Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 93 от 06.07.2011г., постановено по гр.д. № 1228 по описа за 2010г., Свищовският районен съд е отхвърлил предявеният от П.”Х. Д.”,с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление :с.Х., община С., представлявано от председателя С. П. С. иск с правно основание по чл.327 от ТЗ против „Х. и С.” О., с ЕИК .., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.”С.., представлявано от управителя А. А. Н. за сумата от 8313.84 лева,стойност на продадена , но незаплатена пшеница, като недоказан.Със същото решение е осъдил е П.”Х. Д.” да заплати на „Х. и С.”О. сумата от 610лева направени по делото разноски. Против решението на съда е подадена въззивна жалба от П.”Х. Д.”-село Х., чрез адвокат А. Е.,ВТАК.С жалбата се атакува решението изцяло.Направено е оплакване ,че съдът е постановил решението в противоречие със събраните по делото доказателства и закона.Моли съда да отмени решението и постанови ново, по същество, с което уважи предявения иск .Претендира разноски. В срока по закон е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, „Х. и С.”О. чрез адвокат П. Л.,ЛАК, с който отговор е заето становище, че изложените в жалбата твърдения относно порочността на обжалваното решение са неснователни и недоказани, тъй като решението е постановено на основание събраните по делото доказателства и закона. Претендира разноски. Образувано е въззивно производство.Във въззивното производство не са събирани доказателства. Жалбата като процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество. Съдът , като съобрази направените доводи, изложените съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Пред Свищовския районен съд е предявен иск по чл.327 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД. С предявения иск по чл.327 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД , се иска „Х. и С.” О. да бъде осъдено да заплати на П.”Х. Д.” с.Х. сумата от 8 313.84лв., представляваща стойността на продадената, но незаплатена 38 490 кг пшеница, за което е била изготвена и подписана фактура № * от 31.08.2009г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.Ищецът основава исковата си претенция,че П.”Х. Д.” е издала на ответното дружество данъчна фактура № * / 31.08.2009г., от която се установявал факта,че пшеницата е закупена от последното.Събирани са писмени и гласни докщазателства.Изслушана е ССЕ. Постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.Ищецът не е доказал изпълнението по дговора за търговска продажба, а именно доставката на 38 490 кг пшеница на ответника.Съгласно чл. 327 ал.1 при търговската продажба купувачът е длъжен да запрлати цената когато има реално изпълнение т. стоката му е предадена от продавача. Ищецът не е доказал точно това основание за плащането , а именно доставката или предаването на процесните 38 490 кг пщеница на ответника. Пътно прехвърлителните разписки представени като доказателства по делото видно от съдържанието им не установяват факт на доставка на такова количествно пшениза на ответника, а на друго трето лице, и чрез друг търговец различен от ответника и посочен в тези документи като "Х.." без да индивидуализиран като регистрирано като търговец лице с неговото наименование, седалище и адрес на управление. Осчетоводяването на фактурата в счетоводствата на страните не може да замести липсата на доказателства за действително осъществяване на доставката, тъй като е възможно да е осчетоводена фиктивна данъчна доставка с оглед неправомерното ползване на данъчен кредит. Ето защо въз основа на гореизложеното следва обжалваното решение като правилно и законосъобразно с оглед крайния извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск да се потвърди. При този изход на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответник-жалба сумата от 400 лева , представляващи направените по делото разноски за въззивната инстанция. Водим от горното, съдът, РЕШИ : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 93 от 06.07.2011г., постановено по гр.д. № 1228 по описа за 2010г. на Свищовски районен съд, като правилно и законосъобразно. ОСЪЖДА П.”Х. Д.”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление :с.Х., общ.С., представлявано от председателя С. П. С. да заплати на „Х. и С.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.”С.”№.., представлявано от управителя А.А. Н. сумата от 400 / четиристотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |