№ 1165
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261395 от 02.03.2021г. постановено по гр.д. № 13421/2017г. по описа
на СГС, ГО, 2 с-в, е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК,
като е признато за установено по отношение на „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в
несъстоятелност), че К. И. Г. не е собственик на поземлен имот с идентификатор №
68143.1937.1529, с площ 1 036,00 кв. м. по действащата кадастрална карта на гр.София,
район „***“, м. „***“, кв. ***, одобрена със Заповед № РД- 1868/02.12.2010 г. на ИД на
АГКК и Заповед за изменението й № 18- 5858/10.08.2017г. на началника на СГКК-София,
при съседи имоти с идентификатори: 68143.1937.1361, 68143.1937.1303, 68143.1937.1530,
68143.1937.1338.
Със същото решение е уважен и отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК като е признато за установено по отношение на „ВЕРТИКАЛ 21“
ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. не са собственици на горепосочения недвижим имот.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 81, том I,
peг.№ 2 914 по дело № 58 от 11.10.2017г. на нотариус Б. Н., с който К. Г., С. Д. и Л. П. са
признати за собственици на поземления имот с идентификатор № 68134.1937.1529, описан
по-горе.
Присъдени са разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. И. Г. е осъдена да
заплати на „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност) сумата от 1 155,22 лв.
1
разноски по делото; а К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П. са осъдени да заплатят на „ВЕРТИКАЛ
21“ ЕООД сумата от 5 120,22 лв. разноски по делото.
С определение № 271137/30.06.2021г. постановено по гр.д. № 13421/2017г. по описа
на СГС, ГО, 2 с-в, без уважение е оставена молбата от 13.04.2021г. на С. И. Д. и молбата на
К. Г. от 08.04.2021 г. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248
ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани три въззивни жалби от всички
ответници.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението са депозирани частни жалби от К. И.
Г. и С. И. Д..
Жалбоподателите-ответници Л. П. П., представлявана от особен представител, в
лицето на адв. П., както и С. И. Д. и К. И. Г., оспорват решението изцяло. Посочват, че
неправилно са кредитирани единствено свидетелските показания на доведените от ищците
свидетели, без да се обсъдят задълбочено тези на противната страна. Абсолютно неправилно
е разбирането на СГС, че ищците притежават самостоятелно право на собственост върху
процесния имот от 2008 г., тъй като техните праводатели не са имали такова респ. не би
могъл да настъпи вещно-транслативен ефект. Посочват, че ПИ с идентификатор
68134.1937.1529, който в момента е съсобствен между С. И. Д. и неговата братовчедка Л. П.
П. е различен от имота, който ищецът твърди, че е придобил в съсобственост, която липса
на идентичност се установява и от заключението на в.л. П. по депозираната СТЕ. Твърдят,
че техният имот е с площ от 1036 кв.м. по скицата от СГКК-гр. София, а ищците твърдят да
са собственици на УПИ с площ 1529 кв.м., като не е изяснено къде се намира последния в
одобрените кадастрални карта и регистър. Съгласно Заключението на ВЛ-СТЕ имотът на
ответниците граничи с две улици - бул. Пушкин и ул. Маломир. Като граница на
придобития от ищците имот е посочена само една улица. Не е ясно как са установени
границите, записани в Констативния н.а. и в акта за дарение от 23 и 30.12.2005г., след като в
представените при съставянето на актовете документи липсва скица. Ако липсва
идентичност, искът следва да се отхвърли, ако е налице идентичност, следва да се провери
кой е действителен собственик . Ако е налице частично застъпване, съдът следва да
постанови в своето решение кого за каква част от кой имот признава като собственик и да
препрати в решението си към изготвена от вещото лице скица, приподписана от съда, което
в случая не е направено. Освен това от данните по делото и заключението на вещото
лице е видно, че част от процесния имот е отредена за улица - Маломир и предвид
ноторно известният факт, че улиците са общинска собственост, няма как ищците да
бъдат признати за собственици на процесния имот изцяло, поне без в делото да е взела
участие Столична община. Посочват, че сделката от 04.08.2008г. с която ищците се
легитимират като собственици, е изповядана със скица от стар и отменен кадастрален и
регулационен план. В т.24 на обжалваното решение е посочено, че „имот пл.№ 14 от кв.
208Б от предходните планове е станал парцел XIX - „за озеленяване“. Впоследствие е имало
още два плана относно този имот - от 1997г. и от 2003г. В Решението не се споменава и
2
факта, установен и посочен от вещото лице, че планът, одобрен от Гл. архитект на София от
1997г., преодобрен с решение № 85 по Протокол № 56/06.08.2003г. на СОС, че„(този план е
действащ по отношение на процесния имот“ и, че „С този план се отменя предходния
частичен от 1995г." Считат, че ако бе съобразил горното, съдът неминуемо би стигнал до
извод, че сделката от 04.08.2008г. нотариус Р. Д. е изповядал по стара скица - по отменен
през 2003г. план, съгласно неоспореното и прието по делото Заключение на СТЕ. След като
това е така и скицата от действащия кадастрален и регулационен план е необходим елемент
от фактическия състав на нотариалната сделка за валидно прехвърляне собственост на
поземлен имот, се налага извод, че същата е нищожна, поради липса на предмет и
прехвърляне на имот, който реално не съществува в правния мир към момента на
прехвърлянето.
Считат, че производство по делото е недопустимо на общо основание поради липса
на специалните предпоставки за допустимост на иска срещу ответниците по ЗКИР. Ищците
не са провели административната процедура по чл.53 ал.1 т.1 ЗКИР (първоначална
редакция) за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и
кадастрални регистри, както и иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), нов
чл. 54, ал. 2 ЗКИР. От приетия по делото като доказателство списък на заверките в
Консулството на Република България Солун направени на 29.12.2005г. се установява само
заВ. на подпис на непълнолетната Т. върху един документ - пълномощното, т.е. че от нея не
са били подписвани никакви Декларации. Видно от приетите по делото н.а.№ 59, т. X, per.
№ 26061, дело № 1711/23.12.2005г. и н.а.№ 163, т.X, per. № 26592, дело № 1806/30.12.2005г.
не се установява да са представяни: скици на имотите за които се издават и съставят н.а. на
23 и 30.12.2005г., нито Декларации за съгласие на родител/настойник на непълнолетната Т.
Р., за да може тя валидно да изрази воля за приемане на дарението; нито декларация за
гражданство и гражданско състояние, както и за липса на изискуеми задължения.
Необосновано и в противоречие с прието по делото писмено доказателство - скицата на л.
60-61 от делото, в т. 25 се приема, „че парцел XIX не е бил сред имотите, придобити от Б., Й.
и С. П.и чрез посочените делби. “ - тези от 1928 г., 1931 г. и 1957 г.. Това е така защото
както в скицата на л. 60-61, така и в т.42 на Обжалваното Решение съдът констатира, че като
собственик, по силата на документ от 1928г. на 1/2 идеал на част от УПИ XIX - ПИИ
68134.1937.1225 собственик е Б. П..
