РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Перник, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211700600299 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 260039/07.07.2021 год., постановена по НЧХД №0016/2021 год.
Брезнишки районен съд е признал подсъдимия М. П. В. - роден на *** в ***, с адрес: ***,
българин, български гражданин, *** образование, безработен, разведен, осъждан, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че:
на *** година, около 22.30 часа, в центъра на град ***, пред кафе ***, причинил
временно разстройство на здравето, не опасно за живота на В. Р. В., с ЕГН
**********, от ***, като нанесъл с дървена бухалка с диаметър около 10 см и с
дължина около метър в лява тилна област на главата, врата и по гърба от ляво, с което
му причинил телесни увреждания – разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на
главата, хирургическо обработена чрез налагане на шев, охлузно нараняване в
областта на врата, двойноивицесто кървонасядане по гърба в ляво, които увреждания
са с характер на лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, като е
определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата М.В. е
осъден да заплати на В.В. сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – *** до окончателното изплащане на
сумата. По сметка на Районен съд - Брезник подсъдимият е осъден да заплати държавна
такса, определена върху уважения граждански иск в размер на 50,00 лв., а на В.В. следва да
заплати сумата от общо 662.00 лв., от които 500.00 за адвокатски хонорар, 12.00 лв.
държавна такса и 150.00 лв. за извършена съдебно медицинска експертиза.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият М.В., който чрез
защитникът си адв. В., в срок е депозирал въззивна жалба срещу присъдата в цялост. В
1
жалбата се релевират доводи, че постановената присъда е неправилна и необоснована, като
същата води до неправилно приложение на закона. Твърди се, че от установената от съда
фактическа обстановка по делото не може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. След запознаване с мотивите
на съда, в допълнение към въззивната жалба, защитникът на подсъдимия твърди, че съдът
не е направил обстоен анализ на свидетелските показания и неоснователно е кредитирал
изцяло показанията, депозирани от свидетелите, призовани от страна на тъжителя. Излагат
се доводи в подкрепа тезата на подсъдимия, като се сочат свидетелски показания, които
потвърждават тезата му. В заключение се моли обжалваната присъда да бъде отменена и
вместо нея да бъде постановена оправдателна такава.
Подадената жалба е допустима доколкото същата е подадена в законоустановения
срок по чл.319 НПК от материално и процесуално легитимна страна срещу акт, подлежащ
на обжалване. Присъдата е валидна, доколкото същата е постановена от законосъобразен
състав, в рамките на правомощията му и местната му компетентност с оглед разпоредбата
на чл.36 НПК. Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата както и тези, изложени от страните в
съдебно заседание и след като в съответствие чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени
доказателства, първостепенният съд е установил точно развилата се по делото фактическа
обстановка, а именно: на *** около 18,30 ч. в гр.***, В.В. се намирал в кафене *** заедно
със свои приятели – свидетелите З.С., Н.И. и други лица, които не са установени в хода на
производството. В заведението бил и подсъдимия М.В., заедно със свои приятели –
свидетелите Г.К., М.И. и К. (без посочена фамилия). Извън тези лица, в заведението се
намирали свидетелите Ю.Б. и П.П.. Към 22.30 ч. в заведението започнал скандал между З.С.,
който бил в компанията на пострадалия, и П.П. и Ю.Б.. В резултат от спречкването, З.С.
ударил в лицето П.П., последният паднал на земята, посетителите на заведението от
съседните маси се намесили, в това число и свидетелят Г.К., част от компанията на
подсъдимия. Боят в заведението бил спрян от посетителите, поради което участниците в
него излезли пред заведението, като част от тях били и подсъдимият М.В. и пострадалия
В.В.. Навън спречкването продължило, като участниците от двете групи си разменяли
удари, а в това време свидетелят П.П. си тръгнал. Пред заведението частният тъжител бил
заедно със свидетелите З.С., Н.И. и други. Подсъдимият М.В. бил със свидетелите Г.К., М.И.
