Р
Е Ш Е
Н И Е
№
138 12.01.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17721 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В.Г.Я. с ЕГН: **********,***,
чрез адв. М.Н. против „ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище в гр.
Пловдив, бул. „Македония“ № 1, автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от В.
Г. Д., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.06.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от настъпване на деликта
до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
14.06.2018г. в гр. П., около обяд ищцата пътувала с ***** транспорт с линия №
**, в посока кв. См. към *****, като стояла в задната част на автобуса. При
рязко непредвидено спиране паднала на пода и се озовала в предната част на
автобуса, като си ***** ***** в задната част на шофьорската врата. Първоначално
изпаднала в *****, но хората от автобуса й помогнали и след като се свестила
извикали нейни близки. Последните я завели в УМБАЛ „Свети Георги“ за
първоначален преглед, при който се установили следните увреждания: множество ***** и ***** във ***** област и в ***** област и
цялата *** страна, **** и болки в **** част на *****, контузия на **** пояс и ****
и *** на ***** рамо, довело до трайно
затрудняване движенията на горен *** крайник, контузии на **** и ****, **** таз, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата.
За нанесените й увреждания било
образувано досъдебно производство № 43/2018г. на 4-то РПУ при ОД на МВР
–Пловдив, което към настоящия момент не било приключило.
Ищцата твърди, че от нанесените й
увреждания при ПТП –то претърпяла много болки и страдания, а от случилото се
била в тежко психическо състояние. Все още изпитвала страх да се качи в *****
транспорт. Преди произшествието била силна и социално активна, но след него
претърпяла емоционални промени и
изпитвала висока степен на тревожност. Постоянно се нуждаела от лекарски намеси
и медицинска помощ. Живеела заедно с внучката си, която се налагало да я
обслужва и постоянно да се грижи за нея.
Счита, че сумата, достатъчна за
репариране на понесените от нея неимуществени вреди е в размер на 15 000
лева, поради което е сезирала съда с
искане за осъждане на ответното дружество да я заплати, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от настъпване на увреждането -14.06.2018г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от
ответното дружество „Хеброс Бус“ АД, чрез пълномощника им – адв. Е. Н. е постъпил писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Ответника оспорва описания от
ищцата механизъм на настъпване на произшествието и твърдението, че същата е изпаднала
в ***** при инцидента, както и останалите, описани от нея травматични
увреждания. Твърди, че не е получил
уведомление по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредбата на Община П. за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни автобусни
линии на територията на Община П. нито лично, нито чрез застрахователя. Оспорва
се и размера на предявения иск, като прекомерно завишен. Прави се възражение за
съпричиняване на вредите и се оспорва наличието на
причинно – следствена връзка между описания инцидент и сочените от ищцата
увреждания. Моли за отхвърляне на предявения иск, респективно – за присъждане
на обезщетение в редуциран размер, при отчитане на съпричиняване
от страна на ищцата и то единствено за вредите, за които се установи да са в
причинна връзка с инцидента. Подробни съображения се излагат от пълномощника на
ответното дружество- адв. Н. в писмени бележки.
По искане на ответното дружество,
с Определение съдът конституира като трети лица, помагачи на страната на ответника
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД и Застрахователно дружество
ЕВРОИНС АД, които също са подали писмен отговор в предоставения им срок.
Третото лице ЗАД „Армеец“ АД в
качеството си на помагач на страната на ответника оспорва по основание и размер предявения иск.
Оспорва механизма на настъпване на произшествието, описаните от ищцата вреди и
наличието на причинна връзка между тях. Твърди се, че липсват доказателства за
настъпване на застрахователното събитие
и се твърди съпричиняване на вредоносния резултат.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
От третото лице помагач на
страната на ответника – ЗАД „ЕВРОИНС“АД също е постъпил писмен отговор от юрк. Й. Д., с който се излагат съображения за
неоснователност на иска и се моли за отхвърлянето му. Счита отделно от това, че
в случая не се твърди и установява неправомерно поведение от водача, поради
което и не са налице основания за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка „ГО“.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиито
възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД е ответното дружество, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в
исковата молба травматични увреди, като установи всяка една от тях.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възражението си, в това число и за съпричиняване.
