№ 93
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000801 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260042 от 05.04.2022 година, постановено по т. дело №
101/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., е отхвърлен предявеният
иск от С. Н. Б.а – Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Т., ул. „З.П.“ №8,
ет.1, ап.2, против „С.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С.З., ж.к. „К.“ бл.32, вх. „В“, ет. 7, ап. 88, за заплащане на сумата от 25 001
лв., част от сумата от 90 744, 58 лв., представляваща част от неизплатената в
пълен размер равностойност на дружествения дял на съдружника Е.К. Й.,
починал на 23.07.2017 г., от капитала на „ С.“ ООД, ведно със законната
лихва върху главницата от 25 001 лв., считано от датата на исковата молба –
24.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Оставен е без разглеждане като недопустим предявеният иск от „С.”
ООД, ЕИК ...., против С. Н. Б.а – Й., ЕГН**********, за признаване на
установено, че между С. Н. Б.а - Й. и „С.” ООД е възникнало право на
облигационно вземане, равно на ликвидационната стойност на притежаваните
1
дружествени дялове от Е.К. Й., починал на 23.07.2017г., в капитала на „ С.“
ООД, към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото на
чл.125, ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „ С.“ ООД за месец 07.2017г. на
стойност 9 641, 92 лв. и е прекратено производството по делото в тази част.
Осъдена е С. Н. Б.а – Й., ЕГН **********, като наследник на Е.К. Й.,
починал на 23.07.2017г., да заплати на „ С.“ ООД, ЕИК ...., недължимо
получената преди 24.04.2020 г. сума от 7 788, 50 лв., ведно със законната
лихва от момента на подаване на исковата молба – 04.06.2020 г., до
окончателното й изплащане.
Осъдена е С. Н. Б.а – Й., ЕГН **********, като наследник на Е.К. Й.,
починал на 23.07.2017г., да заплати на „С.“ ООД, ЕИК ...., направените по
делото разноски в общ размер на 3 850 лева.
Първоинстанционното решение в частта, имаща характер на
определение, с която е оставен е без разглеждане като недопустим
предявеният положителен установителен иск от „С.” ООД, ЕИК ...., против
С. Н. Б.а – Й., ЕГН**********, за признаване на установено, че между С. Н.
Б.а - Й. като наследник на починалия на 23.07.2017 година съдружник Е. Й. и
„С.” ООД е възникнало право на облигационно вземане в размер на 9641,92
лева съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ и е прекратено
производството по делото по този иск, е потвърдено с влязло в сила
определение № 302 от 24.08.2022 година, постановено по в.ч.т. дело №
507/2022 година по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Производството по настоящото дело пред въззивната инстанция е
образувано по въззивна жалба, подадена от адвокати Д. Д. и Р.Р. като
пълномощници на С. Н. Б.а – Й. срещу първоинстанционното решение в
следните части: в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Б.а – Й.
частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумата от 25001 лева
като част от обща сума от 90744,58 лева, представляваща неизплатената част
от равностойността на дружествения дял на починалия съдружник Е. Й.; в
частта, с която е уважен предявеният насрещен иск, като е осъдена С. Н. Б.а –
Й. да заплати на „С.“ ООД сумата от 7788,50 лева,ведно със законната лихва
от 04.06.2020 година до окончателното й изплащане, като получена без
основание и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на 3850 лева.
2
Искането е за отмяна на решението в посочените части и за
постановяване на ново по същество, с което да се уважи предявеният
частичен иск по чл. 125, ал. 3 от ТЗ за сумата от 25001,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 24.04.2020 година до
окончателното й изплащане, да се отхвърли предявеният насрещен иск за
сумата от 7788,50 лева, ведно със законната лихва от 04.06.2020 година и да
се присъдят на жалбоподателката направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Във въззивната жалба са развити подробни съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че то е
постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и е необосновано. Правните изводи на съда не
съответствали на събраните по делото доказателства, които в голямата си част
не били ценени и анализирани като част от съвкупния доказателствен
материал. Не били обсъдени доводите на жалбоподателката за липса на
основание за вписване на процесната провизия в баланса и отчета за
приходите и разходите на ответното дружество към датата 31.07.2017 година.
