и регламентира критериите, по които следва да се определи
дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за
налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е
необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение,
нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от
нарушението да не са произлезли вредни последици. В случая липсват
доказателства, удостоверяващи, че както към датата на издаване на НП, така и
към датата на проведеното на 08.10.2021 г. съдебно заседание, в което делото е
обявено за решаване, нарушението да е било отстранено. От друга страна, тъй
като нарушението се състои в неизплащане на трудово възнаграждение, съдът
намира, че същото е довело до вредни за работника последици.
Или, от събраните по делото доказателства се
установява, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за
квалифицирането на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 415в,
ал. 1 от КТ, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав
на посочената норма.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на
наказателното постановление, „А. груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба 1“ № 72, следва да заплати по
сметка на Районен съд Добрич разноските по делото в размер на 333,26 лева /триста
тридесет и три лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи възнаграждение
на вещи лица по изготвените графическа и съдебно-счетоводни експертизи в
съдебно заседание.
С оглед изхода на спора, както и изрично
стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Дирекция
„Инспекция по труда” със седалище Добрич искане, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В
случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството
по делото е проведено в шест съдебни заседания, същото се отличава с фактическа
и правна сложност, разпитани са петима свидетели, както и две вещи лица, поради
което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в максимален
размер, а именно - 120 лева.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК,
приложените по делото веществени доказателства – РКО № 3474/30.12.2019 г. в оригинал и РКО № 305/07.02.2020 г. следва да
се оставят по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожат.
Така мотивиран съдът намери, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-001808/297 от 07.10.2020
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич,
с което на „А. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ж.к. „Дружба 1“ № 72, в качеството на работодател, за нарушение по
чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА А. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба 1“ № 72, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Добрич сторените по делото
разноски в размер на 333,26 лева /триста тридесет и три лева и двадесет и шест
стотинки/.
ОСЪЖДА „А. ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ж.к. „Дружба 1“ № 72, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич,
сума в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК, приложените
по делото веществени доказателства – РКО
№ 3474/30.12.2019 г. в оригинал и РКО № 305/07.02.2020 г., да се оставят по
делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров /