Решение по дело №5687/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262896
Дата: 5 септември 2022 г.
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20211100505687
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

град София, 05. 09. 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : МИХАИЛ МАЛЧЕВ

мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 4687/2021 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение по гр. д. № 72859/2018 год., на СРС ІІ ГО 66 състав, от 13. 01. 2021 год., е признато за установено, че ПФКЛ. АД дължи на М.6. ЕООД сума в размер на 16200 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договори за осигуряване на озвучаване и музикално оформление на спортни събития, ведно със законна лихва от подаване на заявлението 19. 02. 2018 год. до окончателно погасяване на задълженията, както и сумата от 2099.50 лева обезщетение за забава, като в останалата част вторият иск отхвърля. С решението ответникът е осъден за разноски на ищеца в заповедното и в исковото производство.

С въззивна жалба ответникът атакува решението, като необосновано, противоречащо на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Страните не са били в облигационни правоотношения, по претендираните вземания по фактури. Издаването на фактурата е необходимо да бъде придружено от доказателства за основание за нейното издаване. Неправилно е прието, че работата е приета без забележки. Не са обсъдени в цялост всички възражения в мотивите на решението. Не е правилно разпределена и доказателствената тежест. Иска се отмяна на решението в установителната част и отмяна в частта, в която се уважава иска за обезщетение за забава.

В отговор ищецът въззиваем оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение с потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК.

Подадена е молба от ищеца на 03. 06. 2022 год. с инкорпориран списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на ответника поддържа, че в рамките на производството ищецът не е доказал иска по основание. Не са представени доказателства за наличие на договор. Не е представено доказателство дали услугата е изпълнена и че е прието изпълнението. Единствено са представени фактури, недостатъчни за установяване на облигационно правоотношение между страните. Претендира разноски юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима като подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна. Поради това следва да се разгледа по същество.

Издадени с 9 фактури, представени по делото, с издател ищеца и получател ответника. Представена е по делото молба за потвърждение от ищеца и потвърждение от ответника от 30. 01. 2018 год., които установяват, че ответникът е потвърдил към 31. 12. 2017 год. задължението му към ищеца да е в размер на 16200 лева. Назначената ССЕ установява, че фактурите са надлежно осчетоводени от двете страни, а ответникът наред с това ги е отразил в дневниците за покупки и е ползвал данъчен кредит за тях. Експертът е удостоверил, че липсват плащания от страна на ответника, като е изчислил и законна лихва от дата на падеж на всяка фактура до 16. 02. 2018 год. в размер на 2275.18 лева.

Според правната уредба на ЗЗД, Чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

Правилно е разпределена доказателствената тежест от районния съдия в проекта за доклад, който е приет за окончателен без възражения.

Тъй като се оспорва наличие на валидно правоотношение между страните, ищецът е този, който следва да докаже това облигационно правоотношение, което прави с процесните фактури, респективно писменото потвърждение. Тези неоспорени писмени доказателства се подкрепят и от компетентно изготвеното заключение на вещо лице с  познания, каквито съдът не притежава сам, тъй като са специални.

Отразяване на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-продажби по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по същия закон представлява признание на задължението за заплащане на възнаграждението за поръчката и както правилно е приел районният съдия, въз основа и на съдебната практика, доказва наличие на съществуващата облигационна връзка.

Ответникът нито твърди да не е приел работата, и да е възразил относно качеството на предоставените му срещу заплащане услуги.

При приемане на работата без забележки, ищецът има право на уговореното между него и ответника задължение.

 „Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, регламентирани с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, на което основава своите искания. С ангажираните в процеса доказателства не се установява наличието на до-говорно правоотношение между страните по спора с твърдения в исковата молба предмет и съдържание, нито изпълнението на СМР по такава сделка от страна ищеца и приемането им от страна на ответника, както и техния размер. Действително, както е прието в константната практика на ВКС, фактурите могат да доказват възникнала между страните облигационна връзка, но само ако са подписани от възложителя по договор за изработка /респ. от купувача по договор за търговска продажба/. В случай, че издадената фактура е неподписана за "получател", каквато е и конкретната хипотеза, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка и е отразена счетоводно и от двете страни.“, категорична е приложимата съдебна практика.

„Ако сделката с електрическа енергия е извършена при нарушаване правилата за търговия с електрическа енергия, това не освобождава от отговорност възложителя, който не е направил оспорване на действителността на изявлението за присъединяване на обекта към електрическата мрежа, поради неспазване на формата. В този случай намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, която съдържа забрана за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване е предприето плащане по издадени фактури за потребена ел. енергия. Точно такова поведение на ответника - жалбоподател е установено по делото - извършвани частични плащания от него по две фактури за потребена ел. енергия за процесния период издадени по партидата на ответника с посочен клиентски и абонатен номер за обекта на посочения адрес. Това обстоятелство е отчетено от решаващия съд при обсъждане възраженията на ответника за липса на валидно сключен договор за продажба на ел. енергия, което идва да покаже, че обжалваното решение е съобразено с установената съдебна практика по приложението на чл. 293, ал. 3 ТЗ - съдът е изследвал поведението на ответника по възникналото облигационно отношение и е приложил точно материалния закон.

С обжалваното решение съдът е отчел доказателствената сила на записванията в счетоводните книги, редовно водени от ищцовото дружество, които е обсъдил с оглед на другите обстоятелства по делото (издадени фактури по партидата на ответника за потребена ел. енергия за процесния период). Извода, че ищецът е установил доставка на посочените количества ел. енергия за посочения обект, възлизащи на посочената стойност е направен при точно прилагане разпоредбата на чл. 182 ГПК и съобразно установената съдебна практика за доказателствената сила на счетоводните книги (цитираното решение по гр. дело № 775/2010 г. ВКС, трето г. о. и решение по т. д. № 260/2010 г. второ т. о.“, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 627 ОТ 21.05.2013 Г. ПО ГР. Д. № 137/2013 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.

По отношение на акцесорния иск за лихва съдът правилно е посочил и приложил разпоредбата на чл. 303а ал. 3 ТЗ.

С изхода на делото са разпределени правилно и разноските по делото.

Решението в обжалваната част е постановено с издържани мотиви, обосновано е, в съответствие с приложимия материален закон и при липса на нарушения на процесуални правила.

В правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Това е регламентът на чл. 269 ГПК. При прилагане на същия, настоящият съдебен състав намира решението валидно, допустимо и правилно. След обсъждане на доводите на страните и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че решението е валидно, като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано, същото се явява и допустимо, като постановено по предявен от ищеца допустим  иск, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Съдът се е произнесъл по отправеното искане за защита и в рамките на представената му от закона власт да разреши правния спор.

При това положение, решението на районния съдия следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Доколкото това е и единственото оплакване в въззивната жалба, то същата подлежи на отхвърляне, с потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззивника и при претендиране разноски не се следват и не се присъждат – жалбата не се уважава, защото е неоснователна, откъдето и акцесорните й последици са без уважение.

На ищеца следват се разноски в размер на 1000 лева, като размерът не е възразен от насрещната страна да е прекомерен.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 12. 05. 2015 год., постановено по гражданско дело № 12585/2013 год. на Софийски районен съд І ГО 47 състав, в обжалваните части.

ОСЪЖДА ПФКЛ. АД ЕИК ******** да заплати на М.6. ЕООД ЕИК ******** разноски на основание чл. 78 ГПК в размер на 1000 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

                                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

                                                 

                                                                                                                      

                                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                                        

                                                                                                                                            2.