Р Е Ш Е Н И
Е
№ /19.04.2021 год., гр. В. В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И
ЧЕТВЪРТИ МАРТ ПРЕЗ ДВЕХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ
при
секретаря ВЕСКА П. по гр. дело № 483 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Е.Й.А.
ЕГН:********** и адрес ***, съдебен адрес *** чрез адв. А.Д.А. *** против Р.Г.Н.
с ЕГН:********** и адрес ***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД в вр. чл.84
от ЗЗД и цена на иска 39 559 лева.
В исковата молба ищцата, твърди, че на 02.11.2018 год.
около 06:55 часа в гр. В. в района на кръстовището на ***е възникнало
пътно-транспортно произшествие между МПС марка „Ивеко" с peг. № ***управлявано
от ответника Р.Г.Н. и лек автомобил марка „Опел" с peг. №***, управляван
от ищцата. Причина за ПТП-то е нарушавание на правилата за движение по пътищата
от страна на ответника, с което по непредпазливост е причинил телесни
увреждания на ищцата описани в медицинско удостоверение №1124/2018 год., а
именно: червеникаво-кафяво ужулване с неправилна форма и диаметър около 1 см.
на задния полюс на лявата ушна мида; оток с диаметър 4 см. зад лява ушна мида в
тилно-слепоочната област на главата; синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна
овална форма и размери около 15/6 см. по вътрешната повърхност на дясното бедро
в долна трета, дясна колянна става и дясна подбедрица в горна трета; петнисто,
синкаво-мораво кръвонасядане с овална форма и размери около 10/6 см. по
вътрешната повърхност на лява подбедрица в горна трета; мораво-жълтеникаво
кръвонасядане с кръгловата форма и диаметър около 10 см. по външната повърхност
на лявото бедро в долна трета; сътресение на мозъка; счупване на лява ключица.
Против ответника Р.Г.Н. е водено наказателно
производство - АНД №5587/2019 год. на ВРС, завършило с влязъл в сила съдебен
акт, с който е признат за виновен и му е наложена наказание.
С исковата молба ищцата е заявила петитум, с който
моли съда да постанови Решение и на основание чл. 45 от ЗЗД да осъди ответника
да й заплати сумата от 39 559 лв., представляваща сумата от 35 000 лева,
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи болки,
страдания и чисто физиологични неудобства предизвикани от причинените й телесни
увреждания вследствие на ПТП на 02.11.2018 год., и сумата от 4 559 лева,
обезщетение за забава равно на законната лихва върху главницата за периода от
02.11.2018 год. до 13.02.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата
от 35 000 лева, считано от 14.02.2020 год. до окончателното й изплащане.
Претендира на основание чл.78 ГПК направените
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
С исковата молба са представени писмени доказателства
и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа иска. Оспорва твърдението на ответната страна за съпричиняване от
ищцата във вредоносния резултат. Моля съда да уважи исковата претенция в пълен
размер. Претендира разноски. Представен е списък с разноските, които се
претендират в размер на 2 182 лева, от които 1 800 лева,
възнаграждение за адвокат защитник.
В срока по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника по делото Р.Г.Н. действащ, чрез адв. П.Д.Д. – БАК.
С отговора ответника оспорва изцяло предявения иск
както по размер така и по основание, като необосновани, недоказани и прекомерно
завишени по размер.
Оспорват твърдението, че в резултат на механизма на
пътнотранспортно произшествие от 02.11.2018год., на ищеца са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените от
нея неимуществени вреди, твърди, че дори и ако са възникнали, то те не
обосновават размера на исковата претенция.
Оспорват се твърдените с исковата молба травми,
получени от ищцата като вид и характер. Оспорва и твърденията за тяхната
продължителност. Оспорва изцяло твърдението на ищцата, че в резултат на ПТП от
02.11.2018год. е получил увреждания, посочените в исковата молба.
Медицинско удостоверение от 08.11.2018 год., е
изготвено седмица след датата на ПТП от 02.11.2018 год., и уврежданията не са
описани в издадената на пострадалата Епикриза след повреденото й лечение в деня
на събитието. В епикризата са описани останалите травматични увреждания по
лявата лицева част на пострадалата, които съвпадат с тези от посоченото
медицинско удостоверение, но в епикризата по отношение на обективното състояние
на крайниците е посочено „Крайници - без отоци".
В отговора се твърди, че ПТП не е настъпило по
описания в исковата молба начин. Оспорва твърдението за изключителна вина на
ответника като водач на лек автомобил „Ивеко" с peг. № СВ 1248, като се твърди,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалата ищца, изразяващо се в
неизползване на обезопасителен колан като водач на МПС, в нарушение на чл. 137а
от ЗДвП.
В отговора се оспорва, наличието на пряка
причинно-следствена връзка между пътнотранспортно произшествие, настъпило на
02.11.2018 год. и твърдените вреди.
Въведено е възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва
твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени
вреди са възникнали единствено поради виновните действия на ответника като
водач на автомобил марка „Ивеко" с peг. № ****.
В отговора се твърди, че ищцата не е положила
дължимата грижа за собственото си здраве и с това е допринесла за увеличаване
на вредоносния резултат. В представената с исковата молба епикриза е
отбелязано, че пострадалата е напуснала болничното заведение на следващия ден
след приемането й за лечение, като е отказала лечение и е напуснала самоволно
срещу подпис.
В отговора се оспорвам размера на предявения иск за
неимуществени вреди, като се твърди, че прекомерно и неоснователно е завишен,
съобразно трайната съдебна практика, наличие на твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, социално-икономическите условия на
живот в страната и че е в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в
чл. 52 от ЗЗД.
В отговора се оспорва предявения акцесорен иск за
лихва.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който моли
съда да отхвърли исковата претенция като прекомерна и несъответстваща на
принципа за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Претендира разноски. Представител е списък с разноски в размер на 2 105
лева, от които 1 600 лева, адвокатско възнаграждение. В отговора на
исковата молба е заявено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по чл.78 от ГПК.
Производството е с участието на трети лица помагачи на
страната ответника, които съдът на основание чл.219 от ГПК, е конституирал, а
именно ***с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Б. М. в качеството му на Изпълнителен Директор и Председател на УС на ГФ на
основание чл. 562, ал. 5 от КЗ по договор за „Гражданска отговорност"
полица № ***валидна за 2018 год. с ЗК „БУЛ ИНСИ АД, ЕИК ***и ЗК „БУЛ ИНСИ АД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С. П. и К.
Д. К. в качеството им на изпълнителни директори.
В дадения срок е постъпило становище от третото лице
помагач на ответника ***с което твърдят, че единствена причина за ПТП е
поведението на водача на „Ивеко" с ДК **** ответника Р.Г.Н.. Направили са
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Е.Й.А. ,
в размер на 30% , която като водач на л.а. Опел c peг. № ***, е пътувала без
поставен задължителен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
В съдебно заседание третото лице помагач на страната
на ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, редовно призовано, не представлява от законен
представител или от представител по пълномощие.
Третото лице помагач ЗК „БУЛ ИНС“ АД, редовно
уведомено за съдебно заседание, представлява се от процесуален представител по
пълномощие адв. Г.С.В. ***, която поддържа изразеното становище в първото по
делото заседание. Моли съда да отхвърли иска, алтернативно да го намали и
определи обезщетение по справедливост като съобрази наличието на съпричиняване
от страна на ищеца.
При преценка на събраните доказателства, съдът приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 02.11.2018 год. около 07,00 часа ищцата Е.Й.А.
управлявала служебен автомобил „Опел комбо" с рег.№ **** , като се движела
по ул."Антим I" в посока ул."Шипка". На кръстовището на
ул.Антим I и бул. Мария Луиза спряла за изчакване на зелен сигнал светофарната
уредба на кръстовището. Тя се придвижвала в средна лента с посока направо по
ул.Шипка. Управляваният от нея автомобил бил първи по ред в колоната на
средната лента. В лявата й страна имало позициониран микробус, престроен за
завиване на ляво. В дясната й страна също имало спрял автомобил, изчакващ
включване на разрешителен сигнал.
По същото време на същото кръстовище, без включена
светлинна и звукова сигнализация ответника Р.Г.Н. управлявал служебния микробус
„Ивеко“ с рег. № **** , обозначен с полицейски надписи в посока от КК „Св.св.Константин
и Елена" гр.В. към Летище - В..
След зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба
на ул."Антим I" за преминаване през кръстовището, ищцата потеглила с
автомобила си в посока направо със скорост около 18 км./ч.
В същото време по дясна лента за движение на
бул.„Мария Луиза", от Община В. към катедрален храм „Успение богородично“,
се придвижвал управляваният от ответника микробус.
В момента на преминаването на полицейският микробус
през кръстовището на бул."Мария Луиза" с ул."Антим І',
светофарната уредба, монтирана на бул."Мария Луиза", предназначена за
регулиране на движението на автомобилите, в посоката на движение на ответника
била с включен червен забранителен сигнал за премиване.
Независимо от това, ответника продължил
движението си направо и последвал удар в лявата предна част на навлезлият вече
в кръстовището на бул."Мария Луиза" и ул."Антим І“, лек
автомобил „Опел Комбо" с рег.№ **** , управляван от ищцата.
От силата на удара микробус „Ивеко" продължил с
аварийно спиране до излизането си от кръстовището, като избутал в същата посока
и лек автомобил „Опел Комбо", който бил установен позициониран с
десните си гуми върху тротоара на бул."Мария Луиза", в посока
Катедрален храм.
От приетата СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРИТИЗА от вещото лице доц.д-р Вилиам Д.,
вследствие на възникнало ПТП, ищцата А. е получила следните травми-счупване на
лява ключична кост във външна трета с разместване на костните фрагменти, което
се преценява, като наранява обусловило трайно затруднение на движението на
горен ляв крайник за продължителен период от време и е средна телесна повреда.
Ищцата е получила и лекостепенна черепно мозъчна
травма изразена с мозъчно сътресение, травматичен оток в лява тилно слепоочна
област на главата, ожулване по лява ушна мида. Кръвонасядане по външна
повърхност на ляво бедро и по вътрешна повърхност на лява подбедрица.
Кръвонасядане по вътрешна повърхност на дясно бедро, дясна колянна става и
дясна подбедрица.
Нараняванията според вещото са в резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети и отговарят да получени по време на пътно
транспортно произшествие.
С Решение № 63/16.01.2020 год. по АНД № 5587/2019 год.
на ВРС, влязло в законна сила на 03.02.2020 год., съдът е признал ответника Р.Г.Н.
за виновен в това, че на 02.11.2018 год. в гр.В. при управление на МПС-микробус
„Ивеко" с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.6,ал.1,т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението: съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка"; Чл. 31 ал. 1 от ПП на ЗДвП: „За регулиране
движението на пътните превозни средства на кръстовища, пешеходни пътеки,
стеснени и други участъци от пътя се използват светофари с по 3 светещи полета,
с които се подават немигащи светлинни сигнали с червен, жълт и зелен цвят на
светлината" и Чл.31 ал.7 т.1 от ПП на ЗДвП:"Светлинните сигнали имат
следното значение: 1. червена светлина -означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
"стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофарът", и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Е. Ѝ .А. изразяваща се в счупване на лявата ключица,
обусловило трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период от
1-1,5 месеца, престъпление по чл.343,ал.1,б."б",вр.чл.342,ал.1 от НК.Съдът е освободил ответника от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба.
От СЪДЕБНА АВТО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА от инж. М.П.К., с оглед на механизма на
възникналото ПТП и получените от ищцата наранявания „лявата ключица",
което е преценено като междинно звено и е поела първоначалното натоварване на
удара от микробуса и съответно РЕКЦИЯТА на предпазния колан, вещото лице твърди
с много голяма степен на вероятност, че причината за счупването на ключицата е
предпазния колан в момента на удара.
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРИТИЗА дава отговор на въпроса,
че при счупването на лява ключица, което е довело до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЯВА РЪКА за около два месеца. Поради трудност в имобилизацията
при счупване на ключица през целия период на възстановяване е възможно ищцата
да изпитва болки при движение на тялото и ръката. По-силна е болката в
първоначалния период от около един месец, след което постепенно намалява своята
интензивност.
От нея съдът установява, че последиците от
лекостепенната черепно мозъчна травма ще отминат в рамките да 2-3 седмици. Кръвонасяданията
и ожулванията се възстановяват за период от 2-3 седмици.
