№ 176
гр. К., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500109 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадено възражение - жалба с вх. №
19212/10.05.2022 г. от ЗАД „А.“, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 475/2022
г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № *, с район на действие Окръжен съд - К. за липсата на
предпоставки по чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК за образуване на изпълнителното дело и искане за
прекратяването му; срещу дължимостта на приетото като разноски адвокатско
възнаграждение на взискателя, както и като възражение за прекомерността му над сумата от
200 лв. за образуване на изпълнителното дело.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпило становище от взискателя „С.“ ЕООД чрез
представител по пълномощие, с което възражението се счита за неоснователно.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Р.С., рег. № *, с район на действие Окръжен съд
- К. е представил мотиви, в които е изложил доводи за неоснователност на жалбата, както и
подробни съображения във връзка с липсата на предпоставките за прекратяване на
изпълнителното производство и за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение.
Окръжният съд, за да се произнесе по подадената жалба, взе предвид следното:
Видно от копието на изпълнително дело № 20228120400475 по описа на ЧСИ Р.С.,
рег. № *, район на действие Окръжен съд – К., същото е образувано по молба на взискателя
„С. ЕООД, гр. К., с ЕИК *, гр. К. и представен изпълнителен лист от 12.04.2022 г., издаден
от Районен съд – К. по решение № 84/23.09.2021 г. по гр. д. № 55/2021 г. против ЗАД „А.”
АД, гр. С., с ЕИК * за сумата в размер на 8844,77 лв., представляваща застрахователно
обезщетение, законна лихва върху главницата и сумата от 1306,29 лв. - разноски за първа
съдебна инстанция и 800 лв. - за въззивна инстанция.
Изпълнителното дело е образувано с разпореждане на ЧСИ Р.С., рег. № *, район на
действие Окръжен съд – К. от 28.04.2022 г. С разпореждането са приети за разноски
адвокатски хонорар в размер на 665 лв. и авансови такси с издадена сметка в размер на 108
1
лв.
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 28668/28.04.2022 г., връчена на
длъжника на 03.05.2022 г., същият е поканен да заплати следните суми: 2106,29 лв.
неолихвяема сума, 8844,77 лв. главница, 2378,26 лв. лихви, 300,90 лв. разноски по
изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1271,77
лв. и 667,50 лв. /в т.ч. ДТ, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и
др./.
На 09.05.2022 г. от длъжника e подадено възражение с вх. № 19212/10.05.2022 г., с
което се претендира, че не са налице предвидените предпоставки в чл. 427, ал. 1, т. 3 от ГПК
за образуване на изпълнителното дело при ЧСИ Р.С., като се иска същото да бъде
прекратено; както и че приетото адвокатско възнаграждение е недължимо поради това, че не
са налице доказателства за заплащането му, а ако не бъде отменено, следвало да се намали
до размер на 200 лeвa, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като прекомерно. Алтернативно се иска, ако възражението не
бъде уважено от съдебния изпълнител, да се приеме като жалба по реда на чл. 436 ГПК.
На 17.05.2022 г. е постъпило писмено становище с вx. № 20062/17.05.2022 г. от
взискателя „С.” ЕООД, с което възражението на длъжника се оспорва като неоснователно.
С констативен протокол с изх. № 31762/17.05.2022 г. на ЧСИ Р.С., възражението на
длъжника е оставено без уважение. Предвид това, възражението е администрирано от ЧСИ и
изпратено до окръжния съд за разглеждането му по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Така, първото оплакване във възражението се свежда до образуване на
изпълнителното дело в нарушение на местната компетентност на ЧСИ съгласно
разпоредбата на чл. 427, ал. 1 ГПК. Сочи се, че вземането по изпълнителния лист произтича
от облигационно правоотношение - договор по имуществена застраховка “Каско”, а не
представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, поради което местната
компетентност се определя по т. 5, а не по т. 3 на посочената разпоредба. Поради
посоченото се иска изпълнителното производство да бъде прекратено.
По искането настоящата инстанция приема следното: основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК,
като сред тях не е предвидена възможност за прекратяване на изпълнително производство
поради образуването му в нарушение на чл. 427 ГПК /ако такова е налице/. Наред с това,
прекратяването на изпълнението е действие, което е изцяло в компетентността на съдебния
изпълнител, аргумент за което е предвиденото в чл. 435 ГПК право на взискателя да обжалва
прекратяването на принудителното изпълнение, а на длъжника - отказа на съдебния
изпълнител да го прекрати. На следващо място, действията на съдебния изпълнител, които
подлежат на обжалване са уредени с разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Нарушаването на
местната компетентност на ЧСИ по смисъла на чл. 427 ГПК не попада в лимитативно
посочените в чл. 435 от ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол. Следва да се
посочи изрично, че в случая длъжникът не обжалва отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнението, а прави възражението си направо пред съда. Така, решаването на
въпроса за местната компетентност по чл. 427 ГПК при подадено възражение, е в
правомощията на съдебния изпълнител и не подлежи на съдебен контрол. В производството
по реда на чл.435- чл. 438 ГПК, компетентният окръжен съд действа не като въззивна, а като
контролна инстанция, той може да отмени незаконосъобразно действие на съдебния
изпълнител /ако е обжалвано надлежно/, да задължи съдебния изпълнител да предприеме
правилното такова, но не и сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие. Или
искането окръжният съд да прекрати изпълнителното производство, е неоснователно.
