РЕШЕНИЕ
№…………………………/…
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На тринадесети януари Година две хиляди и двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА
ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4506 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.С.С.
с ЕГН ********** ***-342/15.10.2020 год. на директора на ОД МВР Варна, с което
за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на същото основание му е
наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
С
жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно,
незаконосъобразно, съставено в нарушение на административно-произвоствените
правила и на материалния закон. Излага се твърдението, че крайбрежната алея „
Капитан Георги Георгиев“ представлява двупосочен асфалтов път с маркировка,
като част от автомобилната мрежа на гр.Варна. Твърди се, че жалбоподателят се е
придвижвал по нея с велосипеда си на път за дома си, като е бил с необходимата
маска.
В
съдебно заседание , жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа
жалбата си и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – ОД МВР Варна, редовно
призована, не се представлява, депозирано е писмено становище от юк Лукова.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С
АУАН с бланков № 0005334/26.04.2020 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на на 26.04.2020 год. около 21,40 часа в
гр.Варна, Крайбрежна алея, жалбоподателя преминава през „ Топла вода“, като не
изпълнява въведените противоепидемични мерки по т.1 от Заповед №
РД-01-72/11.03.2020 год. на Директор РЗИ Варна, вр. Заповед № РД-01-124/13.03.2020
год. на Министъра на здравеопазването - нарушение по чл.209а, вр.чл.63,ал.1 от
Закона за здравето.
Акта
бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не
отразил да има такива.
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са направени възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП,
с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на същото
основание наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба“ в размер
на 300 лв..
В хода на съдебното
производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.К., който
потвърждава констатациите в АУАН.
Показанията му се потвърждават
от тези на св.С..
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни
доказателства: показанията на свидетелите К. и С. , дадени в хода на съдебното
следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана. По същество е
основателна.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – директор ОД МВР
Варна, съгласно нормата на чл.209а, ал.4
от Закона за здравето, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно
приложена Заповед № 365з-1952/24.03.2020 год. на директора на ОД МВР Варна.
АУАН
е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
Съдът
намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са
дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба
и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона
за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм.,
бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от
14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020
г., в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1,
с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4, предоставя правомощие на
министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1.
Със
заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от
13.03.2020 г., отм. със заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020
г., са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до
13.05.2020год., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от
разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно
положение и препоръки на Националния оперативен щаб. Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 год. , т.1 е въведена противоепидемичната
мярка, "Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни
и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места",
инкорпорирана и в издадена Заповед № РД-01-72/11.04.2020 год. на РЗИ Варна.
Санкционната разпоредба на чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..
Безспорно се установява, а и не
се оспорва от жалбоподателя, че на 26.04.2020
год. в 21,40 часа / към който момент са били в сила Заповед № РД-01-143/20.03.2020 год. на министъра на
здравеопазването и Заповед № РД-01-72/11.04.2020 год. на РЗИ Варна / жалбоподателя се е намирал на крайбрежната алея „ Капитан Георги Георгиев“,
до „ Топлата вода“, с което е нарушил въведената от МЗ противоепидемична мярка
по време на извънредната епидемична обстановка,т.е. констатираното и в
последствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна страна.
Независимо от горното, съдът
счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като са
налице обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с типичния случай на този вид нарушение, т. е. налице е
маловажен случай. Касае за ангажирана отговорност за преминаване през
крайбрежна алея „ Капитан Георги Георгиев“ Варна. От показанията на св.К. се
установява, че жалбоподателя е бил с маска, не се установява в близост да
е имало други лица и в този смисъл състава на съда намира, че в конкретната
хипотеза не е била създадена опасност от заразяване на други лица или на самия
жалбоподател (което се цели да се предотврати с въпросното изискване). Всичко
това сочи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и на дееца,
поради което и налагането на административно наказание в случая се явява
несъответно на закона.
По
разноските
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на
наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне
по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя С., който не е направил изрично
искане за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 436а-342/15.10.2020 год. на директора на ОД МВР Варна, с което
на М.С.С. с ЕГН ********** за нарушение
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на осн.чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв..
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ
: