Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
гр. Силистра, 26.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при секретаря Анета
Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 88/ 2020г. по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят П.С.П. ***, ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление
№ 004607/ 28.10.2019г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- С., с което му е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева
за извършено нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП. Изтъква доводи за незаконосъобразност
при издаването на акта и НП.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“- С., надлежно
уведомен, не се явява представител, вместо тях юрисконсулт Зоя Симеонова,
упълномощена и приета от съда.
Актосъставител- П.Н.Н., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи
като доказателства по същото.
Свидетел- И.И.Г., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
РП-С. - надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище
по делото.
Жалбоподателят П., редовно призован, не се явява,
не изпраща проц.представител, депозира писмено становище чрез проц.представител
адв.С.С. ***. Моли съда да отмени изцяло обжалваното от него НП като излага
доводи в тази насока.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено
следното:
На 10.05.2019г. около 10,20 часа жалбоподателят П. управлявал товарен
автомобил „Ивеко 40 Ц“ с рег. № ******* с обща техническа
допустима максимална маса до
Имайки предвид констатираното от св.Н. на жалбоподателя П. бил съставен и връчен
акт за установяване на административно наказание № 004607/ 10.05.2019г. за
извършено от него нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН в Областно пътно управление- С е постъпило възражение от жалбоподателя П.
против съставеният му АУАН.
Въз основа на АУАН-ът било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното
от него наказателно постановление № 004607/ 28.10.2019г. за извършено от него
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. В съставеното НП, АНО е взел
отношение и по направените възражения от страна на жалбоподателя П. против
съставеният му АУАН, като ги е отхвърлил като неоснователни.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за
допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № 004607/ 10.05.2019г. и
обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за
което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
е било квалифицирано по чл.139, ал.6 от ЗДвП, за това, че на 10.05.2019г. около
10,20 часа управлявал товарен автомобил „Ивеко 40 Ц“ с рег. № ******, с обща техническа допустима максимална маса до
Съобразно нормата на чл.139, ал.6
от ЗДвП е видно, че „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице”. Това изискване на закона явно не е било изпълнено от
водача- жалбоподателя П.. С оглед пълнота на изложението, настоящия съдебен
състав счита, че следва да вземе становище по направените възражения от страна
на жалбоподателя и в тази връзка счита следното:
Относно възражението в жалбата за липса на компетентност на
актосъставителя и на административнонаказващия орган, настоящия съдебен състав
го счита за неоснователно. Съгласно чл.189е, ал.1 от ЗДвП актовете за
установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП се съставят
от длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП, а по силата на чл.167а,
ал.2 от ЗДвП определените от председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура" длъжностни лица осъществяват контрол по спазване на
задължението за движение на пътните превозни средства по пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа след заплащане на таксата по ЗП. Видно от
приложената Заповед № РД-11- 223/28.02.2019 г. Председателят на УС на АПИ е
определил длъжностните лица, които разполагат с правомощия да установяват
нарушения по чл.139, ал.6 от ЗДвП, като в т. 228 от същата е посочен П.Н.Н.-
инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане" в НТУ- Р, който е и съставил
АУАН № 004607/ 10.05.2019 г., въз основа на който е било издадено и обжалваното
НП. С оглед изложеното, доводите на жалбоподателя досежно липсата на
компетентност на актосъставителя се явяват неоснователни.
Относно компетентността за издаване на
наказателни постановления за налагане на санкции по чл.179, ал.3 от ЗДвП, приложима
е разпоредбата на чл.189е, ал.12 от ЗДвП, според която наказателните
постановления за административни нарушения по чл.179, ал. 3 от ЗДвП се издават
от председателя на УС на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица.
Санкционният акт е издаден от Началника отдел „Контрол и правоприлагане"
при Национално тол управление (НТУ), специализирано звено на АПИ, преназначен
на тази длъжност със Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г., надлежно овластен да
издава наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП, съгласно
приложената към делото Заповед № РД-11 -29/16.08.2019 г., която е цитирана и в
издаденото наказателно постановление. С оглед изложеното, настоящия съдебен
състав счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
административнонаказващ орган, а наведените твърдения в обратна насока са неоснователни.
Следващото по ред възражение от страна на
жалбоподотеля, касаещо неправилно описание на административното нарушение,
настоящия съдебен състав счита за неоснователно. Съвсем правилно актосъставителят, а впоследствие и административнонаказващият
орган, е квалифицирал деянието и осъществения състав на административно
нарушение. В съставения АУАН за нарушена разпоредба е посочен чл.139, ал.6 от ЗДвП, като словесното описание на нарушението също съответства на разпоредбата,
тъй като в АУАН-ът е записано, че водачът не е изпълнил задължението си да
заплати пътната такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, а именно - винетната такса, за
управляваното от него превозно средство.
