РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. Ямбол, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330104006 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Д. Д. от гр. Я., чрез пълномощник
адвокат, със съдебен адрес в Я., *******, чрез адв. М.- ПАК, против „Фератум България“
ООД, искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за
потребителски кредит № ******* от 06.12.2022 год., на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и против „Мултитуд Банк p.l.c“, с иссконе за прогласяване на
нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на гаранция на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2022 год. между Г. Д. Д. и „Фератум
България“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на
който ищецът бил получил в собственост сумата от 5000, 00 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент 35, 00 % и ГПР 49.66 %, като в договора било уговорено, че заемателя ще
погаси кредита на 18 месечни вноски. Съгласно чл.5 от договора кредита се обезпечавал с
поръчителство предоставено от „ Multitude Bank“ в полза на дружеството, като с
одобряването от дрпужеството на предоставено в негова полза обезпечение, уговорката
свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на настоящия договор
кредитополучателя потвърждавал, че при кандидатстване за кредит сам и недвусмислено
бил посочил и избрания поръчител и бил запознат с правото си да посочи както ФЛ, така и
предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъдел одобрен от Крадитора в процедурата по
кандидатстване за кредит. Кредитополучателя декларирал, че бил запознат, че всеки
1
одобрен от кредитора поръчител давал еднаква възможност на кредитополучателя да получи
кредит при едни и същи търговски условия. В тази връзка ищеца сключил с втория ответник
договор за гаранция по който следвало да заплатни сумата от 5050, 00 лв. подробно описана
в чл.1.6 от договора за гаранция.
Процесния договор бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. с
чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. В договора за потребителски кредит бил посочен ГЛП от 35.00 %, но
липсвали условия за прилагането му. Погасителния план не отговарял на чл.11, ал.1, т.11
ЗПК, като липсвала задължителната информация по ЗПК. Посочения договор не отговарял
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него не се съдържал ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора
за кредит. Таксата гарант следвало да се включи в ГПР. В договора като обща сума коятто
следвало да върне кредитополучателя била посочена сумата от 6750, 00 лв., която включвала
отпуснатия кредит и 1750 лв. лихва, при лихвен процент 35.00 %. Посочено било, че ГПР е
49.66%, но не било ясно същия от какво се формирал. В общата сума не било включено
допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 5050 лв., като включването й в
ГПР щяла да се промени многократно. Тази сума несъмнено следвало да бъде включена в
ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК. Счита се, че при сключването на договора за потребителски кредит и чрез предвиждане
на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което било свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането й, било заобиколена императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Посочените в
договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не сйответствали на
действително уговорените такива, налице била неяснота при определяне на ГПР, което
водило до недействителност на договора по чл.22 ЗПК. Сключването на договора за
поръчителство бил въздигнат в условия за отпускане на кредита. Посочената в чл.5 клауза,
водила до нееквивалентност на насрещните престации, накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Клаузата на чл.5 от договора за кредит била нищожна, като
неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не
отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила до неравновесие в правата на
страните, посочената клауза била неравноправна и не се явявала индивидуално уговорена по
смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, като от самия договор се установявало, че същата била част от
стандартни и бланкетни и отнапред изготвени условия.
Следвало също така да се отбележи, че съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на
отделни части не влечала нищожност на договора, когато те били заместени по право от
повелителните правила на закона или когато можело да се предположи, че сделката била
сключена и без недействителните й части. В случая не били налице нито една от тези две
хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента на
ГПР да бъдели заместени по право от повелителните норми на закона или, че договорът за
паричен заем би бил сключен и ако в него на била включена клаузата за ГПР, като се
изходило от характера на този договор, който бил възмезден и включването на клаузи за
2
договаряне на ГПР по него било въведено като изрично изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В
предвид това в случая не била приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на
посочената клауза по договора обуславяла недействителност на целия договор. Счита се, че
сключения между страните договор за потребителски кредит следвало да бъде провъзгласен
за нищожен, поради противоречие със закона.
Иска се уважаване на предявение иск и присъждането на направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците
по настоящия иск.
В о.с.з. ищеца и пълномощника им не се явяват, като с писмено становище поддържат
предявените искове, сочат доказателства и молят за тяхното уважаване и присъждане на
разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК и правят
възражение за прекомерност на юрисконсулското (адвокатското) възнаграждение.
