РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Пловдив, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20245300900365 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. Е. Й., ЕГН **********, от гр.П., чрез пълномощници адв.Й. Д. и адв.П.
П., съдебен адрес ****, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие,
състояло се на 03.09.2023 г. в ****. Твърди, че произшествието е виновно причинено от
Й.И.С., който, управлявайки л.а. БМВ 320Д Х Драйв с рег.№****, загубил контрол над
автомобила и навлязъл в дясната пътна лента за движение, като блъснал ищеца, докато
последният изпълнявал служебните си задължения по сметосъбиране и сметоизвозване. В
резултат от удара ищецът се намерил притиснат между горния лек автомобил и контейнер
тип „Бобър“, който свалял от сметоизвозващия камион, като получил различни по вид и
тежест телесни увреждания, описани в исковата молба, заради които е бил настанен в
лечебно заведение до 06.09.2023 г. Там са проведени редица изследвания и прегледи, като
левият крак на ищеца е имобилизиран, приложено е медикаментозно лечение. Описват се
изпитаните от ищеца болки и страдания в резултат от нараняванията, промените, настъпили
в ежедневието за него и състоянието му понастоящем – невъзстановен напълно, с нужда от
чужда помощ. По-нататък се твърди, че за автомобила БМВ 320Д Х Драйв с рег.№**** е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника,
който след извънсъдебна претенция, отправена на 01.02.2024 г., не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение на ищеца, напротив – с писмо от 14.03.2024 г. изрично е
отказал това. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е
формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 40 000 лв.,
1
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 14.03.2024 г. (датата на постановяване на отказ от страна на
застрахователя) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С. Караджа“ №2, чрез своя
пълномощник юрк.Л. М.-Л., оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение за л.а. БМВ 320Д Х Драйв с рег.№**** към датата на настъпване на
процесното ПТП. Възразява, че процесното събитие не съставлява покрит риск по
застраховката, тъй като е трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. В тази връзка
изтъква, че ищецът е бил **** и по време на произшествието е изпълнявал трудовата си
функция. При наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за
претърпените от него неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл.200 и
сл.КТ, като по отношение същите са неприложими общите норми на чл.45-54 ЗЗД.
Трудовата злополука поражда специална трудовоправна отговорност, различна от
гражданската отговорност, уредена в последните разпоредби на ЗЗД, явяваща се обект на
застраховане с процесната застраховка, респективно процесното събитие не е обхванато от
нея и за застрахователя не възниква задължение да обезщети пострадалия. Евентуално
ответникът прави възражение, че вземането за обезщетение на ищеца е погасено, тъй като е
компенсирано от работодателя чрез изплащане на обезщетение за трудова злополука
(ищецът е застрахован по задължителна застраховка „Трудова злополука“, във връзка с което
е получил обезщетение от „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД). На следващо място, ответникът
оспорва проявлението на елементите на деликтната отговорност. Оспорва ищецът да е
претърпял вреди, оспорва наличието на причинна връзка между твърдените вреди и
поведението на застрахования водач. Оспорва претенцията и по размер, считайки я за
прекомерно завишена. При евентуалност възразява за съпричиняване, като поддържа, че
ищецът е нарушил разпоредбите на ЗДвП, отнасящи се до поведението на пешеходците, като
не е съобразил поведението си с това на останалите участници в движението и конкретно с
движението на л.а.БМВ 320. Ищецът се е намирал на пътното платно в тъмната част на деня
без светлоотразителна жилетка или облекло със светлоотразителни елементи, като ненужно
е удължил престоя си върху платното, където се движат автомобили. Оспорва се акцесорната
претенция под претекст, че главната е неоснователна. Евентуално се оспорва началният
момент, от който се претендира законна лихва за забава. Възразява се, че застрахователят не
е изпаднал в забава, тъй като е изискал допълнително документи, които не са му били
представени. По изложените съображения е направено искане за отхвърляне на исковете.
Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 25.10.2024 г. са конституирани като трети лица-помагачи на
ответната страна Общинско предприятие „Чистота“, БУЛСТАТ 0004715040604, гр.Пловдив,
ул.“Даме Груев“ №64А, и „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б. Депозирани са становища по исковата претенция от третите лица-
помагачи. В становището на ОП „Чистота“ се излагат твърдения, че ищецът е бил
2
инструктиран при постъпване на работа и периодично за безопасно изпълнение на трудовата
дейност. Ищецът е декларирал, че е уведомен и поема отговорност за евентуален
потенциален риск за здравето си. Ищецът е получил полагащото му се работно облекло и
лични предпазни средства за съответната година и за длъжността „сметосъбирач“. По тази
причина работодателят му няма принос за произшествието. В становището на „ДЗИ-
ОЗ“ЕАД се посочва, че към датата на застрахователното събитие няма сключен договор с
работодателя на ищеца за застраховка „отговорност на работодателя“, съответно „ДЗИ-
ОЗ“ЕАД не носи отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди. Сключен е
договор за задължителна застраховка „трудова злополука“ с ОП „Чистота“, във връзка с
който на ищеца е определено и изплатено обезщетение в размер 178,86 лв. Поддържат се
възраженията по основанието и размера на иска, направени от ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение по н.о.х.д.№1578/2024 г. на РС Пловдив е одобрено споразумение, с
което Й.И.С., ЕГН **********, от гр.П., е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.1, б.б) във вр.с чл.342, ал.1 НК, за това, че на 03.09.2023 г. в ****,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 320Д Х Драйв с рег.
№****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от Закона за движение
по пътищата („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“), при което по
непредпазливост е причинил на М. Е. Й., ЕГН ********** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на капачката на лявата колянна става, довело до трайно
затрудняване движението на долния ляв крайник за 3-3,5 месеца.
Няма спор по делото, а това се установява от приложения констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, както и от приложената справка от Гаранционен фонд, че за
управлявания от Й.И.С. автомобил с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ
датата на горното произшествие (23.06.2023 г. – 22.06.2024 г.).
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца за първи път на
22.12.2023 г. (л.41) с молба, към която са приложени препис от констативен протокол за
ПТП, етапна епикриза и болничен лист. Подадена е и още една застрахователна претенция,
получена на 01.02.2024 г. чрез друг пълномощник. Няма спор, че ответникът не е определил
и изплатил застрахователно обезщетение по тази претенция. С писмо от 16.02.2024 г.
застрахователят е изискал от ищеца представяне на цялата документация по воденото
производство, ведно с влязъл в сила акт, с който същото приключва, както и актуална
медицинска документация, а с писмо от 14.03.2024 г. го е уведомил, че от представената
3
документация не се установява да са налице предпоставки за уважаване на претенцията.
Установява се, че на 27.07.2022 г. е сключен трудов договор между ОП“Чистота“ и
ищеца, с който същият е назначен на длъжност „сметосъбирач“ за неопределен срок и място
на работа „Център-Запад“, гр.Пловдив. Установява се, че на ищеца е проведен начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, както и инструктаж
по безопасност и здраве при работа (л.110 и сл.). Установява се от приетото по делото
удостоверение (л.58), че на ищеца, в качеството му на застрахован и на основание предявена
от него претенция, са изплатени 178,86 лв., представляващи застрахователна сума за риск
„Временна неработоспособност от трудова злополука“ по договор за задължителна
застраховка „Трудова злополука“, сключен между ОП“Чистота“ и „ДЗИ-
Животозастраховане“ЕАД (приложен на л.168 и сл.).
От приложените по делото медицински документи се установява, че ищецът е
постъпил в болнично заведение на 03.09.2023 г. и е изписан на 06.09.2023 г. с диагноза
„травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема“. В епикризата от
„УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД е отразено, че са извършени изследвания и образна диагностика,
съответно предприето е консервативно лечение, като пациентът е изписан в подобрено общо
състояние. Установява се, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за
периода от 03.09.2023 г. до 05.11.2023 г.
Разпитани са като свидетели М. М. и А.К.. Първият свидетел пътувал рано с
автомобила си (около 6 маса сутринта), когато видял друг автомобил пред него да се
„врязва“ в задницата на спрял на пътното платно камион на сметосъбиране. Този автомобил
се опитал да направи маневра, за да заобиколи камиона от ляво, но не успял и се ударил в
него. После свидетелят разбрал, че е пострадал човек от сметосъбирането, който седял на
земята и се оплаквал от болки в гърдите.
Свидетелката К. е съпруга на ищеца. В деня на катастрофата й се обадили да й
съобщят, че мъжът й е пострадал. Свидетелката го видяла в болницата в много тежко
състояние. Имал много болки, левият му крак бил счупен, не можел да се движи и да се
обслужва сам, тя го водела до тоалетна и го хранела. Разказал й, че докато е бил на работа,
го е ударила кола. На крака му поставили шина, която носел дълго време. След като го
изписали, пак имал болки в крака. След три месеца се върнал на предишната работа, но
болката в крака му пречела да я върши. Ищецът се лекувал с хапчета, ходел за един месец на
рехабилитация в болницата всеки ден.
Прието е заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което
механизмът на произшествието е следният: докато сметоизвозващият автомобил е спрял в
източната лента на **** след уширение с три контейнера за смет, а работниците Ж.Я. и
ищеца М. Й. се намират зад него и разтоварват контейнерите, друг автомобил, движещ се в
същата лента, а именно – л.а. БМВ 320Д Х Драйв, управляван от Й.И.С., го достига и
настъпва удар в левия крак на М. Й.. Последният е бил с гръб към приближаващия лек
автомобил и е нямал видимост към него, съответно нямал е възможност да избегне удара. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е възможно да е настъпил директен удар в
4
тялото на пострадалия, или пък автомобилът да е ударил контейнер, който на свой ред е
притиснал ищеца.
Прието е заключение на съдебномедицинска експертиза, според което при
процесното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени: контузия на главата и
тялото; фисура (пукване, или непълно счупване) на лявото колянно капаче без разместване;
други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза; травма на други
интраабдоминални органи, без открита рана на корема; охлузвания в лявата част на лицето и
главата. Най-сериозната травма при него – тази на лявата колянна става, е наложила
имобилизация за 45 дни с туторна шина и е затруднила движенията на левия долен крайник
за период от около 2 до 3,5 месеца. Охлузванията са причинили болка или страдание за
около 2-5 дни, а останалите травми – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, за около десетина дни от датата на травмата. Уврежданията са причинени при
съчетано блъскане от лек автомобил и притискане от контейнер за смет тип „бобър“. Налице
е причинно-следствена връзка между установения механизъм на произшествието и
телесните увреждания. Понастоящем не са налице остатъчни явления вследствие на
получените травми. Ищецът е лекуван адекватно и е напълно възстановен. Прогнозата за
здравословното му състояние е благоприятна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца в претендирания от него
размер. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил БМВ 320Д Х Драйв с рег.№**** е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477,
ал.2 КЗ по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
5
средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са
всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3
КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. В тази връзка следва да бъде съобразено споразумението по н.о.х.д.№1578/2024
г. на РС Пловдив, което се приравнява на влязла в сила присъда. Присъдата съгласно чл.300
ГПК е задължителна за гражданския съд относно горепосочените елементи –
противоправност на деянието, авторството на дееца и вината под форма на
непредпазливост, а така също и относно съставомерния елемент от престъплението, което е
резултатно и задължително изисква да е причинена телесна повреда. Присъдата е
задължителна за гражданския съд и относно наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на делинквента и телесните увреждания, която връзка
също е обективен съставомерен елемент от престъпния състав. Обстоятелството, че
деянието, причинило увреждане на ищеца, съставлява трудова злополука, не изключва
гражданската отговорност за вреди на прекия причинител, респективно не изключва
обусловената от нея отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което съдът намира, че възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни. До размера на претърпените вреди увреденият би
могъл да реализира, както отговорността на прекия причинител и неговия застраховател,
така и отговорността на работодателя и неговия застраховател, когато вредите са настъпили
при и по време на работа. Двата вида отговорности произтичат от различно основание и са в
тежест на различни лица, поради което не се припокриват. Ето защо, съдът намира, че
прекият иск на увредения от процесното застрахователно събитие се явява основателен.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о.
В тази връзка, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че
ищецът е преживял силни болки непосредствено след процесното произшествие (според
уточненията на вещото лице по медицинската експертиза болката при счупване и
6
фисура/спукване на кост е идентична), като болевите усещания при него са отшумявали в
продължение на около три месеца. Ищецът е преживял болничен престой, съпроводен с
болки и безпомощност, бил е обслужван от съпругата си, тъй като не е могъл да извършва
движения с левия си долен крайник. Крайникът е бил имобилизиран за 45 дни. В
продължение на два месеца ищецът не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, като
този период от време е прекарал предимно у дома си. Изпитал е болки и неудобства от
проведената едномесечна рехабилитация. Преживял е неприятни усещания и в резултат от
останалите си травми, макар и за по-кратък период от време. Освен това, следва да бъде
съобразено обстоятелството, че ищецът е уязвим участник в движението – лице, намиращо
се е на пътното платно, където е изпълнявал задълженията по трудовия си договор с ОП
„Чистота“ и е бил ударен ненадейно и в гръб. Следва да бъде съобразено и, че понастоящем
ищецът е възстановен, върнал се е на преждеизпълняваната от него работа и изходът от
произшествието за неговото здравословно състояние е благоприятен. Въз основа на така
обсъденото, съдът намира, че справедливото обезщетение за ищеца, съобразно доказаните
по делото болки и страдания и други морални вреди, които е претърпял, както и съобразно
общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с обществено-икономическите
условия за живот в страната, се свежда до сумата 30 000 лв. От тази сума не следва да бъде
приспадано изплатеното на ищеца от третото лице-помагач „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, обезщетение по договор за застраховане
„Трудова злополука“, сключен с работодателя, по който ищецът е ползващо се лице, в
размер 178,86 лв. От данните по делото (приложената застрахователна преписка от „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД) не може да се направи извод, че с така платената сума са
обезщетени неимуществени вреди на ищеца. С оглед съдържанието на общите условия към
договора за застраховка „злополука“, сключен с работодателя (л.180-л.183), досежно начина
на определяне на застрахователното обезщетение, може да се заключи по-скоро, че сумата
178,86 лв. е определена на база констатираните от застрахователя имуществени вреди, в т.ч.
тя покрива разлика между обезщетението поради временна неработоспособност и
получаваното трудово възнаграждение, разходи за лечение и прочие. Тъй като не е доказано
въпросната сума да е изплатена на ищеца за репарация на неимуществени вреди (болки и
страдания) от трудовата злополука, или не е доказано двете обезщетения да покриват едни и
същи вреди, то основание за исканото от ответната страна приспадане не е налице.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
неоснователно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между противоправно поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В тази
връзка от доказателствата по делото не се установява поведението на ищеца да е било
противоправно. Не се установи ищецът да се е намирал нерегламентирано на пътното
платно, тъй като според всички събрани доказателства същият е изпълнявал трудовите си
задължения като „сметосъбирач“, които поради своето естество се изпълняват на пътното
платно. Съгласно чл.107, ал.1 от Закона за движение по пътищата, пешеходец е всеки
участник в движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не
извършва работа по пътя. По смисъла на цитираната разпоредба ищецът, който е извършвал
7
работа на пътя, не е пешеходец и забраната да навлиза на пътното платно за него е
неотносима. Колкото до възражението, че ищецът се е намирал на пътното платно в тъмната
част на деня без светлоотразителна жилетка или облекло със светлоотразителни елементи,
по делото не е установено произшествието да е настъпило в тъмната част на денонощието –
от събраните доказателства се установява, че същото се е случило рано сутринта (6-6,30 ч.),
но при дневна светлина. Според свидетеля М. е било вече светло. На следващо място, не се
установява пълно и главно ищецът да е бил без светлоотразителни елементи в облеклото си,
въобще не се установи как е бил облечен ищецът. И не на последно място, в Закона за
движение по пътищата са въведени изисквания към определени участници в движението,
например велосипедисти, деца, водачи на превозни средства и др., които в определени
хипотези следва да използват светлоотразителна жилетка – чл.чл.80, 101, 106, 112 ЗДвП, но в
настоящия случай не е налице нито една от тези хипотези. За това съдът намира, че
възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца не е доказано и е
неоснователно.
