№ 136
гр. Дупница, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200223 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0348-000956/12.01.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл.
53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, с
ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103
от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок, като неправилно и незаконосъобразно от санкционирания
водач, чрез упълномощен от него процесуален представител адв. Н.. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощения
процесуален представител – адв. Н., която поддържа жалбата. Поддържа се искането за
отмяна на обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. В пледоарията си пред
съда процесуалният представител развива допълнителни съображения в подкрепа на
направеното искане. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
минимален размер и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание. В съпроводителното си писмо взема становище за неоснователност на
жалбата и прекомерност на претендираното адв. възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
На 24.12.2022 г., около 22:47 часа, в гр. Дупница, на ул. „Лоза“, пред дом № 2 в посока
ул. „Хан Аспарух“ жалбоподателят бил установен да управлява лек автомобил „***”, с
транзитни рег. табели с № ***, собственост на „ИВО-БОСС 2020“ ЕООД. Водачът
последователно преминал с висока скорост през кръстовището регулирано със светофарна
уредба, при магазин „Лидъл“, движейки се в посока към намиращото се малко по-нагоре
кръгово кръстовище, като бил забелязан от спрял в близост полицейски автопатрул
съставен от свидетелите М. и С. – водач на автомобила, които се намирали вътре в
служебния автомобил и веднага тръгнали след автомобила управляван от жалбоподателя с
намерение да го спрат за проверка. Малко след тръгването си подали към жалбоподателя
едновременно светлинен и звуков сигнал, но същият не се подчинил и не спрял движението
си, а увеличил скоростта си, изнесъл се леко вляво и с голяма скорост завил надясно, а след
това веднага на следващото Т-образното кръстовище завил рязко наляво по горепосочената
ул. „Лоза“ по която продължил движението си с висока скорост следван от движещия се с
включен светлинен и звуков сигнал патрулен автомобил. Жалбоподателят спрял автомобила
си пред дом №2 в близост до лявата част на пътното платно където са разположени стълби
водещи към задния вход на казино „Уинбет“. Излязъл бързо от управлявания от него лек
автомобил, блъснал шофьорската врата и се затичал по стълбите към задния вход на
казиното, като не се подчинил на разпорежданията и сигнала на полицейския автопатрул да
спре на място за проверка. Жалбоподателят веднага след като влязъл в казиното директно се
отправил към тоалетната и се заключил вътре. Полицейските служители влезли малко след
него в казиното и попитали персонала за водача, като след преглед на охранителните камери
охраната на казиното ги насочила към тоалетната на обекта, която е една и вътре нямало
никой друг освен жалбоподателя. Същият след малко сам излязъл доброволно от тоалетната,
извинил се за това, че не се е подчинил на сигналите за спиране подадени му от патрулния
автомобил, съобщил че е употребил известно количество алкохол и се е уплашил, като
решил да избяга от проверката. Сам извадил от управлявания от него автомобил
необходимите документи за извършване на проверката и започнал да разпитва служителите
на МВР, какво ще стане, ако откаже да даде проба с техническо средство за употреба на
алкохол или ако евентуално каже, че друго лице е управлявало автомобила. На място
пристигнал и работодателят на жалбоподателя, който е законен представител на
дружеството собственик на автомобила, който също потвърдил пред свидетелите, че е
предоставил процесното МПС за управление именно на жалбоподателя.
Жалбоподателят бил тестван с техническо средство тип дрегер - „Алкотест 7510“, с
фабр. № ARDM 0411 за наличие на алкохол в издишания от водача въздух. Пробата била
положителна
Във връзка с изложеното св. М., в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля-
очевидец на установяване на нарушението С. съставил на място АУАН, който бил подписан
и връчен на водача срещу подпис, без последния да изложи възражения. АУАН е подписан
също така от актосъставителя и свидетеля.
2
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-0348-000956/12.01.2023
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, с
ЕГН **********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103
от ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание полицейски служители - свидетелите М. и С., както и въз
основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл.
283 НПК, вкл. служебно изисканите от съда.
