Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 27.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV “Д”
въззивно отделение, в публичното заседание на двадесет и осми
септември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 2962 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение
от 18.01.2017 по гр.д. № 56651/2016 г. по описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 76 състав,
поправено с решение от 27.01.2017 г., са отхвърлени като неоснователни предявените от И.С.И. срещу „О.С.“ АД искове
при квалификацията на чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна
на уволнението й извършено със Заповед № ОГС-ВЗ-20/22.08.2016 г., с която на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата, е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 23.08.2016 г.; по чл.344, ал.1, т.2
от КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „Главен мениджър, процес
„метрологично осигуряване и оценка на съответствието“; по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ – за
осъждане на ответника да й заплати сумата и 15 239,34 (петнадесет хиляди двеста тридесет и девет
лева и тридесет и четири стотинки) лева, обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6
месеца, считано от 22.08.2016г. до 22.02.2017г. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сторените в производството разноски в размер на
1 690,80 лв.
Недоволен от постановеното решение, с което
исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 са отхвърлени, е останал
ищцата, която чрез пълномощника си адв.Ал.Д. в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го
обжалва с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на
материални закон при постановяването му. По-конкретно поддържа, че в конкретния
казус не е налице фактическия състанв на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ и реално
съкращаване на щата, доколкото дейността на ищцата се извършва и по настоящем. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „О.С.“ АД, чрез пълномощника си адв.Н.
оспорва въззивната жалба по съображения изложени в депозирания по реда на
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се
произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая във връзка с
наведените в жалбата оплаквания съдът във
въззивното решение дължи произнасяне по спорния въпрос – законосъобразно ли е упражнил работодателя потестативното си право за
едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата от ищеца
длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. осъществен ли е фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
В случая, обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
вкл. допълнително споразумение № 6/18.01.2013 г.към Трудов договор от
05.02.2009 г. се установява че между ищцата и ответното дружество е съществувало валидно
безсрочно трудовово правоотношение, по което тя е изпълнявала
длъжността „Главен мениджър,
процес „метрологично осигуряване и оценка на съответствието“, което е
прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване
на щата със Заповед №
ОГС-ВЗ-20/22.08.2016 г. на Изпълнителния директор на „О.С.“ АД, считано от
23.08.2016 г.
Уволнението поради
съкращаване на щата винаги е резултат от осъществяването на един сложен
фактически състав, състоящ се от два елемента, а именно – 1) вземане на решение
за преустановяване на определени трудови функции и 2) прекратяване на трудовите
отношения с лицата, заемащи тези длъжности, като уволнението следва да е
извършено от органа, който има право да го извърши. Съкращаване на щата по смисъла на
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.2 КТ означава премахване, считано от един определен
момент за в бъдеще, на отделни бройки (длъжности) от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на
съответстващите на тези длъжности трудови функции. Именно поради
преустановяване на трудовите функции запазването на трудовия договор е
невъзможно и законодателя е предвидил неговото прекратяване на посоченото
безвиновно основание. За законосъобразността на уволнението на това основание е
необходимо съкращаването в щата 1) да е реално, т. е. съответната функция
действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършената работа; 2)
да е налице към момента на уволнението и на фактическото премахване на
съответната трудова функция да съвпадат или
пък уволнението да следва съкращаването на щата; 3) да е извършено по
съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени.
В тежест
на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
работодателят законосъобразно е упражнил потестативното
си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение за заеманата
от ищеца длъжност по реда на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, респ. че при процесното
уволнение е осъществен фактическият
състав на чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата” се
преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна
трудова функция. Съгласно решение № 278 от 18.04.2006г. ІІІ г.о. ВКС споделено
и в решение № 75/27.03.2012 г. по гр.д.№ 924/2011 г. на ВКС, КГ, ІІІ ГО, това
основание е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато
не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени
в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност
трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Съкращаване на
щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното
разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се
създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа.
По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата
длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са
включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор и с постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 154 от 27.04.2011г.
по гр.д. № 1279/2010г. ІІІ г.о.
С
обжалваното решение СРС, е отхвърлил обективно съединените исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ като е приел, че
прекратяването на трудовото правоотношение на соченото в заповедта основание е
законосъобразно, тъй като е налице реално съкращаване на щата. Настоящият
въззивен състав споделя извода на първостепенния съд като възприема и даденото
разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 498 от 13.01.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., в което е прието, че реално
съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при
отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и
преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между
други длъжности., какъвто е и настоящият случай . В ИМ ищцата твърди, че функциите на длъжността й са
разпределение между останалите длъжности, след премахването на нейната, което
се установява както от представените щатни разписания, така и от длъжностните
характеристики представени по делото, поради което законосъобразно районния съд
е приел, че в случая, функциите на закритата длъжност са включени отчасти в
други длъжности.
Относно
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ – тъй като в настоящия случай
уволнението е законосъобразно, претенциите на ищцата за възстановяване на
заеманата длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради
уволнението са неоснователни.
В упражнение на правомищията си по
чл.271 от КТ въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед направеното от пълномощника
на ищцата възражение за прекомерност по направените от ответника разноски пред
въззивната инстанция и като съобрази предмета, фактическата и правна сложност
на делото на основание чл.78, ал.1 вр.ал.5 от ГПК решаващият въззивен състав
приема, че въззивницата-ищца следва да заплати на въззиваемата страна разноски
във въззивното производство в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2017 по гр.д. № 56651/2016 г. по
описа на СРС, ГК, ІІ ГО, 76 състав, вкл.в частта за разноските.
.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на основание
чл.78, ал.3 вр.ал.5 от ГПК „О.С.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** разноски във въззивното производство в размер на
600.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез връчване на препис от
същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.