Вещото лице след преглед на ищцата към 18.09.2020
год., е установил, че лечебния процес по отношение на счупената ключица е
приключил. Ключицата е зараснала с известно разместване. Мускулатурата около
ключицата и рамото са умерено атрофирали. Вещото лице е установило, че движението
на лява ръка на ищцата е леко затруднено във вертикална посока. При прегледа
ищцата е съобщила за болка в областта на ключицата когато лежи на лява страна и
при промяна на времето. Установената деформация в мястото на срастване допуска
действително ищцата да изпитва болки- периодични, при промяна на времето,
понякога при самите движения.
Вещото лице е допуснало, че по време на ПТП-то,
обезопасителен колан е бил поставен от ищцата с оглед локализацията на
счупената ключица и наличие на сравнително леки наранявания в областта на
главата и крайниците.
По делото са представени медицински документи за
проведени контролни рентгенови снимки и консултации с медици по отношение на
получените травми .
По делото са допуснати събрани гласни доказателства,
чрез разпит на свидетели. От разпит на свидетеля Б.О.А.син на ищцата, съдът
установи, че непосредствено след ПТП-то свидетеля е посетил майка си в Спешното
отделение при Окръжна болница. Била на носилка и постоянно постоянно охкала и плачела.
Видял, че има кръв по едното ухо. Крака били охлузени, имала синини. От лекаря
разбрал, че ключицата й е била счупена и трябва да се обездвижи. По късно я посетил в болницата, като твърди,
че неможела да става. След два-три я изписали. За елементарните нужди имала
нужда от помощ: да си направи за ядене, не можела сама да става, не можела сама
да си ляга сама, не можела да отиде до тоалетната да си свали гащите и т.н.. Ситуацията
била много неудобна, свидетеля да сваля гащите на майка си да ходи до тоалетна.
Вечер я болело повече защо повече охкала и пъшкала. След седмица и половина от
ПТП-то, за ищцата се грижила нейна приятелка, за къпане и други неща. Лявата
ръка не е можела да я мърда, не можела да си нареже нещо да хапне. Имала е
нужда от помощ, като този период продължил около два месеца. След това ищцата станала
по-самостоятелна. Започнала сама да става от леглото, сама да си ходи до
тоалетна, сама изпълняване хигиенните нужди. През този период е пиела
обезболяващи и се мазала ръката. Ръката й е била обездвижена с колани, тъй като
й е счупена ключицата. С коланите ходила два-три месеца. След това ищцата е
ходила на рехабилитация, раздвижвания и т.н. посещавала е физиотерапия. Жената,
която започнала да се грижи за нея й помагала да ходи на физиотерапия, да ходи
на контролни прегледи и на раздвижвания. През този период е имала притеснение
да не си загуби работата.
Ищцата е напуснала болницата на третия ден, поради
липса на персонал, който да я обслужва.
От разпит на свидетеля П.Б.Б.съдът установи, че ищцата
след като е напуснала болницата е била в много лошо състояние. Изглеждала много
зле, плачела и била много притеснена за здравословното си състояние и за
работата си. Свидетелката й е оказвала помощ, като: събличане, обличане. Ищцата била
със шина на ръката. Помагала й от първия ден в който е излязла от болницата. Била
със шина на рамената, която неможела сама да слага и да маха. Придружавала я на
контролни прегледи при ортопед. След това съм я придружава при физиотерапевт. Ищцата имала силни болки при отиването, тъй
като времето беше студено. От студа болките се увеличават. Разбирала, че я боли
защото викала, охкала и плачела. Притеснявала се е за работата си, дали
евентуално ще успее да се възстанови, така че отново да може да тръгне на
работа, въобще дали ще може да ходи след това на работа. Ищцата не можела сама
да се изкъпе, за което й е помагала свидетелката-сваляне на шината, събличане,
обличане, измиване на коса, изкъпване, ежедневни хигиенни нужди. Започнах да я
къпе със сваляне на шините след ПТП-то още от първия ден в който я посетила. Ръката
на ищцата била неподвижна и свидетелката и е миела гърба, коса, ръце, крака. Това
е продължило месец и половина - два след това. За болките ищцата пиела
обезболяващи лекарства, от рода на аолин, немизил. Свидетелката твърди, че със
сигурност ищцата е изпитвала болки в ръката . Вероятно когато времето се влоши
тогава се получават боли в ръката й.
От разпита на свидетелите Х.С.П.и К.Я.И., колеги на ответника, пътувал в служебния
автомобил и преди сблъсъка си вдигнал главата и видял, че ответника се опитвал
да направи всичко възможно да избегне сблъсък с другия автомобил. Твърди, че
след като слязъл и го видял, другия автомобил е трябвало да завие на дясно / в
неговата посока на движение/. Твърди, че ответника направил всичко възможно да
избегне удара, но се случи. След сблъсъка лично той веднага слязох заедно с
ответника и се насочили към ищцата управлявала другия автомобил. Установили, че
ищцата си стояла на седалката. Според него от самия удар била изпаднала в
някакъв първичен стрес за момента, но нямала видимо никакви наранявания, нито
по лицето, никакви външни наранявания. Казала, че я боли в областта на рамото. Оказал
помощ, заедно с ответника на медицинския
екип при изваждането и товаренето на ищцата. След това на следващия ден посетили
ищцата в болницата.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните
по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло
и заключението на СМЕ и САВТ експертизи, като обективни и компетентни.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Б.изцяло.
Показанията н останалите свидетели А., П.и И., съдът кредитира частично, като
съобрази, че те са пряко заинтересовани от изхода на спора А.като син на
ищцата, а останалите свидетели като близки колеги. Предубедеността на
свидетелските показания се изразява и в наличие на несъществени противоречия в
техните показания относно състоянието на ищцата непосредствено след ПТ–вие.
Поради тяхната несъщественост по отношение на спора съдът намира, че не следва
да ги обсъжда.
Така установената фактическа обстановка налага
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД и
чл. 86 обезщетение за забава.
Съгласно закона , всеки, който причини вреда другиму е
длъжен да я поправи.
Фактическия състав на чл.45 от ЗЗД изисква деяние /
действие или бездействие/, противоправно, вреди и причинна връзка между вреди и
дейния, като вредите са вследствие на деянието. Вината се предполага до
доказване на противното.
Предявения иск е за сумата от 39 559 лв., от която
сумата от 35 000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
вследствие на ПТП на 02.11.2018 год., и сумата от 4 559 лева, обезщетение за забава
равно на законната лихва върху главницата за периода от 02.11.2018 год. до
13.02.2020 год.
Направено е искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от дата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
По предявения иск с прав основание чл.45 от ЗЗД.
Искът е основателен и доказан за сумата от 7000 лева,
в който размер следва да се уважи. В останала му част следва да се отхвърли
като неоснователен.
Съгласно нормата на чл.300 от ГПК от нейното
граматическото и логическо тълкуване, се налага извод, че по изрично
разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на
присъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК, обстоятелства – наличие на
деяние, неговата противоправност и че е извършено виновно.
Съобразно постановката на т. 15 от Тълкувателно
решение № 6/06.11. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, решението по
чл. 78а НК на наказателния съд, с което съдът освобождава подсъдим от
наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено като
правни последици на влязла в сила присъда.
По силата на чл.300 от ГПК и постановеното влязло в
сила Решение № 63/16.01.2020 год. по АНД № 5587/2019 год. на ВРС, влязло в
законна сила на 03.02.2020 год., съдът е признал ответника Р.Г.Н. за виновен в
това, че, на 02.11.2018 год. в гр.В. при управление на МПС-микробус
„Ивеко" с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата,и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е. Ѝ .А. изразяваща се
в счупване на лявата ключица, обусловило трайно затруднение на движението на
горен ляв крайник за период от 1-1,5 месеца, престъпление по
чл.343,ал.1,б."б",вр.чл.342,ал.1 от НК.
В конкретния случай по силата чл.300 от ГПК съдът
приема, че ответника Р.Г.Н., виновно е причинил вреди на ищцата, за което е
налице влязла в сила присъда.
По отношение на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане.
Съгласно закона на обезщетяване подлежат всички преки
и непосредствени вреди, които са пряка и непосредствена последица на
увреждането.
Размерът на обезщетенията за претендираните неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. / т. 11 от ППВС № 4/1968 год./.
Такива обективни обстоятелства в случая са броя, вида
и характера на уврежданията.
В настоящия случай се касае за причиняване на увреждане
изразяващо се в счупването на лява ключица, което е довело до трайно
затруднение движението на лява ръка за около два месеца и се преценява като
средна телесна повреда.
