ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 395
гр. Перник, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 вр. с чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл. 248, ал.3 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес в Р.България:
***, съдебен адрес за призовки и съобщения: ***, за адв. Р.Ц. А. от *** против Определение
№ 27 от 07.03.2022г. по гр.д. № 149/2021 г. по описа на 2 състав РС-Трън с основание -
чл. 248 ГПК.
В жалбата е посочено, че жалбоподателят счита, че постановеното определение №
27 от 07.03.2022г. по гр.д. № 149/2021г. по описа на 2 състав PC-Трън е неправилно и моли
ПОС да го отмени. Сочи, че неправилно съдът е приел, че делото е сложно от правна и
фактическа страна. Счита, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като на
практика страните не са спорили по голяма част от фактите.
Съдът сочи, че определя юрисконсултското възнаграждение съобразно нормата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно тази
наредба заплащането на правната помощ се определя в зависимост от вида и количеството
на извършената дейност. Неправилно е посочено, че е имало много съдебни заседания по
делото. В случая е имало едно открито съдебно заседание. В случая счита, че
възнаграждението за осъщественото процесуално представителство по делото следва да
бъде определено съгласно чл. 25, ал. 1 от същата наредба на 100 лева. Това е така, тъй като
материалният интерес по делото не надвишава 1000 лева, тоест той е минимален.
1
Доколкото материалният интерес по делото е минимален, но освен това и
процесуалните действия са също минимални и несложни, то и дължимото се
юрисконсултско възнаграждение следвало да е минимално. По предмета на делото сочи, че
има натрупана голям обем съдебна практика, която следва да е позната на ищеца и неговия
процесуален представител, тъй като те водят такива дела. Ето защо моли съда да отмени
обжалваното определение и да намали присъденото на ищеца юрисконсултско
възнаграждение на 100 лева.
В своя последователна практика ВКС сочи, че за съобразяване хипотезата на чл. 78.
ал. 2 ТПК следва винаги да се отчита конкретната специфика на
отричаното/претендирането конкретното материално субективно право - предмет на иск
по чл. 124 ГПК. Така например - определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС, 1-во г. о., по ч.
гр. д. № 592/2012 г., определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС, П-ро г. о., по ч. гр. д. №
3852/2017 г.; Определение № 111 от 14.03.2016г. по ч.гр.д. № 815/2016г. на трето г.о. В нея е
прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността
за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК - извънпроцесуалното
поведение на ответника да не е повод за предявяване на иска.
Счита, че няма пречка при това положение адвокатското възнаграждение да бъде
намалено от съда и под предвидения с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения размер, при съобразяване на конкретните за това дело обстоятелства по
материалния и процесуалния закон, в каквато насока се прилага от все повече български
съдебни състави Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С- 427/16 и С-428/16.
По съображения изложени в частната жалба се моли определението да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Насрещната страна е депозирала писмен отговор, в който излага подробни
съображения защо счита, че атакуваното определение на ТРС е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Пернишкият окръжен съд намира, че частната жалба се явява редовна. Същата
е подадена в срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване на постановения съдебен акт. Следователно същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното определение, което е постановено
по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК, с което ТРС е постановил, че –„НЕ УВАЖАВА искането на
К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: *** за изменение на решение № 29/30.12.2021г. по
гр.д.149/ 2021г. по описа на ТРС в частта относно възлагането на направените разноски
2
на ответника за възнаграждение в размер на 300 лева, представляващо юристконсултско
възнаграждение по гр.д. 149/2021г. по описа на ТРС“, е неправилно и следва да бъде
отменено, като жалбата се явява основателна, като следва да се отмени и решението на
ТРС по делото в частта за разноските.
Това е така по следните съображения:
С решение № 29/30.12.2021г. по гр.д.149/ 2021г. по описа на ТРС съдът се е
произнесъл по предявена искова молба от „ЧЕЗ Електро БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и
адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” №159, район „Младост“,
Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК: *********, чрез пълномощника юристконсулт С.Б.М.
срещу К. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: *** като е отхвърлил
иск с правно основание чл.79 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на ищцовото дружество сумата от
392.41 лева - главница, дължима по фактура № **********; сумата от 119.59 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 12.04.2018 г. до 12.04.2021
г. върху главницата по фактура № **********; законна лихва върху главницата, считано от
подаване на искова молба до изплащане на вземането. Осъдил е К. Н. Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ Електро БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на
управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” №159, район „Младост“, Бенч Марк
Бизнес Център, ЕИК: *********, сумата от общо 350. 00 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща разноски по делото, от които 300 лева юристконсултско възнаграждение.
