№ 20284
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110120915 по описа за 2023 година
Предявени са от К. Й. П. срещу „Ф. Б.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство № 3737011 е нищожен, както и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 93,83 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3737011,
сключен между страните /съгласно увеличение на иска, допуснато с протоколно
определение от 23.11.2023г./, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 28.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него и „И. А. М.“ АД е сключен договор за паричен заем №
3737011/10.01.2020г., по силата на който последният е предоставил заем на ищеца в размер
на 750 лв. Излага, че с чл. 4 от този договор той се задължил да предостави обезпечение,
поради което е сключен договор за предоставяне на гаранция № 3737011/10.01.2020г. между
„И. А. М.“ АД, ищеца и ответника, по силата на който ответното дружество е поело
задължението да обезпечи пред кредитора задълженията на заемателя, а последният - да
заплати на ответника възнаграждение, чието плащане е разсрочено заедно с месечната
вноска по договора за кредит, а „И. А. М.“ АД е овластено да приеме плащането на
възнаграждението за ответника. Ищецът твърди, че е платил изцяло процесния кредит.
Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и
попада в обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен на
него, поради което действието му е предпоставено от валидността на договора за кредит или
отделни негови клаузи, още повече че кредиторът и ответникът са свързани лица, защото
собственик на капитала на „Ф. Б.“ ООД е дружеството- кредитор, поради което двете
1
правоотношения следва да се разглеждат съвместно. Сочи, че договорът за потребителски
кредит е недействителен поради противоречието му с разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК. Счита, че изискванията на чл. 4 от
договора за кредит са неотменими изисквания за получаване на кредита, като на практика
потребителят е бил лишен от избор дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а
към него са поставени изначално неизпълними изисквания. Поради това изтъква, че
разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство е сигурен за него и с
невключването му в размера на ГПР е заобиколено изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство впоследствие
подлежи на разпределяне като печалба на „И. А. М.“ АД. Излага, че от съдържанието на
договора е неясно кои точно разходи са включени в посочения ГПР и по какъв начин е
формиран ГПР. Изтъква, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен
от основание, тъй като срещу заплащане на възнаграждението по него ищецът не е получил
насрещна престация, защото в случай на изпълнение на ответното дружество то има право
на регрес срещу него за пълния размер на платеното, поради което задължението ще бъде
прехвърлено от едното на другото дружество, като се касае за свързани дружества. Счита, че
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите
нрави, защото с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а единствено
допълнително оскъпяване на договора, което обаче е уговорено по друго правоотношение,
за да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изтъква, че възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство надвишава половината от сумата по отпуснатия
заем, с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост и са накърнени
добрите нрави. Поради изложеното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е
недействителен, а платеното от него възнаграждение по него е недължимо. Искането към
съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ф. Б.“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим поради липса на правен интерес на
ищеца, евентуално като неоснователен. Счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство се регулира не от ЗПК, а от ТЗ. Оспорва твърденията на ищеца, че той е
нищожен като лишен поради липса на основание, тъй като по силата на договора
ответникът се задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, както и да търпи
последиците от неизпълнението на тези задължения. Оспорва договорът за предоставяне на
поръчителство да накърнява добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно
договаряне и изтъква, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като с
процесния договор ответното дружество е поело задължение да отговаря с цялото си
имущество солидарно със заемателя, като при неизпълнение от последния ще бъде
ангажирана отговорността на поръчителя, а уговореното възнаграждение е по-малко от
сумата на всички последици от неизпълнението на главното задължение по договора за
паричен заем. Намира за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на договора за
предоставяне на поръчителство на основание ЗЗП и поради противоречие с разпоредби от
ЗПК, като намира, че последните са неприложими за него. Сочи, че евентуалната нищожност
2
на договора за заем е ирелевантна. Поддържа, че претенциите за нищожност поради
накърняване на добрите нрави са голословни и недоказани. Счита, че престациите не са
нееквивалентни. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Релевираното от ответника възражение за недопустимост на иска за прогласяване
нищожността на договора за поръчителство е неоснователно. Действително, както е
посочено в отговора на исковата молба, ищецът няма правен интерес от предявяване на
установителен иск за нищожност на договора тогава, когато е платил вземанията по него и
разполага с осъдителен иск за връщане на платеното поради липса на основание. Това
разрешение, обаче, е приложимо само тогава, когато ищецът изобщо не е предявил
осъдителен кондикционен иск, а единствено установителен иск за нищожност на договора.