Ищцата е получила при ПТП и лекостепенната черепно
мозъчна травма, мозъчно сътресение. Това увреждане е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите получени от ищцата
увреждания са травматичен оток в лява тилно слепоочна област на главата,
ожулване по лява ушна мида,кръвонасядане по външна повърхност на ляво бедро и
по вътрешна повърхност на лява подбедрица. Кръвонасядане по вътрешна повърхност
на дясно бедро, дясна колянна става и дясна подбедрица, като са довели до болки
и страдания. Болките са неприятни психофизически усещания първоначално са били
силни, постепенно са отслабвали и са отшумели за период от около два месеца,
през който ищцата е изпитвала болки и е страдала, приемала е обезболяващи.
Доказателства в тази насока за показанията на св. А.и св.Б..
Към настоящия момент повече от две години след
инцидента движенията на ръката на ищцата не са напълно възстановени т.е. движението
на лявата й ръка е ограничено / вещо лице и св. А./.
От значение за размера на обезщетението са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
Продължителността на болките и страданията, които са
отшумели в период до два месеца, като през този период ищцата е търпяла болки.
Затрудняване движението на лявата ръка е довело до невъзможност на ищцата да се
обслужва сама. Това е била и причината да бъде подпомагана първоначално от сина
си, а после и от св.Б., за което е ищцата е изпитвала неудобства и притеснения.
Дори към настоящия момент движенията на ръката на ищцата са ограничени.
Причината на възникналото ПТП , вследствие на което са
причинени на ищцата вреди и изцяло поради виновното поведение на ответника.
Ответника е въвел възражение, че със своето поведение
ищцата е допринесла за настъпване на вредния резултат. Съгласно в т. 7 на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на
Пленума на ВС - обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2
от ЗЗД се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване.
Съдът намира, че възражението е неоснователно. По
делото не се събраха доказателства относно въведеното възражение, че ищцата е
била без обезопасителен колан. По делото се събраха доказателства /заключението
на вещото лице/, които изцяло оборват тезата на ответниците по възражението.
Доказа се по делото, че в момента на настъпване на ПТП ищцата е била с поставен
обезопасителен колан, който е и причината за полученото нараняване- счупване на
ключицата на лявата ръка.
В този смисъл възражението е неоснователно.
По делото се установява, че /постановеното решение по
наказателното дело/ , че виновен за ПТП-то има единствено и само ответника,
който виновно е нарушил правилата за движение, навлязъл е в кръстовището при
светлинна сигнализация на светофара „червен“, забраняващ движението му направо,
вследствие на което е причинено и процесното ПТП-вие и неимуществени вреди
причинени на ищцата са възникнали единствено и само поради виновните действия
на ответника като водач на автомобил марка „Ивеко" с peг. № ****.
В този смисъл, въведено е възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата ищца при
осъществяване механизма на ПТП е неоснователно.
Въведено е възражение, че ищцата не е положила
дължимата грижа за собственото си здраве и с това е допринесла за увеличаване
на вредоносния резултат. Доказателства в тази насока също не са представени. Независимо
от факта, че ищцата е напуснала болничното заведение тя е продължила лечението
си в домашни условия като е спазен медицинския протокол, при наличната добра
медицинска практика за лечение, който е напълно спазен. В този смисъл
възражението е неоснователно.
Преценката на всички тези обстоятелства мотивират съда въз основа на оценката им да
заключи, че размера обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 е
справедлив и отговаря на причинените на ищцата неимуществени вреди.
Въведено е от ответника възражение с писмената защита,
за съпричиняване от страна на ищцата изразяващо се в това, че ищцата е
нарушила разпоредбата на чл.50 а ЗДвП.
Това
възражение се прави за пръв път в писмената защита и поради тази причина е недопустимо,
тъй като за него е настъпила приклузия. За пълнота на изложението съдът намира
въведено възражение за неоснователно. Съгласно чл.50а от ЗДвП за ищцата е
въведена забрана да навлезе в кръстовище, само ако „обстановката в кръстовището
ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното
движение". Следва да се отбележи, че възражението е лишено от елементарна
правна и житейска логика, а и доказателства за наличие на така пътна обстановка
в кръстовището, по смисъла на чл.50а от ЗДвП не са събрани. Кръстовището е било
свободно от автомобили, т.е. пътната обстановка е била такава, че ищцата е щяла
да премине безпрепятствено кръстовището т.е. не са били налице условията на
чл.50а от ЗДвП. В тази насока следва да се отбележи, че ищцата е щяла да
премине пред кръстовището безпрепятствено и разрешителна зелена светлина на
светофара, ако ответника не в нарушение на закона е навлязъл в зоната на
кръстовището при вече забранителен червен светлинен сигнал, удря автомобила на
ищцата с което възниква ПТП, а от там и причинената вреда.