Оспорват извода, че праводателите на ищците са могли да станат собственици, тъй
като за част от имота има Акт за Държавна собственост (АДС) № 1916 съставен на 24
януари 1962г. в Кирковски РНС гр. София. В този смисъл придобИ.ето му по давностно
владение е невъзможно с оглед императивната разпоредба на чл.86 ЗС и поради
последователно налагани мораториуми след ДВ бр.33/1996г. Дарителите на продавачите
на ищците не биха могли да придобият през 2005г. по давностно владение имот, за който
има АДС, тъй като те трябва да са установили(започнали) владението си през 1995г. Съдът
не обсъжда и факта, че в т.3 на н.а. за покупко- продажба, с който ищците се легитимират
като собственици е записано изрично, че „владението на имота се предава в деня на
3
нотариалното изповядване, т.е. на 08.09.2008г... След като последното е така, то е безспорно,
че няма основание да се твърди, че ищецът е започнал владение на имота преди 08.09.2008г.,
както се приема в т. 40 на Решението.
Отделно от горното твърдят, че никога никой не е твърдял отчуждаване от когото и
да е било, нито внасяне в ТКЗС, но в Решението се приема, че представеният АДС не можел
да породи отчуждителен ефект, защото „основанието за одържавяването било писмо от
финансово-счетоводен отдел на СГНС. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „ВЕРТИКАЛ-21" ЕООД, ЕИК ********* оспорва жалбата и
молят съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че са
предявени отрицателни установителни искове, поради което предмет на доказване по делото
е дали ответниците са собственици на процесния имот, а не дали такива са ищците.Изтъква
факта, че в първоинстанционното решение съдът правилно е отбелязал, че актът за държавна
собственост не е придобивно основание и не създава вещни права, а освен това по делото са
представени доказателства (удостоверения, издадени от СО), че за процесния имот не е
имало издавани АДС и същият не е бил нито държавна, нито общинска собственост. Ето
защо съдът правилно е приел, че И. Н. е могъл да придобие имота по давност на основание
осъществено владение.
С оглед горното посочва, че е проведено пълно и главно доказване, че двете
дружества - ищци, сега въззиваеми страни, са придобили процесния имот чрез договор за
покупко-продажба от Й. Т. Й. и Т. Т. Р. на 04.08.2008 г., обективиран в н.а. за покупко-
продажба на недвижим имот № 72, том VII, per. №23124, дело №1234 от 2008 г. на Нотариус
Р. Д., вписан в СВ с Акт №34, том CXLVI, дело 39622. Съгласно скица на поземлен имот
№15-78904 - 18.02.2016 г., издадена от СГКК - гр. София процесният имот, собственост на
ищците, е представлявал Поземлен имот с идентификатор 68134.1937.1225, с адрес: гр.
София, район „***", бул.„***", с площ от 1119 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-68/02.12.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, като въз
основа на Заповед за изменение на КККР № 18-5858-10.08.2017/10.08.2017г. на НАЧАЛНИК
НА СГКК - СОФИЯ имотът е с нов идентификатор - 68134.1937.1529, област София
(столица), община Столична, гр. ***, район ***, бул. ***, вид собств. Частна, вид територия
Урбанизирана, За друг обществен обект, комплекс, площ 1036 кв.м., квартал 207Б, парцел
XIX. Това е потвърдено и от заключението на приетата по делото СТЕ. Посочва, че към
момента на придобИ.е на собствеността върху имота „Вертикал 21" ЕООД и „Арко асетс
пропъртис" ЕООД са извършили надлежна проВ. по партидата на имота и в Службата по
вписванията - Удостоверение с изх. N946716/04.08.2008 г., видно от което, към датата на
издаването му върху процесния имот няма вписани права на трети лица, не са вписани и
горепосочените Договори за продажба на наследство, не са посочени ответниците и/или
техни праводатели. Праводателите им Й. Т. Й. и Т. Т. Р. се легитимират като собственици
въз основа на дарение от техните дядо и баба - И. Н. и З. Н., а последните от своя страна се
легитимират като собственици, въз основа на нотариален акт за давностно владение, издаден
им през 2005 г. Оспорва категорично твърденията, че е имало нарушения при формиране
4
волята на дареното лице Т. Р., не вярно е и твърдението, че не била представена скица на
имота. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност/
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Изтъква факта, че неясно, неоснователно и неотносимо е твърдението, че заключението на
приетата СТЕ потвърдило липса на идентичност в площта на имота, претендирана от
ищците и тази, претендирана от ответниците. Никъде в експертизата няма подобен извод и
не става ясно на какво основание се прави такова твърдение. Към момента на придобИ.е на
собствеността върху имота „Арко асетс пропъртис“ ЕООД - в несъстоятелност е извършило
надлежна проВ. по партидата на имота и в Службата по вписванията - Удостоверение с изх.
№46716/04.08.2008 г., прието като доказателство по делото. Удостоверението доказва, че
към датата на издаването му върху процесния имот няма вписани права на трети лица, не са
вписани и горепосочените Договори за продажба на наследство, не са посочени ответниците
и/или техни праводатели. Праводателите им се легитимират като собственици въз основа на
дарение от техните дядо и баба - И. Н. и З. Н., а последните се легитимират като
собственици въз основа на нотариален акт за давностно владение, издаден им през 2005г.
Намират за неоснователни всички твърдения в жалбата за пороци при съставянето на н.а. и
неговите праводатели, както и че ищците не могли да придобият имота по давностно
владение, за което бил съставен нотариален акт през 2005г. Още повече на основание
давностно владение за собственик на имота се признават не ищците, а лицето И. Н., който е
праводател на праводателите на ищците.
Що се отнася до представения по делото препис на АДС № 4457/24.01.1962 г. твърди,
че същият не отговаря на предписаната от закона форма. Не е изпълнено императивното
изискване за подписване на въпросния акт от “... председателя на изпълкома на съответния
народен съвет на депутатите на трудещите се,“, установено с чл. 22 от Правилника за
държавните имоти (Изв., бр. 59 от 1952 г., изм. и доп. - Изв., бр. 23 от 1954 г., бр. 80 от 1957
г., бр 82 от 1958 г., бр. 66 от 1959 г. и ДВ, бр. 99 от 1963 г.)(ПДИ). Като административен
акт, при издаването на който не е спазена законоустановената форма, счита същият за
нищожен. Наред с това, издадените по реда на ПДИ актове за актуване на имоти за
държавни нямат конститутивно действие и по силата на самите актове не възниква право на
собственост за държавата. Съгласно чл. 6 ЗС (към датата на съставяне на коментирания акт)
„Държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите.,.“. По делото
ответниците не са ангажирали каквито и да е доказателства за възникването на права на
държавата върху процесния имот. От коментирания АДС не се удостоверява идентичност на
описания в него имот с процесния имот. В съдебно-техническата експертиза вещото лице
посочва, че е налице само частична идентичност. Ето защо, първоинстанционният съд
правилно приел, че АДС не е придобивно основание и не създава вещни права. Претендират
разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
5
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК, предявен от „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност) и „ВЕРТИКАЛ
21“ ЕООД, които твърдят, че са съсобственици с равни идеални части на недвижим имот,
представляващ УПИ XIX от кв. 207 б, местността „Гърдова глава“ с площ от 1 529 кв. метра.
Негови съседи по скица са: УПИ VI-593, улица, УПИ 1-595 и УПИ XVIII-594.
Идентификаторът на имота е 68134.1937.1529. Ищците твърдят, че са придобили
собствеността на имота чрез договор за покупко-продажба сключен на 04.08.2008 г. с Й. Й.
и Т. Р.. На 11.10.2017 г. ответниците К. Г., С. Д. и Л. П. са се снабдили с констативен
нотариален акт за същия имот и оспорват собствеността на ищците. Затова за тях е налице
правен интерес.
Ответницата К. Г. твърди, че е придобила имота чрез договор за продажба на наследство,
сключен на 02.10.2007г., който е напълно валиден и е породил желаното вещно-
транслативно действие, а в условие на евентуалност - считано от която дата е била
добросъвестен владелец на имота и го е придобила с изтичането на кратката петгодишна
давност към 02.10.2012г. Заявява, че към момента, когато ВЕРТИКАЛ е подал ИМ, вече не е
била собственик на имота, защото го е била продала на 15.11.2017г. Моли съда да прекрати
производството по делото спрямо нея, а ако не го направи, да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Ответниците С. Д. и Л. П. оспорват предявения иск, като посочват, че праводателите на
ищците не са могли да станат собственици на процесния имот по давностно владение през
2005г., защото към момента на констатираното владение имотът е бил държавна
собственост и спрямо него не би могла да е изтекла придобивна давност. Затова и ищците не
са станали собственици на имота, доколкото техните праводателите - Й. Й. и Т. Р. са
придобили собствеността чрез дарение на 30.12.2005г., когато Т. Р. е била непълнолетна, а
не е имало съгласие за приемане на дарението, изразено от родител или особен
представител. Затова дарението в полза на Т. Р. е невалидно. От друга страна считано от
2000г. Д. П., праводател на ответниците, е започнал да владее процесния имот. Твърдят, че
имотът е придобит чрез наследство и делба, а техните праводатели /П.и/ са били
собственици на процесния имот вследствие на делби от 1925г., 1931г., и 1957г., и
наследствено правоприемство. Затова нито ищците, нито техните праводатели са владели
някога имота. Претендират разноски.
От фактическа страна се установява, че жалбоподателката-отвеетник К. Г. черпи
своите права на деривативно придобивно основание – два договора за продажба на
наследство, сключени по реда на чл.212 ЗЗД съответно на 23.02.2007г. и на 02.10.2007г. с
праводател Д. П.. Праводателят й Д. П. е син на Й. П. /починал на 26.11.1993г. и В. П.
/починала на 22.12.1994г./ Удостоверение за съпруг/съпруга и родствени връзки, издадено за
лицето Д. Й. П., ЕГН **********, изх.№ 370/04.11.2015г. от СО район „Витоша", с
отбелязване за починали родители В. П. П., ЕГН ********** и Й. П. П., ЕГН **********.
Основният спорен по делото въпрос е дали неговите родители респ. техните праводатели са
6
придобили процесния имот по силата на делба и наследствено правоприемство, доколкото
искът е отрицателен установителен и предмет на делото е собствеността на ответниците, а
не тази на ищците. Според САС отговорът е частично положителен с оглед изводите на
вещите лица, че е налице частична идентичност, между описа ния в ИМ недвижим
имот /собственост на ищците/ и този, описан в представения от ответниците АДС №
4457/ 1916 от 24.01.1962г., до размер на 800 кв.м.
В тази насока правилни са изводите на първа инстанция, че през 1925г. е било образувано
ч.гр.д.№ 774 на Софийски окръжен съд с предмет делба на недвижимото имущество,
оставено в наследство от И. П.. По делото ищци са били Б. П. и С. П. лично и като законна
представителка на малолетните си деца Й., Ц., Н. и К. С.. Ответници са били Д., В. и С. И..
На 27.12.1927г. е одобрен разделителния протокол, а на 07.07.1928г. страните са изтеглили
жребие за подялба на имотите.
Горното е видно от приложено Удостоверение № 1105/ l.IV.1925r., на Боянското селско
общинско управление, което удостоверява за наличието на имотите на И. поп И., общо 21
броя, които неговите наследници поделят след смъртта му. От него се установява, че в
процесната местност „***”, той е притежавал т.15- 10.6 дка; т.17- ливада от 3.6 дка и т.19-
лива да от 3.5 дка. Процесният поземлен имот, а именно: „Ливада *** одъ могилото/въ
кв.208 и 211 в които са образувани парцели X 392. кв. 298 и кв. 211 и 1.393" е включен в
имотите разпределени в дялове и по - точно в дял IV (четвърти) и в Записката за вписване на
Протокола за съдебна делба е описан на стр.3 по следния начин: „4) хилядо сто седемдесетъ
и четири (1174) кв. м. от ливада за „под село" съставляюща част от парцели I и II - първи и
втори от кв. 208 и 211 при нови съседи: Д. И., Д. Я., П. А., и площад."
Предвид, че процесният имот е в м.”***”, СТЕ проследява тази местност /. Последните
имоти са: 1 .нива м.”Бостаните”; 2.нива м.”Мали Радин дол” и 3.Ливада „***”/ „Под
махалата” п.п.15,17 и 19 , нанесени в плана с пл.№ 1259 и 1260, кв.210 и 208Б и „определени
па-ли в кв.210, само X,IX, VIII за 129, понеже частта от същата с № 1260 се изцяло
отчуждава и в пл.№№ 392 и 393, кв.208 и 211 са определени па-ли Х-392 в кв.208 и па-ли І-
393 на кв.211.
Първият РП за територията „ Предградието на Красно село Боянско е одобрен с Указ №
86/31.07.1914г. и Заповед № 1885/22.08.1914г. на МОС, Пътищата и Благоустройството.
Последващият РП на м.„Красно село -Боянско, одобрен със Заповед № 2324/ 07.09.1928г.
указ № 463/ 29.08.1928г./ на Прил.№2 са показани два имота - пл.№ 392 и 393 . Следват
протоколи от дел бите от 1927г. - първа фаза, /, следва втора фаза от 7 юли 1928г-теглене
на жребие и записка за вписване от 07.03.1931г., наследниците на П. И. П.: С. И., Б., Ю. П.
И., Ц., М. П. И. и К. С. И., поделят помежду си недв. имоти, останали от по койния им дядо
И. П. И., а именно: на К. С. И. се дава 8000 лв, на М. и Ц. П.и: а/ празно място па-л....6/
празно място...., на Б. Ю. и С. П.П.и, се дава и всички останали недвижими имоти, които се
падат на наследниците на П. И. П. по разд. Протокол по гр.д.№ 774/ 1925г.
През 1931г. Б. П. И., С. П. И., Й. П. И., Ц. П. и М. П. са извършили делба на всички
движими и недвижими вещи, останали в наследството на И. П. И., като Б., Й. и С. П. са
7
получили имоти в общ дял (записката, л. 107 от присъединеното дело).
На 16.01.1957 г. Б. П. П., Й. П. П. и С. Т. П. са сключили договор за доброволна делба, с
който са поделили имуществото, оставено им в общ дял от наследство от И. П., П. И. П., М.