Съдът приел за установени факти, за които липсвали доказателства по
делото. Липсвали доказателства за получаването от ответника на
уведомление от 16.12.2016 година за прекратяване на договора за
производство и доставка, както през месец декември 2016 година, така и в по-
късен момент. Най-ранната достоверна дата била датата на решението от
27.08.2018 година по арбитражно дело № 101/2017 година по описа на МАС
при АПВ, в което било посочено уведомлението. Представените документи
от ответника по делото не установявали основание за вписване на провизията
от 586749 лева към дата 20.02.2017 година. Оспорен е изводът на
първоинстанционния съд, че в това производство не могат да се разглеждат
възраженията за антидатиране на договора за доставка от 16.06.2016
година, както и за неговата нищожност като привиден, като сключен в
противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, с
невъзможен предмет и при липса на основание. Становището на
жалбоподателката е, че такива възражения са допустими, доколкото са
свързани с приложение на императивни правни норми, като се позовава на
разрешението, дадено с Тълкувателно дело № 1/2020 година на ОСГТК на
ВКС. Поддържа се, че в случая не е уговорена цена по договора за изработка
3
и доставка от 16.06.2016 година, че същата не е определяема, при липса на
индивидуализация на стоката и при липса на каквито и да е фактически и
правни действия за изпълнението му от която и да било от страните, като
единствената уговорка била за огромна неустойка за неизпълнение на
задължения, които никоя от страните не е имала намерение да изпълнява,
като неустойката в случая не обезпечавала изпълнение. Освен това
ответниците не предприели никакви действия за защитата си в арбитражното
производство, в което било постановено осъдително решение за неустойката.
Становището на жалбоподателя е за симулативност на сключения договор от
16.06.2016 година и на проведения арбитражен процес.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „С.“ ООД чрез
процесуалния представител адвокат С. Б.. Първата група доводи в писмения
отговор са за недопустимост на въззивната жалба, поради това, че е подадена
от лица, непритежаващи активна поцесуалноправна легитимация, а именно от
адвокати Д. Д. и Р.Р., пълномощници на С. Б.а – Й., а не от страната – ищец в
първоинстанционното производство С. Б.а – Й.. Подателите на въззивната
жалба нямали право на такава, тъй като пълномощниците не разполагали със
самостоятелни права за разпореждане с предмета на спора и не били
легитимирани да оспорват съдебните актове на собствено основание. С. Б.а –
Й., която имала право на жалба, не я била подала и подписала. По тези
съображения се иска прекратяване на въззивното производството, тъй като
първоинстанционното решение не било обжалвано и влязло в сила. При
условията на евентуалност се излагат и доводи за неоснователност на
въззивната жалба поради това, че от събраните по делото доказателства,
включително от приетите съдебно икономически експертизи било
установено, че ищцата С. Б.а – Й. не само няма право да получи
допълнителни парични суми от ответното дружество, но била получила в
повече от полагащите й се, като дължала връщането им по предявения
насрещен иск. Не били установени твърденията на жалбоподателката за липса
на основание за вписване на провизия за задължението на дружеството по
договора с „Л.П.Л.“, било установено, че дружеството има редовно водено
счетоводство, съобразено ЗС и счетоводните стандарти. Поддържа се, че в
производството по настоящото дело не могат да бъдат разглеждани
4
възражения за нищожност на договора между „С.“ ООД и „Л.П.Л.“ при
наличие на окончателно арбитражно решение, постановено от МАС при
сдружение „А......“ град С.. Ищцата в производството по делото не била
страна по договора и не можела да се позовава на неговата нищожност,
според процесуалния представител на „С.“ ООД. Искането е за
потвърждаване на решението в обжалваните части, като се претендира и
присъждане на разноски.
Ответникът също не е направил доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Въззивният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от легитимирано лице, а именно от С. Б.а – Й. като ищец по
отхвърления първоначален частичен осъдителен иск с правно основание чл.
125, ал. 3 от ТЗ и като ответник по уважения насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Възраженията срещу допустимостта на въззивната жалба, изложени в
писмения отговор на „С.“ ООД са неоснователни. Вярно е, че частната жалба
е подадена и подписана от адвокати Д. Д. и Р.Р., но не в лично качество, а в
качеството им на пълномощници на страната по делото С. Б.а – Й., което
изрично е посочено при подаване на жалбата. Двамата адвокати в лично
качество действително не притежават процесуална легитимация да обжалват
решение по дело, по което не са страни. Те обаче могат да подават въззивна
жалба в качеството си на пълномощници на страната, какъвто е и настоящият
случай. Това не ги превръща в жалбоподатели, а жалбоподател е страната,
която те са упълномощени да представляват. Следва да се посочи, че
подаването на въззивна жалба не представлява разпореждане с предмета на
съдебния спор, каквито доводи са изложени в отговора на „С.“ ООД.
Подаването на въззивна жалба срещу неблагоприятно за представляваната
страна решение е във връзка с упражняване на правомощията на
пълномощниците по договора за правна защита и съдействие да я
представляват и да защитават интересите й. В случая двамата адвокати
притежават такива правомощия, видно от пълномощното на стр. 8 от
първоинстанционното дело, с което те са упълномощени от С. Б.а – Й. да я
5
представляват по споровете във връзка с уреждане на имуществените
отношения, свързани с равностойността на притежаваните от покойния й
съпруг Е. Й. дялове от ответното дружество, включително да завеждат и
водят производства пред всички съдебни инстанции до окончателното
приключване на делото. Подаването на въззивната жалба от двамата
адвокати, в качеството им на пълномощници на страната С. Б.а – Й., е в
изпълнение на изрично дадените им от нея правомощия да я представляват и
защитават, поради което тя не е недопустима.
По същество въззивният съд намира, че въззивната жалба е
основателна.
Съображенията на съда са следните:
Безспорно е между страните и със събраните по делото доказателства е
установено, че С. Б.а – Й. е единствен наследник по закон – съпруга на Е.К.
Й., починал на 23.07.2017 година. Към момента на смъртта си Е. Й. е бил
съдружник в „С.“ ООД, притежател на 125 дяла от капитала му на стойност
1250 лева, или 25%. Тези обстоятелства се установяват от вписването в
ТРРЮЛНЦ по партидата на „С.“ ООД. От него е видно, че към 23.07.2017
година/ датата на смъртта на Е. Й./ останалите 75% от капитала по равно, или
по 25%, са притежание на други трима съдружници – И.Д.К., И.И.И. и едно
чуждестранно юридическо лице „ Д.Х.“.
Безспорно е също, че след смъртта на съдружника Е. Й. ответното
дружество „С.“ ООД е изпратило нотариална покана до ищцата С. Б.а – Й. в
качеството й на единствен наследник, в която е посочено, че на основание чл.
125, ал. 3 от ТЗ за уреждане на имуществените отношения й се дължи
сумата от 17505,42 лева по баланса на дружеството към края на месец юни
2017 година, както и че тази сума й е реално изплатена.
Твърденията, на които се основава предявеният от С. Б.а – Й. срещу
„С.“ ООД иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ са, че уреждането на
имуществените отношения с дружеството след смъртта на нейния съпруг
следва да стане въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпила смъртта му, а именно месец юли 2017 година, а не към
края на месец юни 2017 година. Освен това в исковата молба се твърди, че
въпреки, че е уведомена с нотариалната покана за възможността да се
запознае в офиса на дружеството със счетоводните баланси, дружествените
6
документи и търговската документация, такива не са й предоставени. Твърди,
че е възложила извънсъдебна счетоводна експертиза, от чието заключение се
установявало, че на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ й се дължи общо сумата от
108 250 лева по счетоводен баланс към 31.07.2017 година, от която след
приспадане на заплатените й 17505,42 лева оставала сумата 90744,58 лева,
която ответното дружество следвало да й заплати допълнително за уреждане
на имуществените отношения след прекратяване на участието на съпруга й
като съдружник поради смъртта му. От тази сума ищцата претендира с
предявения частичен иск сумата от 25 001 лева ведно със законната лихва от
датата на исковата молба / 24.04.2020 година/ до окончателното й изплащане.
Предявеният насрещен осъдителен иск от „С.“ ООД против С. Б.а – Й.
се основава на твърденията на ответника, че изплатената й сума за уреждане
на имуществените отношения от 17505,42 лева надвишава реално
дължимата такава със 7788,50 лева. Сумата от 7788,50 лева била изплатена
от ответника на ищцата заради неправилни изчисления, направени по
счетоводния баланс на дружеството към края на месец юни 2017 година, а не
както е предвидено в разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ – по счетоводен
баланс към края на месец юли 2017 година. Поради това се иска осъждане на
С. Б.а – Й. да заплати на „С.“ ООД сумата от 7788,50 лева като получена без
основание, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба
– 04.06.2020 година до окончателното й изплащане.
Законовата разпоредба на чл. 125, ал. 3 от ТЗ е имеративна. Според
тази разпоредба имуществените последици при прекратяване на участие в
дружество с ограничена отговорност се уреждат въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. По делото
между страните няма спор по въпроса, че това е счетоводният баланс към
31.07.2017 година.
В първоинстанционното производство са приети две съдебно
икономически експертизи – първоначална и повторна, допусната след
оспорване на първата експертиза. Първата експертиза, приета в съдебно
заседание на 20.10.2017 година, е оспорена от процесуалните представители
на ищцата както поради наличието на множество корекции върху самото
заключение, така и поради изразено несъгласие на ищцата с използвания от
вещото лице баланс и отчет за приходите и разходите на ответното
7
дружество към 31.07.2017 година. Заради оспорването и изразеното
несъгласие на ищцата с първата експертиза, настоящият съдебен състав при
произнасянето си ще съобрази представеното по делото повторно
заключение, изготвено от вещото лице М.К., досежно отразените в него
счетоводни данни, прието без възражения от страните в открито съдебно
заседание на 24.02.2022 година. Що се отнася до дадените от вещото лице
отговори на правни въпроси, основани на обсъждане на събраните по
делото доказателства, същите не обвързват съда. Те са извън
компетентността на вещото лице и няма да бъдат ценени от съда, който ще
направи свои правни изводи въз основа на съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и въведените в процеса в преклузивните срокове
възражения.
Основният спорен въпрос между страните във въззивното
производство е свързан с наличието или липсата на основания за
осчетоводяване на провизия в размер на 586 749 лева съгласно Счетоводен
стандарт 37 в междинния счетоводен баланс на дружеството-ответник към
31.07.2017 година. От съдебно счетоводната експертиза е видно, че провизия
в такъв размер е осчетоводена на 20.02.2017 година. В този размер
провизията е посочена в отчета за приходи и разходи за периода от
01.01.2017 година до 31.07.2017 година в раздел А разходи, т. 5б провизии.