В този
смисъл възражението е неоснователно.
По отношение на иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Претендира се обезщетение за забава в размер на
4 559 лева, равно на законната лихва върху главницата от 35 000 лева,
за периода от 02.11.2018 год. /датата на деликта/ до 13.02.2020 год./ датата на
депозиране на исковата молба в съда/
Съобразно гореизложените мотиви справедливия размер на
претендираното обезщетение е в размер на 7000 лева. От това следва извода, че
ответника е изпаднал в забава от 02.11.2018 год., за главница в размер на 7 000
лева, до датата на предявяване на иска пред съда 13.02.2020 год., който е в
размер на 910 лева.
В този смисъл тъй като ответника е изпаднал в забава,
без покана то предявения иск се явява основателен и доказан и следва да се
уважи, до размер от 910 лева./справка на изчисляване на законната лихва върху
главница на от 7000 лева, за периода от 02.11.2018 год. до 12.02.2020 год./
По отношение на направените възражения.
Съдът следва да присъди и законната лихва, върху
главницата считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По отношение на разноските по делото.
Още с отговора на исковата молба, ответника е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в размер на
1800 лева.
Възражението е неоснователно.
Обективния в случая критерий за определяне дали
претендираното възнаграждение е прекомерно е действителната фактическа и правна
сложност на делото. В случая делото не се отличава със завишена фактическа и
правна сложност. Съдът по направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата с основание чл.78 ал.5 от ГПК, може да
намали претендираното възнаграждение за адвокат защитник като разноски от
страната, но не по-малко от предвиденото в Наредбата. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при защита по иска с цена на иска 39 559 лева, дължимото
възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или в размер на 1
716,77 лева. Предвид изложеното, въведеното възражение, с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата е неоснователно.
Предвид частичната основателност предявения иск, съдът
следва да присъди в тежест на ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски, съобразно уважената част от иска и осъди ищеца да заплати на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В този смисъл съдът следва да присъди в тежест на
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 437
лева, от претендираните 2 182 лева. Съдът следва да осъди ищцата да заплати на
ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 684 лева,
от претендираните 2 105 лева.
Воден от горното, Варненски окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Р.Г.Н. с ЕГН:**********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.А. ЕГН:********** и адрес ***, съдебен адрес ***
чрез адв. А.Д.А. ***, СУМАТА от 7 910 /седем хиляди деветстотин и десет/ лева, от
която сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП на възникнало на 02.11.2018 год., в гр.В.,
сумата от 910 лева, обезщетение за забава върху сумата от 7 000 лева, считано
от 02.11.2018 год. до 12.02.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата
от 7 000 лева, считано от 13.02.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД, от Е.Й.А. ПРОТИВ Р.Г.Н. иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД, за сумата над 7 910 лева до претендирания размер от
39 559 лева, от които сумата над 7 000 лева до претендирания размер
от 35 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на ПТП на възникнало на 02.11.2018 год., в гр.В., сумата над 910 лева до
претендирания размер от 4 559 лева, обезщетение за забава върху сумата от 35 000
лева, считано от 02.11.2018 год. до 12.02.2020 год..
Производството по делото е проведено с участието на
трето лице помагач на страната на Р.Г.Н. с ЕГН:********** и адрес ***, а
именно: ***с БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 562, ал. 5 от КЗ по договор за „Гражданска отговорност" полица № ***валидна
за 2018 год. с ЗК „БУЛ ИНСИ АД, ЕИК ***и ЗК „БУЛ ИНСИ АД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление: *** на основание чл.219 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Е.Й.А. направените по
делото разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 437 лева.
ОСЪЖДА Е.Й.А., ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Н. направените по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 684
лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от
редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд
пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: