РЕШЕНИЕ
№ 285/08.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска……………...……...…….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова …….....................……................…………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №843 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Н.Т.П. ***,
против Решение №11/05.07.2021г., постановено по АНД №169/2021г. по описа на
Районен съд – Харманли. От изложеното в касационната жалба става ясно, че
предмет на оспорване е само частта от
първоинстанционното решение, с която НП №21-0271-000364 от 16.03.2021г., издадено от
Началник група в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково е потвърдено относно
нарушението по чл.183, ал.4 , т.6 от ЗДвП за нарушаване на забраната по чл.104а
от ЗДвП.
Касационният жалбоподател твърди, че в акта за
установяване на административно нарушение е налице невярно изписана дата
извършване на нарушението. Записано било 23 февруари, а самият акт бил издаден
на 22 февруари. Сочи, че районният съд не кредитирал твърдението му за това, че
имал само един мобилен телефон и не взел предвид разпечатките от мобилния
оператор, от които било видно, че нито на 22.02.2021г., нито на 23.02.2021г.
към 09.57 часа бил провел изходящи или входящи разговори. Не било отчетено от
административнонаказващия орган и съда, че досега не бил наказван за нарушения
по ЗДвП. Поради това в случая следвало да се приложи устно обръщение, а не да
се налага наказание.
Претендира отмяна на решението на районния съд, поради
маловажност на случая, невярно съдържание на АУАН и невзети предвид от съда доказателства.
В съдебно заседание касаторът не оспорва
установеното управление на МПС без предпазен колан, но поддържа твърдението, че
не разговарял по телефон по време на движение на автомобила.
Ответникът – РУ Харманли към ОДМВР Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Харманли е потвърдил
Наказателно
постановление №21-0271-000364 от 16.03.2021г., издадено от Началник група в РУ
– Харманли към ОДМВР - Хасково, с което за нарушения на чл.104а, 137а, ал.1 и
две нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
на Н.Т.П. са били наложени административния наказания „глоба“, съответно както
следва: на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева, на
основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева,
на основание чл.183, ал.1, т.1 предл. първо от ЗДвП – глоба в размер на 10 и на
основание чл.183, ал.1, т.1 предл. второ от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление били издадени от компетентни органи,
при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържали реквизитите по чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Описаните в АУАН и НП нарушения били доказани. Същите били
точно и ясно описани, и правилно правно квалифицирани. Наложените наказания били
съответни на предвидените в закона за този вид нарушения. От разпита на свидетеля
Ж., който бил непосредствен свидетел на нарушението, ставало ясно, че
жалбоподателят управлявал МПС на процесната дата и място, докато говорел по
мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете. Доказателства, опровергаващи достоверността на показанията на
този свидетел не били събрани. Предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН не
били налице. Не било възможно да се приеме, че с оглед на липса или незначителност на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, извършените деяния представлявали
такива с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид, още повече че се касаело за няколко
нарушения.
Предмет на оспорване е само частта от първоинстанционното решение, с която НП №21-0271-000364 от
16.03.2021г., издадено от Началник група в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково е
потвърдено относно нарушението по чл.183, ал.4 , т.6 от ЗДвП за нарушаване на
забраната по чл.104а от ЗДвП.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че решенето в обжалваната му част е правилно.
Същото е постановено при напълно изяснена
и правилно установена фактическа обстановка. Относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Настоящият състав споделя извода на районния съд, че
административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Твърдението на касатора
за допуснато в
хода на същата съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в невярно вписана дата на извършване на деянието чл.183, ал.4 , т.6 от ЗДвП, съдът намира за неоснователно. В
случая актът е съставен на 22.02.2021г. за нарушения, извършени от касатора на
22.02.2021г. като не се установява никъде в същия, както и в НП, като време на
извършване на нарушенията, вкл. коментираното, да е вписана датата 23.02.2021г.
Правилен и съответен на установените по
делото факти и събраните
доказателства е и изводът на съда, че жалбоподателят е нарушил забраната по чл.104а от ЗДвП, с което е
осъществил състава на чл.183, ал.4 , т.6 от ЗДвП. Изложените в тази връзка от районния съд съображения,
вкл. и тези относно липсата на предпоставки случаят да се приеме за маловажен, изцяло
се споделят от касационната инстанция без да е необходимо да се преповтарят по
аргумент от чл.221 ал.2, изр.2 от АПК.
Твърдението на касатора, че не е разговарял по
телефон нито на 22.02., нито на 23.02. около 9:57ч. , обосновано с разпечатки
от мобилния оператор, не е подкрепено с каквито и да било доказателства.
Въпросните разпечатки не са представени по делото, поради което няма как съда
да обсъди липсващи доказателства и съответно да ги кредитира или да не ги
кредитира.
Предвид гореизложеното като е
потвърдил наказателното постановление в частта му относно нарушението на
чл.104а от ЗДвП, районният съд е постановил акта си в съответствие със закона.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото, поради
което първоинстанционното решение в обжалваната му част като валидно допустимо
и правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №11/05.07.2021г.,
постановено по АНД №169/2021г. по описа на Районен съд – Харманли в частта му ,
с която НП №21-0271-000364
от 16.03.2021г., издадено от Началник група в РУ – Харманли към ОДМВР – Хасково
е потвърдено относно нарушението по чл.183, ал.4 , т.6 от ЗДвП за нарушаване на
забраната по чл.104а от ЗДвП.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.