П. П. и С. П. П., видно от Договор за доброволна делба на сънаследствен имот от
16.1.1957г./ л.110 /, Б. П. П., Й. П. П. и С. П.П., на-ци на И. П. -починал на 13.ХІІ.1914г. с
взаимно съгласие с отстъпки поделят недвижим имот, находящ се в земл. на София-Бояна
спр. съд. протокол от 27.ХІІ.1927г. и 7.ХІІ.1928г. и заключение на в.л от 1931г. по гр.д.№
744/ 1925г. Процесният поземлен имот не е поставен в дял на С. П. П., което означава че е
разпределен между Б. П. П. и Й. П. П.. В дял III на договора е предвидено, че съделителят С.
П. П., а по паспорт С. Т. П. получава от съделителите си сумата от 5 000.00 лева, което
означава, че й е изплатена парична сума за уравняване на дяла й. Б. П. П. и Й. П. П. се
съгласяват да получат в общ дял Дял V следния имот : 1. нива в м.” ***” от 0.8 дка, при
съседи:от север на-ци на С. И. П., от изток- река, от юг- на-ци на П. К. П. и от запад В. П. П.
./ от Прил.№ 2 се вижда, че от северозапад е С. поп И., / вж.Прил.№3 като квадратурата към
1928г. е 924 кв.м, а към 1960г. 722кв.м, а считано от 1957г. 0.8 дка, както е показано и в СТЕ
на инж.П. т.е. практически равна. Двата имота пл.№№ 393 и 392 са съседни, а на оригинала
ясно пише, че триъгълният процесен имот пл.№ 14 е 393 и именно затова СТЕ счита, че
претендирана площ е именно тази от делбата, независимо, че местността
първоначално е "под село", а по-късно описана като "***"./ Прил.№ 3 КП след 1956г./
Досежно делбите във времето са ангажирани годни доказателствени средства,
удостоверяващи правото на собственост на сем.П.и, а именно:
Препис от Протокол за съдебна делба на недвижими имоти - първа фаза от 27.12.1927г. по ч.
гр. д.№ 774/1925г. по описа на СОС, III ГО, Официален препис от Протокол за съдебна
делба на недвижими имоти - втора фаза от 07.07.1928г. по ч. гр.д.№ 774/1925г. по описа на
СОС, III ГО, вписани от I Нотариус при СНС с вх. per. № 4 728 от 08.05.1957г., том II, л. 129;
Препис от препис от заключение на вещо лице от 11.06.1928г. по ч. гр. дело № 774/1925г. по
описа на СОС, III ГО, с което са разделени наследствените имоти на дялове, издаден II
Нотариус при СОС с per. № 2 601 на 19.03.1931г.; Препис от Записка за вписване на
Разделителен протокол за делба от 11.06.1928г. по ч. гр. дело № 774/1925г. по описа на СОС,
III ГО, от 25.12.1929Г. № 80, том 19, на партидна книга: том 77, 29,11, страници 115, 449,
112 и 113, вписана от III Нотариус при С Окр. С, издаден от СГС, Обща архива на
27.02.2007г.; Официален препис от Договор за делба на наследствен движим и недвижим
имот № 1 567 от 21.02.1931г. на II Нотариус при СОС, заедно със Записка за неговото
вписване от 07.03.1931г. №220, том 3, на партидна книга: том 77, страница 115, на III
Нотариус при СОС, издаден от СОС; Препис - извлечение от Регистъра за
засвидетелствуванията и съдържанията на договори и други, започнат на 08.01.1931г. и
завършен на 29.12.1931г., включващ актове от № 96 до № 13 420, за вписване под № 1567 от
21.02.1931г., издаден по регистъра на II Нотариус при СОС за 1931г. и подписан от
секретаря; Препис от Договор за доброволна делба на сънаследствен имот с нотариално
удостоверени подписи с per. № 88/07. януари 1957г. от Ц. П. - II Нотариус при С Обл. С,
8
вписан с вх. per. № 263/16.01.1957г., том I, лист 34, издаден от „Кирковски" PC с вх. № 4
051, получен на 19.03.1957г.
На 25.06.1957г. е починала С. П. (л.234) Видно от достоверение за съпруг/съпруга и
родствени връзки, издадено за лицето Д. Й. П., ЕГН **********, с изх. № 370/04.11.2015г.
от СО район „Витоша", Д. Й. П. е неженен, без деца и няма братя и сестри, като са
отбелязани родителите му В. П. П., с ЕГН ********** (починала на 22.12.1994г.) и Й. П. П.,
с ЕГН ********** (починал на 26.11.1993г.), което означава, че той е единствен законен
наследник на майка си и баща си. Към момента на тяхната смърт имуществените
отношения между съпрузите са се уреждали съгласно СК от 1985г.(отм.), т.е. единствения
възможен режим, уреждащ имуществените отношения на съпрузите, е този на общност,
поради което процесният поземлен имот е бил СИО поради изплатената парична сума за
уравняване на дяла на С. П. П. в Договор за доброволна делба от 1957г. Й. П. П., ЕГН
********** (починал на 2б.11.1993г.) е оставил за наследници по закон съпругата си В. П.
П., ЕГН ********** (починала на 22.12.1994г.) и сина си Д. Й. П., ЕГН **********. Към
момента на смъртта си Й. П. П., ЕГН ********** и съпругата му В. П. П. притежават в
СИО 1/2 (една втора) идеална част от процесния ПИ. Следователно след смъртта си неговата
съпруга притежава общо 3/8 (три осми) идеални части от процесния имот, а сина му Д. Й.
П., ЕГН ********** притежава 1/8 (една осма) идеална част от процесния имот. На
22.12.1994г. почива В. П. П., ЕГН ********** и оставя единствен наследник по закон сина
си Д. Й. П., ЕГН **********.
С Договор за продажба на наследството на баща си Й. П. П., (починал на 26.11.1993г.) с
нотариално удостоверени подписи на страните на 02.10.2007г. с рег.№ 1 954 от Нотариус Б.
Т. - СРС, вписана в регистъра на НК под № 076, вписан в СВ - град София на АВ към МП с
вх. per. № 590 037, дв. вх. № 72 215, акт № 300, том XXIV, Д. Й. П. е продал на К. И. Г.
цялата съвкупност от права и задължения, включени в наследствената маса
(недвижими имоти, движими вещи, парични влогове, и задължения, включително но не
само описания в същия договор недвижим имот), и с Договор за продажба на наследството
на майка си В. П. П., с ЕГН ********** (починала на 22.12.1994г.), съгласно чл.212 ЗЗД с
нотариално удостоверени подписи на страните на 23.02.2007г. с рег.№ 428 от Нотариус Б. Т.
- СРС, вписана в регистъра на НК под № 076, вписан в СВ - град София иа АВ към МП на
26.02.2007г. с вх. per. № 527 042 и дв.вх. № 9 241, акт № 266, том IV, имотна партида № 419
806, Д. Й. П. е продал на К. И. Г. цялата съвкупност от права и задължения, включени в
наследствената маса (недвижими имоти, движими вещи, парични влогове, и задължения,
включително но не само описания в същия договор недвижим имот).
Видно от заключението на СТЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено,
през 1959 г. е бил одобрен първият регулационен и кадастрален план за местността
„Красно село-Боянско“. По него в кв. 208Б, кадастрален лист 565 е бил вписан имот пл.