Въз основа на този отчет за приходите и разходите, с включена в него
провизия и без корекции на амортизации и начисляване на приходи от
финансирания, който е съставен от ответното дружество и е предоставен на
вещото лице, същото е изчислило, че паричната равностойност на един
дружествен дял към 31.07.2017 година е 77,14 лева, респ. на притежаваните от
починалия съпруг на ищцата 125 дяла – 9642,50 лева.
В заключението на вещото лице М.К. има и изчисления във вариант
втори, при който в отчета на дружеството за приходи и разходи, респ. в
счетоводния баланс към 31.07.2017 година не е включена провизията от 586
749 лева на основание Счетоводен стандарт 37, с оглед въведените от ищцата
в процеса оспорвания на основанията за включване й в счетоводния баланс
на ответното дружество в края на месеца, в който е настъпила смъртта на
съпруга й. Според този вариант на експертизата стойността на 125
дружествени дяла към 31.07.2017 година е 156 328,75 лева.
8
Според изчисленията в третия вариант на вещото лице К. дължимата
сума, представляваща равностойността на 125 дяла от капитала на „С.“ ООД
към 31.07.2017 година, е общо 156402,50 лева. Тази сума е получена в
резултат на невключване счетоводно на провизията от 586 749 лева, както и в
резултат на доначисляване, осчетоводяване и отразяване в отчета за
приходите и разходите към 31.07.2017 година на суми по два договора за
безвъзмездна финансова помощ, сключени от „С.“ ООД. В заключението е
отразено, че във връзка с получената безвъзмездната помощ по Оперативна
програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ в
ОПР и баланса към 31.07.2017 година на ответното дружество следва да
бъдат начислени допълнително амортизации в размер на 207467,64 лева, а по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – в размер на 728,70
лева. Съобразявайки безвъзмездното финансиране по тези две програми
вещото лице е добавило допълнително като приходи от финансиране сума в
размер на 208 196 лева по ОПР и баланса към 31.07.2017 година.
Във вариант четвърти със счетоводно отразяване на приходите и
амортизациите по програмите за безмъзмездно финансиране, но и с
включване на провизията от 586749 лева по СС 37 в счетоводния баланс към
31.07.2017 година, вещото лице е посочило равностойност на 125
дружествени дяла в размер на 9716,25 лева. Това е вариантът, който е
възприет от първоинстанционния съд и въз основа на който той е отхвърлил
главния иск срещу „С.“ ООД и е уважил насрещния иск, като е осъдил С. Б.а –
Й. да върне на дружеството получена без основание сума в размер на 7788,50
лева / разликата между изплатената сума от 17505,42 лева и сумата 9716,25
лева съобразно изготвения от вещото лице счетоводен баланс към 31.07.2017
година с нанесени корекции в стойностите за приходи и за амортизации с
оглед полученото безвъзмездното финансиране по двете оперативни
програми и без изключване на провизията по СС 37/.
При това първоинстанционно решение и съобразявайки липсата на
жалба от „С.“ ООД и липсата на други доводи във въззивната жалба на С. Б.а
– Й., освен тези, касаещи изключване на провизията по СС 37, въззивният
съд дължи произнасяне само по въпроса следва ли провизията от 586749 да
бъде включена в счетоводния баланс към 31.07.2017 година, коригиран в
частта за амортизациите и за приходите от вещото лице, респ. дали по спора
между страните следва да бъде възприет вариант трети или вариант четвърти
9
от заключението на вещото лице, описани по-горе.
Фактическата обстановка във връзка със счетоводното отразяване на
сумата от 586 749 лева като провизия в счетоводния баланс на ответното
дружество към 31.07.2017 година, която съдът възприема при съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, е следната:
На 25.01.2017 година пред Международния арбитражен съд при
Сдружение „А......“ е образувано дело по искова молба на „Л.П.Л.“ –
дружество със седалище и адрес на управление в Л., Обединено кралство В. и
С.И.. Ответници са „С.“ ООД и „В.“ ООД, като управител и на двете
дружества е И.К.. Искът е за сумата от общо 980 000 лева, включваща 977
915 лева главница и 2085 лева лихви за забава, от които 586 749 лева - част
от главницата, ведно със законната лихва, дължима от „С.“ ООД, като
неустойка по сключен между страните договор за изработка и доставка от
16.06.2016 година. При образуването на делото на 25.01.2017 година то е
оставено без движение с указания до ищеца да заплати дължима държавна
такса от 27 000 лева. С представените от ищцата и приети по настоящото
делото писмени доказателства се установява, че след завеждането на
исковата молба на 25.01.2017 година и изпращането на уведомление до
ищеца с изх. № 2176/21.02.2017 година за внасяне на дължимата държавна
така, по арбитражното дело не са извършвани процесуални действия от
страните и от арбитражния съд до 23.03.2018 година. Тогава е внесена
дължимата държавна такса, като в двете вносни бележки / стр. 532 и 533/ е
посочено, че вносител е С.П.. На 26.03.2018 година с определение № 1 по
МАД 101/2017 година същото лице С.П. е назначена за арбитър.
