Р
Е Ш Е
Н И Е №
260341
08.03.2021г.,
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на трети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2940/ 2020г по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл. ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба на „Жаник“ ООД - гр.Пловдив, представлявано от управителя
С.М., чрез
адв.И.Д.,*** против Решение № 260419/ 17.09.2020г. постановено по гр.д.№
12 874/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХІІ гр.с., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Н.С. ***, иск с правно
основание чл.79, ал.1, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата в размер на 7066,40 лева,
представляваща стойността на допълнително извършени от „Жаник“ ООД по възлагане
от Н.С.Ш. строителни – монтажни работи за преработка на собствения на
ответницата апартамент 4, находящ се в
жилищна сграда с административен адрес: ***, които не се обхващат от предмета
на сключения между страните договор – предварителен договор от 09.02.2015 г. и
анекс към същия от 17.02.2015 г, както и предявеният от „Жаник“ ООД, представлявано
от С.М. – Управител срещу Н.С. Ш.
иск, с правно основание чл.59 ЗЗД, за присъждане на сумата в общ размер на
1498,61 лева, представляваща стойността на потребената от Н.С.Ш., за
собственото й жилище, находящо се в *** и заплатена от „Жаник“ ООД, електрическа енергия за периода 09.06.2016 г.
до 08.01.2017 г. , като в тежест на жалбоподателя са възложени направените от
ответницата разноски по водене на делото в размер на 760 лева. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски по делото
за двете съдебни инстанции.
Постъпил е
писмен отговор от въззиваемата страна Н.С.
***, чрез адв.Р.П.П.,***, в който отговор се оспорва жалбата като
неоснователна, иска се потвърждаване на обжалваното решение по подробни
съображения, изложени в отговора и присъждане на направените за въззивното
производство разноски.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда
от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Страните по делото сключили
предварителен договор на 09.02.2015г , по силата на който ищцовото дружество се
задължило да продаде на ответницата Н.Ш. недвижим имот, представляващ
апартамент , ведно с изба в пететажна жилищна сградав ПИ с и.№ 56784.52 по КККР
на гр.Пловдив, както и с Анекс от 17.02.2015г. изменили сключения договор с
поемането от страна на ищцовото дружество задължението за продажба и на правото
на строеж върху апартамент и изба и да реализира строителството на обектите
срещу заплащане на определена в договора продажна цена в общ размер от
37 350 евро, с уточнение относно продажната цена на правото на строеж /
16880 евро/ и цената за извършване на СМР за изграждането на апартамента и
избата и терасата / 20 470 евро/. С
предявената искова молба против Н.С. *** ищцовото дружеството претендира заплащане на допълнителни описани в ИМ СМР, които били
извършени по желание на ответницата в периода между сключването на
предварителен договор между страните на 09.02.2015г. и началото на м.юни 2016г.
и които не са били обхванати от сключен между страните договор за строителство
/посочения предварителен договор от 09.02.2015г. и Анекс към него от 17.02.2015г./ ,
представляващи изграждането на преграда/ носещи/ стени, описани по пера и
преработка на плосък покрив в тераса, описани по пера, на обща стойност 7066,40
лв. Претенцията е квалифицирана от ищеца на основание чл.61, ал.1 ЗЗД. На
следващо място е посочено, че сградата, в която се намира закупеният от
ответницата имот, бил въведен в експлоатация на 22.12.2016г. , като се твърди,
че още преди снабдяване с удостоверението за въвеждане в експлоатация
ответницата заживяла в имота от м.юни 2016г. , към който момент се заявява от
жалбоподателя, че същият бил приключил строителните работи и не е консумирал
електрическа енергия в тази връзка. С оглед на това се претендира на основание
чл.59 ЗЗД заплащането от страна на ответницата стойността на консумираната
ел.енергия, вкл. от прокарана времянка, за което представени фактури за периода
м.09.06.2016г. – 08.01.2017г. на обща стойност 1 498,61 лв.
Ответницата
при неоспорване на фактите за наличие на
сключени между страните така посочените предварителен договор и анекс към него,
е оспорила така предявените искове въз основа на обстоятелствата, че
фактическите отношения между страните възникнали по повод оглед на имота от
страна на ответницата, предшестващ сключването на предварителния договор, при
който ответницата не одобрила наличието на преходни помещения в имота, във
връзка с което ищецът предложил извършване на преграждане за сметка на продавача
без това да се отразява на финансовите условия по сделката; към момента на
сключване на предварителния договор преграждането било извършено и се е
придстъпило към негвото сключване, след което преустройства не били извършвани;
договорената цена за завършване на обекта на ответницата, посочена в
предварителния договор е крайна и окончателна, включваща степен на завършване,
такава, каквато е при предаване на обекта за експлоатация;ответницата не е
възлагала извършване на СМР и такива допълнителни СМР не са били извършвани в
нейна полза. Оспорен е и вторият предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД въз
основа на заявеното, че ответницата е започнала да обитава жилището от началото
нам.декември 2016г, когато в сградата е имало и други постоянно обитаващи, вкл.
законният представител на ищцовото дружество ответницата не е консумирала
ел.енергията, за която ищецът претендира заплащане, като представените фактури
касаят ел.енергия за цялата жилищна сграда; финансовите отношения между
страните относно придобиване на собствеността върху процесния обект, извършване
на строителството , въвеждането в експлоатация, са уредени изцяло към
15.09.2019г. с влизане в сила на съдебно решение по гр.д.№ 7831/ 2018г. на ПРС
- I гр.с.
При
постановяване на обжалваното решение районният съд е квалифицирал първият
предявен иск за заплащане стойността на извършени СМР на основание чл.79, ал.1
във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, основавайки се на заявените от ищеца
обстоятелства в исковата молба и последващите й уточнения по указания на съда,
въз основа на които се твърди, че от страна на ответницата са били възложени
ремонтни работи, същите са били извършени и впоследствие приети, като
възнаграждението следвало да се плати заедно с последната вноска за имота.
Относно липсата на уговорка за конкретно възнаграждение за възложената работа
районният съд, изхождайки от характера на процесната сделка като търговска,
е приложил правилото на чл.326, ал.2 ТЗ
относно търговската продажба, както и отчитайки същевременно характера на
договора за изработка като неформален и консенсуален в съответствие с
твърденията на ищеца, каквито не са налице в насока на разместване на
имуществени блага без основание с оглед допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД. Въз
основа на представените по делото доказателства е констатирано наличието на
договореност между страните в сключения помежду им предварителен договор
относно степента на завършеност на процесния имот, вкл.с балкони с метален
парапет и гранитогрес, както и с добавена стойност на тераса/ преработка/ във формираната
цена, съответно за преработка на тераса за ползване от собствениците на ап.№ 4.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства / св.П. и св.Д./ съдът е
обосновал извод за липса на договорено възлагане след сключване на
предварителния договор от страна на ответницата за извършване на допълнителни
СМР, поради което и претенцията е приета за недоказана. Фактическите и правни
изводи на районния съд са правилни, обосновани, съответстват на процесуалните
действия на страните и събрания доказателствен материал, както и процесуалния и
материален закон.
С
въззивната жалба жалбоподателя оспорва съотвествието на изводите на съда с
изложените от ищеца обстоятелства на ИМ и допълнителни молби, като се твърди,
че не се подкрепят от събраните по делото доказателства, като се оспорва като
неправилна и правната квалификация, направена от първоинстанционния съд, вместо
заявената и поддържана от ищеца такава по чл.61, ал.1 ЗЗД. Доводът е
неоснователен, както в исковата молба, така и в уточняващите допълнителни молби
по указаноя на съда, така и в настоящата жалба се поддържа изявлението, че по
повод закупуването на процесния недвижим имот, ответницата Н.Ш. възложила на
ищеца посочените от последния довършителни работи. Правната квалификация на
предявения иск се очертава от въведеното от ищеца спорно материално право чрез
изложението на твърденията и фактическите обстоятелства, като имайки предвид
характеристиките на договора за изработка по като неформален и консенсуален
договор, не се налага съобразяване с наличието на доказателства,
напр.представен писмен договор за СМР по заявеното от ищеца обстоятелство,
както и съобразяване с насрещното твърдение на ответната страна, в случая
принципното оспорване наличието на възлагане извършването на допълнителни СМР
извън рамките на удостовереното облигационно правоотношение с представените по
делото писмени доказателства – сключен предварителен договор между страните от
09.02.2015г. и Анекс към него от 17.02.2015г.
Правната уредба по чл.61 и сл ЗЗД е специална извъндоговорна
отговорност, основана чрез препращане към общите правила на неоснователното
обогатяване по чл.59 ЗЗД. Твърдението на ищеца, че по желание на ответницата и
чрез възлагане първият е извършил допълнителни СМР, които впоследствие били
приети, сочи на договаряне, постигнато съгласие и твърдяно изпълнение по
двустранен неформален договор, въз основа на които твърдения е направена
правилно правната квалификация на иска от първоинстанционния съд. На следващо място въведеното от жалбоподателя
в настоящото производство оспорване наличието на годно възлагане на процесните
СМР в рамките на учреденото с предварителния договор и Анекс към него поради
неустановен инвестиционен проект, което било констатирано в заключението по СТЕ
по делото, както и без сключен нарочен договор за договаряне на конкретното
количество, вид СМР и цена, е неоснователно. В тази насока се поддържа становището
в жалбата, че приетите по делото доказателства недвусмислено сочели , че
ответницата не е възлагала на ищеца извършването на СМР в жилището й, нито било
уговаряно възнаграждение за извършваната работа. Видно е , че е налице
непоследователно поддържана теза от страна на жалбоподателя в настоящото
производство, от една страна, от друга както правилно е прието и от районния
съд, предмета и рамките на спорното
право се определя предимно от заявените от ищеца твърдения, а не от
представените доказателства. Без съществено правно значение е за развитието на
договорното правоотношение между страните по договора за изработка наличието на
предварително изготвен инвестиционен проект за довършителните СМР, след като
тяхното изработване е прието от изпълнителя
за извършване и впоследствие изработеното е прието от възложителя, вкл.