номер 14 с площ от 714,00 кв. метра. В разписния лист към кадастралния план за
собственик на имота е вписано „наследници на С. К. П.“. В разписните листове към
кадастралните планове от 1965г. и от 1973г. за кв.208Б, местността „Красно село-
9
Бояна“, като собственик на имота е продължавало да бъде отбелязано „наследници на
С. К. П.“. Междувременно, на 15.06.1969 г. е починал Б. П., като е оставил за свои
наследници по закон съпругата си З. П., сина си П. П. и дъщеря си С. Д.. На 26.11.1993 г. е
починал и Й. П., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си В. П., починала
през 1994г., и сина си Д. П. (праводател на К. Г.).
Видно от Удостоверение за наследници на Б. П. П., роден на ********г., наследодателят е
оставил следните наследници по закон: съпруга - З. Г. П., ЕГН **********, починала на
09.04.1983г., син - П. Б. П., ЕГН **********, починал на 23.07.1997г. и дъщеря - С. Б. Д.,
ЕГН **********, починала на 31.07.2015г. Съгласно същото удостоверение, синът на
наследодателя е оставил за наследник: дъщеря - Л. П. П., ЕГН **********. Дъщерята на
наследодателя е оставила като наследник сина си - С. И. Д. ЕГН **********. /двамата
жалбоподатели-ответници/
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН „Децата на починалия наследяват по равни части", като П. Б. П.,
ЕГН ********** и С. Б. Д., ЕГН **********, са наследени от техните деца. Следователно
жалбоподателите-ответници Л. П. П., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН **********,
получават по 1/4 (една четвърт) идеална част от процесния недвижим имот.
На 23.02.2007г. Д. П. е продал на К. Г. наследството си от майка му В. П., вкл. и имот пл.№
469 в местността „***“, кв. Бояна по кадастралния план от 1963 г. (л.13). Този имот е
различен от УПИ XIX - „за озеленяване и магазини“ от кв. 207Б на м.„Гърдова глава“
(отговор на задача две от заключението на вещото лице П., л. 271-273 пред СГС).
На 02.10.2007г. Д. П. е продал на К. Г. наследството оставено от баща му Й. П., вкл. и имот
стар пл. № 3 от кв. 183 по стария кадастрален план на София (л. 11-12). Този имот е
различен от УПИ XIX - „за озеленяване и магазини“ от кв.207Б на м. „Гърдова глава“.
На 29.07.2008г. отделът „Териториално и селищно устройство“ на район „Витоша“ е издал
скица за УПИ XIX - „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на местността „Гърдова глава. В
нея като собственик е вписан Й. Й.. В скицата техникът Б. е вписала забележка, че в
техническата служба има информация, че за част от УПИ XIX е имало АДС от
24.01.1962г.; било образувано гр.д.№ 233/2007 г. на 49-ти с-в на СРС от Д. П. за
възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ; като е било признато право за
възстановяване на собственост на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ в полза на наследници
на Й. П. П. върху 11/156 идеални части с решение на СРС, 35-ти с-в по гр.д.№
1789/2007г. /скицата, л.59/
Само за прецизност и въпреки липсата на данни за отчуждаване на процесния имот, бяха
изискани две архивирани дела на СРС, от съдържанието на които се установи, че с решение
от 15.11.2007г. постановено по гр.д.№ 1789/2007г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, е
признато за установено по иск на Д. Й. П. срещу ОСЗГ “Овча купел” ПРАВОТО НА
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТТА на основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ на
наследниците на Й. П. П. върху 11/156 ид.части от ливада в с.Бояна, м.”Калтовица”, цялата с
площ от 14.6 дка, при съседи: И. П.И., път, М. П.И. и река. Отделно с решение от
10
29.06.2007г. постановено по гр.д.№ 1549/2007г. по описа на СРС, 41 състав, е признато за
установено по отношение на ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ” Овча купел -
гр.СОФИЯ, по иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, предявен от Д. Й. П., че
наследниците на Й. П. П., поч. на 26.11.1993 г. имат право да възстановят собствеността си
върху нива в землището на с. Бояна, м. „Гърдова глава”, с площ 1 675 кв.м.,
представляваща южната част на имот пл. № 3 от кв. 183, к.л. 540 по стар кадастрален
план на гр. София, при граници: наследници на Л. Поп И., наследници на И. поп И. и братя
Т.. Представен е крепостен акт № 343, д. № 439/1908 г., от който се установява, че И. поп И.
е бил собственик на нива в землището на с. Бояна, м. „Гърдова глава”, с площ 6.7 дка, при
съседи: М. Б., Й. И. Т., М. и Л. П. И.и и К. Т..
Ето защо изводът на СГС, че доколкото липсват доказателства гр. д. 233/2007 г. на 49-ти
с-в на СРС да е приключило с резултат, положителен за Д. П., както и липсва решението по
гр. д. 1789/2007 г. на СРС, 35-ти с-в. Затова съдът приема, че резултатът от това дело не е
бил положителен за Д. П. т.е. не му е била възстановена собствеността върху УПИ XIX - „за
озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на местността „Гърдова глава. САС намира подобен
краен извод за неправилен, необоснован и постановен в нарушение на процесуалните
правила, тъй като съдът е можел да изиска и приобщи към доказателствения материал двете
дела на СРС /което бе направено от въззивна инстанция/.
От друга страна на 24.01.1962 г. за имот пл. номер 14 от кв. 208Б, местността „Красно село-
Боянско“ е бил издаден АДС (л.58 и л. 89). В него е вписано, че основание за издаването му
е писмо 6744/22.01.1962 г. на СГНС, отдел финансово-счетоводен, както и че негови
собственици са били Н., Е. и С., наследници на И. К. П.. Въпреки това в разписните листове
към кадастралните планове от 1965г. и от 1973г. за кв. 208Б, м. „Красно село-Бояна“, като
собственик на имота е продължавало да бъде отбелязано „наследници на С. К. П.“. Както
правилно е отбелязъл СГС АДС не е придобивно основание и не създава вещни права, а
само констатира такива. В процесния акт за държавна собственост е вписано, че
основанието за одържавяването на имота е било писмо от отдел финансово-счетоводен на
СГНС. Такова писмо не може да бъде основание за одържавяване на имот. В този ред на
мисли собствеността е реституирана в полза на наследниците на Й. П. П., но не по реда
на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, а екс леге по силата на чл.2 от ЗСВВОНИ, тъй като през 1959г. е
одобрен първият регулационен план за местността, а отнемането на имота е от 1962г./когато
е съставен АДС/, като видно от събраните писмени и гласни доказателствени средства до
2008г. това е незастроено УПИ, без реализирано в него мероприятие и дори да е имало
отчуждаване /без доказателства за това/, то имотът не е реално завзет до 30 октомври 1998г.
Същият е бил затревен, в него са били посадени 10-15 иглолистни дървета, високи 5-6 метра,
видно от заключението на в.л.Я. по развилото се адм.производство.
През 1995 г. е бил изменен регулационният и кадастрален план за местността „Красно село-
Бояна. По него имот пл.№ 14 от кв.208Б от предходните планове е станал парцел XIX - „за
озеленяване“. Впоследствие е имало още два плана относно този имот - от 1997 г. и от 2003
г. По тях парцел XIX - „за озеленяване и магазини“ е бил в кв. 207Б на местността „Гърдова
11
глава“.