Съгласно
императивната норма на чл.139, ал.6 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице". А според т.25 от §
6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство. Обстоятелствата, че ППС не е собственост на водача и
че таксата е заплатена от трето лице са иррелевантни за спора, защото е без
значение чия собственост е ППС и кой заплаща винетната такса, доколкото нормата
на чл.179, ал.3 от ЗДвП въвежда отговорност за нарушение именно на водача при управление на пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса.
Поради това представеният Трудов договор № 03/31.07.2017 г. на П.П. няма правно
значение, тъй като отговорността, съгласно цитираната правна норма е на водача,
а в конкретния случай съгласно АУАН № 004607/10.05.2019 г. водачът на ППС с
рег. № ******* е безспорно установен от актосъставителя и
това е П.С.П..
Очевидно, установеното в закона правило е,
че за да възникне правото с конкретно пътно превозно средство да се ползват за
определен срок републиканските пътища, следва да е
предварително заплатена дължимата винетна такса за същото ППС със
съответния регистрационен номер, независимо дали това ще бъде сторено от
собственика на автомобила или пък от неговия ползвател. Това материално правило
за поведение е нарушено от П.С.П., като деянието му е точно и ясно описано
в НП и АУАН. В случая трето лице - собственикът на ППС предприема действия по
заплащането на винетната такса, но реално самото плащане не е извършено за ППС
с рег. № ********, тъй като от събраните доказателства, както
и от генерирания запис от системата за събиране на пътни такси е установено, че
процесното ППС е без активирана валидна винетка, респективно без заплатена винетна
такса на 10.05.2019 г. - датата, на която водачът управлявал ППС с рег. № ********* по РПМ.
На следващо място неоснователно е и
твърдението в жалбата, че административнонаказващият орган не е издирил
правилно приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказанието в
противоречие със закона - нарушение на материалния закон. Видно от
гореизложеното и според чл.179, ал.3 от ЗДвП „Водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,
се наказва с глоба в размер 300 лв“. По силата на чл.139, ал.6 от ЗДвП
задължението тежи върху всеки водач на ППС преди движение по платената пътна
мрежа да има заплатена винетна такса, като не са предвидени изключения при
наличие на възражения, оспорвания или несъгласия с процедурата по заплащане на
винетна такса. Съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата
за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните
категории превозни средства на база време и на база изминато разстояние
(наричана за по-кратко нататък „Наредбата"), която цитира и
жалбоподателят, „…при заплащане на винетната такса собственикът или
ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите,
посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лиие“. В
чл.5, ал.3 от същата Наредба е указано, че: "Отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена
дължимата винетна такса". Тоест налице е изрична
регламентация за отговорността при неправилно декларирани данни, включително и
при сгрешен регистрационен номер, както задължението за декларирането на
данните, така и отговорността за допуснатите грешки по време на този процес са
за собственика или ползвателя. Както бе посочено по-горе, на практика не са
визирани изключения от задължението на водачите да имат заплатена винетна такса
за управлявано от тях ППС при движение по пътищата, за които е предвидено да
има заплатена такава. При оспорване или
твърдение за заплатена винетна такса, самото възражение не освобождава по
какъвто и да било начин водача от задълженията му по чл.139, ал.6 от ЗДвП,
съответно и от административно наказание по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В
такива случаи собственикът или ползвателят може след изпълнение на задълженията
си по чл.139, ал.6 от ЗДвП, да потърси възстановяване на недължима сума по
съответния административен или гражданскоправен ред. Приемане на противното би
довело до масови оспорвания и на практика обезсмисляне на разпоредбата на
чл.139, ал.6 от ЗДвП.
От изложеното дотук следва, че за валидно
плащане на винетна такса законът не отдава значение дали лицето, което я заплаща
или от името на което е платена,
е собственик или ползвател на автомобила или друго трето лице и в какви
отношения е със собственика. За
валидното плащане на винетна такса от значение е единствено въвеждането на
коректни данни по отношение на автомобила, с който ще бъде ползвана платената
пътна мрежа. Законодателят изрично е предвидил, че при неправилно декларирани
данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата
винетна такса.
Съобразно следващите възражения, жалбоподателят счита, че няма вина за
нарушението, тъй като не е знаел, че винетната такса е заплатена за сгрешен
регистрационен номер на ППС. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Така законодателят очертава двете форми на вина при
административните нарушения, но в ал.2 на същата разпоредба се
подчертава, че „непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи", което по арг. от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по начало
наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този вид
нарушения, т. е. дори в конкретния случай да се изключи „умисъл" на водача
на ППС с рег. № ********,
това не означава, че се изключва неговата административнонаказателпа
отговорност изобщо, защото разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП не само че има
императивен характер, но и за конкретното деяние не е предвидено в закона
освобождаване от АНО, когато е извършено при условията на непредпазливост.