Безспорно е между страните, а и от събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 14.06.2018г. в гр. П., около обяд
ищцата е пътувала с ***** транспорт –автобус с линия № **, в посока кв. См. към *****. При
рязко непредвидено спиране паднала на пода и се озовала в предната част на
автобуса, като си ***** ***** в задната част на шофьорската врата. Първоначално
изпаднала в *****, но хората от автобуса й помогнали и след като се свестила
извикали нейни близки. Последните я завели в УМБАЛ „Свети Георги“ за
първоначален преглед, при който са установени следните увреждания: повърхностна
травма на други части от *****, счупване на ******кост, контузия на ***** и
мозъчно сътресение.
След
изясняване фактическите твърдения на страните в хода на настоящия процес, основните
спорни между тях въпроси се концентрират относно механизма на настъпване на
произшествието, получените от ищцата травматични увреждания, наличието на пряко
причинно-следствена връзка между рязкото спиране на автобуса от **** и
получените травми от ищцата, както и дали същата има принос за увреждането.
Спорен между страните е и въпроса дали описаните в исковата молба контузия на
долната част на гърба и пукване на таза са настъпили в резултат на инцидента
настъпил на 14.06.2018г.
От
приложеното по делото досъдебно производство № 43/2018г. по описа на сектор РПТ
гр. П. е видно, че същото е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК за
това, че на 14.06.2018г. в гр. П., при управление на моторно превозно средство
е извършено нарушение на правилата за движение и по непредпазливост е причинена
средна телесна повреда на В.Г.Я.- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от
НК.
С
Постановление от 26.09.2019г. на **** при РП - Пловдив досъдебното производство
е прекратено поради наличие на хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, а
именно – пострадалият до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е направил искане за прекратяване на
наказателното производство.
Като
писмени доказателства по делото са приети още лист за преглед на пациент от
УМБАЛ-Пловдив от 14.06.2018г., Амбулаторни листове от 01.10.2018г., от
10.10.2018г. и от 19.10.2018г., билет за автобус, писмо от О наа МВР с изх. № от 08.02.2019г., 2 бр. копия на застрахователни
полици, както и копие на пълното медицинско досие на ищцата.
За
установяване на фактическите им твърдения относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и относно механизма на настъпването им всяка от
страните е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на по един
свидетел.
От
показанията на св. Г.П. /**** на ищцата/, обективирани
в протокол от проведено на 03.10.2019г. съдебно заседание се установява, че на
14.06.2018г., около 14 часа й по телефона й позвънил непознат за нея женски
глас, от мобилния телефон на майка й и казал, че се е случил с последната
инцидент с ***** транспорт и трябва да я вземат от чакалнята на *****. Св.
веднага тръгнала натам, придружена от мъжа, с който съжителствала на съпружески
начала. Майка й била в чакалнята на *****, буквално неадекватна, плачела от
болки в рамото и таза. Основните им притеснения били за *****, тъй като преди
години претърпяла оперативна интервенция. Завели я в спешното, където извършили
медицински прегледи и изследвания. Чакали много време и там майка й разказала,
че седяла отзад в Автобус № **. Като наближили спирката на ***** се приготвила
да слиза, но шофьорът набил рязко спирачки и тя излетяла към предната врата на
автобуса, паднала и си ***** ***** в кабината на шофьора. Кондуктора, шофьора и
други хора й помогнали да слезе. В спешния център казали, че не е необходимо
майка й да остава за лечение и наблюдение в болница, предписали нещо за
обездвижване на ръката и казали, че трябва да го носи в продължение на 45 дни.
В спешния център се придвижвала сама и не ползвала помощни средства. Майка й живеела в А. и тъй като не можела да
се обслужва сама, се наложило свидетелката да изпрати дъщеря си при нея за да й
помага и тя останала да живее при баба си около четири-пет месеца. Следващите
месеци майка й била в шок и до ден днешен отказвала да се качи в автобус.
Изпитвала силни болки, включително и в областта на таза, имала много синини по
тялото. След около три месеца отишла на преглед заради болката в таза.
Направили й снимка и лекарят казал, че най-вероятно е имала пукване в тази
област. Нямала други проблеми с опорно-двигателния апарат, с прешлени и
гръбнака, само преди години претърпяла операция поради тумор зад ухото и имала
старо счупване на китката.
