№ 2517
гр. Варна, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110112742 по описа за 2023 година
Предявен е иск от М. Я. А. срещу Я. К. Н. с правно основание чл.59 от ЗЗД за
заплащане след допуснато от съда увеличение на иска сумата от 1958,34 лв.,
претендирана като неоснователно заплатена на ответницата, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба -03.10.23г. до окончателното и изплащане.
Предявен е иск от М. Я. А. срещу Т. М. П. с правно основание чл.59 от ЗЗД за
заплащане след допуснато от съда увеличение на иска сумата от 1958,33 лв.,
претендирана като неоснователно заплатена на ответницата, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба -03.10.23г. до окончателното и изплащане.
Ищцата твърди, че страните са наследници на Д.Д.Н., бивш жител на гр. А.. починал
на ****. Я. К. Н. е негова внучка. М. К. П. е наследник -съпруг на починалата му дъщеря А.
П.а. Т. М. П.а- Б. е негова внучка. Ищцата е дъщеря на преживялата му съпруга Тодора Н.,
починала на 1.5.2011г.
Ищцата излага че през 2018г., като наследник на Д.Д.Н., е получила от Община А.
писмо, изх. № УТ22.2.2-8/4/27.3.2018г. с което е уведомена от Директора на Дирекция „УТ
инж. М.Д., че е издадена Заповед № ЗП-12 от 27.3.2018г. за одобрение на ПУП-ПЗ за имоти
с идентификатори ****. ****, *9 и **** по КК на гр. А. /съответстващи на ПИ №№ ****,
****. ****, **** по КВС на з-ще на гр. А., общ. А./ с който се установява режим, начин,
характер и параметри на застрояване с оглед изграждане на гробищен парк.
М. А. сочи, че с отговор, изх. № 9400-778/1/05.07.2С23г. г-жа Д.С., замеетник-кмет на
Община А. е уведомила адв. Лннн Г., като неин пълномощник, че "Посочените имоти ****.
00182.36.31, *9 и **** по КК и КР на гр. А. са собствеподст на трети лица. Твърди се, че по
отношение на имотите е проведена процедура по отчуадване за изграждане на обект:
"Гробищен парк -А. "Запад". В община А. не се съхранява документ за собственост на някой
от посочените по-горе имоти на името на М. Я. А. - лично или като наследник на Д. Д.
Д.в/Н.'".
Ищцата счита, че е налице противоречие между писмото на Община А. от 2018г„ с
1
което я уведомяват, че Д.Д.Н. с собственик на имот 00182.36.31 и последващото писмо от
2023г.. ,с което я уведомяват, че не е собственик по наследство.
Ищцата счита, че ответниците са получи цялата сума по обезщетението за
отчуждаване на имот ****. включваща и нейната част, полагаща й се по наследство.
Претендира и разноски в поризводството.
В едномесечния срок за отговор ответниците Я. Н. и М. П. изразяват становище за
неоснователност на предявените срещу тях искове. Ответницата Я. Н. сочи, че съгласно
Заповед №734/04.10.21г. на Кмета на Община А. за отчуждаване на ПИ №№ ****, **** по
КК гр.А. е получила сумата от 11 750лв. Сочи се, че М. П. не е бил упоменат в заповедта,
въпреки, че е наследник на А. П.а.
В едномесечния срок за отговор ответницата Т. П.а оспорва иска. Твърди, че като
наследник на Д.Д.Н. е получила парично обезщетение за 1/6 идеална част от имота
съгласно Заповед №734 от04.10.2021г. на Кмета на Община А., във връзка с Решение №
24.20/27.04.2021г. на Общински съвет А. за одобряване на Подробен устройствен план -план
за застрояване/ПУП-ПЗ/ за ПИ с идентификатори №№****, ****, *9, **** по КККР на гр.
А., съответстващи ПИ №№ ****, ****, **** и **** и за изграждане на обект на публична
общинска собственост от първостепенно значение за задоволяване на обществени нужди,
които не могат да бъдат задоволени по друг начин, предсвляващ „Гробищен парк- А. Запад".
Оспорва иска на ищцата, като твърди, че тя не се явява наследник на Д.Д.Н., а претенцията
й се явява неоснователна, съобразно което искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от удостоверение за наследници изх.№0273/07.06.23г.на общ.А., обл.Варна
Д.Д.Н. е починал на 02.05.1985г. и е оставил като наследници Т. Н.-съпруга, починала на
****., М. Я. А.-дъщеря, Ц. Д.ва Д.а-дъщеря, починала на ****.,оставила като наследник Я.
К. Н.-дъщеря; А. Д.ва П.а, -дъщеря, починала на ****. и оставила като наследници М. К. П.-
съпруг и Т. М. П.-дъщеря.
Видно от удостоверение за наследници изх.№0272/07.06.23г.на общ.А., обл.Варна, Т.