Съдът приема с доверие изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат драстични
противоречия и са логични, последователни и ясни. Наличната само частична и абсолютно
несъществена липса на спомен или несигурност за някои по-дребни детайли и обстоятелства
случили се в процесната нощ при разказа на двамата полицейски служители съдът отдава
изключително и само на ежедневната им професионална заетост с нарушения по ЗДвП от
посочения тип и на индивидуалните им субективни паметови способности за такива сходни
като фактология събития. Не са налице драстични и съществени противоречия в разказа им
за събитията или относно тяхната хронологичност. Липсват данни за някакви предходни
влошени взаимоотношения или предубеденост на полицейските служители към
жалбоподателя. От писмените доказателства се установяват обстоятелствата във връзка с
извършената проверка на пътя и тестването на лицето за алкохол. Показанията на
свидетелите полицейски служители според съда се потвърждават конклудентно, но
категорично и недвусмислено от самото описано в АУАН и пресъздадено детайлно от
свидетелите поведение на жалбоподателя, който е направил всичко възможно именно след
възприемане на подаваните към него по време на движение светлинни и звукови сигнали да
избяга с автомобила си, а след това и пеша, за да се скрие и да осуети извършването на
проверката от контролните органи. Всяко средностатистическо лице, което е добронамерено
и изобщо не е възприело подаван към него светлинен и звуков сигнал от обозначен патрулен
автомобил на МВР не би имало такова последователно и целенасочено укривателско
поведение, а би продължило своето движение със избраната от него скорост, без да
извършва описаните резки маневри и последователни завои, както и без да увеличава
скоростта след подаване на сигнала, респ. без да бяга пеша от автомобила, който управлява
в опит да се скрие в тоалетната, влизайки през задния вход на посоченото казино.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен
служебно изцяло да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на
процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на
3
дължимата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма. Същите съдържат
абсолютно всички изискуеми от закона реквизити, като в тях е посочено както цифрово,
така и словесно приетото от АНО нарушение на ЗДвП.
В случая от събраните и анализирани подробно по-горе гласни и писмени
доказателства се установява, че с отказа си да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението при подаден предварително от тях ясен и недвусмислен
продължителен светлинен и звуков сигнал към него жалбоподателят е реализирал от
обективна страна деяние представляващо административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 103 от ЗДвП – „ При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при пряк умисъл. Това се установяван от безспорно
доказаното му целенасочено поведение непосредствено след подаване на сигнал към него от
патрулния автомобила, същият съзнателно и по свое желание е ускорил скоростта си на
движение, предприел е няколко резки маневри в опит да избяга от преследващия го с
включен светлинен и звуков сигнал полицейски автомобил, тъй като е употребил преди това
алкохол, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП, тъй като умишлено не е спрял плавно
в най-дясната част на платното за движение.
Съгласно чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП: „ Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който:
Т. 4 откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“
Съдът намира, че наложените на жалбоподателя кумулативни наказания за
нарушението на чл. 103 от ЗДвП са определен в законоустановения размер, но същият е
много висок и несъответен на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът приема, че
неправилно наказанието глоба е определено в максимален размер от 200,00 лева, без да се
взема предвид имущественото състояние и доходите на жалбоподателя, като същото следва
да се намали наполовина с оглед обществената опасност на деянието и неговия интензитет,
както и за да се гарантира постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, като на жалбоподателя
следва да се наложи глоба, в размер на 100,00 лева. В същото време другото кумулативно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, следва да се намали от 3 месеца на 2
месеца, като причините за това са следните:
Няма данни с поведението си в конкретния случай водачът да е засегнал
непосредствено живота, здравето или имуществото на някого. Същият е управлявал
автомобила на сравнително кратко разстояние след подаване на сигнала за спирането му,
4
като сам е спрял движението на същия и е избягал. След установяването му същият е
съжалил за случилото се и сам е признал пред полицейските служители за своето
неправомерно поведение на пътя. За постигане в пълнота на целите на административните
наказания уредени в ЗАНН, според съда не би било необходимо, съответно и справедливо
на жалбоподателя да бъде наложено наказание, по-тежко от „лишаване от право да
управлява МПС“, за срок от 2 месеца.