В о.с.з. ответниците не изпращат законни представители, като същите се представляват
от двама пълномощници адвокати, като молят за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представени отделно два
списъка за разноски съгласно чл.80 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят че на 06.12.2022 г. между ищеца и първия ответник „Фератум
България“ ЕООД 29.11.2021 г. е сключен договора за потребителски кредит № *******, за
сума в размер на 5000 лв. Същия следвало да бъде погасяван на 18 вноски, съгласно
погасителен план, като падежа на първата вноска бил на 05.01.2023 г. Общата сума която
следвало да бъде върната била в размер на 6 750 лв. и включвала отпуснатата сума в размер
на 5000 лв. и лихва в размер на 1750 лв., като ГПР бил в размер на 49, 66 %., изчислен по
реда на чл.8.4 от ОУ и включвал разходите, включени в общия разход по кредита, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Кредита се обезпечавал с
поръчителство предоставено от „ Multitude Bank“ в полза на дружеството. С одобряването
от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не можела да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Между „Мултитуд Банк p.l.c“ и ищеца в качеството му на
клиент бил подписан договор за гаранция ( поръчителство) във връзка с договора за
потребителски кредит № *******/06.12.2022 г.
Представени са още преддоговорна информация (СЕФ), ОУ за предоставяне на
потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, договор за гаранция ( поръчителство)
от 06.12.2022 г. сключен между „Мултитуд Банк p.l.c“ в качеството им на гарант и Г. Д. Д. в
качедтвото му на клиент, като в т.1.6 такса за преодсдтавяне на гаранция ( поръчителство) е
посочена сумата в общ размер на 5050,00 лв., дължима от клиента за предоставената
гаранция, която следвало да се изплати на 18 месечни вноски, с дата на първо плащане -
05.01.2023 г. и краен срок на издължаване -29.05.2024 г., погасителен план към договор за
3
гаранция № *******, ОУ към договор за гаранция ( поръчителство).
По делото е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която
посочва, че на основание запознаване с делото, направени справки при „Фератум България“
ЕООД и „„Мултитуд Банк p.l.c“ , както и ползвана литература по ЗПК, анализа показал, че
размерът на ГПР, посочен в чл.4 от договора за кредит бил определен в съответствие с
изикванията на чл.19, ал.2 ЗПК, съгласно формула по приложение № 1 към ЗПК и
вкединствено уговорената между страните възнаградителна ( договорна )лихва. Таксата в
размер на 5 050,00 лв., представляваща възнаграждение за гаранта, не била включена в
размера на ГПР по процесния договор за кредит, тъй като услугата за гаранция не била
задължителна- всеки потребител решавал дали да се възполза от нея или не и кредиторът не
я изисквал. Посоченият в процесния договор за кредит ГПР съответствал на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничавала размера на ГПР до петкратния размер на законна лихва,
която към м.12.2022 г. била в размер на 11.30%. При включване на възнаграждението за
гаранта в размер на 5 050, 00 лв. в ГПР, същия би се увеличил и би надхвърлил петкратния
размер на законната лихва и като се вземели усвояването и разходите по кредита ГПР щяло
да е в размер на 327.4997 %. Плащания към „Мултитуд Банк p.l.c“ по договора за гаранция
не били извършване. За периода 05.01.2023 г.- 23.08.2023 г. по договор за кредит №
*******/06.12.2022 г. били извършени плащания в размер на 5 425, 36 лв., с които изцяло
били погасени зцадълженията за главница, както и договорна ( възнаградителна) лихва към
23.08.2023 г.- Таблица № 1, главница в размер на 5000, 00 лв. и договорна лихва за периода
06.12.2022 г.- 23.08.2023 г. в размер на 425, 36 лв.
В съдебно заседание в. лице поддържа представеното заключение, като на въпрос на
пълномощника на ответнтиците адв. Л.- САК потвърди, че от представените справки от
„Фератум“ установило,че по договора за кредит била платена сума в размер на 5425, 36 лв. с
които предсрочно била погасена главницата и част от договорната лихва по договора за
кредит и с тази сума нямало извършени погасявания по договора за гаранция (
поръчителство), както и плащания към „Мултитуд Банк p.l.c“. Имало се предвид, че от
платените от длъжника суми не били отчислявани суми с които да са погасявани задължения
по договора за гаранция, като това било посочено на в. лице от справка предоставена от
„Фератум България“ ЕООД. В. лице не било изследвало въпроса дали „Фератум България“
ЕООД са платили гаранцията на „Мултитуд Банк p.l.c“ с оглед на това, че нямало поставена
такава задача.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на
договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с
уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на
чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13,
т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-
слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити
предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да
следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г.
