Р Е Ш Е Н И
Е
№………./………..2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН
СЪД – ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на
осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.
с. ИВЕЛИНА Ч.
като разгледа докладваното от мл. съдия И. Ч.
възз. търг. дело № 699 по описа за 2020г. на ОС-Варна,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 268967/02.11.2020г., депозирА.от
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район Средец, ул.
„Славянска" № 2, действащо чрез процесуалния си представител адв. М.К.Д. ***,
с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение №
260167 от 07.08.2020г., постановено по в.т.д. № 699/2020г. по описа на ВОС,
касаеща липсата на изричен диспозитив за потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта относно присъдените на
„БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД съдебно-деловодни разноски, при
формулиран в мотивите на съдебния акт извод в този смисъл.
Насрещната стрА. М.Х.М., ЕГН **********, адрес: ***,
не е взела становище по наведените в молбата доводи.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид данните по делото, приема за установено
следното:
Производството по
в.т.д. № 699/2020г. по описа на ВОС е образувано по повод въззивна жалба с вх. рег. № 17292/27.02.2020г., депозирА. от М.Х.М.,чрез особен
представител адв. А. Н. ***, срещу Решение № 430/30.01.2020г. по гражданско дело № 19146/2018г. на
РС-Варна, в частта, с която е прието за установено между страните, по
предявени искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, вр. чл. 86 ал. 1
от ЗЗД, че ответникът М.Х.М. дължи на „Българо-Американска
кредитна банка” АД сумата от 10 000 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № 047512.01/21.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК /01.09.2017г./
до окончателното ѝ изплащане, сумата от
485,58 лева - изискуема договорна лихва за периода от 10.01.2017г. до
31.08.2017г. /вкл./, сумата от 62,56 лева - обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от 11.01.2017г. до 31.08.2017г. /вкл./ и
сумата от 100 лева - разноски по изпълнението, а именно нотариални такси и
куриерски услуги, за които суми е издадена Заповед № 7254/04.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 13096/2017г. по описа на Районен съд – Варна.
Отправеното от
жалбоподателя искане е за отмяна на решението в обжалвА.та част.
С Решение № 260167 от
07.08.2020г. въззивната инстанция, след извод за основателност на предявените
искове, е потвърдила решението в обжалвА.та
част, с диспозитив гласящ: „ПОТВЪРЖДАВА Решение № 430/30.01.2020 г. по
гражданско дело № 19146/2018 г. на РС Варна, в частта, с която е прието за
установено между страните, че ответникът М.Х.М. дължи на „Българо-Американска
кредитна банка” АД сумата от 10 000 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № 047512.01/21.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 01.09.2017 г., за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК,
сумата от 485,58 лева - изискуема договорна лихва за периода от 10.01.2017 г.
до 31.08.2017 г. /вкл./, сумата от 62,56 лева - обезщетение за забава,
съизмерима със законната лихва за времето от 11.01.2017 г. до 31.08.2017 г.
/вкл./ и сумата от 100 лева - разноски по изпълнението, а именно нотариални
такси и куриерски услуги, за които суми е издадена Заповед № 7254/04.09.2017 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК
в производството по ч. гр. д. № 13096/2017 г. по описа на Районен съд – Варна,
по предявени искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 430 ал. 1
и ал. 2 от ТЗ, както и чл. 86 от ЗЗД.“
Съгласно трайната
съдебна практика очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формирА.та
истинска воля на съда, така както е отразена в мотивите и нейното външно
изразяване в диспозитива на съдебния акт.
В конкретния случай,
посочвайки в мотивите си, че „по изложените съображения съдът приема, че
предявените искове са основателени и следва да бъдат уважени, като
първоинстанционният акт, постановил същия краен резултат, следва да бъде
потвърден“, въззивният съд е формирал извод по същество на спора – че в полза
на ищеца по делото „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД съществуват
процесните вземания, посочени във въззивната жалба, срещу ответника М.Х.М..
Видно от сезиралата ВОС жалба, въззивникът не е въвел като предмет на обжалване
решението на ВРС в частта за разноските. Ревизия в тази му част, доколкото отговорността
за разноски е акцесорна и следва решението по същество на главния иск,
въззивната инстанция би била задължена да извърши единствено в случай на
формиране на различен от този на първоинстанционния съд извод, касаещ
основателността на предявените искове. Настоящият случай обаче не е такъв. Възприемайки
становище за правилност на решението на ВРС в обжалвА.та част, въззивният съд
не е извършвал ревизия на първоинстанционното решение в частта за разноските,
съответно не е формирал в мотивите си извод по този въпрос, който да бъде
отразен в диспозитива на въззивното решение.
С оглед липсата на
упражнен от ВОС контрол за правилност на първоинстанционното решение в частта
относно присъдените разноски, същите остават така, както са определени и възложени с решението
на ВРС.
По изложените
съображения, доколкото липсва твърдяното от молителя несъответствие между
формирА.та в мотивите воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на
съдебния акт, настоящият състав намира, че подадената молба по чл. 247 от ГПК е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 268967/02.11.2020г., депозирА.
от „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, Столична община, район Средец, ул.
„Славянска" № 2, действащо чрез процесуалния си представител адв. М.К.Д. ***,
с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение №
260167 от 07.08.2020г., постановено по в.т.д. № 699/2020г. по описа на ВОС,
касаеща липсата на изричен диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното
решение в частта относно присъдените на „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА
БАНКА" АД съдебно-деловодни разноски, при формулиран в мотивите на
съдебния акт извод в този смисъл.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, по аргумент
от чл.247, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.