Липсват каквито и да е основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не може
да се определи като маловажен поради обществената си опасност и най-вече начина на
установяване на нарушението след преследване на водача. Така посочените
административни наказания за това нарушения биха могли да спомогнат жалбоподателят
сам да осъзнае ясно и недвусмислено противоправността на поведението си и да направи
опит да го коригира в бъдеще след изтърпяване на наложените му две кумулативни
наказания.
Като намери за неоснователни възраженията в жалбата и в пледоарията относно липса
на реквизити в АУАН и в НП, както и относно годността на техническото средство за
измерване, съдът намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на
наказателното постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че с оглед претенцията за разноски
заявена от процесуалния представител на жалбоподателя, представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателствата за заплащане в брой на претендираното адвокатско възнаграждение,
съразмерно с изменения размер на наложената глоба, в полза на същия следва да бъдат
присъдени частично разноски. В същото време следва да се отбележи изрично при
изчисляване размера на дължимото адвокатско възнаграждение, че с претенцията си адв. Н.
прави опит за неоснователно обогатяване на жалбоподателя, доколкото претендира
присъждане на възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие с №
023729/10.02.2023 г., който едновременно е представен в копие по настоящото дело и
отделно по друго дело разгледано от настоящия съдебен състав – АНД № 221/2023 г., по
описа на РС-Дупница. В договора е посочено заплатено в брой възнаграждение в размер на
общо 400,00 лева, което видно от предмета на договора е за процесуално представителство
по наказателни постановления, без да се сочи техния номер и дата, както и по производство
по заповед за ПАМ от 24.12.2022 г. Няма данни и доказателства за други заплатени във
връзка с настоящото дело или обжалвано НП адвокатски възнаграждения от жалбоподателя
в полза на адвоката. С оглед на това и съобразно размера на изменение на глобата в полза
на жалбоподателя следва да изчисли и съответно да се присъди единствено дължимото
адвокатско възнаграждение върху сумата /базата/ от 200,00 лева, което представлява
съответно половината от заплатената и претендирана в хода на АНД № 221/2023 г. и по
настоящото АНД 223/2023 г., и двете по описа на РС-Дупница, или дължима е да бъде
заплатена в полза на същия от ОДМВР-Кюстендил сумата за разноски в размер на 100,00
лева – адвокатско възнаграждение, съобразно за заплатеното такова и съразмерно с
5
изменения размер на наложената глоба. Всяко друго разбиране и математически
интервенции в случая биха довели до неоснователно обогатяване, каквото би се реализирало
и при всяко хипотетично положително развитие, респ. отмяна на двете отделни НП-та
предмет на АНД № 221/2023 г. и на настоящото АНД 223/2023 г., и двете по описа на РС-
Дупница, като с оглед отправените пред настоящия съдебен състав от адв. Н. претенции за
разноски жалбоподателят би получил общо сумата от 800,00 лева при заплатени
предварително само 400,00 лева от негова страна. Последното е ярък пример за злоупотреба
с право и опит за неоснователно обогатяване. Не само това, но последното би довело
евентуално и до накърняване интересите на фиска, тъй като се дължат и следва да се внесат
съотвени по размер данъци, които явно не са заплатени за повече от внесената в брой сума.
Относно съразмерността на дължимите разноски при изменение на НП виж и Решение №
221 от 20.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 214 / 2022 г. на Административен съд –
Кюстендил.
Неоснователно е и искането посочено в представения в хода на пледоарията списък за
разноски, а именно за заплащане на платена държавна такса за завеждане на делото, каквато
изобщо не се дължи и няма никакви доказателства да е била внасяна.
Съобразно всичко гореизложено и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР-
Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати в полза на Е. Д. Й., с адрес: гр. Кюстендил,
ул. ***, с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по делото, в размер на 100,00 лв.
(определено съгласно платеното от жалбоподателя за настоящото производство и
съразмерно с изменения размер на наложената глоба).
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0348-000956/12.01.2023 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Дупница, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и по чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, на Е. Д. Й., с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания - „глоба“, в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложените две наказания - „глоба“ от 200,00 лева на
100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, от 3 месеца на 2 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявана от Директора, да заплати в полза
на Е. Д. Й., с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, с ЕГН **********, сумата от 100,00 лева –
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната по настоящото
АНД № 223/2023 г., на РС-Дупница, съразмерно с изменения размер на наложената глоба.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7