№ 23241
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110165819 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на “Т.С.”
ЕАД против Т. В. Й., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 153 ЗЕ, с правно основание чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
С определение № 21548/ 23.05.2024г. е прекратено производството по гр. дело № 65819/
2021г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която против В. А. К. са предявени
обективно кумулативно съединени искове за сумата 1693,56 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес: ж.к. "М.", бл *** вх.
*******, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., за сумата 267,13 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната
лихва за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г., за сумата 5,79 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м. април 2020г., за сумата 1,17
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение в размер на законната лихва за периода 01.12.2018г.- 22.10.2021г.; против А.
А. К. са предявени обективно кумулативно съединени искове за сумата 1693,56 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес: ж.к.
"М.", бл *** вх. *******, за периода м. май 2018г.- м. април 2020г., за сумата 267,13 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г., за сумата 5,79 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г.- м.
април 2020г., за сумата 1,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за периода 01.12.2018г.-
1
22.10.2021г.; против М. В. Й. са предявени обективно кумулативно съединени искове за
сумата 1693,56 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с
административен адрес: ж.к. "М.", бл *** вх. *******, за периода м. май 2018г.- м. април
2020г., за сумата 267,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
цена на топлинна енергия в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г.,
за сумата 5,79 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.
октомври 2018г.- м. април 2020г., за сумата 1,17 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение в размер на законната лихва за
периода 01.12.2018г.- 22.10.2021г., поради оттегляне на исковете, на основание чл. 232 ГПК.
Със същото определение е допуснато изменение на предявените против Т. В. Й.
обективно кумулативно съединени искове, по отношение размера на същите, като искът за
цена на топлинна енергия се счита предявен за сумата 7774,24 лева, за обезщетение за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва се счита предявен
за сумата 1068,54 лева, за цена на услугата дялово разпределение се счита предявен за
сумата 23,16 лева, за обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение се счита предявен за сумата 4,68 лева.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2018г.- м. април 2020г. е доставил на ответницата
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София,
ж.к. ”М.” бл. *** вх. ***********, с абонатен № ********, като купувачът не бил заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Т. В. Й. за сумата 6774,24 лева,
2
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
”М.” бл. *** вх. ***********, с абонатен № ********, за периода м. май 2018г.- м. април
2020г., сумата 1068,54 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия, за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г.; сумата 23,16 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2018г- .м.
април 2020г., сумата 4,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018г.-
22.10.2021г.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете.
Ответникът оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение.
Същият навежда доводи, че не е приел наследството по реда на чл. 51 Закона за
наследството (ЗН). В отговора се оспорва обстоятелството, че в процесния имот е доставена
топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Ответникът развива
съображения, че няма разрешение за ползване на абонатната станция и акт за готовност за
пускане в експлоатация на инсталацията за отопление на абонатната станция. Оспорва, че
общият топломер представлява средство за търговско измерване.
В отговора е релевирано възражение за погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Т. И. Й. е починала на
04.01.1990г. и е оставила наследници по закон низходящите Ц. П. Й. и В. П. Й.. Ц. П. Й. е
починала на 14.04.2022г. и е оставила наследници по закон В. А. К. и А. А. К.. В. П. Й. е
починал на 23.11.2020г. и е оставил наследници по закон низходящите Т. В. Й. и М. В. Й..
С решение от 25.10.1990г. по гр. дело № 856/ 1990г. по описа на Шести районен съд е
допусната делба между Ц. П. Й. и В. П. Й. на недвижим имот, представляващ апартамент №
32, с административен адрес: гр. София, ж.к. ”М.” бл. *** вх. Б, ет. 4. С решение от
11.02.1991г.. по гр. дело № 856/ 1990г. по описа на Шести районен съд. посоченият имот е
поставен в дял на В. П. Й..
На 15.10.2002г. между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с
административен адрес: гр. София, ж.к. “М.”, бл. *** вх. 1 и вх. 2 и “Техем сървисис” ЕООД
е сключен договор, по силата на който етажните собственици са възложили извършването на
дялово разпределение в сградата на “техем сървисис” ЕООД. Договорът е сключен въз
основа на решение на етажните собственици от 26.09.2002г.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2019г. за отчетен
период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер
на сумата 3326,11 лева. От представената обща фактура № **********/ 31.07.2020г. се
установява, че за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена
топлинна енергия в размер на сумата 3500 лева.
3
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред
първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно
заключението на която през отчетния период 2018г.- 2020г. в имота е имало четири
радиатора без разпределители. В имота няма водомер за топла вода. През отчетния период
за имота е начислявана служебно топлинна енергия за отопление и топлинна енергия за
БГВ.
Съгласно констатациите на експерта, абонатната станция е индиректна, автоматизирана,
с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна
енергия се приспадат технологичните разходи.
