№ 6631
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110104714 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени АБ АД с ЕИК ***
против ОЗ АД с ЕИК *** иск с пр. осн. чл. 411 КЗ, с който се ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от сумата от 200 лв. - частичен иск от
733.10 лв. - главница /неизплатена разлика над изплатената от ответника сума
от 947.30 лв. - обезщетение и ликвидационни разноски- по щета № ***/*** до
пълния дължим размер от 1680.40 лв., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата 50 лв. -
частичен иск от 203.30лв.- мораторна лихва върху главницата от 733.10 лв.,
считано от 19.12.2022г. до завеждане на исковата молба. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” със
срок на валидност от 21.01.2021 год. до 20.01.2022 год. е заплатил сума в
размер на 1655.40 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
нанесени на МПС марка *** с рег. № *** щети, настъпили в резултат от ПТП,
виновно причинено от водач на л.а. марка *** с рег. № ***, реализирано на
11.10.2021г. в гр. *** . Сочи се, че при извършените огледи на лек автомобил
марка *** с рег. № ***, били констатирани щети по облицовката на задната
броня. Въз основа на изготвените протоколи за оглед било определено
обезщетение в размер на 1655.40 лв., което било изплатено по издадена
фактура *** от 17.03.2022г. на сервизът извършил ремонта ****.
Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП бил водача на автомобил *** с
per. № ***, който нарушил чл. 20 и чл. 23/1/ от ЗДВП.
Твърди се, че ответникът е възстановил частично изплатеното
обезщетение на 19.12.2022г., като е заплатил на ищеца сумата от 947.30 лв.
включваща сума от 932.30 лв. за отремонтиране и 15 лв., - ликвидационни
1
разноски. Като дължима оставала сумата от 733.10 лв., за която с исковата
молба се предявява частичен иск от 200 лв.
От датата на частичното плащане на застрахователно обезщетение –
19.12.2022г., се твърди, че ответникът дължи заплащане на мораторна лихва
върху главницата от 733.10 лв. на основание чл. 412/3/ от КЗ вр. с чл. 429, ал. 3
от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД, от която се претендира за периода считано от
19.12.2022г. до датата на завеждане исковата молба - 26.01.2025 в размер на
203.30 лв., като с исковата молба се претендира частично в размер на 50 лв.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на
ищеца претендираните с исковата молба суми.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба, с която оспорва предявения иск по размер. Не спори да е
застраховател по ГО на водача на МПС *** с peг. № ***. Възразява по
отношение на размера на извършените разходи. Твърди, че ремонтът е
извършен при завишени стойности на услугите за отремонтиране. Посочва се,
че действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на
процесното ПТП, е следвало да бъде определена по средни пазарни цени с
алтернативни заместващи части.
Не се оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП. Не оспорва
наличието на действащ към датата на процесното ПТП, че МПС *** с pen №
*** е било застраховано по договор за имуществена застраховка “Каско” със
срок на валидност от 21.01.2021 год. до 20.01.2022 год. при ответното
дружество.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 11.10.2021г. в гр. *** е реализирано ПТП
между л.а. *** с peг. № *** и л.а. *** с pen № ***, като вина за настъпилото
ПТП има водачът на л.а. *** с peг. № ***. Към датата на ПТП гражданската
2
отговорност на водача на МПС *** с pen № *** е била застрахована при
ответника. Безспорно е, че МПС *** с peг. № *** е било застраховано по
договор за имуществена застраховка “Каско” със срок на валидност от
21.01.2021 год. до 20.01.2022 год. при ищцовото дружество, като ПТП-то е
настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Безспорно е, че
МПС *** с peг. № *** е отремонтирано, като ищецът е заплатил на сума в
размер на 1655.40 лв., представляващи обезщетение за възстановяване на
вреди по лек автомобил марка *** с peг. № ***, причинени от ПТП, настъпило
на 11.10.2021г..
Спорен между страните е единствено размера на дължимото
застрахователно обезщетение
За установяване на размера на причинените вреди е назначена САТЕ.
От приетата САТЕ се установява също, че причинените от процесното
ПТП вреди на л.а. *** с peг. № *** са следните: задна броня облицовка, доп.
операции и тониране, като стойността за възстановяване на вредите към
датата на процесното ПТП – 11.10.2021г. по средни пазарни цени е 1408,52 лв.
Предвид това, че отговорността на ответника на претендираното
основание не може да надвишава застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и
действителната стойност на вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие -
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
/чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/,
съдът счита, че размерът на обезщетението, което се следва на ищеца възлиза
в размер на 1408,52 лв.
С оглед обстоятелството, че ответникът е възстановил частично
изплатеното обезщетение на 19.12.2022г., в размер на 947.30 лв. то дължима
остава сумата от 733.10 лв. Предвид обстоятелството, че искът е предявен
като частичен, за сумата от 200 лв., по изложените по – горе съображения,
предявения частичен иск по реда на чл. 411, ал. 1 КЗ, се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил
поканен от ищеца да плати. По делото са е безспорно, че ответникът е бил
поканен да възстанови на платеното от ищеца обезщетение, като на
19.12.2022г., е заплатил на ищеца сумата от 947.30 лв. От тази дата,
ответникът е изпаднал в забава, като се иска и присъждане на мораторна
лихва, върху главницата от 733.10 лв. Доколкото служебно изчислена от съда,
размерът на мораторната лихва за периода от 19.12.2022г., до датата на
3
завеждане исковата молба - 26.01.2025г. възлиза в размер на 203.30 лв., то
искът следва да се уважи до частично предявения размер от 50 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в
размер на 730 лева, представляващи заплатена държавна такса – 50 лева,
депозит за СТЕ – 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОЗ ЕАД, с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, да заплати на ищеца
АБ АД с ЕИК ***, с адрес в гр. ***, на осн. чл.411 КЗ – 200 лв. - частичен иск
от 733.10 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено
от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва от предявяване на исковата молба – 24.01.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 50 лв. - частичен иск от
203.30 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
19.12.2022г. до 26.01.2025г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОЗ ЕАД, с ЕИК ***, с
адрес в гр. ***, да заплати на ищеца АБ АД с ЕИК ***, с адрес в гр. ***,
сумата в размер на 730,00 лв., представляваща съдебни разноски за исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4