За
установяване на фактическите си твърдения ответника също ангажира гласни
доказателства посредством показанията на св. Й. Д. /обективирани
в протокола от същото съдебно заседание/. От показанията на същия се
установява, че е шофирал процесния автобус, в който
станал инцидент с някаква пътничка. Малко преди спирката на ***** лек автомобил
му пресякъл пътя и св. набил спирачки, при което чул тупване зад гърба си.
Отбил преди спирката и видял, че жената е паднала между втората и третата врата
на автобуса. Заедно с кондуктора й помогнали да се изправи, тя била по гръб на
земята, в съзнание. Предложили да извикат линейка или да окажат някаква помощ,
но тя поискала само да слезе на спирката.
Като
цяло съдът кредитира показанията на цитираните св., като тези на св. П. цени при условията на 172 от ГПК. Съдът не
констатира съществени противоречия между гласните доказателства, които да
подложи на самостоятелен анализ. Относно самия механизъм на настъпване на
произшествието съдът не гради изводи въз основа на св. показания, тъй като
същите не са в достатъчна степен информативни. От една страна св. П. няма преки
впечатления от начина, по който са се развили събития в автобуса, а преразказва
споделеното от ищцата по този въпрос. Св. Д. също няма преки впечатления към
момента на падането на ищцата, тъй като е управлявал автобуса и възприятията му
касаят последващ момент, в който вече са настъпили
уврежданията. Това не е от съществено значение, защото в крайна сметка от
всички събрани по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност по
категоричен начин се установява, че ищцата се е намирала в автобус, собствен на
ответното дружество, управляван от св. Д. и без значение в коя точно част на
автобуса се е намирала, безспорно свидетелят аварийно е задействал спирачната
система преди да достигне спирката, при което ищцата е паднала и получила
травматични увреждания. Не е от съществено значение за изхода от делото и спорния
между страните въпрос дали ищцата е загубила съзнание или не. В исковата молба
се твърди, че това е така, както и ищцата е споделила на дъщеря си- св. П., че
за момент е загубила съзнание. В същото време св. Д. установи в показанията си,
че тя е била в съзнание и провел разговор с нея. Последното не противоречи всъщност на
твърденията на ищцата, нито опровергава същите доколкото напълно е възможно
ищцата да е загубила съзнание за момент, а в последствие след спиране на
автобуса да е била в съзнание и именно този момент да е възприет от свидетеля.
Независимо дали ищцата е загубила съзнание или не, безспорно е, че е получила
при инцидента повърхностна травма на *****, контузия на ***** и мозъчно
сътресение, како и счупване на ******кост, от които е претърпяла неимуществени
вреди-болки, страдание и дискомфорт, стрес и уплаха
от преживяното.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, извършена от
в. л. д-р. М.Б. се установява, че при претърпяното произшествие на 14.06.2018г.
на ищцата В.Г.Я. са причинени следните увреждания: повърхностна травма на други части от *****, счупване на ******кост,
контузия на ***** и мозъчно сътресение. Според експерта, счупването на ******
кост е довело до трайно затрудняване на движенията на **** **** крайник.
Повърхностната травма на други части на ***** и мозъчното сътресение /протекло
със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване/, по
отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява наличието на
пряка причинно-следствена връзка между описаните по-горе травматични увреждания
и претърпяното от пострадалата Я. произшествие, станало на 14.06.2018г. в гр. П..
Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане със или
върху твърд тъп предмет и е възможно да настъпят по описания в исковата молба
начин- при рязко спиране на автобус и последващо
падане на пътеката и удар в областта на лявото рамо и *****.
Оздравителния
процес при пострадалата е траел около 45-50 дни, при благоприятен ход, без
настъпване на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства
по делото. Към момента на прегледа ищцата напълно се е възстановила от
травматичните увреждания, получени при претърпяното на 14.06.2018г.
произшествие и няма настъпили от него усложнения.
В
представената справка за извършени прегледи на В.Я. е видно според в. л., че
диагнозата „контузия на долната част на гърба и таза” е поставена за първи път
на 26.09.2018г. от д-р Р. Н. – л. л.
на ищцата. Диагнозите „спондилоза и радиколопатия” се срещат за първи път в амбулаторен лист
издаден от личния лекар на 08.12.2011г. Същите водят до затруднени и болезнени
движения в поясния и гръден отдел на гръбначния
стълб. В. л. е издирало и резултата от образното изследване на ищцата,
проведено в деня на инцидента и същият е „Рентгенови данни за счупване на
външния край на ****** кост. Останалите кости- без травматични прекъсвания”.
Установяват се по делото и три амбулаторни листа от месец октомври 2018г.
издадени от д.р Д. Н. - специалист невролог, както и от специалист –
ортопед-травматолог /д-р А. Б./, в които е отразено „Рентгенография на
таза-данни за старо счупване на горния и
долния клон на срамната кост”, от което единствено може да се направи извод, че
счупването е с давност по-голяма от 30-45 дни.
От
устните разяснения на в. л., обективирани в протокола
от проведеното на 03.10.2019г. съдебно заседание се установи, че счупването на
таза изисква хоспитализация, а ако има разместване и оперативна намеса. При
счупване на таза човек не може да се движи поради факта, че самите костни
фрагменти се разместват и не е възможно да се ходи. Не е нормално според в. л. след
счупване болката да се усилва с времето, а е точно обратното-болката би
следвало да намалява. Не може според експерта да се установи точно от кога
датира констатираното счупване на таза, би могло да е с давност от 30-45 дни до
една-две години от установяването му при прегледа през месец октомври 2018г.
Установява
се още от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че счупването на
ключицата не налага хоспитализация, само се имобилизира
с мека превръзка съответния горен крайник за определен период от време.
Реанимация не се налага. Счупването на таза от своя страна изисква
хоспитализация, понякога ако има разместване и оперативна намеса се налага,
може и реанимация,за което се издават съответните епикризи.
Съдът
кредитира изцяло заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, като компетентно извършена, отговаряща пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорена от страните.
При така установените, релевантни
за спора факти и обстоятелства и като отчете механизма на увреждането, вида на
настъпилите травми и свързаните с тях болки и страдания и при условията на чл.
52 от ЗЗД приема,че справедлив размер на
обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата е сумата от 8000
лева.
Размерът на неимуществените вреди се определя по
правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства
при телесна повреда са характера на увреждането, последиците от него и др.
Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от
субективен фактор - конкретния психо - емоционален
статус на пострадалия /субективното отношение към случилото се и отражението му
върху психиката им с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
лицето/.
За посочените в исковата молба
болки и страдания от ищцата бяха ангажирани гласни доказателствени
средства, като изводи във връзка с конкретните увреждания и оздравителния
процес при В.Я. се правят и въз основа на заключението на съдебно- медицинската
експертиза и многобройната приобщена по делото медицинска документация.
Установи се от доказателствената съвкупност по
делото, че в пряка причинно-следствена връзка с претърпения от ищцата инцидент
на 14.06.2018г. са настъпили единствено следните травматични увреждания: повърхностна травма на други части от *****,
счупване на ****** кост, контузия на ***** и мозъчно сътресение. Счупването
е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник,а останалите
увреждания по отделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Самият оздравителен процес е траел
около 45-50 дни, при благоприятен изход, протекъл без усложнения и към момента
на извършване на прегледа от вещото лице е установено, че ищцата напълно се е
възстановила от травматичните увреждания получени при претърпяното произшествие
на 14.06.2018г. Отчете се от съда при определяне размера на обезщетението и
установения от гласните доказателства факт, че извън обичайните болки и
страдания от травматичните увреждания, ищцата е претърпяла уплаха, страх да се
придвижва с автобус, шок от случилото се и редица неудобства свързани с
невъзможността й сама да извършва ежедневни дейности по време на оздравителния
процес и нуждата да разчита на помощ от внучката си.