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).
4
В настоящия случай сключеният между договор е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за
действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.
Съдът счита, , че е налице валидно възникнало правоотношение между Г. Д. Д., в
качеството му на кредитополучател и ответника „Фератум България“ ЕООД – гр. София, в
качеството му на кредитодател по силата на сключения Договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******* от 06.12.2022 г. по посочените по горе- параметри.
Дружеството в качеството му на заемодател е предоставило на Г. Д. Д. сумата в размер на
5 000 , 00 лева. Заемателят е следвало да върне заемната сума на осемнадесет броя вноски,
като първата такава е следвало да се направи на 05.01.2023 г. Посочено е, че се уговаря
лихвен процент в размер на 35.00%, като договорната лихва, която Г. Д. следва да върне ще
бъде в размер на 1750, 00 лева. Годишният процент на разходите се сочи, че следва да бъде в
размер на 49.66%, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ на дружеството. В чл. 5 е посочено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от„Мултитуд Банк p.l.c“ в полза на
дружеството. В чл. 5, изр. 2 също се посочено, че със сключването на настоящия договор
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е
посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така
и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в
процедурата по кандидатстване за Кредит.
На същата дата 06.12.2022 г. е бил сключен и договор за гаранция ( поръчителство)
между ищецът Г. Д. Д. и Multitude Bank p.l.c., със седалище и адрес на управление в М.,
*******. В него е посочено, че дружеството приема срещу възнаграждение в размер на 5050,
00 лева да предостави гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, сключен с „Фератум
България“ ЕООД ". Вноските по този договор следвало да се направят в периода 05.01.2023
г. до 29.05.2024 г.
Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан. Ищецът Г. Д. Д. е
"потребител" по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, а в случая като физическо лице му е
предоставена "финансова услуга" по смисъла на§ 13, т.12 ДР на ЗЗП.
Според § 1,т.1 ПЗР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В чл.11, ал.1, т.1- т.27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски
кредит, като в чл.22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е
посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин.
В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
5
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Според съда начина на формулиране на размер на ГПР в процесния договор нарушава
изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК. От представения договор не става ясно как е формиран
ГПР, както и дали са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В договора е посочено, че общият разход по Кредита е 1750 лв. и включва сумата по
чл. 3, б) по-горе, както и че годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.66,
изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия
разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По тази формулировка на първо място не може да се установи посочената стойност
дали касае точна сума или изразява процент. От представените ОУ за предоставяне на
потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД, в чл. 8.4 от тях е посочено, че общият
разход по кредита, годишният процент на разходите (ГПР) по всеки кредит и общата сума,
дължима от Кредитополучателя към момента на сключване на Договора за потребителски
кредит (т.е. информацията по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ), се посочва в Договора. Също и, че ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, и се изчислява при следните допускания: а) Договорът ще е валиден
за срока, за който е сключен, и Кредиторът и Кредитополучателят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по Договора; б) Лихвеният процент и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до
изтичането на срока на Договора; в) общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло.
В тази връзка, според съда, дружеството е нарушило разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК във
връзка размера на ГПР. Както се посочи, заемът е обезпечен с договор за гаранция, като
размера на задължението по този договор не е включен в ГПР, посочен в договора за
потребителски кредит. Сумата, която следва да се заплати по договора за гаранция е разход
за потребителя, който не е бил предвиден в оспорения договор, което е довело до
неправилно и неточно определяне на ГПР по кредита. Налага се извода, че със сключване на
договора за поръчителство в случая е налице заобикаляне на императивната разпоредба на
чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. При преценка на действителния размер на разходите по кредита, след включване на
таксата по договора за поръчителство, се надвишава предвидения в закона ГПР, което също
води до недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. Всяко неспазване на
императивните изисквания относно съдържанието на потребителския договор, посочени в
чл. 22 ЗПК, води до неговата нищожност, като така прието е в съответствие с практиката на
СЕС по решение от 21.03.2024 г. по дело С-714-22. Конкретно следва да се посочи, че при
дадена заемна сума в размер на 5000, 00 лева, ищецът е бил длъжен да заплати и сумата в
размер на 5050, 00 лева по договора за поръчителство, която се явява в размер над
основното задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че според публично
достъпната информация от Търговския регистър, двете дружества са свързани, като
собственик на капитала на ответника е именно дружеството предоставило гаранцията. Това
води и до извода, че с така сключения договор за поръчителство е осигурена печалба за
дружеството, която не е включена в разходите по кредита.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Спазвайки правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
6
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези.
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
Общите разходи по кредита също са легално дефинирани посредством разпоредбата на
§ 1, т.1 ДР на ЗПК, според която това са "всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия".
Възнаграждението за гарант /поръчител/, което се дължи в случая по сключения
договор за гаранция ( поръчителство), безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл.19,
ал.1 ЗПК, вр. с § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с
договора за кредит, съставлява задължителна услуга и е предварително известно на
кредитора, доколкото гарантът е предложен от него (т. 4. 3 от преддоговорната информация )
и е отразен в договора за кредит. Разпоредбата на §1, т.1 ДР на ЗПК не изключва
възможността някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор стига те
да са пряко свързани с договора за кредит.
В конкретния случай видно от общите условия по договора за кредит предпоставка за
сключването на договора за кредит е сключването на договор с гарант, избран от заемателя,
но и одобрено е последствие от заемодателя.
Доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде отпуснат
кредита, поради което и дължимата за нея такса съставлява общ разход по кредита, който по
силата на 19, ал.1 ЗПК подлежи на задължително включване в ГПР. Обстоятелството, че
кредитополучателят не е посочил поръчител-физическо лице, а се е съгласил на
поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази
таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит, още повече, че по смисъла на закона ГПР не
е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в
зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които договора за кредит се
сключва.
Наведеното обстоятелство, че ищеца е избрал поръчителя си е без значение в случая.
Видно от съдържанието на договора и на преддоговорната информация на ищеца е
предоставена единствено възможността да избира кой да бъде поръчителят избрано от него
лице или „Multitude Bank p.l.c.“ , но при всички случаи условие за сключване на договора е
било предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство, което се одобрява чрез
одобряване на заема. След като ищецът е избрал възмездното поръчителство, то ответникът
е следвало да включи възнаграждението за това поръчителство в ГПР, което обаче не е било
сторено.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че въпреки, че договореното възнаграждение
за поръчителство е предмет на договор на гаранция ( поръбчителство), не освобождават
първия ответник да го включи в ГПР по кредита. Общите условия на договора за кредит,
които са изготвени от самия кредитор, изрично посочват, че гарантът ( лист 13 от делото ) е
одобрено от кредитора юридическо или физическо лице, което въз основа на договор за
поръчителство гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя. От своя
страна възнаграждението за поръчителство, дължимо на предложения от кредитора гарант е
изрично посочено в т. 4.3 от подписаната от кредитора преддоговорна информация.
Следователно, при сключването на договора за кредит ответното дружество „Фератум
България“ ЕООД не само е знаел за договореното възнаграждение за поръчителство и
неговият размер, но и представянето на договора за поръчителство е съставлявало
7
фактическо и юридическо условие кредитът да бъде одобрен.
Предвид обстоятелството, че процесният договор е нищожен, такъв се явява и
сключения въз основа на него договор за гаранция ( поръчителство).
С оглед изхода на спора, следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят направените
от ищеца разноски по делото.По делото са представени доказателства за платени от ищеца
разноски в общ размер на 2234 лв., но с оглед на това, че са предявени два иска, всеки един
от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 1117,00 лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Г. Д. Д. , ЕГН: **********, против „
Фератум България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, че
сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит №
*******/06.12.2022 г. е нищожен на чл. 26, ал.1 предл.І –во ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Г. Д. Д. , ЕГН: **********, против
„Мултитюд Банк“ П.Л.К., с рег. Номер ******* със седалище и адрес на управление :
*******, че сключеният между страните договор за гаранция ( поръчителство) от 06.12.2022
г. е нищожен на чл. 26, ал.1 предл.І –во ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
ОСЪЖДА „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, да заплати на Г. Д. Д. , ЕГН: ********** , направените по
настоящото дело разноски в размер на 1117,00 лева.
ОСЪЖДА „Мултитюд Банк“ П.Л.К., с рег. Номер ******* със седалище и адрес на
управление : ********* да заплати на Г. Д. Д. , ЕГН: ********** , направените по
настоящото дело разноски в размер на 1117,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8