Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
15.02.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и втори
януари |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
569 |
по описа
за |
2020 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3629505 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на
чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Н.М.П., с ЕГН ********** с адрес
***, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00 лв.
ОСЪЖДА Н.М.П., с ЕГН ********** с адрес
***, да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес
гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на
06.07.2020г. от Н.М.П., с ЕГН **********
с адрес ***, чрез адв. Х.Д. ***, против Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 3629505 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.2
вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на Н.М.П., с ЕГН ********** с адрес ***, е
наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300.00 лв.
Жалбоподателят Н.М.П. не се явява
лично по делото, като
чрез отразеното в жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати
съществени нарушения свързани с неговото издаване.
Сходно е и становището на адв. Х.Д.,
който се явява в съдебната зала като повереник на нарушителя. Той от своя
страна счита, че в хода на административнонаказателното производство са били
допуснати съществени процесуални и материални нарушения. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище,
обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се
потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно,
при уважаване на подадената жалба, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение
до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил
издаден срещу Н.М.П., за това, че на 09.05.2020г. в 12.29 часа , по път І-8, км.243,
в района на бензиностанция „Юкон” в посока с.Чешнегирово, при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с
пътен знак „В26” и отчетен/приспаднат
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, като водач на МПС лек
автомобил “Мерцедес Вито 110Д”, с ДК№ РВ 3210 КН, е извършил нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 546
/ с установена скорост от 98 км/ч и превишаване на разрешената скорост с 38
км/ч./. Като собственик, на когото е бил регистриран автомобила, жалбоподателят бил установен
и на същият била наложена глоба в размер на 300.00лв.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на
производството гласни доказателства- от разпита на св. Р.В.Ж., писмените и
веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за
одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система
за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на
автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, запис на СД
носител, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М” и
справка от областно пътно управление Пловдив..
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, ведно с
всички направени възражения за неоснователна.
Безспорно по делото се установи
това, че свидетелят Р.В.Ж. работи като полицейски служител в сектор ПП при
ОДМВР Пловдив, на длъжност автоконтрольор. Безспорно по делото се установи и това, че на 09.05.2020г. св. Ж.
е бил на работа дневна смяна и около 10.30 часа се намирал на главен път І-8 в
зоната на км.243, в района на бензиностанция „Юкон” намираща се преди с.Чешнегирово,
обл. Пловдивска. Посредством поставен пътен знак „В26”, на същия път , в този
ден, е имало въведено ограничение за скоростта на движещите се МПС в посока от гр.Садово към с.Чешнегирово до
60 км.ч.До посоченото мястото св.Ж. се придвижил със служебен автомобил с ДК№
РВ 4697 ВС, който в последствие бил позициониран след пътния знак „В26”, ориентиран с предната си част срещу идващите след
знака за ограничение, от посока гр. Садово към с.Чешнегирово автомобили. В
предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 546, което при
включен режим е контролирало движещите се в посока от запад на изток МПС-та. Преди
започване на работа, св.Ж. заснел и монтираното в автомобила АТСС TFR1-М № 546
/лист 39 от съд.дело/. В 12.29 часа намиращо се в работен режим техническото
средство, се активирало, като с него било заснет клип № 12351 /лист 40 от
съд.дело/ с движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 3210 КН, който преминал със
скорост от 101 км/ч, при разрешена скорост до 60 км/ч. Констатациите на св. Ж.
във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 546, били отразени в съставения от
него, с дата от 11.05.2020г. протокол, като заснетите на този ден с
устройството клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и
анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 09.05.2020г. била
обработена, като се е установило, че заснетия в 12.29 часа видеоклип № 12351 МПС,
съдържа запис на движещ се автомобил “Мерцедес Вито 110Д”, с ДК№ РВ 3210 КН
собственост на Н.М.П.. Именно превишението на скоростта от 38 км.ч., след
приспадане на толеранса от 3 км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания електронен
фиш.
При анализа на обстоятелствата по
делото не се констатират допуснати процесуални нарушения включително и на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които да доведат до отмяна на обжалвания
фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно
липсата на конкретни реквизити и елементи от състава на нарушението се явяват
неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не се
установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС,
които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по
делото се установи, че използваното АТСС е било закрепено в купето на служебния
автомобил с ДК№ РВ 4697 ВС. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС
е било мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и
временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.” Това се
установява и от приложената снимка на лист 39 от съд.дело. Направените
възражения и относно автентичността на тази снимка се явяват неоснователни.
Наличието и обстоятелствата във връзка с тази снимка се установяват и от съдържанието
на отразеното в съставения протокол с дата от 11.05.2020г. Представеният по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението
на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други
обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на
издадения електронен фиш. Действително хипотетично е налице възможност,
представената от АНО черно-бяла снимка, да няма връзка със съставения протокол
с дата от 11.05.2020г. Анализа на събраните по делото доказателства, мотивира
съда да изключи обаче тази версия. Все пак по делото са приложени по две
заверени идентични копия, както на протокола от 11.05.2020г., а така и на
цитираната снимка / на лист 38 и 39 от съд.дело и този към адм. нак. преписка/
като припокриването им относно тяхното съдържание изключват каквото и да
съмнение относно тяхната автентичност. Освен това, в протокола е отразен както
режим на измерване, така и посока за задействане - в случая “П”, което означава
приближаващ. Идентична е позицията на заснетия автомобил на жалбоподателя. В
случая не е оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя
на посочените в ел.фиш - място и време, при което се потвърждава изводът за
несъщественост на възраженията по отношение на липсата на пълна конкретика относно
снимката на разположението на уреда за измерване по чл.10 ал.3 от Наредбата. В
тази насока направеното възражение се явява неоснователно и следва да се остави
без уважение.
В приложения към преписката Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., са отразени номер на първо статично
изображение-12334 и номер на последно
статично изображение-12353. От представената справка на лист 12 от съд.дело се
установява, че за времето от 10.30 часа до 13.00 часа на 09.05.2020г., по време
на наряда на св.Ж., с това АТСС се били направени общо 20 клипа, като клипа от 12.39часа
въз основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях.
В протокола е отбелязан и пътния знак
въвеждащ ограничение на скоростта- „В26” и неговото разположение спрямо АТСС.
Направеното възражение относно този знак е едно от основните по делото.
Наличието или липсата на съответния знак, се явява от съществено значение за
основателността на жалбата и за реализиране на административнонаказателната
отговорност в случая. Съдът като прецени всички обстоятелства по делото счете,
че на 09.05.2020г. за периода от 10.30
часа до 13.00 часа, в контролирания от страна на св. Ж. участък от пътя,
посредством АТСС TFR1-М № 546, такъв знак все пак е съществувал. Неговото точно
разположение се установява, от намиращата се на лист 35 от съд.дело схема
изпратена с писмо от ОПУ Пловдив. В действителност отговора съдържащ се в
придружителното писмо, на пръв прочит поставя една въпросителна относно
наличието или липсата на пътния знак на
09.05.2020г. Наличието на пътния знак обаче се установява от съдържанието
на съставения протокол попълнен от св. Ж..
В този смисъл, писмото от ОПУ Пловдив, в конкретиката на фактите - не
разколебава и не опровергава доказателствената сила както на протокола, така и
на снимковия материал /арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП - официалният документ служи
за доказване на факти от предмета на доказване, като е допустимо доказване с
всички допустими процесуални способи/. Преценката за същественост на конкретни
реквизити от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали
попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката.
В този смисъл жалбата и направените възражения се явяват неоснователни и следва
да се оставят без уважение. Направеното възражение относно точното километрично
разположение на знака, нарушението и местонахождението на използваното АТСС
също се явява неоснователно. В изпратеното
писмо от ОПУ Пловдив се установява, точното разположение на бензиностанция
„Юкон“ което е километър 244+260. От съставения от св.Ж. протокол се
установява, че действителност използваното АТСС е било на 90 метра от „В26”,
т.е. нарушението е било в зоната на км. 243 така, както е било отразено и във
обжалвания ЕФ.
От представения по делото
Протокол за проверка на мобилна система № 4-32-20 от 13.03.2010г. /от
адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното техническо средство
е преминало съответната проверка, като неговата годност е до 13.03.2021г.
От представеното по делото Удостоверение
от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.10.2010г. се
установява, че то касае използваното АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 546/ което е
със срок на валидност до 24.02.2020г. Действително датата на установеното
нарушение е 09.05.2020г. но в случая следва да се вземе предвид и текста на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията.
Същия текст гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв.
№ 546/ е преминало съответната проверка и
неговата годност е до 13.03.2021г., то следва извода, че заснемането на нарушението
е било извършено с разрешено и валидно техническо средство. Предвид и което
съдът намира, всички направени възражения за неоснователни.
При тази установената фактическа
обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на
вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която
за път в извън населено място за което е въведено ограничение е била до 60 км/ч, в какъвто смисъл е и текста
на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят П. е заснет при движение със
скорост от 101 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при съставяне
на фиша е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на
скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч.
При определяне на наказанието,
АНО се съобразил изцяло с това, че нарушението е в извън населено място и
превишението се явява със 38 км.ч. над допустимата скорост, то на нарушителя е
била наложена глоба, чийто размер е бил изцяло съобразен с предвиденото в
закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то наказанието е определено на
основание чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП. Същия предвижда, че „Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извън населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 31 до 40 км.ч. - с глоба 300 лв. Определената от АНО глоба
в размер от 300 лева се явява законосъобразно определена. За съдът не е налице
да коригира така определената от АНО глоба, като може единствено може да
потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба,
по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда.
В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради
които съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение
от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: