№ 5
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Т. Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000438 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н), с която обжалва решение № 221 от 17.02.2023 г.,
постановено по т.д. № 1 678/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение,
17 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от синдиците на „Корпоративна търговска
банка" АД - в несъстоятелност срещу „Литеке комерс” АД искове с правно основание чл. 59.
ал. 5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност на следните
прихващания: прихващане, извършено от „Литекс комерс” АД с изявление, обективирано
в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7 228/ 09.07.2014 г.. на вземане на ..Литекс комерс” АД към
..Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на
34 440.56 лв., възникнало по договор за паричен влог, сключен на 19.05.2008 г. между Е. С.
С. и „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено
на „Литекс комерс" АД с договор за цесия от 30.06.2014 г., срещу задълженията на „Литекс
комерс” АД към „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност за заплащане на
остатък от неплатена лихва с настъпил падеж на 25.06.2014 г., които са възникнали по
договор за кредит, сключен на 25.10.2007 г., между „Корпоративна търговска банка" АД и
дружеството „Топола луксвил" ЕАД, чийто правоприемник е „Литекс комерс" АД;
прихващане, извършено от „Литекс комерс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на
„КТБ” АД № 7 242/10.07.2014 г., на вземане на „Литекс комерс” АД към „Корпоративна
1
търговска банка" АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 156 964.58 лв..
възникнало по договор за паричен влог, сключен на 19.05.2008 г. между Е. С. С. и
„Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на
„Литекс комерс“ АД с договор за цесия от 01.07.2014 г.. срещу задълженията на „Литекс
комерс" АД към „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност за заплащане на
дължима вноска от главницата с падеж 10.07.2014 г. в размер на 166 698 евро. които са
възникнали по договор за кредит, сключен на 25.10.2007 г.. между „Корпоративна търговска
банка” АД и дружеството „Топола луксвил" ЕАД. чийто правоприемник е „Литекс комерс"
АД; прихващане, извършено от „Литекс комере" АД с изявление, обективирано в писмо с
вх. на „КТБ" АД № 10 376/ 31.10.2014 г. на вземане на ..Литекс комерс” АД към
„Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на
204 507.10 лв., възникнало по договор за паричен влог, сключен на 06.02.2012 г. между
..Централна автогара" АД и „Корпоративна търговска банка" .АД - в несъстоятелност, което
вземане е прехвърлено на „Литекс комерс” АД с договор за цесия от 28.10.2014 г., срещу
задълженията на „Литекс комерс" АД към „Корпоративна търговска банка” АД - в
несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 25.10.2007 г.. между
..Корпоративна търговска банка" АД и дружеството „Топола луксвил" ЕАД, чийто
правоприемник е „Литекс комерс“ АД; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност да заплати на „Литекс комерс” АД
сума в размер на 500 лв., представляваща разноски, направени в производството, която сума
трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка" АД -
в несъстоятелност и е осъдил на основание чл. 59. ал. 7 ЗБН „Корпоративна търговска
банка“ АД в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер
на 15 836.49 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените
искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, която сума трябва да
се събере от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. В подкрепа на твърдението си излага доводи, че съдът е отхвърлил
предявените искове, позовавайки се на решение № 8/21.05.2021 г., постановено по к. д. №
9/20 г. по описа на КС на Р България, с което е обявена за противоконституционна
разпоредбата на § 8 от ПЗР към ЗБН, с която е придадено обратно действие на нормата на
чл.59, ал. 5 ЗБН и предвид факта, че прихващанията са извършени от ответника „Литекс
комерс“ АД, а не от банката, то следователно за кредиторите, респ. за синдика на банката,
като техен процесуален субституент, не е възникнало правото да искат обявяването на
прехващанията за относително недействителни. Твърди, че съдът не е обсъдил всички
доводи, което е съществено процесуално нарушение и по-конкретно довода за нищожност