Що се отнася до описаното в
исковата молба счупване на таза и вредите, претърпени от него, не се установиха
твърденията на ищцата при условията на пълно и главно доказване, същите да са
настъпили при инцидента на 14.06.2018г., нито да са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка със същия, за да са налице основания за
обезщетяването им от ответната страна. Действително такова увреждане е
констатирано месеци по-късно –октомври 2018г., но не е установено при
извършения в деня на инцидента преглед. Нещо повече, ако ищцата е имала
счупване в областта на таза към датата на инцидента -14.06.2018г., то не би
било възможно да се придвижва сама в Спешния център, което се установи от
показанията на св. П.. В. л. беше категорично по този въпрос, че при наличие на
счупване в областта на таза, се налага хоспитализация и пациента не може да се
движи сам. Ищцата не твърди, нито се установява да е хоспитализирана или да е
претърпяла каквато и да е интервенция в областта на таза, поради което и
недоказани останаха твърденията й, че това увреждане е настъпило в резултата на
претърпяното ПТП. Ето защо в тежест на ответника следва да се възложи
обезщетяването само за онези вреди, за които се установи в хода на настоящия
процес, че са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с деликта.
Доколкото с отговора от ответната страна е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, то съдът дължи произнасяне по него. Съпричиняване
от страна на ищеца ще е налице тогава, когато поведението му е станало причина
или е повлияло на действията на причинителя на вредата или в определена степен
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. В процесния
случай безспорно по делото се установи, че към момента в който шофьорът на
автобуса рязко е задействал спирачките ищцата се е намирала в изправено
състояние, подготвяйки се за слизане на наближаващата спирка. Именно и по тази
причина е паднала и получила установените травматични увреждания. За това свидетелства
както св. П., така и самата ищца посочва в исковата си молба. Налага се извод,
че основните причини за настъпване на инцидента са две- рязкото спиране от
страна на шофьора на автобуса и неустойчивото положение на ищцата в този
момент. При тези данни съдът намира, че ищцата е допринесла в голяма степен за
настъпване на вредоносния резултат-падане, при което са настъпили травматични
увреждания на ***** и счупване на ****** кост. Наличието на съпричиняване
налага и редуциране размера на обезщетението за неимуществени вреди, определено
от съда. Доколкото обаче в случая не е налице изключителна вина на ищцата, то
процентът на съпричиняване според съда се определя на
50% и следователно с този процент следва да се редуцира размерът на определеното
от съда обезщетение за неимуществени вреди. По тези съображения дължимото на
ищцата обезщетение, определено от съда в размер на 8000 лева следва да се
редуцира до 4000 лева и същото е дължимо, от деня на настъпване на
вредите-14.06.2018г. до окончателното изплащане. За разликата над определения,
редуциран размер на обезщетението от 4000 лв. до пълния претендиран
от ищцата размер на вредите от 15000 лева искът за неимуществени вреди следва
да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, всяка от
страните има право на разноски, съразмерно с уважената, респективно-с
отхвърлената част от иска. Ищцата претендира разноски в размер на общо 1655
лева /заплатени ДТ-605 лева, депозит СМЕ-150 лева и адвокатско
възнаграждение-900 лева/, от които й се дължи от ответната страна сумата от
441,33 лева, изчислена съразмерно с уважения размер на иска. Ответника
претендира разноски в размер на общо 1350 лева /депозит за СМЕ-150 лева и
адвокатско възнаграждение-1200 лева/, от които съразмерно с отхвърлената част
от иска, следва ищцата да му заплати сумата от 990 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище в гр. Пловдив,
бул. „Македония“ № 1, автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от В. Г. Д., да
заплати на ищцата В.Г.Я. с ЕГН: **********,***, представлявана от пълномощника
си- адв. М.Н. сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 14.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на деликта до окончателното изплащане, като за разликата над
уважения размер на иска от 4000 лева до пълния претендиран
размер от 15000 лева отхвърля иска
за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище в гр. Пловдив,
бул. „Македония“ № 1, автогара „Родопи“, ет. 2, представлявано от В. Г. Д., да
заплати на ищцата В.Г.Я. с ЕГН: **********,***, представлявана от пълномощника
си- адв. М.Н. сумата от 441,33 лева /четири стотин
четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Г.Я. с ЕГН: **********,***, представлявана
от пълномощника си- адв. М.Н. да заплати на ответника
„ХЕБРОС БУС“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище в гр. Пловдив, бул. „Македония“ № 1, автогара „Родопи“, ет. 2,
представлявано от В. Г. Д., сумата от 990
лева /деветстотин и деветдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при
участието на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул
„Стефан Караджа” № 2 и Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 в
качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.