П. Н. е починала на ****. и оставила като наследници К.Я.Е. –син и М. Я. А.-дъщеря.
Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх.
№07/08.06.2018г. Д.Д.Н. и Д. Д. Д.в са имена на едно и също лице.
Видно от удостоверение за наследници изх.№0195/24г. на Община А. Д.Д.Н. е
починал на ****. ищцата М. Я. А. и ответниците Я. К. Н. и Т. М. П. са сред оставените от
него наследници.
По делото е приета като доказателство адм.преписка по издаване на Заповед ЗП-12 от
27.03.2018г. на Кмета на Община А..
С решение №11/27 от 22.06.1999г. на ПК с.Акдсаково на осн.чл.27 от ППЗСПЗЗ е
възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Д.Н. бивш жител на с.А. на
нива от 7.843 дка, седма категория,местност Каваците, имот №**** по плана за
земеразделяне. Представен е и протокол №А471 от 05.08.99г. за въвод във владение на
имота.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на
другиго, без основание, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ал. 2 от същата разпоредба гласи, че това право възниква, когато няма друг
иск, с който обеднелият да може да се защити. Така формулиран общият състав на института
неоснователно обогатяване, съдържа няколко елемента: субсидиарност, липса на основание,
2
обогатяване, обедняване и връзка между последните, като обогатяването и обедняването
трябва да са настъпили от един юридически факт.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи, че е
намалял активът на имуществото й, пропуснал е да го увеличи и/или се е увеличил пасива й.
Той следва да докаже, че ответникът се е обогатил без основание, че обогатяването и
обедняването произтичат от общ факт, т. е. наличието на връзка между тях. По отношение
на размера ищеца следва да докаже каква е стойността на обедняването, съответно каква е
стойността на обогатяването на ответника.
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/28.05.1979 г.
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
имуществени ценности, т. е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при
спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице.
С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е създадена възможност при неоснователно разместване
на имуществени блага, имущественото равновесие между отделните субекти да бъде
възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Според т. 11 от ППВС №
1/28.05.1979г., възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо
други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД спрямо
трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили, от което следва, че
съществуването на друг иск за защита на правата трябва да се преценява с оглед страните по
конкретното дело, но не и с оглед на трети неучастващи в производството лица. ВКС
изтъква, че възможността на ищеца по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да
защити правата си с друг предвиден по закон точно определен иск трябва да се преценява с
оглед на предмета на спора, така както същият е очертан от петитума и обстоятелствената
част на исковата молба и от направените от ответника доводи и възражения. Ако от тях не се
установява съществуването между страните на договорно, деликтно отношение или такова
за водене на чужда работа без пълномощие, то ищецът може да защити нарушените си права
с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Затова ако по отношение на едно и също лице-ответник,
твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочат на едновременното съществуване на общия
иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за
възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последния и спорът ще трябва да се
разреши с оглед на него. Без значение за иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обаче е това дали
ищецът разполага с възможност да защити правата си с друг, предвиден по закон точно
определен иск, срещу друго лице, което не е страна в исковото производство за
неоснователно обогатяване. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в
исковата молба, според които ответникът/ответниците се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, а не друг правен субект. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването (връзката между тях).
В случая не се установява, че ответниците Я. К. Н. и Т. М. П. са се обогатили именно
за сметка на ищцата. Фактът, че ищцата М. Я. А. е сред наследниците на Д.Д.Н., не води до
категоричния извод, че при провеждане на отчуждителната процедура, приключила със
Заповед №734/04.10.2021г. на Кмета на Община А. именно ответниците са получили
обезщетение, което би се следвало на ищцата.
Собствениците или техните наследници, по отношение на чиито имоти е проведено
отчуждително производство и не е било заплатено обезщетение за отчуждения имот, могат
да упражнят някоя от възможностите, регламентирани в чл.29,ал.6 от ЗОС, ако са налице
предвидените в тази норма условия. Това производство се развива по друг ред, като
изричният или мълчалив отказ на кмета на общината да отмени отчуждаването, подлежи на
обжалване пред съответния административен съд.
3
Предвид гореизложеното исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските: При този изход от делото на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи
на ответниците направените по делото разноски, съобразно представен договор за правна
защита и съдействие следва да се присъдят разноски –л.404 от делото в размер на 400 лв. в
полза на ответницата Т. М. П..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Я. А., ЕГН ********** срещу Я. К. Н., ЕГН
********** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1958,34 лв.,
претендирана като неоснователно заплатена на ответницата по Заповед №734/04.10.2021г.
на Кмета на Община А., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба -03.10.23г. до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Я. А. ЕГН ********** срещу Т. М. П., ЕГН
********** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1958,33 лв.,
претендирана като неоснователно заплатена на ответницата по Заповед
№734/04.10.2021г. на Кмета на Община А., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба -03.10.23г. до окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА М. Я. А. ЕГН ********** да заплати на Т. М. П., ЕГН **********
сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4