В обобщение искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата 30 000 лв., като се отхвърли за разликата до
пълния заявен размер от 40 000 лв.
Ищецът претендира лихва за забава. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното
обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ
застрахователят отговаря за забавата на застрахования, но не от датата на деликта, а от по-
ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни кога застрахованият е уведомил
застрахователя за застрахователното събитие, следователно лихва за забава в плащането на
обезщетение за претендираните имуществени вреди се дължи от датата на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, което се установява да се е случило за пръв
път на 22.12.2023 г. Законната лихва се претендира от по-късен момент – 14.03.2024 г., ето
защо и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, горното обезщетение следва да
бъде присъдено, ведно със законна лихва от 14.03.2024 г. до окончателното му плащане.
Възражението, че застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като не са му представени
всички изискани документи, е неоснователно. Установява се, че ищецът е представил
констативен протокол за ПТП, медицински документи, а по-късно и препис от одобрено от
съда споразумение за приключване на наказателното производство. Така представените
документи са били достатъчни, че да се направи преценка за основанието и размера на
претенцията – арг.от чл.106, ал.5 КЗ, поради което следва да се приеме, че претендираното
обезщетение за забава е дължимо.
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях
8
има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Претендира се от ищцовата страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА. Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, с който между ищеца и
адв.П. З. П., САК, е уговорена безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В тази
хипотеза съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната
страна е осъдена на разноски. С оглед частичното уважаване на исковата претенция, в полза
на адв.Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер 3 000 лв., който според съда
съответства на правната и фактическа сложност на делото и на материалния интерес от
иска. Същото следва да се присъди в тежест на ответника.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК, поради което по силата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
сумата 1 200 лв. – държавна такса в размер 4 % от присъденото вземане, както и сумата 405
лв. – такса за съдебно удостоверение и възнаграждение на вещо лице, по сметка на ОС
Пловдив, общо 1 605 лв. в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът е направил разноски за: експертиза в размер 350 лв., такса за съдебно
удостоверение - 5 лв., и възнаграждение на свидетел в размер 20 лв., като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи съобразно нормите на чл.78,
ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП, чл.1 и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в размер 300 лв. От общият размер на разноските на ответната страна, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция в тежест на ищеца следва да се присъдят 168,75 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С. Караджа“ №2, да заплати
на М. Е. Й., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощници адв.Й. Д. и адв.П. П., съдебен
адрес ****, сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ведно със законна лихва от 14.03.2024
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, което
се дължи вследствие пътнотранспортно произшествие, състояло се на 03.09.2023 г. в ****,
причинено виновно при управление на моторно превозно средство – БМВ 320Д Х Драйв с
рег.№****, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30 000 лв. до
пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С. Караджа“ №2, да заплати
по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 1 605 лв. (хиляда
шестстотин и пет лева) – такси и разноски по т.д.№365/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО,
XVI състав.
9
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С. Караджа“ №2, да заплати
на адвокат П. З. П., САК, служебен адрес ****, сумата 3 000 лв. (три хиляди лева) –
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за производството по т.д.№365/2024
г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА М. Е. Й., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощници адв.Й. Д. и адв.П.
П., съдебен адрес ****, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“С. Караджа“
№2, сумата 168,75 лв. (сто шестдесет и осем лева и 75 ст.) – деловодни разноски по
съразмерност за производството по т.д.№365/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI
състав.
Решението е постановено при участие на Общинско предприятие „Чистота“,
БУЛСТАТ 0004715040604, гр.Пловдив, ул.“Даме Груев“ №64А, и „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, като трети лица-
помагачи на ответната страна.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10