Съгласно заключението на вещото лице през процесния период за имота е начислена
топлинна енергия за отопление, БГВ и сградна инсталация. Стойността на доставеното
количество топлинна енергия за периода 01.05.2018г.- 30.04.2020г. е в размер на сумата
6518,07 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая
сочи, че с решението за извършване на делбата процесният имот е поставен в дял на В. П.
Й.. Решението за извършване на делбата има прехвърлителен ефект. С влизане в сила на
решението за извършване на делбата съсобствеността се счита прекратена. Имотите, които
са придобити при извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, стават изключителна
собственост на съделителите, на които са разпределени. Следователно същият е придобил
правото на собственост върху процесния имот. Конкретиката на случая сочи, че В. П. Й. е
починал на 23.11.2020г. и е оставил наследници по закон низходящите Т. В. Й. и М. В. Й..
Установява се, че М. В. Й. се е отказала от наследството на В. П. Й., поради което нейният
дял уголемява дела на останалите наследници- чл. 53 ЗН. Следователно ответникът е
4
придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на наследствено
правоприемство.
Неоснователно е възражението, че за да придобие правото на собственост,- ответникът
трябва да приеме наследството по реда на чл. 51 ЗН. Нормата на чл. 48 от ЗН е законова
презумпция, по силата на която законните наследници, призовани към наследяване, носят
отговорността по чл. 60 от ЗН. Когато се оспори приемането на наследството в тежест на
кредитора е да докаже факта на приемането и поиска приложението на чл. 51 ЗН. В случая
няма направено оспорване на приемането, поради което за ищеца не съществува задължение
да доказва, че ответникът е приел наследството, оставено от В. П. Й.. С оглед на това и на
основание чл. 48 от ГПК следва да се приеме, че ответникът е приел наследството от
момента на открИ.ето му и има качеството на наследник на своята майка.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни правоотношение, възникнало
въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.
05.2017г.- м. 04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
5
експертиза, че през процесния период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
отопление, за БГВ и от сградната инсталация. В конкретния случай ответникът не е
осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение. С оглед това, количеството
доставена топлинната енергия следва да се определи по максимален специфичен разход и се
определя по инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата; при липса на данни
се приемат данните на подобно отоплително тяло, напр. от аналогично помещение на друг
етаж. Служебната топлинна енергия за всяко отоплително тяло в имота, което няма уред за
дялово се изчислява, като топлинната му мощност се умножи по МСРС и енергийната
стойност на 1 деление (кВтч/ дял). Топлинната енергия за БГВ се начислява служебно на
“брой лица” с разходна норма 140 л./ денонощие за един потребител, в случая за трима
потребители. Според вещото лице за процесния период в имота е доставена топлинна
енергия за отопление топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за БГВ на стойност 6518,03 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2018г.- м. април 2020г. Искът е предявен на 22.11.2021г., към която дата давността се счита
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. юли 2018г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
6
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
заплащане на цена на топлинна енергия за периода м. май 2019г- м. юни 2019г. е погасено по
давност- за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо през м.
август 2019г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа
на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.-
20.05.2020г., през които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на исковата
молба на 22.11.2021г.
В обобщение, претенцията за главница следва да се уважи за периода м. юли 2018г.- м.
април 2020г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2019г. падежът на вземанията за
отчетен период 01.05.2018г. – 30.04.2019г. е настъпил на 14.09.2019г., а задълженията по
фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен период 01.05.2019г.- 30.04.2020г. са станали
изискуеми, считано от 14.09.2020. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Лихвата за забава върху непогасените по давност главни
вземания на ищеца за доставената топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2019г.-
22.10.2021г е в общ размер на 974,13 лева, до който размер предявеният иск е основателен.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
7
В първоинстанционното исково производство ищецът е направил разноски за държавна
такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева, съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правна помощ. Съразмерно с уважената част от предявените
искове, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 1179,31 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е направил искане за
присъждане на такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. В. Й., с ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***********,
сумата 6175,71 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ж.к. ”М.” бл. *** вх. ***********, с абонатен № ********, за периода м. юли
2018г.- м. април 2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 22.11.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 153 вр. чл. 149
ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 974,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия в размер на законната лихва, за периода 15.09.2019г.-
22.10.2021г., на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 23,16 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. октомври 2018г- м. април 2020г., на основание чл. 79
ЗЗД, сумата 1179,31 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***********, против Т. В. Й., с ЕГН
**********, за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
”М.” бл. *** вх. ***********, с абонатен № ********, за периода м. юли 2018г.- м. април
2020г., над сумата сумата 6175,71 лева до сумата 6774,24 лева, с правно основание чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия, за периода 15.09.2019г.- 22.10.2021г. над сумата 974,13 лева до сумата 1068,54 лева,
с правно основание чл. 86 ЗЗД; за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2018г.- 22.10.2021г. за
сумата 4,68 лева, с правно основание чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД като трето лице
8
помагач на страната на “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9