Следващият довод на длъжника, че претендираният адвокатски хонорар е недължим,
тъй като не са налице доказателства за действителното му плащане от страна на взискателя,
е също неоснователен. В приложения по изпълнителното дело договор за правна защита и
2
съдействие от 26.04.2022 г., сключен между взискателя и пълномощника адв. М. Б. от АК-К.
е вписано, че е договорено възнаграждение от 665 лв., което се дължи в брой. Вписано е
също, че е заплатена в брой сумата от 665 лв. Или, този договор, представляващ
същевременно и разписка за извършеното плащане, представлява годно доказателство за
това, че взискателят е заплатил на адвоката си изцяло и в брой договореното адвокатско
възнаграждение, което се следва като разноски на тази страна в изпълнителното
производство.
И последното възражение на длъжника е за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, като се счита, че дължимото такова е в размер само на 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Това
било така, тъй като действията на пълномощника на взискателя се свеждали единствено до
подаване на молба с посочване в същата на способите за изпълнение, поради което не било
налице основание за присъждане на възнаграждение по чл. 10, т. 2. Освен това длъжникът
като застрахователно дружество притежавал значителен капитал, банкови сметки и
недвижимо имущество и нямало опасност да не изпълни задължението си, а делото не било
с фактическа и правна сложност. Във връзка с така развитите съображения, настоящата
инстанция приема следното: изчислен на база материалния интерес по делото - 13327,05 лв.,
следващото се възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза общо на 664,90
лв. /200 лв. за образуване на делото по т. 1 и 464,90 лв. по т. 2/. Или, договореното и платено
от взискателя възнаграждение от 645 лв. е в минимален размер. Следва да се прецени дали
като разноски следва да се признае само възнаграждението за образуване на делото, или
платеното такова в пълния му размер. В тази връзка се установява, че пълномощникът на
взискателя е извършил всички дължими от негова страна процесуални действия към
момента на подаване на възражението. Адвокатското възнаграждение е платено от
взискателя в началото на изпълнителния процес, при липса на яснота относно развитието
му, усложненията в същото и продължителността му. В случая, въпреки, че длъжникът е
застрахователно дружество и е в състояние да плати според твърденията на своя
пълномощник, то същото се е възползвало от различни процесуални възможности, за да не
приключи изпълнението поради плащане, като: подаване на разглежданото възражение,
иницииране на съдебни производства, невнасянето на дължимата държавна такса с подаване
на частната жалба против прекратителното определение по делото, а едва след връщане на
делото в окръжния съд и даване на указания. Това наслагване на производства във връзка с
изпълнението от своя страна, изисква адекватно процесуално представителство на
взискателя, за каквото същият е упълномощил адвокат, който и не е претендирал отделни
възнаграждения. Посоченото развитие на изпълнителното производство не обосновава
довода на длъжника за липса на фактическа и правна сложност на делото. Обстоятелство, че
длъжникът е застрахователно дружество със значителен капитал, банкови сметки и
недвижимо имущество е без значение, при условие, че задължението не е платено и
изпълнителното производство продължава. В случая освен това, не става въпрос за размер
на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на САК, многократно
надвишаващ минималното такова, за да се преценява дали същото е прекомерно съобразно
фактическата и правна сложност на делото, а става въпрос за възнаграждение в минимален
размер, обезпечаващо адекватното участие на адвоката пълномощник на взискателя във
всяка една фаза от развитие на изпълнителното производство, дори и само като получаване
на книжа, следене на срокове, своевременно подаване на молба до съдебния изпълнител за
предприемане на принудително изпълнение и др.. Ето защо е неоправдано от гледна точка
защита интереса на взискателя в изпълнителното производство да се отрече възможността
на адвоката му да получи възнаграждение /респ. да бъде прието като разноски/ и за
осъщественото процесуално представителство по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на САК.
3
Или, по изложените съображения възражението - жалба на длъжника е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение - жалба с вх. № № 19212/10.05.2022 г.,
подадена от ЗАД „А.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С. *, ул. „С.“ № * по
изпълнително дело № 475/2022 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег.№ *, с район на действие
Окръжен съд - К., като неоснователна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4