Неоснователни и недоказани са твърденията на
жалбоподателя, че действал добросъвестно и не е бил уведомен дали заплатената
винетна такса е за ППС със сгрешен номер. Незнанието, че винетната такса е
заплатена за сгрешен номер на ППС, не изключва административнонаказателна
отговорност, защото не може да бъде квалифицирана като извинителна грешка по
смисъла на чл.14, ал.2 от Наказателния кодекс НК) като изключващо вината
обстоятелство, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае дали
управляваното от него превозно средство има активна валидна винетка или не.
Същият би могъл да извърши справка за наличието или липсата на електронна
винетка по регистрационния номер на управляваното от него ППС на страница на Бг
Тол преди да предприеме движение по републиканската пътна мрежа.
От друга страна, задължението му да
управлява превозно средство по Републиканската пътна мрежа само когато за
същото е заплатена дължимата винетна такса, е регламентирано в чл.139, ал.6 от ЗДвП, тоест то произтича пряко и непосредствено от Закона, като незнанието на
закона не го оневинява и той е бил длъжен да се убеди, че винетната такса за
управляваното от него превозно средство е действително заплатена (без значение
от кого) и е-винетката е активна точно
за ППС с рег. № ********. Нещо
повече „незнанието" на жалбоподателя в процесния случай е практически
недоказуем факт, защото следва да се допусне, че той може и да е установил, че
заплатената винетна такса е за сгрешен регистрационен номер, но да е бил
сигурен, че няма да бъде санкциониран, черпейки по този начин права от
собственото си недобросъвестно поведение. В този смисъл е и константната
съдебна практика (Решение № 1829/15.10.2013 г. по АНД № 520/2013 г. на АС – Б.; Решение № 1475 от 23.09.2014 г. по АНД № 7/2014 г. на
АС – Б. и др.). Следователно неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че той не се явява наказателноотговорно лице за
нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП или че няма вина.
Горното обосновава извода, че фактическият
състав на нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП е бил осъществен от жалбоподателя,
поради което и правилно АНО е ангажирал административнонаказателната му
отговорност, в качеството му на водач на ППС и му е наложил наказание по
чл.179, ал.3 от ЗДвП.
Съобразно санкционната норма на
чл.179 ал.3 от ЗДвП е видно, че „Водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“.
В случая законодателя е фиксирал нарушението с наказание относно неговия
размер, който не подлежи на преценка от АНО.
Относно направеното възражение за
приложението на чл.28 от ЗАНН, т.е. наличието на „маловажен случай“, настоящия
съдебен състав го счита също за неоснователно, тъй като нарушението е формално и не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид нарушение. В случая не би могло да се говори за липса
или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Конкретното
установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен
на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение, за
което разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП въздига деянието в нарушение.
Процесното нарушение е такова на просто извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо / и не
е възможно / да се установява във всеки отделен случай. Правните констатации, направени в АУАН и в НП,
съответстват на установената фактическа обстановка, както относно разпоредбата,
визираща извършеното нарушение, така и тази, определяща наложеното наказание.
Задължението за заплащане на винетна такса за управлявано пътно превозно
средство със съответен регистрационен номер е установено в чл.139, ал.6 от ЗДвП, а неизпълнението на това задължение е обявено за наказуемо от
санкционната норма на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Съобразно
доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът взе предвид и тежестта на настъпилия
съставомерен резултат, поради което и счита, че неправомерното засягане на
правно защитените обществени отношения не е незначително, респективно, че
случаят не е маловажен.
При индивидуализация на наказанието "Глоба" наказващият
орган се е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27,
ал.2 от ЗДвП и правилно е наложил на жалбоподателя П. "Глоба" в
размер на 300 лв. Този размер на санкцията е императивно предвиден в закона и
за съда не е налице процесуална възможност да го намали с оглед забраната на чл.27,
ал.5 от ЗАНН. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма,
административно наказващия орган правилно е наложил посоченото наказание в
законно установения му фиксиран размер и същия не би могъл да бъде коригиран от
съда.
По време на производството по
установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира
да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна
на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, по смисъла на ЗДвП. Съдържат
задължителните за същите реквизити, указани в ЗАНН. Не страдат от пороци, които
да водят до тяхната незаконосъобразност и са направени правилните правни изводи
въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка. Наказателното постановление е
издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
жалбоподателят П. е осъществил състава на адм. нарушение по чл.139,
ал.6 от
ЗДвП.
Според чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от
пълномощника на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на случая,
съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално
тол управление- С.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено съгласно
чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
Наказателно постановление № 004607/ 28.10.2019г. на началника на отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“- С., издадено
въз основа на АУАН № 004607/ 10.05.2019г. с което на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП на П.С.П. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 300 / триста/ лева за извършено от него нарушение по чл.139
ал.6 от ЗДвП като законосъобразно, доказано,обосновано и правилно.
ОСЪЖДА П.С.П. ***, ЕГН ********** да
заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Национално тол управление- С. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С., считано от датата на съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..
/ М. ХРИСТОВ /