на прихващанията, поради характера на предшестващите ги договори за цесии като
платежни операции, които попадат в забранителния режим наложен от БНБ с решение №
73/2006.2014 г., с което банката е поставена под особен надзор. Твърди, че е налице такова
съществено нарушение на процесуалните правила, предвид липсата на обсъждане, коя е
приложимата редакция на закона. В тази връзка отбелязва, че съдът е обсъдил само
представеното определение, без да е отговорил на аргументите относно това кога възниква
потестативното право и защо въпреки постановеното решение от Конституционния съд,
2
отменената разпоредба следва да намери приложение. В тази връзка твърди, че съдът
правилно е посочил, че към момента на извършване на процесните прихващания не би
могло да възникне потестативното право по чл.59, ал. 5 от ЗБН, но погрешно е посочил, че
това се дължи на невъзможността да бъдат оспорвани извършените от кредитор на банката
прихващания, в редакцията на нормата преди 28.11.2014 г. Твърди, че към посочените дати
все още не е открито производство по несъстоятелност, както и че към посочените дати
лиценза на банката все още не е бил отнет. От това прави извод, че е обективно невъзможно
към датите на извършените прихващания да е е налице право на кредиторите на
несъстоятелността, респ. на синдика да оспорва тези прехващания. Цитира нормата на чл.4,
ал. 1 от ЗБН по отношение на това, кои лица са кредитори. В допълнение на това твърди, че
вземанията по цитирания текст следва да бъдат приети и включени в списъка. Цитира и
нормите по отношение на назначаването на синдик на банката, като прави извод, че
доколкото фигурите на кредитори и синдик, които са активно легитимирани да предявят
исковете са обвързани от решението за откриване на производство по несъстоятелност, то
действително няма как преди да е налице такова решение да възникне правото да бъде
предявен процесния иск. От казаното прави извод, че първия възможен момент, в който е
било възможно да бъде предявен иска е 23.04.2015 г., датата на назначаването на синдика,
докато самото потестативно право е възникнало на 22.04.2015 г., датата на постановяване на
решението. Моли съда да приеме, че доколкото към момента на постановяване на
решението е действала разпоредбата на чл.59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й към 28.11.2014 г.,
то именно същата е приложима към настоящия случай. Цитира практика на Софийски
апелативен съд по отношение на момента от който е възникнало правото и приложимата
редакция на ЗБН.
На следващо място твърди, че следва да бъде обсъдена и относимостта на
определение от 15.11.2022 г., постановено по преюдициално дело № С-260/21по описа на
СЕС, в което е даден отговор на поставения въпрос и по отношение на който
първоинстанционния съд е приел, че е неотносим, с оглед постановеното решение на КС.
Твърди, че макар и извода на съда да е принципно верен, то същият не държи сметка за
редица обстоятелства, касаещи конкретното преюдициално дело, така и съотношение на
правото на ЕС към националното право на държавите-членки. Твърди, че съобразно
произнасянето нормите на общностното право следва да имат пълно и еднакво действие във
всички държави-членки, поради което същите разпоредби са пряк източник на права и
задължения, както и че в рамките на своите правомощия всеки вътрешен съд има правото да
приложи нормите на общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти. Прави извод, че с оглед това произнасяне на СЕС всеки
национален съд може да откаже да приложи разпоредба от националните права и/или всяка
законодателна, административна или съдебна практика, която противоречи на правото на
Общността. Навежда доводи за еднаквостта на разпоредбата на чл.59, ал. 5 от ЗБН и чл. 645
от ТЗ като твърди, че по втория текст и тълкуването на термина длъжник следва да се
приложи практиката на ВКС, създадена по приложението на разпоредбата на ТЗ. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и
вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като съдът констатира
нищожността на извършените прихващания, поради противоречието им с императивна
правна норма, респ. като извършени след налагането на забраната от БНБ да се извършва
дейност, съгласно издадения лиценз, като в случай на констатиране на нищожността да
бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на извършените от
ответника прихващания, на основание чл.59, ал. 5 от ЗБН.
Ответникът „Литекс комерс“ АД и третото лице помагач Е. С. С. оспорват
същата. Твърдят, че в жалбата са наведени доводи за нищожност на извършените
прихващания, който довод е преклудиран, неоснователен и необоснован. Специалната
3
разпоредба на чл.59 от ЗБН изключва приложението на общите правила, поради което
прихващанията не подлежат на атакуване по реда на чл.3, ал. 2 от ЗБН, в който смисъл е
постоянната практика на ВКС. Твърдят, че изводите на съда по отношение на момента на
възникване на правото са законосъобразни и се основават на факта, че законите са общи
правила за поведение, които се приложат по отношение на неограничен кръг субекти и имат
нееднократно действие (чл.1 а от ЗНА). По отношение на твърдението, че следва да се
приеме за приложима разпоредбата към момента на откриване на производство по
несъстоятелност твърдят, че посоченото тълкуване смесва материалноправните
предпоставки за относителна недействителност с момента на възникването на
процесуалното право за предявяване на иска, както и че това тълкуване противоречи на
установения принцип, че по отношение на действителността на сделките се прилага законът,
който е в сила към момента на тяхното сключване. В този см. цитирана и практика на
ВКЩС, постановена след постановяването на процесното решение от КС. Развива доводи
относно тълкуването на понятието длъжник, като твърди, че такъв е банката, спрямо която е
открито производство по несъстоятелност. По отношение на доводите свързани с
цитираното определение на СЕС твърди, че същите са не относими, тъй като почиват на
твърдение за наличието на норма, противоречаща на правото на ЕС, както и се позовава на
тълкуването по отношение на приложимостта им, дадено от самия КС. С оглед на
изложеното и съобразявайки се с непосредственото действие на Конституцията и
задължителния характер на решенията на КС следва да се обоснове неприложимостта на
цитираното определение в настоящия случай. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да потвърди атакуваното и претендират разноски по отношение на ответника.
Третото лице помагач „Централна автогара“ АД редовно уведомена не взима
становище по жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 221
от 17.02.2023 г., постановено по т.д. № 1 678/22 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 17 състав, че съдът е отхвърлил предявените от синдиците на
„Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност срещу „Литеке комерс” АД искове
с правно основание чл. 59. ал. 5 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД - в
несъстоятелност на следните прихващания: прихващане, извършено от „Литекс
комерс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7 228/ 09.07.2014 г.. на
вземане на ..Литекс комерс” АД към ..Корпоративна търговска банка" АД - в
несъстоятелност за получаване на сума в размер на 34 440.56 лв., възникнало по договор за
паричен влог, сключен на 19.05.2008 г. между Е. С. С. и „Корпоративна търговска банка"
АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „Литекс комерс" АД с договор за
4
цесия от 30.06.2014 г., срещу задълженията на „Литекс комерс” АД към „Корпоративна
търговска банка" АД - в несъстоятелност за заплащане на остатък от неплатена лихва с
настъпил падеж на 25.06.2014 г., които са възникнали по договор за кредит, сключен на
25.10.2007 г., между „Корпоративна търговска банка" АД и дружеството „Топола луксвил"
ЕАД, чийто правоприемник е „Литекс комерс" АД; прихващане, извършено от „Литекс
комерс” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 7 242/10.07.2014 г., на
вземане на „Литекс комерс” АД към „Корпоративна търговска банка" АД - в
несъстоятелност за получаване на сума в размер на 156 964.58 лв.. възникнало по договор за
паричен влог, сключен на 19.05.2008 г. между Е. С. С. и „Корпоративна търговска банка”
АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на „Литекс комерс“ АД с договор за
цесия от 01.07.2014 г.. срещу задълженията на „Литекс комерс" АД към „Корпоративна
търговска банка" АД - в несъстоятелност за заплащане на дължима вноска от главницата с
падеж 10.07.2014 г. в размер на 166 698 евро. които са възникнали по договор за кредит,
сключен на 25.10.2007 г.. между „Корпоративна търговска банка” АД и дружеството
„Топола луксвил" ЕАД. чийто правоприемник е „Литекс комерс" АД; прихващане,
извършено от „Литекс комере" АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ" АД №
10 376/ 31.10.2014 г. на вземане на ..Литекс комерс” АД към „Корпоративна търговска
банка" АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 204 507.10 лв., възникнало
по договор за паричен влог, сключен на 06.02.2012 г. между ..Централна автогара" АД и
„Корпоративна търговска банка" .АД - в несъстоятелност, което вземане е прехвърлено на
„Литекс комерс” АД с договор за цесия от 28.10.2014 г., срещу задълженията на „Литекс
комерс" АД към „Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност, които са
възникнали по договор за кредит, сключен на 25.10.2007 г.. между ..Корпоративна търговска
банка" АД и дружеството „Топола луксвил" ЕАД, чийто правоприемник е „Литекс комерс“
АД; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност да заплати на „Литекс комерс” АД сума в размер на 500 лв.,
представляваща разноски, направени в производството, която сума трябва да се събере от
масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност и е
осъдил на основание чл. 59. ал. 7 ЗБН „Корпоративна търговска банка“ АД в
несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 15 836.49
лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от
предварителното заплащане на която ищците са освободени, която сума трябва да се събере
от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че оспорените три прихващания са извършени с изявления, отправени от кредитора „Литекс
комерс" АД до „Корпоративна търговска банка“ АД (н), както и че същите са получени от
банката на следните дати: 09.07.2014 г., 10.07.2014 г. и 31.10.2014 г. По отношение на
отправянето на тези изявления за прихващане и получаването им от ищеца на посочените
три дати не се оспорва от страните и се установява от приетите като доказателства по делото
писмени документи - изявление за прихващане с вх. № на „КТБ“ АД 7 228 09.07.2014 г.,
изявление за прихващане с вх. № на „КТБ“ АД 7 242/10.07.2014 г. и изявление за
5
прихващане с вх. № на „КТБ“ АД 10 376 от 31.10.2014 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени, при условията на кумулативното
обективно съединяване искове, с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
С атакуваното решение № 221 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 1 678/22
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, съдът е отхвърлил
предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност
срещу „Литеке комерс” АД искове с правно основание чл. 59. ал. 5 ЗБН за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка” АД - в несъстоятелност на атакуваните прихващания.
В жалбата не са направени оспорвания по отношение на възприетата от съда
фактическа обстановка. Оспорени са изводите на съда по отношение на приложимостта на
разпоредбата на чл.59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията след 28.11.2014 г., като се твърди, че съдът
неправилно не е отговорил на всички въведени в процеса доводи по отношение на
възникването на потестативното право за оспорване на извършените прихващания, както и
по отношение на приложимостта и относимостта на определение на СЕС. Така наведените
основания определят спора пред настоящата инстанция като спор по отношение на правото.
Съдът в настоящия си състав намира наведените доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното решение за неоснователни по следните съображения:
Липсва спор между страните, че предмет на настоящето производство са
предявени от несъстоятелната банка обективно съединени, при условията на кумулативното
обективно съединяване искове за установяване на недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на банката на извършените прихващания. Този извод се
налага с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, поради което
следва да се приеме, че съдът е сезиран с конститутивни искове, с които ищците, като
процесуални субституенти са упражнили едно преобразуващо право, възникнало в полза на
кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка” АД (н) да обявят за
относително недействителни по отношение на тях на три прихващания, извършени от
ответника „Литекс комерс" АД.
Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво определят прихващането
като едностранна сделка, чиито правни последици са погасяване насрещните вземания,
които две лица имат едно към друго до размера на по-малкото от тях. Вземането на
страната, която прави изявлението за извършване на прихващане, се определя като
активното, а насрещното вземане с титуляр страната, която не изявява воля за прихващане,
се определя като пасивно такова. От волята на страната, която прави изявлението за
прихващане (извършва такова), зависи погасяването единствено и само на пасивното
вземане, тъй като по него тя е задължена да изпълни. Погасяването на активното вземане не
е поставено в зависимост от волята на прихващащия, тъй като то зависи от поведението на
длъжника по него. С извършването на прихващането (отправяне на волеизявлението до
другата страна и достигането на това изявление) активната страна погасява своето
съществуващо задължение към насрещната страна, а не своето вземане.
Спорно пред настоящата инстанция, както и пред първоинстанционния съд е
моментът на възникване на потестативното право и приложимостта на редакцията на ЗБН
след постановяването на решението на Конституционния съд. Нормата на чл. 59, ат. 5 ЗБН. с
която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор
прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на
6
несъстоятелността, е материатноправна. В закона липсва разпоредба, с която да е придадено
обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на
Република България за 2014 г. (Обн. в ДВ. бр. 98 от 2014 г.), с който тя е изменена, като
обратно действие не произтича и от нормата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. в ДВ. бр. 22
от 13.03.2018 г.), която е обявена за противоконституционна с Решение на Конституционния
съд на Р България № 8 от 2021 г.. което е обн. в ДВ. бр. 48 от 2021 г.