и К.. Виждайки, че между свидетеля Г.К. и групата на частния тъжител се е оформил бой,
подсъдимия отишъл до автомобила си, от където взел продълговат дървен предмет, сходен
по характеристики с бухалка, след което се приближил до пострадалия и му нанесъл удари с
него в областта на гърба и главата. Непосредствено след това се оттеглил с автомобила си от
мястото на инцидента. Очевидец на случилото се били З.С., както и Н.И., който по време на
инцидента е бил с гръб към пострадалия. Последният видял частния тъжител да лежи на
земята окървавен и видимо в шок, като в същото време видял и подсъдимия, който се
отдалечавал в автомобила си от мястото на инцидента. Свидетелите Н. И. и С. помогнали на
пострадалия В. като го транспортирали до ФСМП – ***, където бил прегледан и му била
оказана първа помощ. Н.И. разпрал непосредствен оот пострадалото лице, че ударите са му
нанесени от подсъдимия, като за целта същия е използвал б,халка. В резултат от травмите и
състоянието си, пострадалият изпаднал в безсъзнание.
На мястото на инцидента била извършена проверка от полицейски служители, били
снети обяснения от участниците в инцидента и пострадалия, като последният заявил, че
ударите са нанесени от подсъдимия с бухалка.
От изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р К. Ч., се е установило здравословното състояние на пострадалия и
характера и степента на получените травми, както и механизмът на получаването им.
2
Установено е, че В.В. е получил разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на главата,
охлузно нараняване в областта на врата и двойноивецесто кръвонасядане по гърба в ляво.
Тези травматични увреждания вещото лице е квалифицирало като такива, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно механизма на удара се
посочва, че същите са получени в резултат от действието на твърд и тъп предмет,
продълговат, като е възможно травматичните увреждания да са получени по начина и
времето, които сочи частиня тъжител.
Горната фактическа обстановка съдът е установил посредством проведените
разпити на подсъдимия, на свидетелите, на вещото лице и събраните в хода на съдебното
следствие, приети и приложени като доказателства по делото по реда на чл.283 ал.1 от НПК
писмени документи.
От материалите по делото правилно първоинстанционният съд е установил, че е
възникнал конфликт между двете групи свидетели – тази на подсъдимия и тази на
пострадалия. Страните не спорят относно този факт, както и относно датата, часа и
причината, породила конфликта. Налице е спор относно това кой е нанесъл ударите, довели
до травматичните увреждания на В.В.,както и какъв е бил механизмът им.
Настоящият състав на Окръжен съд – Перник споделя решаващия извод на
първоинстанционният съд, че обвинението срещу М.В. е доказано по несъмнен начин с
достатъчно доказателства по делото. Безспорно, в настоящия случай за изясняване на
обективната истина по делото са събрани основно гласни доказателства. На първо място,
подсъдимият в своите обяснения отрича да е осъществявал физически контакт с
пострадалия, а пострадалия твърди, че именно подсъдимият му е нанесъл бой, в резултат на
който е получил травматичните си увреждания. Правилно първоинстанционният съд е
съобразил след анализ на събраните гласни доказателства, че свидетелските показания
обособяват две тези за случилото се, които си противоречат относно основния факт – кое
лице е нанесло удари върху В.В.. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите,
допуснати по искане на тъжителя. От сравнителния преглед на изложенията им относно
инцидента в хода на производството – от извършената проверка по преписка с вх.№ 249000-
1920/09.11.2020 г. по описа на РУ – Брезник при ОД МВР – Перник до производството пред
Районен съд –Перник, се наблюдава логичност, последователност, неизменчивост относно
основни факти от предмета на доказване, както и не се констатира противоречие на
изложеното с друго доказателство, съдебно-медицинската експертиза или установените
обективни находки. Показанията им се основават на лични и непосредствени възприятия на
случилото се. Правилно съдът е отчел, че показанията на другата група свидетели, поискани
от подсъдимия, следва да бъдат частично кредитирани относно обстоятелствата, които се
подкрепят от останалите вече кредитирани такива. В останалата си част – относно това,
какво се е случило пред заведението и дали подсъдимият е бил там и какви действия е
извършвал, тази група свидетели е изложила различни обстоятелства, които са претърпели
изменение в хода на производството. Именно с оглед на това, Районен съд – Брезник
правилно е счел, че не следва да ги кредитира и не следва да възприеме за правдива
изложената защитна теза от подсъдимия, която се подкрепя единствено от тази част от
свидетелски показания.
С оглед гореизложеното, Окръжен съд – Перник намира за неоснователни
изложените доводи във въззивната жалба. Защитата на подсъдимия интерпретира
неправилно изложеното от свидетеля Г.К. в насока, че същият е отблъснал тъжителя, в
резултат на което последният е паднал на земята и именно така е получил травматичните си
увреждания. Както правилно е установил първоинстанционният съд, от показанията на
свидетеля К. се установява, че действително е отблъснал тъжителя, но поради интензитета
на случващото се не може да потвърди, че тъжителят е пострадал именно в резултат на
неговото отблъскване. Доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока, съдът
правилно и с оглед на чл.303 от НПК правилно е обосновал своя краен извод въз основа
само на безспорно установените факти по делото.
Неоснователно е и възражението за наличие на противоречие относно средството, с
3
което са нанесени ударите. В мотивите към присъдата, първоинстанционният съд
обосновано приема, че ударите са нанесени с бухалка. Действително, в абзаца относно
субективната страна на престъплението, съдът е посочил „удари с ръка“, но настоящият
състав счита, че това не е индикация за промяна или колебание в заключението на съда.
Дори разгледано спрямо структурата на мотивите се установява, че в тази си част мотивите
касаят изясняването от субективна страна на престъплението, а не механизма на
извършването му, поради което настоящият състав отчита това противоречие на технически
пропуск.
Относно възражението, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен обясненията на
подсъдимия относно обстоятелствата около инцидента и неговото участие в него,
настоящата въззивна инстанция го счита за неоснователно. Няма спор в теорията, а и в
практиката, че твърденията на привлеченото към наказателна отговорност лице, приобщени
в процеса чрез неговите обяснения, безспорно са с двояка природа - те са доказателствено
средство и средство за защита. За да им се даде вяра и да се ползват за база на фактически
изводи, тези твърдения е достатъчно да не бъдат преодолени, опровергани или оборени от
другите доказателства. В конкретния случай подсъдимият е изложил своите възприятия за
инцидента. В сведението си от 17.11.2020 г. е обяснил, че е бил в заведението в процесната
вечер заедно със сина си и своя приятел Г. (св.К.). След като е видял назряващия конфликт е
решил да си тръгне, като на излизане от заведението В. е видял да излиза голяма група хора,
измежду които и пострадалото лице В., които започнали да се бият помежду си.
Подсъдимият заявява, че същата група хора са започнали да удрят и неговия приятел Г.К.,
като в това време В. е побързал да прибере сина си на безопасно място в автомобила си,
след което е тръгнал да търси свидетеля К.. Тъй като не го открил, се върнал при
заведението, където заварил К.. При прочита на сведенията безспорно прави впечатление
вътрешното противоречие на изложеното, а съпоставени с останалите доказателства по
делото, се откроява противоречие и с тях. Като причина за отиването до колата В. сочи
нуждата да прибере сина си, за да може да се върне и да помогне на св.К.. Знаейки, че в
момента К. участва в сбиването, подсъдимият тръгва да го търси на място, различно от
пространството пред заведението, където именно е конфликтът, за което дава индикация
информацията, че В. се е „върнал при заведението.“ От изложените показания от свидетеля
Г.К. от 17.11.2020 г. и тези, дадени в хода на първоинстанционното производство, се
установяват сходни обстоятелства, с тези, изложени от подсъдимия. Въпреки това се
наблюдават и съществени противоречия както между двете изложения, така и при
съпоставка с останалия доказателствен материал по делото. Налице са неточности относно
часа, в който са влезли в заведението и кога са си тръгнали, също така при даването на
сведенията и от двамата – В. и К., се наблюдава единност на изложеното, която в
последствие не се потвърждава, а именно в показанията пред Районен съд - Брезник не се
твърди, че синът на подсъдимия е бил с тях във вечерта на инцидента, както и относно
участието на К. в боя и действията на подсъдимия през това време. Нужно е да се отбележи,
че както казва самият св.К., в даден момент е било трудно да се определи кой кого удря.
Съобразявайки гореизложените несъответствия помежду си и в съвкупност, правилно
първоинстанционният съд е приел, че обясненията на подсъдимия не следва да се
кредитират изцяло, а само относно частите, което се потвърждават и от друг доказателствен
източник.
Относно механизмът на настъпване на травматичните увреждания, във възиввната
жалба се навеждат твърдения, че същият не е безспорно установен. Окръжен съд – Перник
счита и това възражение за неоснователно. За да достигне до своя извод относно механизма
на нанесените удари, вещото лице д-р Ч. е изследвал обстойно медицинската документация
от извършените прегледи на тъжителя, непосредствено след инцидента. Въз основа на тях и
след анализ на вида, локализацията и морфологичните характеристики на получените
травматични увреждания, е достигнал до извода, че ударите са нанесени с твърд, тъп
предмет, продълговат, като може да бъде прието, че това е станало както е посочено в
тъжбата – при нанасяне на удари с бухалка. Когато за изясняването на някои обстоятелства
4
по делото, са необходими специални знания из областта на науката или техниката, съдът или
органите на досъдебното производство назначават експертиза, която се възлага на
специалисти от съответната област на науката или техниката, при съблюдаване на правилата
по чл. 144, ал. 1, 145, 147-152 НПК. В настоящия случай установяването на вида и степента
на травматичните увреждания и извеждането на механизма на получаването им безспорно
са обстоятелства, за изясняването на които се изискват специални знания, поради което
правилно е допусната и изготвена съдебно-медицинска експертиза. Също така правилно
първоинстанционният съд е възприел становището на вещото лице, доколкото експертизата
е приета от страните без възражения.
От правна страна законосъобразно съдът е приел, че на *** година в около 22,30 ч. в
гр.***, подсъдимият М.В. е причинил на частния тъжител В.В. на лека телесна повреда -
разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на главата, охлузно нараняване в областта на
врата и двойноивецесто кръвонасядане по гърба в ляво, които субсимират признаците на
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Българският съд е категоричен, че, здравето на човек, дори и увредено, е обект на
защита поради което накърняването му съставлява телесна повреда по НК. Характерът и
степента на увреждането се определят по към момента на причиняването на телесната
повреда. Разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК има когато е налице леко
увреждане на анатомическата цялост на тъканите и леки изменения във физиологическите
им функции /Тълкувателно решение №51/16.09.1989 година по н.д.№41/89 година на ОСК/.
Правилно съдът е приел, че от субективна страна деянието е осъществено чрез пряк
умисъл като форма на вината - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, съзнавал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.
Като причини за извършване на деянието правилно първоинстанционният съд е посочил
ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на обществените отношения,
гарантиращи неприкосновеността на човешкото здраве и физически интегритет.
Относно наложеното наказание, Пернишки окръжен съд счита, че същото е правилно
определено. Съдът е съобразил степента на обществената опасност на деянието, личността
на дееца и е съобразил, че деецът е осъждан многократно, като част от деянията, за които е
осъждан са със сходен обект. Макар наказанието да е определено в долната граница, с оглед
обстоятелството, че ще бъде изтърпяно ефективно, за разлика от наказанията по
предходните осъждания, съдът правилно е приел, че би изпълнило предвидените в чл.36 от
НК цели, а именно осъденият да се превъзпита и поправи, да се въздейства предупредително
върху него и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления, както и да се
въздейства предупредително върху обществото.
Относно гражданската отговорност за деяние по чл.130 ал.1 от НК, съдът намира, че
присъдата е правилна. След като е признал подсъдимия за виновен за престъплението по
чл.130 ал.1 от НК, съдът го е осъдил да заплати на частния тъжител В.В. сумата от 1 000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на деянието по чл.130
ал.1 от НК неимуществени вреди, считано от датата на увреждането *** година до
окончателното й изплащане, ведно със законната лихва върху сумата. Настоящият съдебен
състав намира, че сумата от 1 000,00 лв. справедливо би репарирала В.В. за причинените му
неимуществени вреди, поради което обезщетението се явява справедливо определено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК законосъобразно съдът
е възложил в тежест на подсъдимата направените по делото разноски.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност,
по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на
обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на
5
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. При всичко това е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, за което
е обвинен при фактическа обстановка, която напълно се възприема от настоящата
инстанция. Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна и постановена при спазване на процесуалните правила, поради което
липсват основания за нейното изменяване или отменяване.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №39/07.07.2021 год., постановена по НЧХД №0016/2021
год. по описа на Районен съд гр.Брезник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6