С решението в мотивната му част относно разноските, съдът е посочил, че
отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор, като
в случая те следвало да бъдат присъдени в полза на ищеца. Към датата на подаване исковата
молба вземането сочи, че е било дължимо, т. е. искът е бил основателен и същият се
отхвърля само поради настъпилото в хода на производството плащане. Независимо от
новонастъпилия факт на плащане, ответникът оставал задължен за разноски, защото с
поведението си е дал повод за завеждането му. Не се спори по отношение на
обстоятелството, че ответникът не е знаел за дължимостта на процесната сума и не е
получавал от ищеца покана да я заплати. Това се установява и от приложено по делото
решение № 191979/04.09.2020г. по гр.д.27310/2016г . по описа на СРС, влязло в сила на
08.04.2021г., с което съдът е отхвърлил отрицателен установителен иск предявен от К. Н. Н.,
с ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, с който ищеца е искал да бъде
признато за установено, че не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД, сумата от 392,41 лв.,
представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода от 10.02.2016г. до
3
09.05.2016г. по фактура №********** въз основа на констативен протокол № ***. С оглед
изложеното съдът е счел, че следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
направените разноски в размер на общо 350.00 лева, от които 300.00 лева за възнаграждение
на юрисконсулт и 50. 00 лева за платена държавна такса.
След постъпила молба от страна на К. Н. Н., с ЕГН ********** за изменение на
решението в частта за разноските, съдът с атакуваното определение по настоящото дело не е
уважил същата.
По делото след завеждане на същото по искова молба на ЧЕЗ Електро България“
АД от дата 20.04.2021 г пред ПРС, и становище на същото дружество след препращане на
делото по компетентност пред ТРС е видно, че дружеството сочи, че спорът по делото е
решен с горецитираното решение на приложено по делото решение № 191979/04.09.2020г.
по гр.д.27310/2016г. по описа на СРС, влязло в сила на 08.04.2021г., с което съдът е
отхвърлил отрицателен установителен иск предявен от К. Н. Н., с ЕГН ********** срещу
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с който ищеца е искал да бъде признато за установено, че не
дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД, сумата от 392,41 лв., представляваща стойност на
електроенергия, начислена за периода от 10.02.2016г. до 09.05.2016г. по фактура
№********** въз основа на констативен протокол № ***., потв. От СГС, като е посочено, че
чрез ИЙЗИ Пей ответникът е заплатил на Дружеството сумата, предмет на настоящото дело-
на дата 03.06.2021 г., което е след завеждане на исковата молба, като се сочи, че спорът е
решен със СПН.
Позовавайки се на тези факти, ТРС е отхвърлил иска на Дружеството, но е
възложил разноските на ответника, като се е произнесъл по същество на спора, без първо да
прецени дали искът, с който е сезира въобще е допустим при положение, че между страните
вече е имало СПН по цитираното по-горе решение, влязло в сила преди подаване на
исковата молба по делото /но съдът не следва да навлиза в тези доводи, като се произнесе
само по разноските, с което е сезиран/.
Настоящата инстанция, намира, че неправилно съдът е възложил разноските на
ответника, като видно от изложеното по-горе до спорът между страните вече е бил решен с
влязло в сила решение № 191979/04.09.2020г. по гр.д.27310/2016г. по описа на СРС, влязло
в сила на 08.04.2021г., с което съдът е отхвърлил отрицателен установителен иск предявен
от К. Н. Н., с ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, като това решение е
влязло в сила преди ЧЕЗ да заведе исковата молба пред ПРС, поради следва да се приеме, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не следва да понася разноски в този
смисъл, като следва да се посочи, че спорът е бил решен между страните с влязло в сила
решение по преюдициален иск и че и двете страни по настоящото дело не спорят по това,
4
като не е релевантно че доброволно парите са внесени от ответника след завеждане на иска,
при положение, че същият не е дал повод за воденото му и разсъжденията за разноските
следва да са на тази плоскост. Съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и е признал иска /в случая спорът е решене със СПН преди завеждане на делото и ТРС е
следвало да съобрази този факт/. Ето защо в процесния случай според съда може да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, и атакуваното определение се явява изцяло
незакосъобразно и следва да бъде отменено, като следва да се отмени и постановеното
решение в частта за разноските.
По изложените съображения Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 27 от 07.03.2022г., постановено по гр.д. № 149/2021 г. по
описа на 2 състав РС-Трън, с което съдът не е уважил искането на К. Н. Н., с ЕГН
**********, с адрес: *** за изменение на решение № 29/30.12.2021г. по гр.д.149/ 2021г. по
описа на ТРС в частта относно възлагането на направените разноски на ответника за
възнаграждение в размер на 300 лева, представляващо юристконсултско възнаграждение по
гр.д. 149/2021г. по описа на ТРС“, като ОТМЕНЯ И решение № 29/30.12.2021г. по гр.д.149/
2021г. по описа на ТРС, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която съдът е осъдил е К. Н. Н., с
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЧЕЗ Електро БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и
адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” №159, район „Младост“,
Бенч Марк Бизнес Център, ЕИК: *********, сумата от общо 350. 00 лв. (триста и петдесет
лева), представляваща разноски по делото, от които 300 лева юристконсултско
възнаграждение и 50 лева- държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5