От заключението на депозираната пред САС тройна съдебно-техническа експертиза, прието
от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
предвид приложения графичен материал и сключения договор за добро волна делба от
16.1.1957г., между Б., Й. и С. П.и, с който са поделили имуществото, оставено в наследство,
СТЕ счита че част от него попада в процесния имот, в размер на 800 кв.м., че е налице
частична идентичност, между описа ния в ИМ недвижим имот /собственост на
ищците/ и този, описан в представения от ответниците АДС № 4457/ 1916 от
24.01.1962г. По начина, по който е изградена ул.”Маломир” попада в прилежащата площ на
ищците, част от имота./ вж.Прил.№ 9 /.. СТЕ счита, че процесният имот е частично
идентичен с УПИ XIV-за озе леняване и магазини, в кв.207Б, по действащия РП. На място
УПИ ХІХ, няма мате риализирана граница и означаване по реда на чл.36 и чл.38 ал1 т.2
ЗКИР. На прил.№ 4 4 комбинирана скица от одобрена КК, действащия РП от 1997г / 2003г. и
регулационните граници на УПИ ХІХ-за за озе леняване и магазини, за да станат
кадастрални е необходимо да се измени КК по контур 1-2-3-4-5 с нов идентификатор.
Първоначално идентификаторът на УПИ XIX „за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б на
местността „Гърдова глава“ е бил 68134.1937.1225. Впоследствие през 2017 г. той е бил
променен на 68134.1937.1529. В документи, създадени от 2011г. и 2017г. на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, като собственици на имота са били вписвани: К. Г. /въз
основа на покупка на наследство/, Б. П. П. и „други от 11.06.1928 г.“
На 11.10.2017г. жалбоподателите К. Г., С. Д. и Л. П. се снабдяват с констативен н.а. № 81,
том I, peг.№ 2 914 по дело № 58 от 11.10.2017г. на нотариус Б. Н., като са признати за
съсобственици на имот с идентификатор на 68134.1937.1529 - К. Г. на 1/2 идеална част,
придобита чрез покупка на наследство, а С. Д. и Л. П. на по 1/4 идеални части, придобити
по наследство (н.а.л.135-136).
При така описаната фактическа обстановка съдът намира искът за процесуално
недопустим по следните съображения:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА
На 15.11.2017г. К. Г. е продала на С. Д. своята идеална част от имота (л. 53). ИМ е
депозирана преди това на 19.10.2017г., но вписана едва на 23.04.2018г. Следователно към
датата на нейното вписване тя вече не е била съсобственик на 1/2 ид.ч. от имота, но
независимо от това е налице правен интерес от депозиране на установителен иск спрямо
ответницата Г.. (т. 3 от ТР на ОСГК на ВКС 4-14.03.2016 г. по т. д. 4/2014 г.) Именно затова
в тази част решението не е недопустимо и не следва да бъде обезсилено по отношение на К.
Г., въпреки въведените оплаквания в тази насока.
В настоящото производство ищецът следва да докаже притежанието на правата, с които е
12
обосновал правния си интерес за установяването материалната си легитимация да се намеси
в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника и само ако установи наличието на
тези права, съдът ще пристъпи към разрешаването на спора притежава ли ответникът права
и противопоставими ли са същите на ищеца. След това в съответствие със заявения петитум
спорът ще бъде разрешен чрез признаване правата на ищеца или отричане правата на
ответника. Следователно правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск за собственост ще бъде налице ако отричането на собственическите права на ответника
със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване
на самостоятелни субективни права на ищеца.
Правният интерес от депозиране на отрицателен установителен иск се базира на факта, че
през август 2008г. ищците /Арко и Вертикал/ са закупили по 1/2 ид.ч. от имота от Й. Й. и Т.
Р., които от своя страна са го придобили чрез дарение, направено от баба им и дядо им З. и
И. Н.и. Праводателят им И. Н. твърди да е придобил имота чрез давностно владение
/продължило повече от 10 години/, за което нотариус /Р. Д./ му е издал констативен
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проВ. през 2005г. Архивът на нотариус
Д. е прехвърлен на нотариус Л., но при изискване на делото, се установи, че последното
липсва.
По правило владението следва да бъде манифестирано пред досегашния собственик
/независимо държавата или сем.П.и/ чрез явно, недвусмисленно и категорично отблъскване
на владение, а доказателства в тази насока няма ангажирани от страна на праводателя на
ищците. Що се отнася до И. Н. /индиректен праводател на ищците/, който се позовава на
изтекла в негова полза давност /при това в чертите на населено място и то столицата, без да
посочва конкретен придобивен способ като начало на давностно владение, което да е
изтекло към 23.12.2005г., когато се е снабдил с констативен н.а./, съдът намира, че неговите
права респ. тези на правоприемниците му Арко и Вертикал са непротивопоставими не само
на ответниците, но и на Столична Община, доколкото част от имота попада в улица
Маломир т.е. публична общинска собственост. Доколкото СО не е страна, това е извън
предмета на делото и е правно ирелевантно. СО няма да е обвързана от СПН на решението.
ПО СЪЩЕСТВО
САС намира за неправилни изводите на първа инстанция, че ответниците не са
провели пълно и главно доказване на придобитото от тях право на собственост върху
част от спорния имот, а именно - 800 кв.м., чиято идентичност се установява от
закючението на тройната СТЕ. В тази част решението следва да бъде отменено, а
искът - отхвърлен като неоснователен по следните съображения:
Безспорно имотът е принадлежал на семейство П.и, считано от 1925г. със сигурност до
1962г. /когато е съставен АДС без данни за отчуждаването му по ЗПИНМ или някой от др.
благоустройствени закони/ Следователно и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от
страните е длъжна да докаже обстоятелствата /фактите/, на които основава исканията и
възраженията си. Когато се твърди придобИ.е на право на собственост по реституция - по
силата на закона /чл. 1 или чл. 2 от ЗВСВОНИ/ ищецът следва да докаже фактите, доказващи
13
настъпването на всички посочени в закона предпоставки за реституция. Тези предпоставки
са следните: имотът да е бил собственост на ищеца или на негов наследодател преди
одържавяването му, към момента на влизане в сила на ЗВСВОНИ този имот да е
собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми или
еднолични дружества по чл. 61 ТЗ, имотът да е бил отнет от неговия собственик по реда на
някои от посочените в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСВОНИ закони или отнет без законово основание
или отчужден не по установения за това ред в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., да
съществува реално до размерите, в които е бил отчужден и за него да не е било получено
равностойно обезщетение в пари или друг имот /чл. 4 от ЗВСВОНИ/. Последната от тези
предпоставки е свързана не с настъпването на даден факт, а с неговото ненастъпване.
Поради това ищецът не носи доказателствената тежест за доказване на ненастъпването на
този факт. В тежест на насрещната страна е, ако твърди, че такова обезщетение е било
получено /т.е., че се е осъществил такъв факт/, да представи доказателства затова. САС
намира, че в случая имотът е отнет без законово основание, поради което за него е
настъпила реституция по силата на закона по реда на чл.2. Обстоятелството, че към
настоящия момент имотът не съществува като отделна кадастрална или регулационна
единица не означава, че той не съществува до размерите, в които е бил отчужден, и
съответно не е пречка за реституцията. В този смисъл е и задължителната и незадължителна
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВС,
решение № 32 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 509 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 86
от 15.06.2011 г. по гр. д. № 722 от 2010 г. на ВКС, Второ г. о., решение № 15 от 06.02.2012 г.