В хипотезата на предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, въпросът за валидността
на правоотношението, по което е извършено плащането, е преюдициален по отношение на
основанието за имущественото разместване, и съдът поначало дължи произнасяне по него в
мотивите на съдебния акт. При това положение кумулативно съединеният установителен
иск за нищожност на това правоотношение има характера на инцидентен установителен иск,
с който се иска произнасяне със сила на пресъдено нещо по преюдициалния за осъдителния
иск въпрос. Подобно съединяване е допустимо, както когато е извършено с исковата молба,
така и когато е извършено по реда на последващото обективно съединяване на искове
съгласно чл. 212 ГПК.
По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за поръчителство между страните, както и твърденията си за
сключването му при нарушаване на закона, заобикаляне на закона, респ. при нарушаване на
добрите нрави, а в доказателствена тежест на ответника е да установи спазването на
изискванията за валидност на правоотношението.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по делото е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 10.01.2020г. между К. Й. П. и
„Ф. Б.“ ЕООД е бил сключен договор за гаранция № 3737011. Горното се установява и по
категоричен начин от приетия по делото Договор за предоставяне на поръчителство №
3737011 от 10.01.2020г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „И. А. М.“ АД, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя пред „И. А. М.“ АД за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за паричен заем №
3737011, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на поръчителя
възнаграждение в размер на 288 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 18 лева,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем,
3
сключен с „И. А. М.“ АД.
Следователно между страните е налице правоотношение по договор за поръчителство и
съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за неговата нищожност.
В тази насока съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не
може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят.
Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за
потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на
договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на
несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен
резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на
закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не
може да доведе до неговото саниране.
Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това е
така, защото от извършената от съда служебна справка по партидата на „Ф. Б.“ ЕООД в
публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за
поръчителство /10.01.2020г./, както и към настоящия момент, едноличен собственик на
капитала на дружеството-поръчител е „И. А. М.“ АД – кредитор по договора за паричен
заем, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, ап. 1, т. 5 от ДР
на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем
/с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на
обезпечение на заема чрез дружество-поръчител, то следва да бъде одобрено от кредитора,
т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На
следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
поръчителство се установява, че възнаграждението на поръчителя е разсрочено на
4
погасителни вноски, чиито падежни дати се определят от падежите на погасителните вноски
по договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство се установява, че „И. А. М.“ АД е овластено да
приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по този договор и всички други вземания на поръчителя по този договор.
На последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на поръчителя да прехвърли по
всяко време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу
потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка /включително кредитора по договора за
паричен заем или определено от него трето лице/.
От гореизложеното следва, че е налице договор за поръчителство, сключен с
предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо
лице-поръчител, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е
предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на
поръчителя/ заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността
суброгационните права на поръчителя да бъдат придобити възмездно чрез цесия от
определено от свързаните дружества трето лице, което от своя страна води до
възстановяване на платените от поръчителя суми. При тази правна конструкция
поръчителят нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното
възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане. Единственият
правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „И. А. М.“ АД на
допълнителен финансов приход от 288 лева, представляващ престацията на потребителя по
гаранционната сделка.
При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора
за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а
по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора
по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването
на договора /чл. 4, т. 3 от договора за паричен заем и чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне
на поръчителство/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния
процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено, поради което
договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният договор за предоставяне на поръчителство
е нищожен поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по
изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че предявеният установителен иск за прогласяване
нищожността на договора за предоставяне на поръчителство е основателен и следва да бъде
уважен.
Доколкото по делото няма спор и от представената от ответника счетоводна справка се
установява, че ищецът е платил изцяло уговореното в нищожния договор възнаграждение от
5
93,83 лева, основателен е и осъдителният иск за връщане на така платената сума.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е бил
освободен от задължението за заплащане на дължимата държавна такса по делото с
разпореждане от 02.05.2023г. Поради което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 100 лева по сметка на СРС.
Ищецът е бил представляван безплатно в производството от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ съгласно представен договор за правна защита и съдействие. С оглед
размера на предявения иск съдът намира, че на адвокатското дружество следва да бъде
присъдено минимално възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ в размер на 400
лева, към което да се добави ДДС в размер на 80 лева, доколкото по делото са представени
доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество, тоест общо 480 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от К. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул., №, вх.,
ет., ап.,, срещу „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул., №,
ет., ап.,, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, нищожността на сключения между
страните Договор за предоставяне на поръчителство № 3737011 от 10.01.2020г.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на К. Й. П., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 93,83 лева, представляваща платено без основание възнаграждение на поръчител,
ведно със законната лихва считано от 28.03.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под №, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 св. СГС на
основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 480 лева, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на К. Й. П..
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД да заплати в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от 100 лева, представляваща дължимата държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6