Р Е Ш Е Н И Е
Номер 75 02. 06. 2021 година
град Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на първи юни
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 82 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ против
Решение № 42/ 10.03.2021 г., на ПРС постановено
по АНД № 279 по описа за 2020 г. на ПРС, с което
е било отменено Наказателно постановление № 7016/22.10.2020 г. на Началник отдел
контрол по РПМ - Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закон за пътищата във връзка с чл. 37,
ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на А.З.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 3500 лв.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съставляващо касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК приложим на осн.
чл.63, ал.1 ЗАНН. Сочи необоснованост на акта. Основните доводи са
свързани с неправилно тълкуване на материалноправните норми от страна на
въззивната инстанция. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема
становище. Претендира разноски.
Ответната страна не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за основателност
на касационната жалба, предвид незаконосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно
постановление № 7016/22.10.2020 г. на
Началник отдел контрол по РПМ - Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закон за
пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на А.З.А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 3500 лв.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 28.09.2020 г., в 11.30 ч. на път II-51, км 47 на 200 м след
начало гр. Попово в посока гр. Бяла - гр. Попово, А.З.А. е управлявал и
осъществявал движение със съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка МАН, модел
ТГА 18.430 БЛС с рег. № Т3079МТ и полуремарке с 3 оси с рег. № ….
В процеса на проверката било направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както
следва:
Измереното натоварване на задвижващата
/2-ра/ единична ос на ППС била 15.560 т при максимално допустимо натоварване на
оста 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а" от Наредбата.
При измерено разстояние между осите 1.32
м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 32.420 т.
при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24.000 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.
Измерването било извършено с техническо
средство ел. везна CAPTELS ORA № 785 и ролетка 1303/18 /5 м/. ППС
превозвало царевица.
Измерените параметри на гореспоменатото
ППС показвали, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
За така измерените параметри на ППС при
проверката, водачът не бил представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
За така констатираното нарушение бил съставен АУАН с фабр. №0007800/28.09.2020г.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение било издадено Наказателно постановление № 7016/22.10.2020 г. на Началник отдел контрол по РПМ - Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение
на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от
Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3500
лв.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела, че фактическото
формулиране на
административнонаказателното обвинение не позволява да се направи
еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран ответника по
касация – за управление на тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2, съответно
извънгабаритно ППС по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ, без разрешително, или за
управление на такова ППС, но без квитанция за платена пътна такса, тъй като
това са две различни хипотези. Движението без разрешително съответства на
хипотезата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ и тогава ще е налице нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Наредбата, респективно – ще е
осъществен състава на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Наредбата, а когато движението се
извършва без платена такса, ще е налице изключението на чл. 14, ал. 3 от Наредбата
и ще е осъществен съставът на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП.
Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт се основава
на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при
стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия
са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е
отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
Правилен е изводът на съда, че в обстоятелствената част на НП на няколко места е посочено, че движението
на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на управляваното от ответника
покасация ППС се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), след което и въз основа на вече приетите за установени
факти при фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение е
направен крайният извод, че А. е осъществил движение на ППС, което е
извънгабаритно по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ, без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) от АПИ, т. е. отново не става ясно дали за
движението на процесното ППС е било необходимо издаването на разрешително,
изискващо се от чл. 26 от ЗП, или заплащането на такса, което очевидно внася неяснота, относно
обсъжданото и релевантно за съставомерността на деянието обстоятелство.
Въззивната
инстанция е обсъдила всички относими за правилното решаване на спора
доказателства, надлежно и аргументирано е анализирала всички релевантни факти
от значение за спорното право, като е направила верни изводи, които се споделят
от касационната. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и
прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде
оставено в сила.
Необосноваността
не е касационно основание и настоящата инстанция не взема становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното
съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с
ал.1 от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административен
съд гр. Търговище
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
42/ 10.03.2021 г., на ПРС постановено по АНД № 279
по описа за 2020 г. на ПРС .
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.