по гр. д. № 311 от 2011 г. на ВКС, Второ г. о. и др., която настоящия състав на САС изцяло
споделя.
В т. 1 от ТР № 6/2006 г. са дадени разяснения относно предпоставките за възстановяване на
собствеността в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, в случаите, когато недвижимият имот е
бил отнет без основание в периода 1944-1989 г. Посочено е, че и в тези случаи
собствеността се възстановява по силата на закона, ако са налице предпоставките по чл. 2,
ал. 3 ЗВСОНИ - имотът да съществува реално до размера, в който е бил отнет без основание
или отчужден не по установения ред. Прието е, че по аргумент от чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ
незаконните строежи или строежи, извършени след 25.02.1992г. не са пречка за реституция
на имота. В тази връзка е разяснено, че под "незаконни строежи" следва да се разбират
такива, извършени в отнетия имот без надлежните строителни книжа. Липсата на
строителни книжа е отрицателен факт, а отрицателните факти, поради своята същност, не
подлежат на доказване. Те се въвеждат в процеса чрез твърдението на едната страна, а
страната, която твърди обратното, носи доказателствената тежест да установи по
положителен начин тези обстоятелства, които доказват нейното твърдение и изключват
твърдението на насрещната. В контекста на настоящия спор, страната, която твърди, че
строежът е законен, следва да докаже, че същият е изпълнен при спазване на формалните
изисквания за законност на строителството.
Отделно е проведено производство по реда на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, като с решение от
14
29.06.2007г. постановено по гр.д.№ 1549/2007г. по описа на СРС, 41 състав, е признато за
установено по отношение на ОБЩИНСКА СЛУЖБА “ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРИ” Овча купел -
гр.СОФИЯ, по иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, предявен от Д. Й. П., че
наследниците на Й. П. П., поч. на 26.11.1993 г. имат право да възстановят собствеността си
върху нива в землището на с. Бояна, м. „Гърдова глава”, с площ 1 675 кв.м., представляваща
южната част на имот пл. № 3 от кв. 183, к.л. 540 по стар кадастрален план на гр. София, при
граници: наследници на Л. Поп И., наследници на И. поп И. и братя Т.. Представен е
крепостен акт № 343, д. № 439/1908г., от който се установява, че И. поп И. е бил собственик
на нива в землището на с. Бояна, м. „Гърдова глава”, с площ 6.7 дка, при съседи: М. Б., Й. И.
Т., М. и Л. П. И.и и К. Т.. Няма данни обаче ОСЗГ да е издала решение въз основа на него.
Пред първа инстанция са приети две заключения на СТЕ – основно на л.271 и
допълнително на л.278 – и двете на в.л.П.. Вещото лице П. изрично е посочил, че е
необходимо да се извърши изменение на КК в частта на този имот и регулационните
граници за УПИ XIX, да станат кадастрални граници на ПИ 68134.1937.1529. Всъщност
УПИ XIX-„за озеленяване и магазини“ в кв. 207Б е описаният първоначално процесен имот.
Той е изчертан и надписан с червени линии, букви и цифри и допълнително е означен по
червените цифри 13,14,15,8,2,16, 11,6,17,13. Площта му е 1461 кв.м. С кадастрален и
регулационен план на м. „Гърдова глава“, одобрен със зап. № РД-50-476/09.06.1997г. на Гл.
архитект на София и преодобрен с реш. № 85 по прот. № 56/06.08.2003г. на СОС (този план
е и действащ по отношение на процесния имот) се отменя предходния частичен от 1995г.
Видно от скицата /където имотът е изчертан и надписан със сини и червени линии, цифри и
букви/ имотът попада частично в кв. 207Б, в УПИ (парцел) XIX-„за озеленяване и магазини“.
В този смисъл предвижданията по регулационен план на са реализирани на място така,
както са предвидени. Регулационните линии не съвпадат с кадастралните граници. Налице е
само частична идентичност между имотите, придобити от ищците и този на ответниците.
Нотариус Р. Д. обаче е описал имота през 2005г. по вече отменен регулационен план.
Ето защо съдът намира, че ищците по този иск следва да докажат правото си на
собственост върху спорната площ /като индивидуализират същата по сега действащата КК и
рег.план/, тъй като това е основанието този имот да бъде заснет в плана с верните си имотни
граници. Действително, в т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8 от 2014 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за поправка на грешка или непълноти в
кадастралната карта може да се предяви само като положителен установителен иск за
собственост, но не и като отрицателен, тъй като само с отричането на правата на ответника
върху спорната част от имота не би могло да се достигне до целта на този иск:
установяване на правата на ищеца върху тази спорна част от имота и нанасянето и
записването на този имот в кадастралната карта на името на ищеца. Искът би бил
недопустим, само ако правният интерес на ищеца да го предяви бе необходимостта тази част
от имота да бъде нанесена в кадастралната карта като отделен имот. В исковата молба обаче
ищците не са искали поправка и допълване на кадастралната карта. Те обосновават правния
си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху имота,
15
тъй като ответницата К. Г. е вписана като собственик на същия в АГКК, което създава
пречки за издаване на скица в полза на ищцовите дружества респ. след връчване на преписи
от ИМ и тримата ответници оспорват правото на собственост на ищеца върху тази част от
имота, включена според ищеца в собствения му имот. Ако искът бе положителен
установителен, същият би бил изцяло неоснователен и като такъв отхвърлен, според
мнението на настоящия състав на САС.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице несъвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска,
поради което решението следва да бъде отменено в частта досежно която според вещите
лица е налице идентичност от 800 кв.м., съгласно скицата на л.274 към заключението на
в.л.П. пред първа инстанция, която е неразделна част от настоящото решение. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено, тъй като ответниците не доказват да са
собственици на по-голяма част от процесния имот. Последното не означава автоматично, че
собствеността принадлежи на ищците, сега въззиваеми страни.
С оглед горния извод, решението следва да бъде отменено и в частта досежно отмяната на
констативния н.а. № 81, том I, peг.№ 2 914 по дело № 58 от 11.10.2017г. на нотариус Б. Н.,
на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като същият отразява правилно собствеността на имота
към датата на неговото издаване през 2017г.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемите страни дължат в полза на жалбоподателите
направените по делото разноски, въпреки че субективно съединените искове се отхвърлят
само частично до 800 кв.м., тъй като ищците не разполагат с противопоставими материални
права по отношение на ответниците, а използването на отрицателни установителни искове
цели единствено прехвърляне на доказателствената тежест върху последните. Както бе
посочено по-горе, ако исковете бяха положителни установителни, биха били отхвърлени
изцяло респ. разноските щяха да са изцяло в полза на ответната страна. Ето защо следва да
бъдат присъдени всички разноски, направени от ответниците както пред СГС, така и пред
САС. Пред въззивна инстанция К. Г. е направила разноски общо в размер на 3073 лв., както
и сумата от 1000 лв. Платен адв.хонорар, съгласно списък по чл.80 ГПК на л.279 и
доказателства за плащане по банков път.
В полза на адв.Д. е дължимо и адв.възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на С. И. Д. по реда на чл.38 ал.2 ЗА както пред първа, така и пред
въззивна инстанция. Данъчната оценка на целия имот възлиза на 114 522.10 лв./л.35 от
делото/ за 1529 кв.м. Следователно за уважената част от 800 кв.м. е половината от цената на
иска. Затова съдът определя възнаграждение в размер на по 2000 лв. За всяка инстанция без
вкл.ДДС, доколкото няма данни за регистрация по ЗДДС. Аналогично дължима е сумата от
2000 лв. За оказано безплатно процесуално представителство на Л. П. П. пред въззивна
инстанция. В полза на С. И. Д. се дължи и сумата от 200 лв. Платени за депозити за в.л. пред
СГС.
16
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261395 от 02.03.2021г. постановено по гр.д. № 13421/2017г. по описа
на СГС, ГО, 2 с-в и присъединеното към него гр.д.№ 2833/18г. по описа на СГС, ГО, 8
състав, В ЧАСТТА, с която е уважен отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК, като е признато за установено по отношение на „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“
ЕООД ЕИК ********* (в несъстоятелност) и „ВЕРТИКАЛ 21“ ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и
Л. П. П. не са собственици на 800 кв.м. /очертани по скицата на в.л. П. на л.274 от делото,
която да се счита за неразделна част от решението/ от поземлен имот с идентификатор №
68143.1937.1529, с обща площ 1 036,00 кв.м. по действащата кадастрална карта на гр.София,
район „***“, м. „***“, кв. ***, одобрена със Заповед № РД- 1868/02.12.2010г. на ИД на
АГКК и Заповед за изменението й № 18- 5858/10.08.2017г. на началника на СГКК-София,
при съседи имоти с идентификатори:68143.1937.1361, 68143.1937.1303, 68143.1937.1530,
68143.1937.1338, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на констативен н.а. №
81, том I, peг.№ 2 914 по дело № 58 от 11.10.2017г. на нотариус Б. Н., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в
несъстоятелност) и „ВЕРТИКАЛ 21“ ЕООД, ЕИК ********* съдебен адрес - адвокатско
дружество „К., Г., П. енд Ко“, гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ 66, вх.„а“, ет. 1, ап. 3
срещу К. И. Г., ЕГН **********, чрез адв.В. Т., гр.***, ул.„***“ *, вх.„*“, ап.*, С. И. Д., ЕГН
********** съдебен адрес - адв.Д. Д., гр.София, ул.„Граф Игнатиев“ 14 и Л. П. П., ЕГН
**********, чрез особен представител адв.А. П., гр.София бул.„В. Левски“ 1Б, ет. 4, ап. 22,
субективно съединени отрицателно установителни искове за признаване на установено
спрямо „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност) и „ВЕРТИКАЛ 21“
ЕООД, че К. И. Г., С. И. Д. и Л. П. П., не са собственици на 800 кв.м./осемстотин квадратни
метра/ очертани по скицата на в.л. П. на л.274 от делото със зелени линии и цифри 7-8-
9-10-11-12/, която да се счита за неразделна част от решението/ от незастроен урегулиран
поземлен имот, находящ се в гр.София, СО, Район „Витоша", бул.„Александър Сергеевич
Пушкин", който УПИ съгласно представената Скица на поземлен имот №15 -459 313 (номер
петнадесет тире четиристотин петдесет и девет хиляди триста и тринадесет), издадена на
20.09.2017г. от СГКК - град София на АГКК е с идентификатор № 68134.1937.1529 (номер
шестдесет и осем хиляди сто тридесет четири точка хиляда деветстотин тридесет и седем
точка хиляда петстотин двадесет девет) по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18 (номер
осемнадесет) - 68 (шестдесет осем), издадена на 02.12.2010г. от Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № 18 - 5 858 издадена на 10.08.2017г. на Началник
на СГКК - град София на АГКК, с адрес: град София, Район „Витоша", булевард
17
„Александър Сергеевич Пушкин", с трайно предназначение на територията урбанизирана, с
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс; с площ от 1 036.00 (хиляда
тридесет и шест) кв.м. с стар идентификатор № 68134.1937.1225 (номер шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири точка хиляда деветстотин тридесет и седем точка хиляда
двеста двадесет и пет); номер по предходен план: квартал № 207 Б (номер двеста и седем),
парцел XIX (деветнадесет), при граници със съседни поземлени имоти:изток - ПИ с
идентификатор № 68134.1937.1338 (номер шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда деветстотин тридесет и седем точка хиляда триста тридесет и осем),
представляващ бул.„Александър Сергеевич Пушкин", юг - ПИ с идентификатор №
68134.1937.1530 (номер шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда
деветстотин тридесет и седем точка хиляда петстотин и тридесет) и ПИ с идентификатор №
68134.1937.1361 (номер шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда
деветстотин тридесет и седем точка хиляда триста шестдесет и едно), и запад - ПИ с
идентификатор № 68134.1937.1303 (номер шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири
точка хиляда деветстотин тридесет и седем точка хиляда триста и три), представляващ
улица „Маломир", като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение № 271137/30.06.2021г. постановено по гр.д. № 13421/2017г.
по описа на СГС, ГО, 2 с-в, постановено по реда на чл.248 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност) и „ВЕРТИКАЛ
21“ ЕООД, ЕИК ********* съдебен адрес - адвокатско дружество „К., Г., П. енд Ко“, гр.
София, бул. „Патриарх Евтимий“ 66, вх.„а“, ет. 1, ап. 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В
ПОЛЗА НА К. И. Г., ЕГН **********, чрез адв.В. Т., гр.***, ул.„***“ *, вх.„*“, ап.*, сумата
от общо 3073 лв. (три хиляди седемдесет и три лева), направени по делото разноски пред
въззивна инстанция, както и сумата от 1000 лв./хиляда лева/ направени разноски пред първа
инстанция.
ОСЪЖДА „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност) и „ВЕРТИКАЛ
21“ ЕООД, ЕИК ********* съдебен адрес - адвокатско дружество „К., Г., П. енд Ко“, гр.
София, бул. „Патриарх Евтимий“ 66, вх.„а“, ет. 1, ап. 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В
ПОЛЗА НА адв. Д. С. Д. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев
№ 14, ап. 7 хонорар в размер на общо 4000 лв. без ДДС /четири хиляди лева/, за оказано
безплатно процесуално представителство на С. И. Д. пред двете инстанции, както и сумата
от 2000 лв. без ДДС /две хиляди лева/ за оказано безплатно процесуално представителство
на Л. П. П. пред въззивна инстанция, на осн.чл.38 ал.2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т.5 от Тарифа №
1/2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатското възнаграждение преди
изменението в Д.В. бр. 88/04.11.2022г.
ОСЪЖДА „АРКО АСЕТС ПРОПЪРТИС“ ЕООД (в несъстоятелност) и „ВЕРТИКАЛ
21“ ЕООД, ЕИК ********* съдебен адрес - адвокатско дружество „К., Г., П. енд Ко“, гр.
София, бул. „Патриарх Евтимий“ 66, вх.„а“, ет. 1, ап. 3 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В
18
ПОЛЗА НА С. И. Д., ЕГН ********** съдебен адрес - адв.Д. Д., гр.София, ул.„Граф
Игнатиев“ 14, сумата от 200 лв./двеста лева/ направени разноски пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19