Разпорежданията за изпращане на преписи от исковата молба на
ответниците „С.“ ООД със седалище в град С.З. и „В.“ ООД със седалище в
град Т., са от 26.03.2018 година. Тяхното връчване, с указания на
възможността да се подаде отговор и да се посочи арбитър от всяка от
страните в 30 дневен срок, е извършено на следващия ден - 27.03.2018
година, лично, срещу подпис, на управителя на двете дружества И.К..
Установява се, че ответниците не са предприели никакви действия за защита
по предявения срещу тях иск за неустойка – няма отговор, не са посочили
арбитър и не са се явили в проведеното открито съдебно заседание на
05.07.2018 година, уведомленията за което са от 13.06.2018 година и са
10
получени отново лично от И.К. на следващия ден – 14.06.2018 година.
Осъдителното решение по арбитражното дело, с което „С.“ ООД е осъдено да
заплати на „Л.П.Л.“ главница в размер на 586 749 лева и лихви за забава в
размер на 2085 лева, като лихвите се дължат солидарно с другото дружество –
„В.“ ООД, е постановено на 27.08.2018 година и е връчено на 31.08.2018
година отново лично на И.К. в качеството му на представител и на двете
дружества – ответници .
В справката, изготвена от Окръжен съд – С.З., където е седалището и
адресът на управление на „С.“ ООД и приложена като доказателство по
делото, е посочено, че не е подавана молба на основание чл. 405, ал. 3 от
ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение
срещу „С.“ ООД. Ответникът не твърди и не установява да е изпълнил
задълженията си по него.
Във връзка с договора за производство и доставка от 16.06.2016
година, сключен между „С.“ ООД и „В.“ ООД от една страна като
доставчици и „Л.П.Л.“, В., като купувач, по делото със събраните
доказателства се установява следното:
Представена е декларация от управителя на „С.“ ООД И.К. / стр. 201/,
в която е посочено, че инициативата за сключване на договора е на починалия
съдружник Е. Й., който е водил преговорите. И.К. се доверил на Е. Й., който
обещавал големи печалби и подписал договора дори без превод на български
език В декларацията погрешно е посочена дата 23.06.2020 година, вместо
действителната дата 23.06.2021 година, която се установява от електронната
кореспонденция на стр. 200 между адвокат Б. и И.К., както и от цитираното в
съдържанието на декларацията определение на съда № 260491/26.04.2021
година. В декларацията управителят на ответното дружество изрично е
посочил, че в дружеството не се съхраняват никакви документи, свързани с
процесния договор от 16.06.2021 година, освен екземпляр от договора на
английски език.
Наред с екземпляр от договора на английски език, с превод на
български, ищцата е представила по делото и доказателствата, приложени
към исковата молба, въз основа на която е образувано арбитражното дело.
Става дума за оригинални документи, които са върнати на ищеца „Л.П.Л.“
по молба на процесуалния му представител адвокат Петко Илчев на
11
30.08.2018 година / стр. 382/. По настоящото дело като доказателства са
приложени копия на всички документи, които ищецът по арбитражното дело
е представил към исковата си молба. Това е видно от писмото, изпратено
от МАС при Сдружение „А......“ до адвокат Д. като процесуален
представител на ищцата по настоящото дело С. Б.а – Й.. Документите са
описани в молба вх. № 267157 от 29.06.2021 година и са приложени по
делото на стр. 388 до 393. Те включват копие на договора на български език,
върху който са поставени подписи на страните, включително на И.К. в
качеството му на управител на двете дружества – доставчици, писмо без дата,
подписано от И.К. в същото качество и изпратено на „Л.П.Л.“, в което е
посочено, че съгласно направена поръчка от купувача от 18.06.2016 година за
обзавеждане на дневен център за социална интергация на хора с увреждания в
Обединеното Кралство, включваща мека мебел, персонални шкафове и офис
обзавеждане, доставчиците потвърждават предложения от купувача график.
Другото доказателство представлява писмо, изпратено от Г.П. в качеството й
на едноличен собственик на капитала на „Л.П.Л.“, адресирано до „С.“ ООД и
„В.“ ООД, в което е посочено, че поради неизпълнение на задълженията по
договора от 16.06.2016 година от страна на доставчиците в посочените
срокове, купувачът счита договора за прекратен на основание чл. 12 и
предоставя 15 дневен срок за заплащане на обезщетението по чл. 12 от
договора, представляващо договорна неустойка в размер на 500 000 евро.
Досежно предмета на договора, в т. 1 от същия е посочено, че
доставчиците следва да произведат и доставят на купувача продукти в
съответствие със спецификациите, съдържащи се в работното задание –
приложение А към договора, като срокът за изпълнение е шестмесечен от
датата на подадената поръчка. В договора е вписано също, че цената на
продуктите ще бъде посочена в Приложение В към договора. Нито ищецът
по арбитражното дело, нито ответникът в настоящото производство твърди
наличие на приложение А и В към договора. Такива не са представени.
Единствената конкретна клауза в договора от 16.06.2016 година е тази на т. 12
– неустойки. В нея е предвидено, че ако някоя от страните не изпълни
задълженията си съгласно условията на договора, другата страна ще я
уведоми, че е в неизпълнение и ще и даде 30 дневен срок от предизвестието
за изпълнение, след което ще има право да прекрати договора незабавно.
Посочено е също, че ако доставчиците не започнат изпълнението на
12
поръчката или не изпълнят доставката, дължат на купувача обезщетение в
размер на 500 000 евро, платимо в срок от 15 дни от датата на прекратяването
на договора.
Наред с тези доказателства по делото са представени доказателства за
това, че съдружникът в ответното дружество Е. Й. е бил със силно влошено
здравословно състояние към датата на подписване на договора от 16.06.2016
година. В тази връзка е представеното удостоверение на стр. 422, с превод на
български на стр. 421 за здравното състояние на Е. Й., от което е видно, че
през септември 2015 година той е получил тромбоза в мозъка, като през 2016
година работоспособността му е била силно намалена , без прогнози за
възстановяването му.
Представени са и доказателства/ стр. 204 – 226/, от които е видно, че
купувачът по договора от 16.06.2016 година Л.П.Л. е дружество,
регистрирано със седалище в Л., Обединеното Кралство, на 03.04.2014 година
с капитал от две британски лири, управлява се от Г.Б.П. и за периода от
учредяването си до 2020 година съобразно подаваните годишни счетоводни
отчети не е извършвало дейност.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Възражението на ищцата С. Б.а – Й. за нищожност на договора от
16.06.2016 година е допустимо и съдът дължи произнасяне по него в
настоящото производство. Безспорно е, че този договор пряко засяга правата
на ищцата, доколкото се отразява на размера на сумата, представляваща
равностойността на дружествените дялове на починалия й съпруг, която тя
има право на получи на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Фактът, че е налице
произнасяне на арбитражен съд и постановено осъдително решение срещу
ответника въз основа на този договор, не лишава ищцата от възможността да
направи и поддържа възражението за нищожност в настоящото
производство. Ищцата не е била страна по арбитражното дело, не е могла да
направи възражението си за нищожност по това дело и не е обвързана от
постановеното решение по него.
Въз основа на доказателствата, подробно описани по-горе, може да се
направи извод за нищожност на договора като привиден. В самия договор
липсва конкретизация на стоките, които следва да бъдат доставени на
13
купувача по вид, количество и цена. Има препращане към приложения, които
ответникът не твърди да са съществували и не представя. Такива не са
представени и по арбитражното дело. Без постигнато съгласие по тези
съществени елементи договорът не може да съществува. Липсват и твърдения
и доказателства за конкретна поръчка, направена от купувача, с която да е
възложена изработката и доставката на конкретни стоки, с конкретни цени и
със срок на изпълнение. Писмото от 18.06.2016 година, съдържащо се в
арбитражното дело, адресирано от двамата доставчици по договора до Л.П.Л.
за потвърждаване на поръчката, без други доказателства, включително без
данни за изпращането и получаването му от адресата и без представяне на
самата поръчка, не е достатъчно, за да се приеме, че между страните е
сключен договор с поети конкретни насрещни задължения. При липса на
такива доказателства следва да се приеме, че страните не са желаели
настъпването на правното действие на сделката за доставка, изразяващо се в
поемане и изпълнение на конкретни задължения по нея. Твърденията на
ищцата, че сделката е симулативна и насочена към накърняване на нейните
интереси, свързани с размера на сумата, която следва да получи като
равностойност на притежавания от съпруга й дял от дружеството, не са
опровергани. Напротив, останалите събрани доказателства, наред с тези,
касаещи съдържанието на договора, също подкрепят косвено извода за
неговата симулативност. На първо място е установено, че дружеството-
купувач не е развивало никаква дейност от учредяването си през 2014 година
до 2020 година съгласно декларираните счетоводните данни, което
противоречи на отразеното в договора от 16.06.2016 година, че той се
сключва, за да осигури на купувача необходимите му стоки за осъществяван
от него бизнес по обзавеждане на обществени сгради и препродажба на стоки.
Опровергано с доказателства е и твърдението на ответника,
представлявано от управителя И.К., че договорът е сключен по настояване на
починалия съдружник Е. Й., който е водил преговорите и е обещал голяма
печалба от него, а И.К. само е подписал договора, изготвен на английски
език, без да знае съдържанието му. На първо място, установява се, че
здравословното състояние на Е. Й. към момента на подписване на договора не
му е позволявало да извършва активна дейност и да води преговори. Освен
това по арбитражното дело е представен екземпляр от договора на български
език, който съдържа подписа на И.К.. Всичко това опровергава защитните
14
доводи на ответника срещу възражението на ищцата за нищожност на
договора поради привидност.
Развитието на арбитражното дело и процесуалното поведение на
ответниците по него „С.“ ООД и „В.“ ООД, представявани от И.К.,
изразяващо се в неоспорване на иска и неупражняване на предоставените
законови права за защита, подробно обсъдени по-горе, както и липсата на
изпълнение по осъдителното арбитражно решение, също са косвени
доказателства за симулативния характер на сключения договор и за
сключването му с цел увреждане интересите на трети лица, в частност на
ищцата.
Увреждането на интересите на ищцата е извършено чрез
счетоводното отразяване като провизия на дължимата неустойка по договора
от 16.06.2016 година. В т. 12 от договора се съдържа клауза за неустойка
за неизпълнение на задължения, за които по делото не е установено да са
поети реално, а по-скоро за такива по привиден договор, в каквато насока
съдът изложи подробни мотиви по-горе.
Във връзка с осчетоводяването на провизията следва да се посочи, че
съгласно данните от експертизата то е извършено още на 20.02.2017 година,
като същата фигурира и в изготвения от ответното дружество междинен
счетоводен баланс към 31.07.2017 година.
Предпоставките за отразяване на провизии са уредени със Счетоводен
стандарт 37. В него е посочено, че провизията представлява задължение с
неопределена срочност или размер / § 2 от СС 37/. Провизията е специфичен
вид пасив. Критериите за признаване на провизията са три. Те са посочени в
чл. 4.1. от СС 37 и е необходимо кумулативното им наличие, доколкото в чл.
4.2. е предвидено, че при липса на един от трите критерия провизия на трябва
да се признава. Тези три критерия са следните: а/ предприятието да има
текущо правно или конструктивно задължение като резултат от минали
събития към датата на изготвяне на баланса; б/ да има вероятност за
погасяването на задължението да бъде необходим паричен поток от ресурси,
включващи икономически изгоди; в/ да може да бъде направена надеждна
оценка на размера на задължението.
По делото въз основа на събраните доказателства не може да се приеме
наличието на посочените предпоставки по чл. 4.1. от СС 37.
15
На първо място, при изложените по-горе мотиви за основателност на
възражението за нищожност на договора от 16.06.2016 година, не може да се
приеме съществуващо валидно правно задължение за неустойка / такова по
договор/ към относимия към спора момент. Това задължение не е
съществуващо към датата на междинния баланс от 31.07.2017 година, както
и към първоначалния момент на осчетоводяване на провизията – 20.02.2017
година. По делото е установено осчетоводяването на провизията на
посочената дата, без да е представена заповед на управителя на ответното
дружество и без да е посочено основанието за това.
Неоснователно се твърдят от ответника и се сочат в приетата
съдебно икономическа експертиза като основания за осчетоводяването като
пасив на провизията от 586749 лева изпратената покана за заплащане на
неустойка от 16.12.2016 година, образуваното арбитражно дело на 25.01.2017
година, както и потвърждението от адвокат / стр. 98-99/. Потвърждението е
изготвено от адвокат Петко Илчев на вписаната в него дата 28.03.2018
година, на следващия ден след 27.03.2018 година, когато ответникът е
уведомен за образуваното арбитражно дело. В потвърждението е посочено,
че „С.“ ООД е ответник по арбитражното дело, като приблизителното
задължение е 586749 лева и разноски и процента за вероятност за изход на
делото в полза на дружеството е 10%. Ищцата е оспорила съставянето на това
потвърждение на по-ранна от посочената в него дата, а именно на 20.02.2017
година. Не е установено от кого и кога е направено отразяването на първата
страница от потвърждението на датата 20.02.2017 година, различна от
посочената дата на съставяне 28.03.2018 година. Не е установено
основанието, на което ответникът е отразил счетоводно провизия като
пасив на 20.02.2017 година, без да има данни да е узнал за образуваното
арбитражно дело на 25.01.2017 година, което е било с нередовна искова
молба повече от една година – до внасянето на държавната такса на
23.03.2018 година и по което исковата молба му е връчена едва на
27.03.2018 година . Не е установено ответникът да е получил преди това и
поканата от 16.12.2016 година за заплащане на неустойка. Твърденията на
ищцата, че ответникът не е получавал такава, не са опровергани, а напротив –
в представената декларация ответникът признава, че единственият документ,
който има, е договор на английски език. При извод за привидност на
договора, респ. при липса на данни за поети конкретни задължения за
16
производство и доставка на стоки с уточнен вид, цена и срок на изпълнение,
липсва основание да се осчетоводи като провизия към 31.07.2017 година
задължение за неустойка, каквото с оглед на обстоятелствата, установени по
делото, не съществува. В тази връзка са и обясненията, дадени от вещото
лице К. при приемане на заключението в съдебно заседание на 24.02.2022
година. Вещото лице е посочило, че ако няма данни за уведомяване на
ответното дружество за задължението за неустойка още през 2016 и 2017
година, а уведомяването е едва през 2018 година, не е имало основание за
начисляване на провизията към меродавния момент, а именно междинния
счетоводен баланс на ответното дружество от 31.07.2017 година.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че сумата, която
ответното дружество дължи на ищцата С. Б.а – Й. в качеството й на
наследник на съдружника Е. Й., представляваща равностойността на
дружествените му дялове по баланса в края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на участието му поради смърт, е тази, посочена
във вариант трети от заключението на вещото лице К., обсъдено по-горе, а
именно 156 402,50 лева. Това е сумата, представляваща равностойността на
125 дяла от капитала на „С.“ ООД към 31.07.2017 година. Тази сума
надвишава посочената от ищцата с исковата молба дължима сума от общо
108 250 лева по счетоводен баланс към 31.07.2017 година, от която след
приспадане на заплатените 17505,42 лева, тя счита, че й се дължи
допълнително сумата 90744,58 лева. От тази сума по предявения частичен
иск са претендирани 25 001 лева, които следва да й бъдат присъдени ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 24.02.2020 година до
окончателното изплащане, след отмяна на първоинстанционното решение, с
което предявеният частичен иск е отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде отменено осъдителното решение по предявения
насрещен иск и същият следва да бъде отхвърлен, тъй като сумата от 7788,50
лева не е получена от С. Б.а – Й. без основание, а е част от дължимата такава
на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса за
дължимите от страните разноски. Първонстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която С. Б.а – Й. е осъдена да заплати разноски на
„С.“ ООД в общ размер на 3850 лева.
17
„С.“ ООД дължи на С. Б.а – Й. разноски за първоинстанционното
производство в общ размер на 3864,79 лева, съобразно представения на стр.
583 от делото списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им
заплащане. Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да се
присъждат направени разноски за куриерски услуги и за превод от английски
на български език, доколкото е безспорно, че тези разноски са във връзка с
производството по делото.
За въззивната инстанция дължимите от „С.“ ООД разноски на С. Б.а –
Й. са в общ размер на 2255,79 лева – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260042 от 05.04.2022 година, постановено по т.
дело № 101/2020 година по описа на Окръжен съд – С.З., С КОЕТО:
-е отхвърлен предявеният иск от С. Н. Б.а – Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Т., ул. „З.П.“ №8, ет.1, ап.2, против „С.“ ООД, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр.С.З., ж.к. „К.“ бл.32, вх. „В“, ет. 7, ап.
88, за заплащане на сумата от 25 001 лв., претендирана по частичен иск като
част от сумата от 90 744, 58 лв., представляваща неизплатената в пълен
размер равностойност на дружествения дял на съдружника Е.К. Й., починал
на 23.07.2017 г., от капитала на „ С.“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от 25 001 лв., считано от датата на исковата молба – 24.04.2020г.
до окончателното изплащане на сумата;
-е осъдена С. Н. Б.а – Й., ЕГН **********, да заплати на „ С.“ ООД,
ЕИК ...., сумата от 7 788, 50 лв., получена без основание, ведно със законната
лихва от момента на подаване на насрещната искова молба – 04.06.2020 г., до
окончателното й изплащане.
-е осъдена е С. Н. Б.а – Й., ЕГН **********, да заплати на „С.“ ООД,
ЕИК ...., направените по делото разноски в общ размер на 3 850 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
18
гр.С.З., ж.к. „К.“ бл.32 вх. „В“, ет. 7, ап. 88, да заплати на С. Н. Б.а – Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Т., ул. „З.П.“ №8, ет.1, ап.2, сумата от 25
001 лв. по предявен частичен иск, претендирана като част от сумата от 90
744, 58 лв., представляваща неизплатената в пълен размер равностойност на
дружествените дялове, притежавани от съдружника Е.К. Й., починал на
23.07.2017 г., от капитала на „ С.“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от 25 001 лв., считано от датата на исковата молба –
24.04.2020г., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от „С.“ ООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр.С.З., ж.к. „К.“ бл.32 вх. „В“, ет. 7, ап. 88,
срещу С. Н. Б.а – Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Т., ул. „З.П.“
№8, ет.1, ап.2, за осъждане на ответницата да заплати на „С.“ ООД сумата от 7
788, 50 лв., получена без основание, ведно със законната лихва от датата на
насрещната искова молба – 04.06.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр.С.З., ж.к. „К.“ бл.32 вх. „В“, ет. 7, ап. 88, да заплати на С. Н. Б.а – Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Т., ул. „З.П.“ №8, ет.1, ап.2,
направените по делото разноски в размер на 3864,79 лева за
първоинстанционното производство пред ОС – С.З. и в размер на 2255,79 лева
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19