Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 260265
гр.Бургас, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–и наказателен
състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 2507 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод жалба на А.С.Л., ЛН: **********, адрес: ***, чрез адв. П.Д. ***, срещу
Наказателно постановление № *от 11.06.2020 г., издадено от Началник група ПП
към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3,
предл. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят, чрез процесуален
представител оспорва наказателното постановление, като излагат възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли НП да бъде
отменен, както и за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган
– ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е
връчено на 11.06.2020 г., а жалбата е депозирана на 18.06.2020 г.), от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На 11.06.2020 г., св. Г.Д. и св. Н.А.-
мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, посетили сигнал
за неправилно спрял автомобил до сградата на Община Бургас. На място заварили
л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № *, управляван от жалбоподателя А.С.Л.- полски
гражданин. Л. имал издадено удостоверение за постоянно пребиваване на гражданин
на ЕС с № *********, издадено от ОДМВР-Бургас на 18.03.2019 г. валидно до
15.03.2029 г. Свидетелите поканили Л. да ги придружи с автомобила си до
ОДМВР-Бургас, за съставяне на акт за неправилно паркиране. Когато тримата
влезли в сградата на ОДМВР-Бургас, свидетелите се усъмнили, че жалбоподателят е
употребил алкохол, като го поканили да бъде тестван. Бил направен тест за
употреба на наркотични вещества, който бил отрицателен. Жалбоподателят отказал
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр. № ARNA
0187. Бил извикан преводач от полски език, след което бил съставен АУАН за
това, че жалбоподателят отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с
техническо средство. Бил издаден и талон за медицинско изследване № 0069544,
който бил връчен на Л. и в който било посочено, че той следва да се яви в
УМБАЛ-Бургас в срок до 45 минути, считано от 17:10 часа. След връчване на
талона за изследване, св. Д. отишъл до Сектор „Пътна полиция“, където било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което било наложено наказание
за нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а междувременно св. А. и
жалбоподателят останали в сградата на ОДМВР-Бургас. Св. Д. се върнал при тях и
връчил на жалбоподателя издаденото постановление, след което служителите на
Сектор „Пътна полиция“ отишли в УМБАЛ Бургас, за да чакат жалбоподателят, който
не се явил.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите Дачеви А. са
обективни, последователни, безпротиворечиви, като те възпроизвеждат факти,
които е възприели при осъществяване на неговата служебна функция. Показанията
на свидетелите и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват
всички относими факти и обстоятелства. Съдът кредитира и показанията на св. Христова,
която не излага факти, които да противоречат съществено на другите свидетели.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник
Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
8121з-505/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано
правилно.
Независимо от горното
обаче, съставът счита, че са допуснати нарушения на административнонаказателното
производство.
На първо място,
неправилно е била приложена процедурата по чл. 44, ал. 4 от ЗАНН. Посочената
разпоредба предвижда, че когато нарушителят няма постоянен адрес в Република
България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Видно
обаче от справката на л. 41, както и от копието на л. 11, жалбоподателят има
удостоверение за постоянно пребиваване, както и адрес на територията на
страната. Тази справка е направена от ОДМВР-Бургас, като и самите свидетели са
могли да я извършват. При това положение е следвало да бъде приложена общата
процедура по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като след съставяне на акта бъде
предоставен тридневен срок за възражение. Нормата е императивна
и въвежда една допълнителна възможност за защита на нарушителя, освен правото
да възрази при съставянето на акта. След като този тридневен срок не е изтекъл
към датата на издаване на НП, следва да се приеме, че правото на възражение на
уличеното като нарушител лице е нарушено, което е ограничило правото му на
защита в административнонаказателното производство и съставлява основание за
отмяна на издаденото НП, без да се разглежда спора по същество. В този смисъл е
и константната съдебна практика (напр. Решение № 653 от 04.05.2012 г. по н. д.
№ 1802 / 2011 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас).
Настоящият състав
намира, че не е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози /наричана по долу Наредбата/. В съответствие с разписаните
правила полицейските служители са съставили АУАН след отказа на жалбоподателя
да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство, издали са талон
за медицинско изследване на водача, като както талонът за медицинско
изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача и същият ги е
подписал. В издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят отразил, че
отказва проба с техническо средство. Екземпляр от талона за изследване е бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, и
в него е посочено мястото и срока в който има право да се яви за да даде кръвна
проба, ако реши да го стори- 17:55 часа. От показанията на полицейските
служители обаче се установява, че след съставянето на АУАН и талона за
изследване, жалбоподателят е останал заедно със св. А. ***, а св. Д. е отишъл
до Сектор „Пътна полиция“, където е било издадено обжалваното НП. След това Д. ***,
жалбоподателят е подписал постановлението, едва след което е имал възможност да
отиде до УМБАЛ-Бургас. По мнение на съда, издаването на НП преди изтичането на
срока за явяване за кръвно изследване е опорочило цялото проведено
административно-наказателно производство и е довело до съществено нарушаване
правото на защита на жалбоподателя което води до отмяна на издаденото НП. Действително,
съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, наказание се налага и при отказ за тестване с
техническо средство, но тази разпоредба следва да бъде тълкувана в съответствие
с Наредбата, която предвижда, че при отказ за тестване с техническо средство се
извършва медицинско изследване. Целта на закона е да не се допусне изобщо
лицата да отказват да бъдат тествани. Когато е налице отказ за тестване с
техническо средство, но все още не е изтекъл срокът за медицинско изследване
обаче не може да се приеме, че е налице окончателен отказ за даване на проба,
което да обуславя налагането на санкция. Така би се достигнало до хипотеза, при
която едно лице да даде кръвна проба в срок, но да бъде наказано за това, че е
отказало да бъде тествано преди това с техническо средство. Не може да се
приеме, че жалбоподателят е можел все пак да отиде да се тества, тъй като на
първо място част от времето, което му е било дадено е прекарал в ОДМВР-Бургас (в
НП е посочен номерът на талона за изследване, което сочи, че същият е бил
издаден преди св. Д. да отиде до Сектор „Пътна полиция“). На следващо място,
предвид липсата на изрично разписана процедура за анулиране на издадено
постановление, за наказаното лице чисто житейски се явява безсмислено да се
тества, след като вече му е наложено наказание. Допуснатото процесуално
нарушение е от категорията на съществените процесуални нарушения, което
опорочава цялата административно-наказателна процедура и води до отмяна на наказателното
постановление.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Такова искане е направено с жалбата, но по делото не
са приложени доказателства за извършването на разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *от
11.06.2020 г., издадено от Началник група ПП към ОД на МВР Бургас, с което на А.С.Л.,
ЛН: **********, адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.