Като неоснователни следва да се възприемат наведените в жалбата твърдения
за приложимост на разпоредбата на чл.59, ал. 5 от ЗБН в редакцията й след 28.11.2014 г.,
както и по отношение на момента към който следва да бъде преценяна нейната
действителност. Липсва спор в правната теория и съдебната практика, че преценката
относно действителността на сделката следва да се извърши към момента на нейното
сключване. Непротиворечива и константна е практиката на ВКС, обективирана в решение №
60 114 от 09.12.2021 г., постановено по т. д. № 1 512/20 г., по описа на І т. о., решение № 60
156 от 15.12.2021 г., постановено по т. д. № 2 317/20 г., по описа на І т. о., решение № 60 147
от 12.01.2022 г., постановено по т. д. № 1 534/20 г., по описа на І т. о. и др., която
настоящият състав споделя приема, че за прихващанията, извършени до влизане в сила на
изменението на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за държавния
бюджет за 2014 г. (обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), приложима е първоначалната
редакция на разпоредбата (ДВ, бр. 92/2002 г.), действала до изменението. Основание за
такъв извод е преди всичко материалноправния характер на разпоредбата на чл. 59, ал. 5
ЗБН, предпоставящ прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях
правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила. При
изменение на материалноправна норма новата регулация следва да бъде зачетена и
приложена за юридически факти и произтичащите от тях правни последици, възникнали
след влизане в сила на изменението, освен ако законодателят му е придал изрично обратно
действие. По отношение изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН с § 9 от ЗИД на Закона за
държавния бюджет за 2014 г. (обн. ДВ 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г. ) обратно действие
е придадено с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН ( обн. ДВ, бр. 22/2018 г. ). Впоследствие, така
придаденото обратно действие на правната норма е отпаднало поради обявяването на § 8 от
ПЗР на ЗИД на ЗБН ( обн. ДВ, бр. 22/2018 г. ) за противоконституционен с решение № 8 от
27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ.
С оглед на така цитираната практика настоящият състав намира, че е
неоснователно становището на въззивника относно приложимостта в случая на редакцията
на чл. 59, ал. 5 ЗБН от ДВ, бр. 98/28.11.2014 г., действаща към момента на обявяване
несъстоятелността на "Корпоративна търговска банка" АД, тъй като именно тогава за
кредиторите на банката е възникнало потестативното право да искат обявяване на
процесното прихващане за недействително. Моментът на възникване правото на активно
легитимираната страна да предяви иска не следва да се отъждествява с материалните
предпоставки за действителност или недействителност на прихващането по чл. 59 ЗБН и не
превръща нормата в процесуалноправна, поради което самият факт, че правото на иск
7
възниква в по-късен момент, не придава обратно действие на изменената материалноправна
норма.
Не може да бъде споделен и доводът, че дори в хипотезата на приложимост на
първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН процесното прихващане отново следва да бъде
обявено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, тъй като от
тълкуването на посочената разпоредба се установява, че употребеният в нея термин
"длъжник" визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който, след сключването на
една или повече правни сделки, е придобил едновременно и качеството на кредитор.
Употребеното понятие "длъжника" в първоначалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН
индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката в открито
производство по несъстоятелност. Основание за този извод е регламентацията на
участниците в производството по Закона за банковата несъстоятелност - кредитори и банка,
като единствено в посочената разпоредба е използвано обозначението на банката като
"длъжника". По този начин прихващането, извършено от банката, е разграничено от
прихващанията, извършени от кредиторите в, ал. 1 и, ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Тъй като с
термините "кредиторите" и "длъжника" се назовават двете страни на правоотношението, не
може да се приеме, че в една и съща правна разпоредба са използвани различни изрази по
отношение на един и същ субект. Аргумент в подкрепа на горния извод са и мотивите на
решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, където
е посочено, че чрез преуредените с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат
вече придобити права при действието на старата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН от лица, които
са се освободили от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към
банката.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение относно
приложимостта на общите разпоредби, касаещи търговците и посочени в ТЗ по отношение
на настоящето производство. В тълкувателните мотиви на Тълкувателно решение № 1 от
20.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСТК на ВКС е прието, че производството по
несъстоятелност на банкова институция е специално по отношение на общата уредба на
производството по несъстоятелност на търговци по ТЗ и следователно последната не се
прилага, когато в отделен закон е предвидено друго, като това следва от разпоредбата на чл.
612, ал. 2 ТЗ. Това следва и от самите цели на банковата несъстоятелност, изрично уредени в
чл. 2, ал. 1 ЗБН, да осигури в най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите
и другите кредитори. От посочените цели произтичат и основните принципи на
производството по банкова несъстоятелност в чл. 2, ал. 2 на ЗБН: защита на интересите на
вложителите и останалите кредитори на банката и защита на обществения интерес, свързан
със стабилността и доверието в банковата система. Тези основни принципи и цели намират
своя израз и в редица процесуални разпоредби, включително в уредбата на участниците в
отделните процедури в рамките на производството по несъстоятелност на банките и
съпътстващите искови производства за попълване масата на несъстоятелността. Макар с
цитираното тълкувателно решение да е даден отговор на друг, конкретно поставен въпрос
8
относно надлежните страни в производството по предявени искове с правно основание
чл.59, ал.3 и ал.5 от ЗБН, то мотивите на същото дават задължителни указания и по
отношение на приложимостта на общите разпоредби на ТЗ в производството по
несъстоятелност. В конкретния случай е налице специална норма в закона (ЗБН) касаеща
възможността и предпоставките за защита правата на кредиторите на несъстоятелната банка,
поради което съществуването на такава специална регламентация изключва възможността за
приложението на общите разпоредби.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното основание за
нищожност на извършените сделки (прихващания). С оглед на предмета на конститутивните
искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както и, че в този закон са предвидени специални основания за
нищожност, изключващи уредени в ЗЗД общи основания. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, (след
изменението й, в сила от 28.11.2014 г.) визира специално основание за относителна
недействителност на изявления за прихващане, извършени от кредитор или от банката, след
началната дата на неплатежоспособността (т. 1) или след датата на поставянето на банката
под специален надзор, при условията и по реда на глава 11, раздел VIII ЗКИ, включващ
наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1
(т. 2). Независимо от горното, в случая не става въпрос и не са наведени твърдения за
пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на изявленията за прихващане,
които биха дали основание за възприемането на нищожността им. Константната практика на
ВКС, обективирана в определение № 50 611 от 14.11.22 г., постановено по т. д. № 2 433/21 г.
по описа на ВКС, Второ ТО, решение по т. д. № 986/17 г. по описа на I т. о. на ВКС и др. и
която се споделя и от настоящия състав приема, че прихващането, извършено от кредитор на
банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките, визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН,
и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН в качеството им на
специални за този погасителен способ норми. Изводът е мотивиран с различията в уредбата,
последиците на исковете по чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 и чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН и невъзможността
да се тълкуват разширително норми, уреждащи нищожност на действия или сделки.
Изрично е посочено, че, видно от редакцията на чл. 59, ал. 3 ЗБН, по арг. от ал. 4 ,
прихващането изхожда единствено от кредитор, докато сделките и действията по чл. 3, ал. 2
ЗБН са резултат от действия на самата банка в нарушение на чл. 36, ал. 7 ЗКИ.
Неоснователно е наведеното твърдение за липса на произнасяне на
първоинстанционния съд относно всички наведени в исковата молба и процеса твърдения и
по-конкретно относно значението на определението на Съда на ЕС по въпроса дати е
допустимо норма, като посочената, да бъде изменяна, като на изменението бъде придадено
обратно действие. В конкретния случай не е налице такова придадено обратно действие, тъй
като с цитираното по-горе решение на Конституционния съд е обявена за
противоконституционна разпоредбата от ЗБН, с която на нормата е придадено обратно
действие. Цитираната практика на СЕС би имала решаващо значение и следва да се обсъжда
в процеса само, ако към настоящия момент е налице разпоредба, придаваща обратно
действие на изменената норма на чл.59, ал. 5 от ЗБН. В останалата част следва да се
9
споделят мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е правилно
и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, поради
което и предвид липсата на искане за присъждане на такива не следва да се присъждат.
Въззивникът дължи държавна такса в размер на 7 918.25 лв., на основание чл.59, ал.7 от
ЗБН.
Водим от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 221 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 1 678/22 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, с ЕИК:
********* да заплати на Софийски апелативен съд сумата от 7 918.25 (седем хиляди
деветстотин и осемнадесет лв. и двадесет и пет ст.), представляваща размера на дължимата
държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи Е. С. С. и
„Централна автогара“ АД.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10