по вид и количество, както се твърди от
ищеца. Относно сочената липса на конкретно договаряне на цената правилно
районният съд е приложил материалния закон / чл.287 вр. с чл.286 ТЗ и чл.326,
ал.2 ТЗ/, уреждащи празнотата в договорното правоотношение по отношение на
съществен елемент от възмездния договор - неговата цена, при безспорност на
обстоятелството, че ищецът е действал в качеството си на търговец в
правоотношението между страните. Неоснователно се намира и възражението, че
дори и да се приеме приложението на нормата на чл.326, ал.2 ТЗ, то не се
установило наличието на плащане от страна на ответницата. Видно от представения
по делото предварителен договор от 09.02.2015г. процесният обект е приет за
изработване в определената необходима степен на завършеност и по заявеното от
ищеца обстоятелство в съответствие с желанието на ответницата, както това се
установява и от показанията на ангажирания от ищеца св.П.. Без подкрепящи данни по делото са
детайлизизираните от ищеца СМР да са изработвани извън определената степен на
завършеност по описанието в сключения предварителен договор от 09.02.2015г.,
каквито не се установяват и от разпитания свидетел на ищеца св.Д., работил в
периода 2014г – 2015г. в процесния апартамент, работил по ВиК и
ел.инсталацията, по изработване на баня , които са включени изрично в р.III,
т.1 от предварителния договор за изработване. С оглед на това се налага като
обоснован изводът, че извършваните детейлизирани СМР в изпълнение на степента
на завършеност на процесният апартамент се явяват включени в договорената обща
продажна цена на процесния имот.
По
предявения на основание чл.59 ЗЗД иск за заплащане от ответницата стойност на
ел.енергия за периода м.09.06.2016г. – 08.01.2017г.
След
установена безспорност на обстоятелството относно наличие на захранване на
процесната жилищна сграда за периода м.06.2016г. – м.01.2017г. с времянка и
открита партида на името на ищеца, поради което
стойността на консумираната ел.енергия начислена и заплатена от
същия. Спорният между страните въпрос
относно момента на установяване на ответницата за обитаване в процесният имот,
районният съд и разрешил спора въз основа на отчитане на обстоятелството, което
също не е оспорено от страните, че с посочената времянка е била захранвана
цялата жилищна сграда, за която ел.енергията се е отчитала и начислявала за
всички СОС в нея, вкл. общите части.
Освен при неустановеност относно конкретното количество ел.енергия за
имота на ответницата, е прието за доказана тезата на ответницата, че същата се
е нанесла м.декември 2016г., когато е имало и други обитатели в имота с цел
извършването на довършителни работи, на базата на кредитиране на всички
свидетели по делото, вкл. както показанията на св.И. Ш., така и показаанията на
св.Г.П..
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя във въззивната жалба относно установените от
св.Г. обстоятелства ответницата да е живяла и до м.декември 2016г. в имота,
доколкото същата с категоричност депозира освобождаване от страна на
ответницата на жилището й, където до момента живяла през м.декември 2016г. и се
нанесла в новозакупеното й жилище. Депозираното от свидетелката обстоятелство,
че същата е посещавала многократно новото жилище на ответницата не означава, че последната до м.декември
2016г е пребивавала трайно и се установила да живее в довършвания от ищеца
апартамент, поради което и да е потребявала доставяната до жилищната сграда
ел.енергия от врмянката към имота.
Депозираните показания на св.Д. сочат ответницата да се е нанесла преди
издаването на Акт 16, който Акт 16 е с дата от 22.12.2016г., което от своя
страна на отрича посоченото от ответницата, че същата се е нанесла през
м.декември 2016г., както и не установява от друга страна ответницата да се е
нанесла в жилището преди м.декември 2016г. При указана лежаща върху ищеца
доказателствена тежест за установяване на спорния факт относно момента на
установено трайно упражняване правомощието от правото на собственост ползване на
имота от страна на ответницата съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК,
недоказано се явява заявеното от страна на ищеца твърдение за наличие на
разместване на имуществени блага между страните на основание чл.59 ЗЗД както по
основание , така и по размер. С оглед на това претенцията и по този иск се
явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение
подлежи на потвърждаване и в тази част.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода от правния спор пред въззивната
инстанция на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото
разноски съобразно списък по чл.80 ГПК размер на 760 лв.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1 пр.I ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Решение № 260419/ 17.09.2020г. постановено по гр.д.№ 12874/ 2019г по
описа на Пловдивски районен съд – ХХII гр.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: